№ 346
гр. Пазарджик, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно
дело № 20255220200970 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
С жалбата си срещу Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10ал.1 от Закона за пътищата №********** на Агенция
„Пътна инфраструктура“,жалбоподателят „Виа Логистик“ ЕООД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Централен,
бул.“ Шести септември“ №222А, представлявано от управителя А.И.Г. твърди,
че издаденият електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, като са
изложени конкретни доводи. Моли да бъде отменен обжалвания електронен
фиш. Сочи доказателства и претендира разноски.
Наказващият орган чрез юрисконсулт С.Г. оспорва жалбата като
неоснователна.Сочи доказателства и прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и
след като прецени събраните по делото доказателства,по отделно и в
съвкупност, възприе следната фактическа обстановка:
На 29.08.2024г. в 12.31 часа, е установено нарушение №
20F6F24937E063031F160AE9F5,с ППС влекач ..., регистрационен номер ..., с
технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична
категория Евро 6Е3, в състав с ремарке с общ брой оси 5,с обща технически
допустима максимална маса на състава 44000 , в Община Пазарджик, за
движение по път I-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
1
тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 10402, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път I-8 км 196+643.
Собственик на когото е регистрирано ППС /ползвател е„Виа Логистик“
ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
район Централен, бул.“ Шести септември“ №222А, представлявано от
управителя А.И.Г..
За извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата, на Виа Логистик“ ЕООД се налага
имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. Независимо от налагането на
това административно наказание, Виа Логистик“ ЕООД дължи и заплащане на
съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно
категорията на притежаваното пътно превозно средство в размер на 227 лв.
Електронният фиш бил връчен на дружеството с известие за доставяне
/л.25/ на 20.06.2025г. , като жалбата е депозирана в АПИ на 01.07.2025г., с
което е спазен преклузивният 14 дневен срок по чл. 189а ал.5 изр. второ ЗДвП.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по
административната преписка и събраните в хода на съдебното следствие
релевантни писмени доказателствени средства, като същата не се оспорва от
жалбоподателя.
При така установените фактически обстоятелства , от правна страна
Съдът намира следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, в преклузивния 14-
дневен срок по чл.59 ЗАНН. По същество Съдът намира жалбата за
основателна.
Съдът счита, че не са допуснати повечето от твърдените от жалбоподателя
недостатъци - противоречие на ЕФ с материалния закон и съществени
процесуални нарушения ,изразени в липсата на императивно предвидени
реквизити – не ясно в какво се изразява изпълнителното деяние и
неправомерното поведение на наказаното лице,не е посочен субекта на
нарушението, наказващият орган не е извършил проверка дали доставчикът на
ЕУЕПТ е информирал дружеството за недекларираната пътна такса , както и
дали са взети мерки същото да предекларира данните за ППС.По същество се
твърди, че неотчитането на тол данни се дължи на техническа неизправност на
поддържаната от АПИ „Електронна система за събиране на тол такси“, а
евентуално случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Следва да се отбележат някои принципни положения, които са възприети в
преобладаващата съдебна практика и се споделят от настоящия съдебен
състав, преценени и с конкретиката на настоящето дело.
2
Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 189ж ал.1 от ЗДвП, който
предвижда възможност при нарушение по чл. 179 ал. 3, установено и заснето
от електронната система по чл. 167а, ал. 3 да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Нарушението, за което е наложена санкция е заснето с устройство № 10402,
представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643, включен в списъка
на републиканските пътища, за които се събират такси за изминато разстояние
-тол такси. Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено
нарушение по чл. 179 ал. 3-3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения видеозаписи, каквито са приложени и по настоящата
административна преписка.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид
на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от
системата. Електронната система функционира чрез визуално разпознаване на
дигитални образи, цифри и букви и не извършва измерване, поради което не
подлежи на техническо измерване по Закона за измерванията.
Съгласно разпоредбата на чл. 189е ал. 8 от ЗДвП отразените в системата
данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както
и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни
и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата представлява съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти, която не представлява автоматизирано техническо
средство, и за нея не съществува изискване за сертификат и одобрение от
Българския институт по метрология. Разположените в обхвата на
републиканската пътна мрежа стационарни контролни единици, включително
процесното устройство № 10402 ,осъществяват единствено процеса по
разпознаване на регистрационните табели на превозните средства, във връзка
със следващата се обработка на данни от горепосочената електронна система.
3
Легално определение на системата се съдържа в чл. 10, ал. 1 от Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние - "Електронната система за
събиране на тол такси е съвкупност от централни и периферни софтуерни
продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез
които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни
относно гео- позиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни
средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за
пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за
изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране. В
процеса на установяване на нарушенията по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП не е налице
дейност, свързана с измерване на величина.
В частност, относно доказване техническата годност на устройство
№10402, следа да се отбележи, че съдебната практика е категорична / напр.
Решение №929/16.12.2022г. на АдмС Пазарджик по к.н.а.х.д. №1023/ 2022г /,
че тази система представлява „ съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически
средства, чрез които се осъществява събиране, пренос , обмен и обработване
на данни относно геопозиционирането и изминатото разстояние от ППС в
рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за ППС тол
данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване
на размера им и тяхното събиране“, съобразно чл.10 от Наредбата за
условията и реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории ППС на база време и изминато
разстояние.Ето защо, не са необходими доказателства конкретно за
техническата годност на устройство, №10402.
Електронният фиш , предмет на настоящото производство е издаден от
компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП,
установяваща, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси,
както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1
т.1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
4
Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП ),
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Следователно
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити. В
него следва да бъдат отразени: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура".
Електронният фиш, предмет на оспорване по настоящото дело, съдържа
всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от
Закона за движение по пътищата.
Образецът на електронния фиш съответства на образецът на ЕФ ,одобрен
по надлежния ред, за което по делото са представени Протокол № 28765/21 г.
от заседание на Управителния съвет на АПИ от 09.09.2021 г., както и Заповед
№ РД-11983/13.09.2021 г. на Председателя на УС на АПИ и съответни образци
на ЕФ/, включително относимия образец на ЕФ .
В процесния електронен фиш ясно е отбелязано, че за посоченото ППС
изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата -това е изпълнителното деяние, тъй като няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването. При това, така
посочената алтернатива за плащане на таксата не е процесуално нарушение, а
само сочи един от двата възможни начина, по които задълженото лице може
да заплати дължимата такса, по негов избор.
Настоящият съдебен състав намира, че в производството по установяване
и санкциониране на нарушението са спазени изискванията на ЗДвП и
специфичните условия на ЗП.Нарушението е установено от снимки и други
данни от електронната система за събиране на пътни такси, като съгласно
разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП отразените в системата данни се
считат за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и
данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
5
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни
и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Съдът намира, че жалбоподателят, като ползвател на процесното МПС /
информация за МПС л.32,33/ , при чието движение по платената пътна мрежа
е осъществено деянието, е годен субект на административното нарушение.
Съгласно чл. 179 ал. 3б от ЗДвП: "Собственик на пътно превозно средство
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.
Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако
има такъв.Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер 2500 лв". На основание чл. 187а, ал. 3 от
ЗДвП, правилно имуществената санкция е наложена на жалбоподателя.
От писмените доказателства по делото - доклад от електронната система
за събиране на пътни такси /л.27/ и информация за ППС / л.32.33/, се
установява, че жалбоподателят е ползвател на процесния товарен автомобил,
като за датата и часа на заснетото нарушение няма получена и платена тол
декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението и няма
получени маршрутни карти,т.е. изцяло не е заплатена дължимата пътна такса.
От жалбоподателя не се представиха никакви доказателства в подкрепа на
твърдението му, че по време на заснемане на нарушението не е имало
техническа неизправност в системата за пътно таксуване, която да доведе до
невъзможност за подаване на данни.поради това този довод е неоснователен.
На следващо място, неоснователен е и аргумента, че наказващият орган
не е извършил проверка дали доставчикът на ЕУЕПТ е информирал
дружеството за недекларираната пътна такса , както и дали са взети мерки
същото да предекларира данните за ППС.В този аспект, както е отбелязал и
наказващият орган в съпроводителното писмо, жалбоподателят не твърди да
има сключен договор с национален доставчик на услуги и не представя
доказателства за наличието на такъв.
Съдът обаче споделя аргумента на жалбоподателя за наличието на
противоречие с изискването за съразмерност на размера на наложената
санкция и основни принципи на правото на Европейския съюз.В този смисъл е
налице еднопосочна съдебна практика,като в случая не е посочен и установен
какъв е рамерът на неплатената такса. В словесното описание на нарушението
липсва в ЕФ посочване на разстоянието, за което не е заплатена такса, така че
същата да може да бъде изчислена въз основа на чл.27 от Тарифата за таксите
6
,които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа,
приета с постановление на МС №370/20.12.2019г.В тази връзка Съдът намира
за основателен аргумента на жалбоподателя за допуснато съществено
нарушение,касаещо излагане на всички релевантни фактически
обстоятелства. Независимо от това следва да се отбележи, че в редакцията на
цитираната Тарифа към момента на инкриминираното нарушение за
посочения вид и категория ППС и за движение по първокласен път таксата е
била 0.02 ст. на километър.Освен това служебно е известно на Съда, че
дължимата такса за този сегмент е под 1/един/ лев.
Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на
общностното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват.
Принципът на пропорционалност задължава държавите-членки да приемат
мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не
надхвърлят необходимото за постигането им. Този принцип, който е
гарантиран и в член 49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския
съюз предвижда, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна
спрямо престъплението, и е задължителен за държавите членки, когато
прилагат правото на Съюза в съответствие с член 51, § 1 от Хартата,
съответно, тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на
съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52,
§ 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията,
установен в член 49, § 3 от Хартата.
Съобразно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, държавите-членки
установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими
за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива.
Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими
мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби,
включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи.
В съответствие с Решение на СЕС, Пети състав от 04 октомври 2018 г., по
Дело С-384/17 г., което е постановено по преюдициално запитване, касаещо
тълкуване за директно приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., относно заплащането
на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури - разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при
неплащане на тези такси, не може да се приеме, че изискването за
съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен
ефект, и с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи
или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба,
7
националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с
посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е
невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде
приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ
на правото на Съюза резултат.
С оглед на тези разсъждения Съдът намира, че наложената санкция от
2500лв. е категорично несъответна на тежестта на нарушението, което се
изразява в неизпълнение на задължение за заплащане дължимата пътна такса в
размер под 1 лев. Принципът за пропорционалност/съразмерност е
задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред
принципите на правото на Европейския съюз (Решение от 9 февруари 2012 г.
по дело M. U., C-210/10, т. 23).
В т. 24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се
съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй
като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на
подобни санкции, санкционните мерки по национално законодателство не
трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за
постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като
се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до най-малко обвързващата и, че причинените неудобства не
трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. (виж и в
Решение на Общия съд, VIII, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т. 50;
член 5, параграф 4 ДЕС; EU: T: 2013: 451, т. 98 и 99). Така, при приложение на
принципа на пропорционалност (което приложение следва не пряко от чл. 9а
на Директивата, а от споделените мотиви в решение на СЕС, V състав) от
4.10.2018 г. (Дело C-384/17 ) и посочените критерии за преценката му по
правото на Съюза, следва да се има предвид преследваната с реализиране на
създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици цел, която
неблагоприятните последици надхвърлят.
Законодателят е създал достатъчно гъвкав законов механизъм, залегнал
както в ЗДвП, така и в ЗП, целящ именно съблюдаването на въведеното в
посоченото правило от Директивата изискване. Този режим включва не само
инструментариума на административнонаказателната принуда, който борави с
административни наказания и санкции в абсолютно определен размер, а и
уредената възможност в чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата за лицето да
заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административно наказателна отговорност.
Доколкото в случая е издаден ЕФ (акт, с който се установява и
едновременно с това санкционира нарушението) и съгласно чл. 189ж, ал. 2 от
ЗДвП заплащането на компенсаторната такса може да стане в посочения 14-
8
дневен срок от получаване на фиша, тоест при всички случаи след неговото
издаване. А преценката за съразмерност, както е прието в решение по Дело C‐
384/17 се дължи от всички органи и предхожда издаването на фиша, тъй като
се отнася до санкцията, която следва да се наложи с него.
Затова в процесния случай факта, че дружеството- жалбоподател не се е
възползвало от правото по чл. 10, ал. 2 на ЗП, с реализиране на което може да
предпостави анулиране на фиша по чл. 189ж, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, не засяга
решението за отмяна на фиша поради незаконосъобразността му, резултат от
несъразмерността на наложеното с него административно наказание за
извършеното административно нарушение.
Пряко приложимо е и разрешението, дадено в Решение на СЕС от
21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г.: "... Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от административно
наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса " с
фиксиран размер.
Също така, доколкото санкцията е в абсолютно определен от закона
размер, Съдът няма правомощия да измени ЕФ по реда на чл. 63, ал. 2, т. 4 от
ЗАНН,както счита наказващият орган. В настоящия случай Съдът не
разполага с правомощието по чл.63ал.2т.4 ЗАНН , тъй като санкцията от
2500лв. е в абсолютно определен размер - така и Решение №2568/02.07.2024г.
по кнахд № 438/2024г. на Административен съд Пазарджик.
С оглед изхода от делото, в тежест на наказващия орган следва да се
възложат сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 660 лв.
В тази връзка е представен и договор/ и пълномощно/ за правна защита и
съдействие,както и фактура №194 от 26.06.2025г., от които документи се
установява обстоятелството, че дружеството е заплатило адвокатско
възнаграждение в размер на 660лв. / с ДДС/ на адв.В. Т.. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид
правната и фактическа сложност на делото и независимо от обстоятелството,
9
че адв.Т. не се е явил лично в съдебно заседание. Претендираните разноски от
660лв. не са в прекомерен размер по смисъла на чл.63д ал.2 ЗАНН. Предвид
размера на наложената санкция от 2500лв., минималното адвокатско
възнаграждение е 550лв., съобразно чл.7ал.2т.2 от Наредба №1/2004г. за
възнагражденията за адвокатска работа.
Делото се отличава с правна сложност, тъй като от процесуалният
представител са изложени многобройни фактически обстоятелства и правни
аргументи , включително такива от европейските законодателство и практика,
на които следва да бъда даден отговор по същество. Регламентираните в
Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа , като това не
означава, че при фиксиран размер на глобата или санкцията адвокатското
възнаграждение следва да е непременно в този минимален размер.
Ето защо Съдът намира, че възражението за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение е
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
РЕШИ:
Отменя Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение , установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10ал.1 от Закона за пътищата №********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“,с който на „Виа Логистик“ ЕООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Централен, бул.“ Шести
септември“ №222А, представлявано от управителя А.И.Г. е наложена
имуществена санкция в размер на 2500.00 лв., както и е задължено
дружеството „Виа Логистик“ ЕООД да заплати съответната такса по чл. 10б,
ал. 5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на притежаваното пътно
превозно средство в размер на 227лв.
Осъжда Агенция пътна инфраструктура София да заплати на„Виа
Логистик“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, район Централен, бул.“ Шести септември“ №222А,
представлявано от управителя А.И.Г. сумата от 660лв. , представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
10
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11