Р Е Ш Е Н И Е
№ 218
гр. Перник, 21.11.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на първи ноември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при
секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Гоцова административно дело № 359/2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 215, ал. 1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по
жалба на „****“, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. Б., ул.****, представлявано от С.Н.С. против Заповед
№ 503 от 23.06.2022г., издадена от Кмета на Община Р., с която на основание чл.
195, ал.5 от ЗУТ на жалбоподателя в качеството му на Възложител е разпоредено да премахне строеж: „****, находяща
се в ****по КВС на с. ****, община Р.,
В жалбата се твърди, че оспорената заповед
е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила
и в противоречие с материално-правните разпоредби на закона. Твърди се, че
липсват мотиви в оспорената заповед относно основанието, въз основа на което е
прието, че строежа е неподходящ по местоположение и разположение. Волеизявлението
на органа било формулирано по начин, който не позволява да се направи извод
относно разпоредените с акта задължения, не са
посочени начина и срока на премахване. Твърди се, че „****“ ЕООД не е изслушан
при съставянето на констативния протокол, който представлявало съществено
нарушение на административно-производствените правила. Като противоречие с
материалния закон сочи, че дружеството, в качеството му на наемател на имота,
не попада в кръга на лицата по чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ, които могат да бъдат
адресат на заповедта. Горните нарушения са довели до постановяване на
незаконосъобразен административен акт, поради което моли същият да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Р., който поддържа жалбата и
искането за отмяна на оспорения административен акт като неправилен и
незаконосъобразен. Иска присъждане на сторените разноски съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК. Представя писмена защита, в която доразвива доводите си.
Ответникът, кметът на община Р., чрез
процесуалния си представител – ст.юрисконсулт Г., поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Излага съображения, че
актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, след
законосъобразно проведено административно производство и при съответствие със
законовите норми. С тези доводи пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства и
извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало във връзка с
извършена проверка на 10.03.2022г. от РДНСК „Перник“, за която е съставен
констативен протокол № АБ – ****-2022/10.03.2022г. /л. 86/. При проверката е
установено, че ****„****“ е разположена в ****по КВС на с. ****, общ. Р., обл. Перник. Съгласно договор за пренаемане от 01.03.2012г.
е отдаден поземлен имот с всички сгради от „****“ ООД на „****“ ЕООД, гр. Б.. С
писмо № АУ-25-9/06.06.2012г. на заместник – министър
на МРРБ е удължен срокът на разрешението за строеж на обект „**** в поземлен
имот **** по КВС на с. ****, общ. Р., обл. Перник“ до
завършването на ЛОТ 1 в участъка „**** – Д.“ от км 305+220 до км 322+000 на АМ
„****“. За ЛОТ 1 е издадено Разрешение за ползване № СТ-05-2494/22.12.2015г.
тоест срокът на действие на разрешението за строеж, даден с писмо № АУ-25-9/06.06.2012г.
на заместник – министър на МРРБ е изтекъл.
С писмо изх. №
Р-207-22-000-205/22.03.2022г. на началника на РДНСК Перник /л. 90-92/ до
управителите на „****“ ЕООД са изискани писмени доказателства за удължаване
срока на разрешението за строеж за обект „**** в поземлен имот по КВС на с. ****,
общ. Р., обл. Перник“. Тъй като такива не са
представени в указания 7-дневен срок, с писмо на началника на РДНСК Перник изх.
№ Р-207-22-00-307/29.04.2022г. е изпратена по компетентност преписката на кмета
на община Р. за предприемане на действия по премахване на строежа/л. 61-62/.
Направен е извод от РДНСК, че констатациите са основание за започване на
административно производство по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Изпратено е второ напомнително писмо изх. № Р-207-22-00-415/17.06.2022г. до
кмета на община Р. за предприемане на действия по премахване на строежа.
На основание
писмото на РДНСК от 29.04.2022г. е извършена проверка на обект „****“ на 26.05.2022г. от служители на община Р., без
данни за назначаването им като комисия, за което е съставен констативен
протокол № 1/26.05.2022г. Констатирано е, че обектът се намира в ПИ,
собственост на ****, с. **** с ЕИК **** и е нает от „****“ с ЕИК ****с договор
за наем от 01.09.2010г. Ползва се от „****“ ЕООД като **** с търговско
наименование „********“ под наем с Договор за пренаемане от 01.03.2012г.,
подновен с Анекс от 01.01.2022г. За монтаж на
съоръжение за ****е издадено РС № 105/30.08.2002г. от гл,
архитект на община Р. със срок до 19.04.2003г. С писмо изх. № АУ-25-9/06.06.2012г. на Зам. министър на МРРБ е удължен срока на РС до
завършването на ЛОТ 1 в участъка „**** – Д.“ от км 305+220 до км 322+000 на АМ
„****“. За ЛОТ 1 е издадено Разрешение за ползване № СТ-05-2494/22.12.2015г. РС
е с изтекъл срок на действие, който не е подновен. На място се установява наличието
на строеж „**** в ****по КВС на с. ****“. Изводите на комисията са, че е
нарушена нормата на чл. 148, ал.1 от ЗУТ, липсват действия на нарушителя по чл.
153, ал. 4 от ЗУТ и констатациите са основание за издаване на заповед за
премахване на строеж съгласно чл. 195, ал. 5 от ЗУТ.
Издадена е
оспорената заповед № 503/23.06.2022г., с която е наредено да бъде премахнат
строеж “**** в ****по КВС на с. ****“. Като адресат на заповедта и на задължението
за премахване е посочено дружеството – жалбоподател „****“ ЕООД. Съобщаването
на заповедта, заедно с констативния протокол, на жалбоподателя е било извършено
чрез изпращането му по пощата на адреса на управление, като видно от известие
за доставяне ИД PS 2400 004SIM
N, те са получени от служител на
дружеството-жалбоподател на 23.08.2022г.
В хода на
съдебното производство са събрани допълнителни доказателства – Нотариален акт ****
****. за собственост на асфалтова площадка, находяща
се в с. ****; Договор за наем от 01.09.2010г.; Договор за пренаемане от
01.03.2012г. и анекси към него.
Допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед е спряно с
Определение № 10272/15.11.2022г. по адм.д №
10241/2022г. на ВАС.
При така
установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 АПК във
връзка с чл. 168 АПК, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в предвидения преклузивен процесуален срок от активно
легитимирана страна – адресат на акта, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол
за законосъобразност, при наличието на правен интерес, поради което се явява
допустима.
Разгледана по
същество, е основателна.
Обжалваната по
делото заповед № 503 от 23.06.2022г. е с посочено в мотивите правно основание
на издаването чл. 195 ал. 5 ЗУТ. Издадена
е от компетентен административен орган – кмета на общината в съответствие с
разпоредбата на чл. 195, ал. 5 вр с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ.
Съответно на
задължително необходимите по чл. 59, ал. 2 АПК елементи от съдържанието на
издаваните в писмена форма индивидуални административни актове, заповедта
съдържа като реквизити наименование на органа, който я е издал, адресат,
фактически и правни основания за издаването и разпоредителна част, поради което
липсва основание за отмяната й по чл. 146 т. 2 АПК.
В чл. 196, ал. 1 и
2 ЗУТ са нормативно разписани процедурните изисквания, предшестващи издаването
на заповедите за поправяне, заздравяване или премахване на строежите. В
категорията на обхванатите от разпоредбата индивидуални административни актове
попадат и заповедите по чл. 195 ал. 5 ЗУТ, с които при наличието на
регламентираните предпоставки се разпорежда премахване на неподходящи по
местоположение, разположение, вид и материали строежи/обекти. Поради това
издаването им при всички положения трябва да се предхожда от обследване на
строежа от назначена за целта от кмета на общината комисия от общинската
администрация, която събира всички необходими данни за вида и състоянието на
строежа и изслушва заинтересованите лица, като изслушването следва да предхожда
констатациите в съставения протокол./решение № 10282 от 11.10.2021г. на ВАС по адм.д. № 6066/2021г., Второ отделение/. С протокола на комисията по чл. 196 ал. 1 ЗУТ,
която съгласно изричното предписание на закона може да действа както служебно,
така и по искане на заинтересуваните лица, се поставя началото на
административното производство, приключващо със заповедта по чл. 195 ал. 5 ЗУТ.
Съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения при работата на
комисията, която е провела огледа без изслушване на заинтересовани лица –
собственици на строежа. Видно от административната преписка няма уведомяване на
заинтересовани лица, че започва административно производство по премахване на
строежа. Протоколът на РДНСК е послужил за служебно основание за започване на
производството, но той не може да замести работата на комисията. Всъщност
единственото уведомление, което е получил жалбоподателя преди връчването на процесната заповед, е писмото от РДНСК, с което от него
изискват доказателства за удължаване срока на разрешението за строеж. Други
лица въобще не са уведомявани, въпреки че и РДНСК, и комисията от община Р., са
констатирали, че „****“ ЕООД ползва имота под наем, тоест не е собственик, което
представлява съществено нарушение на предвидената в закона процедура. Видно от придружително писмо /л. 44/, констативния протокол от
26.05.2022г. от работата на комисията е получен от жалбоподателя заедно с
издадената заповед за премахване, което е възпрепятствало жалбоподателя да
оспори констатациите на комисията. Цел на запознаването с него от страна на
заинтересованите лица преди издаване на заповед в административното
производство е организиране на защита срещу отразените като установени факти,
каквато възможност на жалбоподателят не е била предоставена.Цитираните
разпоредби гарантират правото на защита на засегнатите лица и в случая са
нарушени.
Процесната заповед е издадена и в противоречие с
материалния закон. Според чл. 195, ал. 5 ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени
или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по
местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни,
селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1 – 15, временни
постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения. Строежите се
премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на
кмета на общината по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. „****“ ЕООД не е собственик на ****
база, доколкото същия е наемател на обекта, обстоятелство, за което не се спори
между страните и е видно от представените по делото договор за наем от и анекси
към него. /л. 97 – 104/. По данни по делото, **** база е изградена още преди
имота да му бъде даден под наем. Адресат на заповедите по чл. 195 от ЗУТ може
да бъде само собственика на строежа. В оспорената заповед „****“ е посочен като
възложител на строежа. Извършено е недопустимо смесване на производствата по
чл. 195 и чл. 225 а ЗУТ. Дефиницията на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд
имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Според
§ 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение
на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на
ДНСК "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически
лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно
право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение
за премахване на незаконния строеж. Следва
да се отбележи, че „****“ ЕООД в качеството си на наемател не може да бъде
адресат на заповедта за премахване на строежа, независимо от правното основание
на заповедта. Установява се от Разрешение за строеж № 105/30.08.2002г., РС №
116/29.11.2002г. /л. 69/ и РС № 129/21.04.2003г., нотариален акт **** ****., че
собственик на ПИ и ****е ****, а инвеститор на строежа е „****“ АД. Административното
производство е проведено по реда на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, съгласно който текст
кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или
търпими строежи, неподходящи по местоположение, да бъдат премахнати.
Следователно императивно законово изискване е адресат на такава заповед да
бъдат собствениците на такъв строеж./Решение № 16937/2019г. на ВАС по адм.д. № 8850/2019г/. След като жалбоподателят не е
собственик на **** база, предмет на административния акт, той не може да се
разпорежда с нея и следователно няма правомощието да я премахне /в този смисъл
Решение № 819/20.01.2017г. по адм.д. № 5367/2016г.,
Второ отделение, ВАС/.
За пълнота на изложението, съдът не споделя доводите в жалбата, че за процесния строеж са приложими нормите на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
От събраните по
делото доказателства се установява, че процесната
база е изградена като временен строеж по смисъла на чл. 54, ал. 1 ЗУТ. Създадена е за нужди, свързани с организация
и механизация на строителството на АМ „****“, Лот 1. В
хипотезата на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2 законодателят е
поставил като условие това обектът да е бил построен изначално без строителни
книжа. Т.е. такива да са липсвали към момента на построяването му, а не да са
изгубили правното си действие по силата на закона. В
тази връзка строежите, разрешени по реда на чл. 54, ал. 1 ЗУТ имат изначално законен
характер към момента на построяването, изгубен впоследствие заради временното
им и нетрайно естество, а не заради липсата на строителни книжа.
Аргумент за
временния характер на строежа е и представената скица на поземлен имот №
15-1249181-26.10.2022 /л. 107/, от която е видно, че строежът не е нанесен в
КР, съгласно нормата на § 182 ПРЗ ЗИД ЗУТ, според която строежите, обектите и
съоръженията по чл. 54, 55, чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 не представляват
недвижими имоти по чл. 110 от Закона за собствеността, не се нанасят в
кадастралната карта, не се записват в кадастралните регистри. Като собственик в
КРНИ е записан ДПФ –МЗГ, като е отбелязано като забележка, че **** са
собственици на асфалтова площадка. Към момента съществуващия обект няма
идентификатор по ЗКИР, като с отразяването му в кадастъра за същия не се
създава траен статут.
С оглед на
изложеното, съдът намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на административно
производствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което
следва да бъде отменена.
Относно
разноските:
При този изход на
спора на основание чл. 143 АПК и с оглед своевременното направено искане за
присъждане на разноски от процесуалния
представител на оспорващия, следва на оспорващия да бъдат присъдени направените
разноски по делото в общ размер на 950 лв., представляващи заплатена държавна
такса в размер на 50 лв. и 900 лв. адвокатско възнаграждение, договорено и
заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.08.2022г. /л. 41
и 42/. От страна на ответника не е направено възражение за прекомерност.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият състав при
Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
„****“ ЕООД, ЕИК ****, Заповед № 503/23.06.2022г., издадена от Кмета на Община Р.,
с която е наредено да се премахне строеж „**** в ****по КВС на с. ****, общ. Р.,
област Перник“ и изпълнението е възложено на „****“ ЕООД.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Р. с
адрес: гр. Р., пл.“****“ № 20 да заплати на „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Б., ул.****, представлявано от С.Н.С. сумата от 950 /деветстотин и петдесет/ лева разноски по
делото.
Решението може да
се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му пред
Върховен административен съд на Република България.
Съдия: /п/