№ 3917
гр. В., 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 39 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело №
20243110111262 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от Д. А. А., ЕГН **********,
адрес: *************** а срещу В. В. Б., ЕГН **********, адрес: **************,
съединени в условията на обективно кумулативно съединяване на искове с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК и с правно основание чл. 149 СК за постановяване на решение, с
което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на
детето А. В. Б., ЕГН **********, род. на 21.11.2022г., спор по въпросите относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с
детето и издръжката му.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
страните са родители на детето А. В. Б., ЕГН **********, род. на 21.11.2022г.. Към
настоящия момент родителите са във фактическа раздяла, като детето живее заедно с
майката. От момента на фактическата раздяла, бащата не е полагал грижи за детето и не е
предоставял средства за издръжката му. След раздялата на родителите ответникът се е
установил на територията на друга държава, като към настоящия момент живее и работи
там. Страните не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, поради
което за ищеца е налице правен интерес от разрешаването на възникналия спор по съдебен
ред. Моли в тази насока да бъде постановено решение, с което бъде определено
местоживеене на детето при майката; да й бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето; да бъде определен режим на лични контакти на
ответника с детето, съобразно параметрите посочени в исковата молба. Да бъде определен
размер на издръжката за детето А., платима от ответника в размер на 400 лв. месечно,
считано от дата на завеждане на иска до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката.
Претендира и за присъждане в полза на детето издръжка за минало време в общ размер 4800
лева /по 400 лв. на месец/, за периода от 02.09.2023г. до 02.09.2024г..
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът изразява становище по
допустимостта и основателностна на предявените искове. Оспорва фактите, че е биологичен
баща на детето. Оспорва останалите изложени в исковата молба фактически твърдения, вкл.
че реализира доходи на територията на друга държава. Твърди, че реализира доходи в
България, които са в размер на минималната работна заплата за страната. Сочи, че полага
грижи за друго непълнолетно дете, което е родено от съвместно съжителство с друга жена.
Заявява съгласие родителските права по отношение на детето да се предоставят на майката,
като местоживеенето се определи при нея. Счита за неоснователни претенциите за издръжка
1
за минало и бъдеще време.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Страните нямат сключен граждански брак, живели са на съпружески начала, като от
съвместното им съжителство е родено детето А. В. Б., ЕГН **********, род. на 21.11.2022г..
Това е видно от приложеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
№1318/24.11.2022г..
От приложената по делото справка от НБД-Население и представеното
удостоверение за раждане /л.42 и л.55 от делото/ се установява, че ответникът има още едно
малолетно дете – родено през 2025г. Ищцата няма други ненавършили пълнолетие деца /л.41
от делото/.
От представения трудов договор /л.54 от делото/ се установява, че основното
месечно трудово възнаграждение на ответника възлиза на 1077 лева.
От постъпилата информация от НАП е видно, че липсват данни за осигуряване на
ищцата, а осигурителният доход на ответника е в ръзмер съответен на МРЗ.
От постъпилата информация от АВ се установява, че за ответника през периода
01.01.1993-06.06.2025г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания.
От представената справка от СДВР, Отдел Пътна полиция се установява към
настоящия момент ответникът притежава едно МПС – мотоциклет.
От изготвения Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“- В. се
установява, че грижите за детето А. се полагат от майката. Налице е подкрепяща среда в
лицето на роднини по майчина линия.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни
изводи:
Предявеният в настоящото производство иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 127, ал.2 СК. Съгласно същата, ако родителите не постигнат
споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето,
който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.
В настоящия случай няма спор, че родителските права по отношение на детето А.
следва да бъдат предоставени на майката.
В задължителната практика - ППВС № 1/1974 г. са посочени по-съществените
обстоятелства, които са особено важни за интереса на детето: основно значение имат
родителските и възпитателски качества на всеки родител, полаганите до момента грижи,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните
възможности. Последователна е практиката на ВКС, че съдът е длъжен да прецени интереса
на детето, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат
физическото, психическото и нравствено развитие на детето. Разрешаването на въпроса на
кого от родителите да се възложи упражняването на родителските права е свързано с
преценката на всички относими обстоятелства, доказани по конкретното дело и въз основа
на тях съдът преценява, с оглед интереса на детето на кой от родителите да ги възложи.
Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител имат
интересите на детето. Установено по делото е, че от раждането си и към настоящия момент
детето живее с майка си, която е полагала преките и непосредствени грижи за него. Не са
налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност на същата да ги
полага и занапред или които да опровергаят родителските й качества. Съобразявайки
горното, както възрастта и пола на детето, така и от съвкупността от обстоятелства,
релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат
предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на детето при нея.
Съдът намира, че под „местоживеене” се има предвид опреД.е при кое лице ще
живее детето (при единият от родителите, при роднина, близък или трето лице), а не
задължава съда да определи конкретен адрес на пребиваване, доколкото нормата не борави с
термина „адрес”, чието съдържание е определено от Закона за гражданската регистрация.
Този извод следва и от редакцията на чл.59, ал.2 СК, където за решаване на същия въпрос
2
при развод между родителите законът сочи, че съдът решава „при кого от родителите да
живеят децата”.
На бащата, при гарантираната от закона възможност и с оглед пола и възрастта на
детето, следва да се определи режим на личен контакт. Преценката е служебна, извършва се
от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от ищеца или тази от
ответника. Детето А. на 21.11.2025г. ще навърши 3 години. След раздялата на родителите,
бащата не е осъществявал режим на личен контакт с детето, вкл. детето не е преспивало при
него.
Съдът намира, че режимът на лични отношения следва да е, както следва: до
навършване на пет години от детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца без
преспиване, за времето от 10:00 часа до 14:00 часа на всеки от двата дни; два пъти по 5
последователни дни през лятото без преспиване, когато майката не е в платен годишен
отпуск, като бащата ще взема детето всеки ден в 10:00 часа и ще го връща 17:00 часа, в дома
на майката. В случай, че страните не постигнат споразумение за конкретните дни през
летните месеци, бащата ще взема детето от дома на майката от 01 до 5 юли и от 01 до 5
август на съответната година. След навършване на 5 годишна възраст на детето: всяка
първа и трета седмица от месеца с преспиване от 10.00 часа в събота до 17 часа в неделя; 7
дни през лятото с преспиване, когато майката не е в платен отпуск. В случай, че страните не
постигнат споразумение за конкретните дни през летните месеци, бащата ще взема детето от
дома на майката от 01 до 7 юли или от 01 до 7 август на съответната година; на Коледните
празници – 26 декември от 11:00 часа до 17 часа; на Новогодишните празници на 01 януари
от 11:00 часа до 17 часа; На Великденските празници – първият ден след Великден от 11:00
часа до 17 часа. След навършване на 7 годишна възраст - всяка първа и трета седмица от
месеца с преспиване от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя. В съботния и неделния
ден, когато се налага детето да посещава извънкласни занимания, бащата има задължение да
осигури явяването и престоя на детето на същите; 15 дни през лятото с преспиване, когато
майката не е в платен отпуск. В случай, че страните не постигнат споразумение за
конкретните дни през летните месеци, бащата ще взема детето от дома на майката от 01 до
15 Юли или от 01 до 15 Август на съответната година; на рождения ден на бащата, за
времето от 10:00 часа до 17:00 часа; както и по времето на Коледните, Новогодишните и
Великденските празници, вкл. и на рождения ден на детето, като родителите редуват същите
както следва: всяка четна година детето ще е на Коледните и Великденските празници при
майката, а на рождения си ден и Новогодишните празници – при бащата, и обратно, на
всяка нечетна година детето ще е на Коледните и Великденските празници при бащата, а на
рождения си ден и Новогодишните празници при майката. Съответно, когато детето е на
рождения си ден при единия от родителите, другият ще има право да го вижда и взема при
себе си с преспиване в деня, следващ рождения му ден. При осъществяване на режима на
лични контакти, бащата следва да взема/връща детето от/в дома на майката.
Съгласно чл. 143, ал. 2 и чл. 142 СК размерът на издръжката следва да бъде
съобразен както с възрастта и нуждите на детето, така и с възможностите на родителя да я
дава.
Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители
е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява
изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да
компенсира с увеличен размер на издръжката. От събраните по делото писмени
доказателства се установява размерът на реализираните от бащата доходи. Липсват причини,
които да го възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности. Бащата има
задължения за издръжка към друго малолетно дете. Съдът приема, че детето има присъщите
за възрастта си нужди от храна и облекло. Не се установиха и специфични нужди на детето,
които да изискват средства извън обичайните за отглеждането му съобразно възрастта му.
При така преценените потребности на детето, възможностите на страните, съдът
определя месечна издръжка платима от бащата в размер на 310 лева, като за разликата над
тази сума до предявения размер претенцията подлежи на отхвърляне
Извън горното, съдът взе предвид и обстоятелството, че нормативно установеният
минимум, който съгласно чл.142, ал.2 СК е равен на 1/4 от минималната работна заплата,
към настоящия момент възлиза на 269.25 лева. Следва да се съобразят и бюджетните разчети
на държавата, като се предвижда от началото на 2026 г. минималната заплата да бъде 1213
лв..
Началният момент на дължимост на издръжката е считано от 03.09.2024г. /датата на
3
исковата молба/, каквато е претенцията на ищцата.
Предявен е иск за издръжка по чл. 127, ал.2 във вр. с чл. 149 СК за минало време,
считано от 02.09.2023г. до 02.09.2024г.. Между страните няма спор по фактите, а именно, че
в този период са били във фактическата раздяла. За този период грижите за детето са
осъществявани от ищцата. В този смисъл искът за издръжка за минало време се явява
доказан по основание и следва да бъде уважен в размер, съответстващ на потребностите на
детето за изминалия период – 240 лв. месечно. Общо дължимата сума за издръжка за детето
от ответника за периода от 02.09.2023г. до 02.09.2024г. е 2880 лева. За разликата над тази
сума до предявения размер претенцията подлежи на отхвърляне.
Относно разноските:
С оглед характера на производството по чл.127, ал.2 СК, представляващо „спорна
съдебна администрация“, както и при съобразяване с изхода му, разноските следва да се
понесат от страните, така, както са направени /ТР 3/2023 г./27.06.2024 год. по тълкувателно
дело № 3 по описа за 2023 г. на ВКС ОСГК/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за присъдените издръжки за бъдеще време и минало, в общ размер от 561.60
лева.
На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение
на решението, в частта относно присъдената издръжка.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителски права по отношение на детето А. В. Б.,
ЕГН **********, род. на 21.11.2022г., на майката Д. А. А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето А. В. Б., ЕГН **********, род. на 21.11.2022г.,
при неговата майка Д. А. А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата В. В. Б., ЕГН ********** с детето
А. В. Б., ЕГН **********, род. на 21.11.2022г., както следва: до навършване на пет години
от детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване, за времето от 10:00
часа до 14:00 часа на всеки от двата дни; два пъти по 5 последователни дни през лятото без
преспиване, когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата ще взема детето
всеки ден в 10:00 часа и ще го връща 17:00 часа, в дома на майката. В случай, че страните не
постигнат споразумение за конкретните дни през летните месеци, бащата ще взема детето от
дома на майката от 01 до 5 юли и от 01 до 5 август на съответната година. След
навършване на 5 годишна възраст на детето: всяка първа и трета седмица от месеца с
преспиване от 10.00 часа в събота до 17 часа в неделя; 7 дни през лятото с преспиване,
когато майката не е в платен отпуск. В случай, че страните не постигнат споразумение за
конкретните дни през летните месеци, бащата ще взема детето от дома на майката от 01 до 7
юли или от 01 до 7 август на съответната година; на Коледните празници – 26 декември от
11:00 часа до 17 часа; на Новогодишните празници на 01 януари от 11:00 часа до 17 часа; На
Великденските празници – първият ден след Великден от 11:00 часа до 17 часа. След
навършване на 7 годишна възраст - всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване
от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя. В съботния и неделния ден, когато се налага
детето да посещава извънкласни занимания, бащата има задължение да осигури явяването и
престоя на детето на същите; 15 дни през лятото с преспиване, когато майката не е в платен
отпуск. В случай, че страните не постигнат споразумение за конкретните дни през летните
месеци, бащата ще взема детето от дома на майката от 01 до 15 Юли или от 01 до 15 Август
на съответната година; на рождения ден на бащата, за времето от 10:00 часа до 17:00 часа;
както и по времето на Коледните, Новогодишните и Великденските празници, вкл. и на
рождения ден на детето, като родителите редуват същите както следва: всяка четна година
детето ще е на Коледните и Великденските празници при майката, а на рождения си ден и
Новогодишните празници – при бащата, и обратно, на всяка нечетна година детето ще е на
Коледните и Великденските празници при бащата, а на рождения си ден и Новогодишните
празници при майката. Съответно, когато детето е на рождения си ден при единия от
родителите, другият ще има право да го вижда и взема при себе си с преспиване в деня,
следващ рождения му ден. При осъществяване на режима на лични контакти, бащата следва
4
да взема/връща детето от/в дома на майката.
ОСЪЖДА В. В. Б., ЕГН **********, адрес: ************** ДА ЗАПЛАЩА в полза
на детето А. В. Б., ЕГН **********, род. на 21.11.2022г., чрез неговата майка Д. А. А., ЕГН
**********, по банкова сметка на майката *****************, BIC STSABGSF при Банка
ДСК АД, считано от 03.09.2024г. месечна издръжка в размер от 310 лв. /триста и десет
лева/, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпването на
законно основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 310 лева до предявения размер от 400 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. В. Б., ЕГН **********, адрес: ************** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на детето А. В. Б., ЕГН **********, род. на 21.11.2022г., чрез неговата майка Д. А. А., ЕГН
**********, по банкова сметка на майката *****************, BIC STSABGSF при Банка
ДСК АД, сумата от 2880 лева /две хиляди осемстотин и осемдесет лева/ представляваща
издръжка за периода от 02.09.2023г. до 02.09.2024г., на основание чл. 127, ал.2 във вр. с чл.
149 СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2880 лева до предявения размер от 4800
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. В. Б., ЕГН **********, адрес: ************** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, държавна такса върху присъдените
издръжки общо в размер на 561.60 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта относно
присъдените издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5