№ 219
гр. Русе, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500232 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Жалбоподателят ИВ. ТР. ИВ. е обжалвал Решението, постановено по
гр.д. № 297/2021г. на Беленския районен съд, с което е уважен предявеният
против него от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД иск и е признато
за установено по отношение на дружеството, че дължи сумата от 3 259 лева
главница по регресна претенция по щета № **********/20.05.2020г., ведно
със законната лихва от 18.01.2021г., присъдени със Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 137/2021г. на БРС.
Развива оплаквания за необоснованост на съдебния акт, счита, че същият
е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон, и прави искане за неговата отмяна и отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна. Претендира разноски за двете
инстанции.
Ответникът по въззивната жалба изразява становище за
неоснователността , иска потвърждаване на първоинстанционното съдебно
решение като правилно и законосъобразно, претендира разноски за
въззивната инстанция.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
1
Жалбата е подадена от страна по спора, в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество, е основателна.
Предмет на делото е предявен иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 500 ал.1 от
КЗ.
От ангажираните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка :
По образуваната преписка по щета № **********/20.05.2020г.
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД изплатило обезщетение за щети по
л.а. „Дачия Дъстър“ с ДК № СА **** СН, собственост на „ Юсис „ ООД,
причинени при ПТП на 07.02.2020г. в с.О., обл.Русе. Основание за това било,
че за л.а. „Рено Клио“ с ДК № В **** РК, собственост на ответника по иска,
който участвал в процесното ПТП – ИВ. ТР. ИВ., има валидна застраховка „
Гражданска отговорност на автомобилистите „ - полица №
BG/07/119002563582 от 05.09.2019г.
Макар с доклада по делото, на основание чл. 146 от ГПК,
първоинстанционният съд да възложил на ищцовото дружество
доказателствената тежест относно факта, от който произтича вземането му,
както и на всички факти и обстоятелства, свързани с ангажиране
отговорността на ответника, такова пълно и главно доказване по делото не е
проведено.
За застрахователя възниква право на регресен иск само при условие, че е
заплатил изцяло обезщетението на увреденото лице и встъпи в неговите права
до размера на заплатената сума, като следва да предяви иска си срещу
причинителя на вредите. По иска си застрахователят следва да докаже
наличието на следните елементи от фактическия състав : валидно
застрахователно правоотношение между него и застрахования, заплащане на
застрахователно обезщетение за застрахователното правоотношение,
противоправно поведение за настъпването на щетата, наличието на
увреждане, причинна връзка между тях, вина на извършителя, размера на
претърпените вреди.
Безспорно доказани по делото са настъпилото на 07.02.2020г. в с.О. ПТП
между л.а. „Дачия Дъстър“ с ДК № СА **** СН и л.а. „Рено Клио“ с ДК №
В **** РК / управлявано от жалбоподателя /, причинените и по двата
автомобила щети, и че застрахователното дружество е уважило претенцията
на „ Юсис „ ООД и му изплатило обезщетение.
При задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят може да предяви регресен иск, когато уврежданията на
третите лица при настъпило събитие са причинени: умишлено от
застрахования; след употреба от водача на алкохол или на друго упойващо
вещество, или ако е отказал да се подложи или умишлено се е отклонил от
проверка по установения ред за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество.
В настоящия казус застрахователят се позовава на това, че ответникът е
управлявал МПС след употреба на алкохол, което е самостоятелно основание
2
за предявяване на регрес, в случай, че водачът има вина за настъпване на
ПТП. Последното обаче не е доказано от ангажираните по делото писмени и
гласни доказателства. Макар районният съд да е посочил, че постановеното
по КНАХД № 281/2020г. на АС-Русе влязло в сила на 04.11.2020г. решение не
го обвързва, и не води до освобождаване от регресна отговорност по чл. 500
от КЗ, то има отношение към обосноваването на наличието на елементите от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Видно от същото, съставеното срещу
жалбоподателя в настоящото производство НП е отменено, поради
недоказаност от страна на административно-наказващия орган, че водачът
ИВ. ТР. ИВ. е виновен за настъпване на процесното ПТП и деянието му е
несъставомерно по чл. 25 ал.1 от ЗДвП, каквото нарушение му е вменено.
Последният извод е обусловен от обстоятелството, че за настъпилото ПТП не
са съставени задължителните в тези случаи, нормативно изискуеми,
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, Протокол за ПТП с
материални щети, Двустранен констативен протокол за ПТП, не е заснето
разположението на ППС и причинените щети в ел.формат, липсва и подробна
план-схема на ПТП.
При липсата на изброените документи, които да се приобщят като
писмени доказателства по делото, както и на други доказателства, сочещи на
извод, че именно И.И. е предприел неправомерна маневра и с това е причинил
ПТП, изготвената по делото, назначена и приета от районния съд
автотехническа експертиза се явява необективна и необоснована, и
заключението по нея не може да служи като основание да се приеме за
доказана вина на ИВ. ТР. ИВ. за настъпилото ПТП.
Последното обуславя извода на въззивната инстанция за липса на
предпоставка за ангажиране на регресната му отговорност.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че
атакуваното решение на районния съд следва да бъде отменено изцяло и
вместо него се отхвърли исковата претенция.
С оглед изхода от делото, на основание чл.78 от ГПК, на жалбоподателя
се дължат разноските за двете инстанции –1260, 05 лв. – за д.т. за в.жалба и за
адв.възнаграждение, като последното, с оглед предмета на делото и
фактически извършените правни действия, не се явява прекомерно.
Така мотивиран, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 21/16.02.2022г., постановено по гр.д. № 297/2021г.
на Беленския районен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, бул.“ Х.Колумб“ 43, да бъде признато за
установено, че ИВ. ТР. ИВ., ЕГН **********, му дължи сумата от 3259 лева
3
- главница по регресна претенция по щета № **********/20.05.2020г., ведно
със законната лихва от 18.01.2021г., присъдени със Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 137/2021г. на БРС.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София, бул.“ Х.Колумб“ 43, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. ТР. ИВ.,
ЕГН **********, от с.О., обл.Русе, сумата от 1260, 05 лв.– разноски за
първоинстанционното и въззивното производства.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4