Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 09. 03. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 5925 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление *** Б (въззивник) срещу решение № 13759, постановено на 16.
01. 2019 г. от Софийския районен съд, 90-и състав, по гр. д. № 11840 по описа
на Софийския районен съд за 2018 г. (обжалвано решение). С него районният съд изцяло
е отхвърлил по четири кумулативно съединени установителни иска от „Т.С.“
ЕАД спрямо двама ответници с правни основания чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: по 924 лева и 73 стотинки цена
на доставена, но незаплатена топлинна енергия; по 193 лева и 37 стотинки
мораторна лихва; по 34 лева и 32 стотинки цена на услугата „дялово
разпределение“; и по 7 лева и 90 стотинки мораторна лихва върху главницата от
34 лева и 32 стотинки.
Въззивникът
(ищец) твърди, че решението е неправилно, неоснователно, незаконосъобразно и
постановено при нарушение на материалния закон. Поддържа, че всъщност е налице
валидно облигационно отношение с въззиваемите (ответниците), което се доказва
от молба за вписване на законна ипотека. Заявява, че не са били събрани
доказателства, от които да се наложи извод, че ответниците не са потребители на
топлинна енергия. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение.
Претендира присъждане на направените съдебни разноски в настоящото производство,
както и възнаграждение за един юрисконсулт.
Третото лице
помагач на страната на въззивника „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление ***, не предприема процесуални действия във въззивното производство.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК Въззиваемите А.Ц.А. и С.П.Я.,***, и двамата със съдебен адрес ***,
Търговски дом, ет*******, са подали чрез процесуалния представител адвокат И.Ю.
два идентични отговора на въззивната жалба. Оспорват въззивната жалба като
неоснователна. Твърдят, че обжалваното решение е правилно и незаконосъобразно.
Заявяват, че правото на собственост или на вещно право на ползване върху
недвижим имот се доказва чрез договор, сключен във формата на нотариален акт
или с друг документ, годен да осъществи вещнопрехвърлителен ефект. Твърдят, че
молбата за вписване на законна ипотека не представлява такъв документ, а
отделно от това датира от 1991 г. или от време, доста отдалечено от исковия
период. Искат от въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното решение.
Претендират направените пред въззивната инстанция разноски.
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни и фактически
изводи.
Въззивната
жалба е процесуално допустима: изхожда от заинтересована страна, подадена е в
законоустановения срок и е представен документ за внесена държавна такса в
необходимия размер.
При служебна
проверка въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Относно правилността му приема следното.
Въззивникът и
ищец претендира вземанията си във връзка с твърдяно доставяне на топлинна
енергия на топлоснабден имот с адрес град София, ж. к. „*******, абонатен номер
286725 и за процесния период от 01. 05. 2013 г. до 30. 04. 2016 г.
Началното
условие за приемането на предявените искове за основателни е да бъде установено
наличието на валидно облигационно отношение между страните, по силата на което
за процесния период и спрямо процесния топлоснабден имот на ответниците да е
била предоставяна топлинна енергия. Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия (чл. 153,
ал. 1 ЗЕ). Следователно, за да се установи
наличието на валидно облигационно отношение между страните, трябва да бъде
доказано, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване
върху процесния топлоснабден имот за процесния период. По изключение е възможно
да се приеме наличието на валидно облигационно отношение между страните и ако
се докаже, че ответниците са носители на облигационно право на ползване върху
процесния топлоснабден имот и за процесния период, но само при условие, че са
сключили отделен договор за закупуването на топлинна енергия пряко с топлопреносното
предприятие (Тълкувателно
решение № 2 от 2018 г. по тълкувателно дело № 2 от 2017 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд).
При всички
положения тежестта на доказване на наличието на облигационно отношение между страните
лежи върху ищеца, който обосновава с него основателността на исковете (чл. 154,
ал. 1 ГПК). В разглеждания случай ищецът се домогва да докаже, че е ответниците
са потребители на топлинна енергия като собственици на процесния топлоснабден
имот. С исковата молба е била представена като доказателство по делото молба от
Държавната спестовна каса, датирана към 1991 г., за вписване на законна ипотека
върху процесния топлоснабден имот. Настоящият състав споделя извода на районния
съд, че с посоченото писмено доказателство не може да бъде установено правото
на собственост на ответниците (въззиваемите), а следователно и наличието на
валидно облигационно отношение между тях и ищеца (въззивника). Придобиването на
правото на собственост следва да се докаже пълно чрез съответен способ (договор
за покупко-продажба, договор за замяна, договор за издръжка и гледане, договор
за дарение, наследяване по закон или по завещание и т. н.). Молбата за вписване
на законна ипотека не е достатъчно доказателство за провеждането на пълно и
главно доказване на придобиването на правото на собственост върху процесния имот.
Освен това, в разглеждания случай в молбата като длъжник по обезпечения заем за
жилищно строителство е посочено името само на един от ответниците (въззивниците):
С.П.Я.. Липсват данни (удостоверение за наследници), от които да се установи
наследствена връзка между втория ответник (въззиваем) и другото посочено в
молбата за вписване на законна ипотека лице.
Районният съд
е дал изрични указания с доклада по делото на ищеца (въззивника), че не сочи
доказателства, че ответниците (въззиваемите) са били собственици на процесния
топлоснабден имот през процесния период при съответните квоти. Въпреки това
ищеца (въззивника) не се е възползвал от възможността да отстрани пропуска и да
представи съответни доказателства своевременно. При това положение правилно
първоинстанционният съд е приложил неблагоприятните последици на тежестта на
доказването и е отхвърлил всички искове като недоказани.
По изложените
съображения обжалваното решение е изцяло правилно и следва да бъде изцяло
потвърдено.
Разноски. С оглед изхода на делото и своевременно направената
претенция въззивният съд следва да присъди сторените във въззивното
производство разноски в полза на всеки един от двамата въззиваеми. Всеки от тях
е доказал сключването на договор за правна защита и съдействие с адвокат И.Ю.,
като всеки договор служи да удостовери заплатено адвокатско възнаграждение в
уговорен размер от 300 лева. По делото няма данни въззиваемите да са сторили
други разноски във въззивното производство. При това положение на всеки
въззиваем следва да бъдат присъдени 300 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 13759, постановено на 16. 01. 2019 г. от Софийския районен съд, 90-и състав,
по гр. д. № 11840 по описа на Софийския районен съд за 2018 г.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс въззивника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление *** Б, да заплати в полза на въззиваемия А.Ц.А., адрес ***, съдебен адрес ***, Търговски дом, ет*******, сумата от 300 (триста) лева - разноски, сторени във
въззивното производство.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс въззивника „Т.С.“ ЕАД да
заплати в полза на въззиваемата С.П.Я.,
адрес ***, съдебен адрес ***, Търговски
дом, ет*******, сумата от 300
(триста) лева - разноски, сторени във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на въззивника: „Т.С.“
ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.