Решение по дело №2736/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                       38/16.1.2020г.

 

16.01.2020г., гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

    Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на  седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: Мирослав Марков

    

при секретаря М. Н.,

като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело №2736 по описа за 2019 год. на Районен съд – Шумен,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Ищецът Н.Ж.Н. с ЕГН ********** предявява иск за развод срещу П.Д.Н. с ЕГН ********** и с адрес: *** с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните на 12.10.2014г. граждански брак,  поради дълбоко и непоправимо разстройство,  настъпило след сключване на брака.  От брака съпрузите имали едно родено дете, които не е навършило пълнолетие. Желае местоживеенето детето да бъде определено при бащата, с определяне на стандартните лични контакти и издръжка за бъдеще време.

Ответната страна в рамките на срока и по реда на чл. 131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба, чрез процесуален  представител, с който се оспорват предявените искове, по основание и размер, както и фактическите твърдения на ищеца, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответника. Посочва основанията за това и иска да бъде прекратен гражданския брак с произнасяне по вината. Желае местоживеенето на детето да бъде определено при майката, с определяне на стандартните лични контакти и издръжка за бъдеще време. 

Ищецът, в открито съдебно заседание, лично и чрез представителя си, поддържа исковата молба. Повтаря фактите от същата. Счита, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен. Иска да се предоставят упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на майката, като бащата ще заплаща издръжка в размер на 160 лева, както и да бъдат определени необходимите лични контакти с детето. Не претендира за семейното жилище, издръжка и не се противопоставя да се запази фамилното име на съпругата и след прекратяване на брака.

Ответникът, чрез процесуален представител в съдебно заседание, оспорва предявените искове. Признава, че брачната връзка между страните е изчерпана, като в този смисъл не се противопоставя на прекратяване на брака между тях. По отношение на родителските права, сочи, че в интерес на малолетното дете е същите да бъдат предоставени на майката, като за местоживеене се определи семейното жилище, където живее майката. Относно режима на лични контакти с бащата, предлага такъв без преспиване. По отношение на издръжката за  детето, претендира  такава  в  размер на 250,00 лева, като сочи, че за критерий следва да  се вземе предвид средната заплата за страната и доходите на страните.

Съдът е събрал като относими по делото представените писмени доказателства, както и изготвените социални доклади. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, водени от ищцовата страна.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна, за което не се спори между страните:

Страните сключили граждански брак на 12.10.2014 г. Имат  родено  едно дете – Е. Н. Н., с ЕГН **********. По време на брака страните са придобили недвижим имот в гр.Шумен, което било и тяхно семейно жилище. Страните не оспорват, че по време на брака се появили пречки и различия, които не могли да преодолеят. Преди подаване на исковата молба, ищецът напуснал семейното жилище. Съпрузите са съгласни, че бракът им е изпразнен от съдържание, като съществува само формално.

В хода на делото са разпитани като водени от ищцовата страна свидетели: Д. Н. и С. Н., близки роднини на ищеца. Същите споделят своите впечатления от страните, които са придобили при брачното им съжителство.

 Съдът не намира основание да не приеме и кредитира, тези показания, както и  приобщеният социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Шумен.

СЪДЪТ, след като взе предвид установените  фактически констатации,  съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, формира следните правни изводи:

Между страните няма спор относно следните обстоятелства, които са от значение за делото, а именно: бракът е дълбоко и непоправимо разстроен; фактическата раздяла е от около месец преди подаване на исковата молба; запазването на фамилното име на жената след брака; упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете, които да се предоставят на майката; ползването на семейното жилище, също да се предостави на майката, където да се определи и местоживеенето на детето

По делото има спор по въпросите относно личните отношения на бащата с детето и размера на издръжката му.

Предвид горното, съдът намира, че по делото се установи липсата на фактическо съжителство и липсата на контакти между страните. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Отчитайки  установеното изрично и категорично нежелание на съпрузите да възобновят съжителството си, съдът заключава, че в бракът им няма доверие, уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите, без реални перспективи за заздравяването му. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

Съдът  приема, изобщо и конкретно, че  с  поведението  си и двамата съпрузи са допринесли за разстройството на брачните  отношения. В частност, от разпитаните по делото свидетели се установява, че съпругата е изразявала и проявявала негативно отношение към родителите на съпруга си, което е създало напрежение в близкият му семеен кръг. От друга страна, съпругът е напуснал сам семейното жилище, като конкретна причина за това обстоятелство не се установи по делото. С  оглед  горното, съдът  следва  да  обяви, че  вина  за  разстройството  на  брачните  отношения  имат двамата съпрузи.  

В настоящото производство съществува спор между страните по въпросите, посочени по-горе във връзка с личните отношения и издръжката на детето.

