РЕШЕНИЕ
№ 648
гр.Бургас, 29.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 15 април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря К. Л., в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 651 по описа на съда за 2021г. и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Уелдинг Сървисес П. 2016 ЕООД, ЕИК:*********,
със съдебен адрес ***. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – адвокат
Р.С. ***.
Ответник по касация е Дирекция „Инспекция по труда“
Бургас (ДИТ Бургас). Ответникът по касация взема участие в касационното
производство чрез пълномощник – юрисконсулт В. Н..
Жалбата е насочена срещу решение № 260108/09.02.2021г. по
АНД № 47/2021г. на Районен съд Бургас. С последното е изменено наказателно
постановление № 02-0002440/29.10.2020г. на директора на ДИТ Бургас (АНО,
административнонаказващ орган), с което на Уелдинг Сървисес П. 2016 ЕООД е наложена
имуществена санкция 2000лв. за извършено нарушение по чл.415 ал.1 от Кодекса на
труда, като е намален размера на санкцията до законовия минимум от 1500лв.
В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО
е приел за установено, че с т.6 от протокол № ПР2016836/23.06.2020г. на Уелдинг
Сървисес П. 2016 ЕООД е било дадено задължително указание да изплатят в пълен
размер трудовите възнаграждения за м.март 2020г. на поименно посочени тринадесет
работника, като са посочени сумите, представляваща неизплатената част от трудовите
им възнаграждения за същия месец. Даден е срок за изпълнение на указанието до 20.07.2020г.
В дадения срок указанието не било изпълнено. Нарушението е установено при
извършена последваща проверка на 26.08.2020г. и 01.09.2020г.
В мотивите си първоинстанционният съд приел, че фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, е установена от събраните по делото доказателства.
Обсъдил е възраженията на жалбоподателя и приел, че фактите са били правилно
квалифицирани от АНО, но е наложена санкция в размер, който не съответства на
спецификите на случая, което дало основание на съда да измени наказателното
постановление, като намали размера на имуществената санкция към минимума от
1500лв.
В касационната жалба не се оспорва фактическата
обстановка по наказателното постановление, а именно издаването на
задължителното предписание и липсата на пълно изплащане на трудовите
възнаграждения за м.март 2020г. на посочените работници в дадения срок. Сочи
се, че неизпълнението е в резултат на затруднения на дружеството от обективен
характер, свързани с влошената икономическа обстановка в страната, произтекла
от разпространяваща се вирусна зараза и взетите от държавата мерки по ограничаване
на социалните контакти на гражданите. Сочи се, че контрагенти на дружеството са
забавили плащанията, но не се сочат конкретни обстоятелства в тази насока и не
се сочат доказателства. Прави се довод, че изложеното представлява непреодолима
сила, препятствала изпълнението на процесното предписание, поради което не
следва да се търси административнонаказателна отговорност на работодателя. Иска
се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови такова,
с което да отмени постановлението. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Оспорва
доводите на касатора за наличие на непреодолима сила, препятствала изпълнението
на задължителното предписание. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено
в сила. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в
сила. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
За да прецени правилността на първоинстанционния съдебен
акт настоящата инстанция взе предвид следното.
Фактите по делото
са правилно установени въз основа на събраните доказателства и в съществената
си част са безспорни между страните. Установено е от районния съд, че Уелдинг
Сървисес П. 2016 ЕООД е работодател на множество работници. При извършена на 30.06.2020г.
проверка по документи в ДИТ е констатирано непълно изплащане на трудови
възнаграждение за м.март на тринадесет работника. Последните са поименно
посочени, както и е посочена заеманата от всеки длъжност, в приложения по
делото протокол за извършена проверка № ПР2016836/23.06.2020г. Със същия
протокол на работодателя са дадени тринадесет преписания, от които с
предписание № 6 се разпорежда на Уелдинг Сървисес П. 2016 ЕООД да изплати
заплатите на същите работници в срок до 20.07.2020г. В дадения срок това не е
било изпълнено от работодателя, за което страните не спорят.
Дадената от първоинстанционния съд (а и от АНО) правна
квалификация на установените факти е правилна. Съгласно чл.415 ал.1 от КТ (в
приложимата и редакция) който не изпълни задължително предписание на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000лв. Задължителното предписание,
визирано в чл.415 ал.1 от КТ, е уредено в чл.404 от КТ и представлява принудителна
административна мярка, която се налага от контролните органи на инспекцията по
труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В случая
контролните органи са установили множество нарушения на трудовото
законодателство – неплащане в срок на трудови възнаграждения на тринадесет
работника за м. март 2020г. Законът не въвежда изискване за всяко констатирано
нарушение да се налага самостоятелна принудителна административна мярка, поради
което контролните органи законосъобразно са издали за тринадесетте нарушения
едно общо задължително предписание за отстраняването им, като са дали и един общ
срок за изпълнение. С издаването на административния акт, какъвто по същността
си е предписанието за налагане на принудителна административна мярка, е
възникнало административно правоотношение между контролния орган и
работодателя. Неизпълнението в срок на възникналото по това правоотношение
задължение на работодателя (а не неизпълнението на задълженията по всяко едно
от визираните трудови правоотношения) се явява именно процесното
административно нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, за което правилно е наложена
оспорената имуществена санкция.
Направеното в касационната жалба единствено оплакване,
касаещо приложението на материалния закон, е неоснователно. Не е вярно, че при
формиране на правните си изводи първоинстанционния съд не е отчел ноторно
известни факти, свързани с икономическата обстановка в страната, влошена поради
наличието на вирусна епидемия и предприети в тази връзка от здравните власти
ограничителни мерки. Тези обстоятелства правилно са били ценени при определяне
размера на санкцията към минималния.
Наред с общите икономически условия правилно съдът е взел
предвид, че не са налице специфични за касатора-работодател и установени по
делото факти, които да обосноват приложимост на чл.28 от ЗАНН или изключване на
административнонаказателната отговорност, поради неизпълнение на предписанието,
дължащо се на непреодолима сила. В жалбата е посочено, че временната
невъзможност за изплащане на заплатите в срок се дължи на забавяне в
изплащането на продадена продукция. Тези твърдения са общи и недоказани, поради
което не могат да се приемат от съда като основа за формиране на правни изводи.
Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен
състав жалбата се явява неоснователна и на основание чл.221 ал.2 АПК
обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
По повод направеното искане и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН касаторът следва да заплати на ответника по касация 80лв. разноски по
делото.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260108/09.02.2021г.
по АНД № 47/2021г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Уелдинг
Сървисес П. 2016 ЕООД, ЕИК:*********, със съдебен адрес ***, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ Бургас 80лв. разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :