Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262124 29.07.2021 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на пети юли две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря
Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15105
по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „Теленор България” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: **************** против М.Ж.П., ЕГН ********** с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр.
с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор
за мобилни услуги от 27.02.2015г. с изблан абонамент *********а по сирата на ДС
от 21.06.2016г. абонатът предпочел нова абонаментна програма ноностоп 4099
промо за срок от 24 месеца, а по силатаа на договор за моблини услуги от
30.12.2017г. билпредпочетен втори мобилен номер ******** с абонаметна проглама
тотал 24,99 със срок на действие 24месаца до 30.2.2019г. и сключен договор за
лизинг към моб. номер ******., по силата на който договор на ответника е
предоставено за ползване мобилно устройство ******** за периода от 23 месеца срещу
заплащане на месечна лизингова вноска от 17,59 лв.
Въз основа на посочените договори
ответникът бил ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги за моб. номера ******, като за потребените услуги
са издадени фактури за периода 05.08.2018г. – 04.11.2018г.
Длъжникът не изпълнил
задължението си за заплащане на дължимите месечни абонаменти, като съгласно т.
11 от договора и чл. 75 вр. с чл. 19б от ОУ ищецът прекратил договора за
мобилни услуги, като дължимите месечни вноски
за предоставените на абоната моб. устройства дължими от месец 01/2019г.
били обявени за предсрочно изискуеми.
Сочи се, че изискуемостта на
вземанията на дружеството по всяка от фактурите настъпвала 18 дни след
издаването й. В периода след издаване на първата от посочените по-горе фактури
длъжникът не е извършвал плащания, като към настоящия момент задълженията не
били погасени.
Предвид липсата на плащане,
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по
образуваното ч.гр.д. № 6870/2020 г. по описа на ПРС, ІІІ гр. с. против длъжника
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Доколкото заповедта била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указания до ищцовото дружество били
предявени настоящите установителни искове. Моли се за уважаване на претенциите
в пълен размер, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.
Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е
подаден писмен отговор. С молба становище, постъпила на 05.07.2021г. ответникът
чрез процесуалният му представител адв. С. е оспорил предявените искове,
изразявайки становище по изложените обстоятелства в исковата молба, оспорвайки
твърденията за доставени мобилни услуги и е направил възражение срещу иска за
заплащане на дължимите лизингови вноски след разваляне на договора, което имало
характер на неустойка за предсрочно преекратяване на договора за лизинг, която
била в противоречие с добрите нрави. Освен това не било доказано и реалното
предаване на вещта, предмет на лизинговия договор.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч. гр. дело № 6870/2020 г. на ПРС, ІІІ гр.с. вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Заповедта за
изпълнение е връчена на ответника по реда на член 47, ал. 5 ГПК, като исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в дадения от
заповедния съд месечен срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Ответникът не е подал писмен отговор на исковата
молба, ето защо за последния се счита преклудирана възможността да оспори
представените с исковата молба писмени доказателства, както и се считат преклудирани
всички негови правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи,
правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
От приложените по заповедното производство заверени
преписи от договор договор за мобилни услуги от дата
27.02.2015 г., със сключени към него Допълнително споразумение от 21.06.2016 г.
и договор за мобилни услуги от дата 30.12.2017 г. безспорно се установяват
наличието на валидни облигационни отношения между ищеца в качеството му на
оператор, предоставящ мобилни услуги и ответника, в качеството му на клиент потребител на
тези услуги, както и че ответникът
е имал на разположение мобилен номер, във връзка с който е получавал
съответните услуги, съгласно индивидуално уговореното в тарифния план - далекосъобщителни
услуги. Договорът съдържа тарифния план с приложени към него ценови листи за
абонаментния план, като в договора са посочени както правата, така и
задълженията на абоната и са посочени последиците от неизпълнението на
задълженията по него. Видно е от подписаните декларации, че ответникът се е запознал и е получил екземпляр от общите
условия на оператора, а доколкото договорът
съдържа уговорка за ползване на стандартен месечен абонамент ирелевантно е обстоятелството дали
абонатът е ползвал
или не, респективно изразходвал ли е, или не предоставения му пакет.
Съобразно поетите договорни задължения
ответникът дължи заплащане на съответната цена, за която
са издавани месечни фактури, които е бил длъжен
да заплаща за установените отчетни периоди в срока, посочен в т. 27 от
Общите условия, а именно в
указания във фактурата срок, но не по-късно от 18 дни след издаването и.
Лизинговото устройство е получено от ответника, което е удостоверено с
подписа му в представения договор - договор за лизинг от
30.12.2017 г.. Условията за предоставяне на устройството, продажната цена и
начинът на плащане, както и придобиването на устройството се съдържат в така приложения договор за
лизинг, в който е уговорено заплащане на месечни лизингови вноски в посочения
размер при фактурирането на месечните сметки на абоната съобразно договора за
предоставяне на мобилни услуги.
От
приложените по делото фактури издадени от ищцовото дружество, абонатът не е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимите суми по три фактури, издадени за
съответните периоди на потребление. Доколкото
няма доказателства ответникът да е възразил пред
оператора относно тяхната стойност, както и няма доказателства, че клиентът е
платил начислените суми представляващи такси потребление и лизингови вноски следва да се приеме, че отразените във фактурите суми са
дължими от ответника.
Налице е виновно
поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение
на дължимо задължение за заплащане
на предоставените услуги и устройство,
като ищецът е упражнил
правото си да прекрати едностранно индивидуалния
договор на ответника на основание основание чл. 75. вр. с чл. 196 от
Общите условия, като за това е издадена крайна
фактура № *******
за дължимите суми. В
процесиите договори за услуги, страните са договорили дата на фактуриране на ползваните услуги - 5-то число от месеца.
Съгласно член 27 от Общите
условия дължимите месечни
суми са платими в указаните във фактурите срокове, но не по-късно от 18 дни от
издаването на месечната фактура, като неполучаването
на фактура не освобождава абоната от заплащането на дължимата сума, съгласно чл.26 от ОУ.
Следователно след изтичане на тези срокове, сумата
става изискуема след изтичането на този срок
съобразно разпоредбата на чл.
84. изр. първо ЗЗД. Процесния договор за услуги е
прекратен едностранно от Оператора съгласно т. 11 при условията чл.75,
във вр.с чл.19б и в от
Общите Условия, а именно по вина на абоната да не заплати дължими месечни
плащания. При
наличието на неплатени месечни задължения на абоната, операторът го уведомява по
реда на чл. 31а от Общите условия. След изтичането на срока за плащане, указан
във втората издадена месечна Фактура
№******** г. при нерегистрирано плащане на
дължимата сума, изходящите обаждания на абоната са ограничени, като операторът
неколкократно праща смс - напомняне за налична незаплатена месечна фактура. След изтичането на срока
за плащане, указан в третата издадена месечна Фактура
№****** г. при нерегистрирано плащане на
дължимата сума, са ограничени и входящите обаждания към мобилния номер на
абоната - номерът е двустранно спрян, като операторът неколкократно праща смс-
напомняне за налична незаплатена месечна фактура.
С оглед на
неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените
му мобилни услуги е настъпило и прекратяване на договора.
Предоставените услуги по предпочетените мобилни
номера, са фактурирани под Клиентски № ********* като са издадени за
процесния период от 05.08.2018 г. до
04.11.2018 г. месечни фактури на обща стойност
251.67 лева. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника за ползваните абонаменти е издадена крайна фактура № ******* с начислена дължима
сума за лизингови вноски в размер на 211.08
лева.Безспорно
установено е, че във връзка с договора за предоставяне на мобилни услуги от
дата 30.12.2017 г. между страните е сключен
и договор за лизинг от 30.12.2017г., по силата на които мобилният оператор е поел
задължението да предостави на абоната за временно и възмездно ползване
устройство марка
******** за период от 23 месеца
срещу заплащане иа месечна лизингова вноска в размер на 17.59 лв. всяка, които
вноски са дължими в сроковете и при условията, уговорени в договора за мобилния
абонамент, във връзка с който е сключен договорс за лизинг между езиците страни
от същата дата.
Изпълнението
на задължението на лизингодателя е удостоверено в чл. 4
от договоа за лизинг, съгласно който с подписването
на договора лизингополучателят декларира, че е получил
устройството и то е годно за употреба съобразно своето предназначение.
На
основание чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 233, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за ответника е възникнало задължението да плати уговорените
лизингови вноски, чиято изискуемост настъпва след издаването на съответната
месечна фактура за отчетните периоди по договора за мобилни услуги и на падежа,
указан във фактурата. Не са
представени доказателства за плащане на уговорените по погасителния план
вноски, нито се твърди от ответната страна да е извършено плащане. В издадените
месечни фактури са начислени дължимите месечни лизингови вноски в общ размер на 211,08 лева. В Крайната фактура № ***** са фактурирани
лизинговите вноски, дължими след м.01/2019г. /когато е издадена крайната
фактура/ до края на уговорения
погасителен план. Съгласно ал.2 на чл.12 от Общите условия
към договора за лизинг, месечните лизингови вноски и другите плащания стават
предсрочно изискуеми при прекратяване на абонамента за мобилната услуга.
Съответно, при предсрочно прекратяване на договорите
за мобилни услуги, считано от м.01/2019г., когато е издадена Крайната фактура
за абоната е възникнало задължение да плати преди уговорения падеж всички
непогассни лизингови вноски.
В чл. 1, ал. 2 от
договора за лизинг, страните са уговорили, че Лизингополучателят
има право да придобие собствеността върху предоставеното мобилно устройство,
като подпише договор за изкупуване на устройството с Лизингодателя най-малко 10
дни преди изтичането на срока на договора за лизинг, след като заплати
допълнителна сума в размер 17.59лв. за устройство ************. Ако
Лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2. устройството подлежи на
връщане в срок от 1 месец след изтичане срока на договора, като в същия срок
Лизингополучателят може да заяви изрично и в писмена форма, че желае да върне
устройството. Ако устройството не бъде върнато,
Лизингополучателят е длъжен да заплати допълнителна сума в размер на 17.59 лв /чл. 1, ал. 3/. По делото няма данни, а
и не се твърди от другата страна, абонатът да е върнал мобилното устройство на
оператора, да е заплатил месечните лизингови вноски за
периода на 3-те процесии фактури, или да е платил цената на предсрочно изискуемите лизингови
вноски.
С оглед на
изложеното следва да се приеме за доказан искът за заплащане на уговорената
в договора, като лизингова цена, стойност на устройството.
На осн. член 78, ал. 1 от ГПК на
ищеца ще се присъдят разноските в заповедното и исковото производство в общ
размер на 460 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК, вр. с член 415 ГПК, вр. с
член 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че М.Ж.П., ЕГН ********** дължи на
„Теленор България” ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ************
следните суми: 251.67
лв. (двеста петдесет и един лв. и 67 ст.), за незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 05.08.2018
г. до 04.11.2018 г.; 211,08 лева (Двеста
и единнадесет лева и 8 ст.), представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 30.12.2017 г., за мобилно устройство ************., ведно със
законната лихва върху вземанията от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 29.05.2020г. до изплащане на вземането, за котио суме и издадена заповед за изпълнение на
парично вземане по член 410 ГПК по ч. гр. д. № 6870 по описа за 2020г. на ПРс,
ІІІ гр.с.
ОСЪЖДА М.Ж.П., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България” ЕАД с ЕИК ****** разноски по
заповедното производство в размер на 205
лева, както и разноски по исковото производство в размер на 255 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.