По отношение на въпросите относно упражняването на родителските права, а от там местоживеенето на детето, съдът формира мнение, че  в интерес на детето е, към настоящият момент да се отглежда в семейната среда на майката, за което не се спори. Решаващо значение при предоставяне родителските права  имат интересите на детето.  Установено по делото е, че до настоящият момент детето е живяло с майка си, която е полагала преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност на същата да ги полага, или които да опровергаят родителските й качества. От социалният доклад се установяват по положителен начин твърденията на майката относно съществуващата възможност и добри условия за отглеждане на дете в ниска възраст.

Съобразявайки горното, както и привързаността на детето към всеки един от родителите, неговия пол и възраст, така и съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като бъде определено местоживеенето на детето при нея.

На бащата, при гарантираната от закона възможност и с оглед пола и възрастта на детето, следва да се определи режим на личен контакт. Преценката е служебна, извършва се от съда като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от ищеца или тази на ответника, ако има такава.   Детето Е. е почти на пет години. Не са налице конкретни данни за сериозно влошено здравословно състояние. Родителите на детето живеят в едно и също населено място. Поради горното, съдът намира, че режимът на лични отношения следва да бъде съобразен и деференциран с възрастта на детето, както и с посещенията в предучилищно и училищно учебно заведение. 

Съдът споделя мнението, че определените по делото привременни мерки, неоспорени от страните, са добра основа за определяне на личните отношения на бащата с детето.  В тази насока личните отношения в работните дни от седмицата, са приложими когато детето посещава  детска  градина, но не и когато посещава училище. Едновременно с това, съдът е на мнение, че за дете в предучилищна възраст, преспиване еднократно вечер извън мястото на местоживеене не е удачно. Съдът намира за основателно да отбележи, че в хода на процеса социалните служители не са имали възможност да установят условията, при които живее бащата след раздялата и свързаните с това  място за евентуално преспиване на детето  и места за игра и отдих.

Предвид гореизложеното, съобразявайки горното, както и пола на детето, съдът намира, че личните отношения на бащата с  детето  до 31.08.2022г./ годината, в която детето навършна училищна възраст/, следва да се определят: всяка втора и четвърта събота на месеца от 10:00 ч. до 19:00 ч., без преспиване; както и всеки вторник и четвъртък от седмицата от 17:00 ч.  до 19:00 ч. След 01.09.2022г.: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя, с преспиване.

Разширеният режим от 30 дни през лятото, през месеците юли или август, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск, също следва да се определи, след навлизане на детето в ученическа възраст.

По отношение на лични, новогодишни и религиозни празници, следва да се отбележи следното:

Общоизвестен факт е, че по време на „Великден“ се празнува и има 4 почивни дни /петък, събота, неделя и понеделник/. Коледните и Новогодишните празници са съответно 3 дни /24, 25 и 26 декември/ и 2 дни /31 декември и 1 януари/. Посочените религиозни и новогодишни празници, са с еднаква продължителност, през всяка календарна година. Съдът е на мнение, че искането за лични контакти по време на лични /рожден ден/, религиозни и  новогодишни празници е основателно и полезно. Същото не е прекомерно, тъй като е свързано с упражняването на традиционни обреди, което може да бъде само от полза за възпитанието и развитието на детето.

Този режим на лични отношения в настоящото производство, според съда се явява най-подходящ, защото охранява интереса на детето, съобразявайки се както с необходимостта от постепенно изграждане и задълбочаване на връзка дете-баща, така и с нуждата от гарантиране в достатъчна степен спокойствието и стабилността в ежедневието му. Установената с решението времева рамка за контактите на отсъстващия от ежедневието на детето родител цели да гарантира минимално необходимите условия за осъществяване на отношенията, като не ограничава родителите по общо съгласие да прилагат и друг по-разширен режим. Едновременно с това, следва да се посочи, че полагането от бащата на грижи над обема, предвиден с решението на съда, е препоръчително, което може да бъде гарантирано и от двамата родители. Същевременно, при необходимост или бъдещо искане на страните, постановеният с настоящото решение режим може да бъде променен, ако е налице последващо изменение на обстоятелствата, вкл. и навлизане на детето в ученическа възраст.

 По отношение на предявените искове за издръжка във връзка с чл. 143 и чл.149 от СК, съдът приема следното:

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на детето съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на децата разходи.  Детето е на 5 години, в предучилищна възраст.

При определяне на размера на издръжката, съдът е задължен да я определи в съответствие с възможностите на родителите да дават такава. По делото се установиха данни за трудовите доходи на родителите, в размер около средната за страната заплата. Не се установиха в процеса, страните да имат алиментни задължения към други малолетни или непълнолетни лица.

 Предвид изложеното, както и съобразявайки нормативно установените задължения, съгласно които родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед нуждите му от издръжка, съдът намира, че за детето следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 429,00 лева. Съдът приема за критерий, последният установен потребителски паричен разход необходим за издръжка, средно на един член на семейство в левове, като разходи в домакинствата в РБ, приет от НСИ за третото тримесечие на 2019г. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им. Предвид изложеното относно ответника, съдът намира, че същият следва да участва в издръжката със сумата от 220,00 лева,  който размер е съобразен с възможностите му. Останалата част от издръжката следва да се поеме от майката.

Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.2-ро от ГПК, по брачните дела, когато няма вина, или когато и двамата съпрузи са виновни, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили.

На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС-Шумен определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50,00 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за присъдените издръжки за бъдеще време в размер на 316,80 лева.

По отношение на държавната такса за допускането на развода, съдът намира, че същата следва да бъде определена в размер на 50,00 лв., вносима поравно от двете страни, на основание чл. 6, т.2  от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки.

         Водим от горното, съдът

                                              

Р     Е     Ш     И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен с Акт № 390 на 12.10.2014г., на Община Шумен между Н.Ж.Н. с ЕГН **********  и П.Д.Н. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи брачното си фамилно име Н..

ОБЯВЯВА, че след прекратяване на брака, страните не си дължат издръжка по между си.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Е. Н. Н. с ЕГН **********, на майката П.Д.Н. с ЕГН ********** с адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Е. Н. Н. с ЕГН **********, при неговата майка П.Д.Н. с ЕГН ********** с адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Н.Ж.Н. с ЕГН **********  с детето Е. Н. Н. с ЕГН **********, както следва:

1.      до 31 август 2022г.:

 - всяка втора и четвърта събота на месеца от 10:00 ч. до 19:00 ч., без преспиване, когато не са официални или религиозни празници;

-   всеки вторник и четвъртък от седмицата от 17:00 ч. до 19:00 ч., когато не са официални или религиозни празници;

 -  всяка четна календарна година,  считано от 2020г., от 10:00 часа до 19:00 часа в петък и събота, без преспиване, по време на официалния /религиозния/ празник „Великден“;

-   всяка нечетна календарна година, считано от 2021г., от 10:00 часа до 19:00 часа, в неделя и понеделник, без преспиване, по време на официалния /религиозния/ празник „Великден“;

-   всяка четна календарна година, считано от 2020г., по време на Коледните празници, от 14:00 ч. до 19:00 часа на 25 декември и от  10:00 часа до 17:00 часа на 26 декември;

-  всяка нечетна календарна година, считано от 2021г., по време на Коледните празници, от 14:00 ч. до 19:00 часа на 25 декември и от  10:00 часа до 17:00 часа на 26 декември;

 -  по време на Новогодишните празници от 10:00 ч. до 17:00 часа на 01 януари 2021г. и от 10:00 ч. до 17:00 часа на 31 декември 2021г.;

2.    след 01.09.2022г.:

-   всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя, с преспиване, когато събота и неделя не са официални или религиозни празници;

-   всяка четна календарна година, считано от 2024г., от 10:00 часа в петък до 19:00 часа в събота, с преспиване, по време на официалния /религиозния/ празник „Великден“;

-   всяка нечетна календарна година, считано от 2023г., от 10:00 часа в неделя до 17:00 часа в понеделник, с преспиване, по време на официалния /религиозния/ празник „Великден“;

-   всяка нечетна календарна година, считано от 2023г.,  по време на Коледните празници, от 10:00 ч. на 24 декември до 14:00 часа на 25 декември, с преспиване;

-   всяка четна календарна година, считано от 2022г.,  по време на Коледните празници, от 14:00 ч. на 25 декември до 17:00 часа на 26 декември, с преспиване;

-   всяка четна календарна година, считано от 2022г.,  по време на Новогодишните празници, от 10:00 ч. на 31 декември до 17:00 часа на 1 януари, с преспиване;

-    всяка нечетна календарна година, считано от 2023г.,  по време на Новогодишните празници, от 10:00 ч. на 31 декември до 17:00 часа на 1 януари, с преспиване;

-       30 дни през лятото, по време на ученическата ваканция, когато детето е ученик и майката не ползва платен годишен отпуск.

3.    на 12 март:

-    всяка четна календарна година,  считано от 2020г.,  от 14:00 часа до 18:00 часа;

-     всяка нечетна календарна година, считано от 2021г., от 10:00 часа до 14:00 часа.

ОСЪЖДА Н.Ж.Н. с ЕГН ********** , да заплаща в полза на детето Е. Н. Н. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П.Д.Н. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 220 /двеста  и двадесет/ лева, считано от датата на депозиране на исковата молба – 11.09.2019г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж всяко тридесето число на месеца, за който се дължи, до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване.

ОТХВЪРЛЯ в останалата им част исковете предявени с исковата молба.

  ОПРЕДЕЛЯ  окончателна държавна такса по делото в размер на 50,00 /петдесет/ лв.

 ОСЪЖДА Н.Ж.Н. с ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 25,00 лв., представляваща половината държавна такса за допускане на развода, държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 316,80 лева,  както и 5,00 лв. държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, при необходимост от принудителното им събиране.

ОСЪЖДА П.Д.Н. с ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 25,00 лева представляваща половината държавна такса за допускане на развода и 5,00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, при необходимост от принудителното им събиране.

Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му от страните пред Окръжен съд  - Шумен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: