ПРОТОКОЛ
№ 27
гр. Бургас , 10.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен А. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Петя Е. Помакова Нотева
и прокурора Йовита Манолова Григорова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Благой Г. Потеров Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600060 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият Г. Р. Х., се явява лично и с упълномощения защитник
адв. Т.Д..
Подсъдимата Б. Р. А., не се явява. Видно от върнатата призовка,
отбелязано е, че лицето не е намерено на посочения адрес и няма близки,
които да получат призовката.
Явява се упълномощеният защитник адв. Д.К..
Явява се преводачът от турски език на български език и обратно – П.
Г..
АДВ. К.: В телефонен разговор проведен преди празниците бях
уведомен от Б.А., че няма да може да пътува за България предвид наложените
ограничения в цялата Р.Т.. Доколкото разбрах, гражданите имат право да
ходят само до хранителен магазин и аптека и не могат да напускат квартала, в
който живеят. Това е причината да не се яви.
Уведомил съм я за датата и часа на делото много преди заседанието,
1
знае. Не възразявам делото да се гледа в нейно отсъствие. Тя е доволна от
присъдата, не сме я обжалвали, приема я. Съгласна е с наложеното наказание.
Тя желае делото да се гледа в нейно отсъствие.
В И. живее, но не зная адреса на подсъдимата А. в Р.Т..
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да дадете ход на
делото. Считам, че не са налице основанията за недаване ход на делото
съобразно разпоредбите на чл. 269, ал. 1, и ал. 3 от НПК. Подсъдимата, видно
от изявлението на нейния защитник, е редовно призована. Същата би могла в
пълен обем да реализира своето право на защита, включително и чрез
упълномощения от нея доброволно защитник.
Считам също така, че не е налице основанието за приложението на
текста на чл. 270, ал. 2 от НПК за разпит на подсъдимото лице чрез
видеоконферентна връзка в условието на обявено извънредно положение,
епидемия и следващите хипотези от текста.
Моля в това отношение да кредитирате изцяло и обяснението на
защитника на подсъдимата А..
АДВ. Д.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът, като изслуша становищата на страните намери следното:
Видно от изложеното от упълномощения защитник на подсъдимата А.,
същата е редовно призована за настоящото съдебно заседание, но по
обективни пречки свързани с наложени забрани в Р.Т. във връзка с
епидемията от Ковид 19, не може да се яви в настоящото заседание.
От друга страна тя не е обжалвала присъдата, изявила е желание
пред първоинстанционния съд за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие, поради което разглеждането на въззивното
дело в нейно отсъствие не би попречило за разкриване на обективната истина.
Тя е изразила и изрично съгласие за гледане на делото в нейно отсъствие пред
своя упълномощен защитник-адвокат, който присъства в настоящото съдебно
заседание.
2
Ето защо съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 269, ал. 3, т.4,
б.“а“ от НПК, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ОСВОБОЖДАВА от присъствие в съдебната зала преводача П. Г.,
като определя възнаграждение в размер на 20 лева за явяване в съдебно
заседание.
Съдията докладчик докладва делото.
Дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства. Нямам доказателствени
искания. Да се приключи съдебното следствие.
АДВ. К.: Няма да соча доказателства. Нямам искания по
доказателствата. Моля да се приключи съдебното следствие.
АДВ. Д.: Нямам искания по доказателствата.
Съдът, като изслуша становищата на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии , макар и допустима,
считам въззивната жалба на подсъдимия Г.Х. за неоснователна, поради
следните съображения:
Напълно споделям изводите на Окръжен съд-Бургас по отношение
на възприетата като доказана фактическата обстановка по делото и конкретно
относно обстоятелството, касаещо навлизането на товарния автомобил
3
управляван от подсъдимия Х. в насрещната лента за движение на
подсъдимата Б.А.. Именно това е отключващият момент за последващото
навлизане на автомобила на подсъдимата А. в лентата за движение на
подсъдимия Х. и отново неговото връщане в собствената лента за движение,
в резултат на което е настъпил сблъсък преимуществено в челните части на
двата автомобила, довел до съставомерните последици – смъртта на
пострадалата Х.С. и средна телесна повреда на малолетния З..
В този смисъл обосновано съдът е кредитирал безпротиворечивите
показания на свидетеля С.М., дадени както на досъдебното производство -
л.24, така и пред Окръжен съд-Бургас. В тази насока е безпротиворечивото
обяснение на подсъдимата А. в съдебно заседание пред Окръжен съд-Бургас.
Отново в подкрепа на горното е и показанието на свидетеля Н.П. – младши
автоконтрольор в Сектор „***“, но и съдържанието на констативния протокол
за ПТП, съставен в деня на престъплението. Видно от текста на този
протокол, подсъдимият Х., поради отклоняване на вниманието си при
управление на товарния автомобил е навлязъл в насрещното платно, а
подсъдимата А., възприемайки това навлизане в нейната лента за движение
като опасност – вместо да спре, е навлязла в неговата лента за движение,
където именно е и настъпило ПТП. Изрично е било посочено, че тези данни
са получени по първоначална информация именно от подсъдимия Х.. В тази
насока е и показанието на свидетеля А. – служител от ***. Показанията на
тези свидетели не подлежат на съмнение по отношение на тяхната надежност
и точност. Същите са безпротиворечиви, в тях се сочи информация получена
непосредствено след настъпване на произшествието, но преди започване на
производството, а впоследствие – в хода на досъдебното производство и пред
Окръжен съд-Бургас. Всичко това е сторено в хода на един състезателен
процес и информацията от всички тези, не само свидетели, но и писмени
доказателствени средства, е по същество идентична.
Тук следва да се има предвид и приетото и неоспорено пред
Окръжен съд-Бургас заключение на тройната автотехническа експертиза.
Според вещите лица, към момента на удара товарният автомобил е бил
повече в лявата лента спрямо неговата посока, заемайки повече насрещната
лента. И това е обективна находка, фиксирана включително и в протокола за
оглед на местопроизшествието. Това кореспондира и с мястото на удара на
4
товарния автомобил – предимно в дясната му челна част, което още веднъж
доказва, че от негова страна е имало навлизане в насрещната за него лента за
движение – л. 5 от заключението на тройната автотехническа експертиза.
Същото обективно и на поредно място кореспондира с приетата от Окръжен
съд-Бургас фактическа обстановка за причината за навлизане на лекия
автомобил управляван от подсъдимата А. в насрещната за нея лента за
движение.
Моля да кредитирате и обяснението на вещо лице професор К., че
движението на товарния автомобил на подсъдимия преди удара е „теза и
хипотеза без доказателства“ - л.15 от съдебно заседание на 09.02.2020 г. В
този смисъл моля да разгледате именно и твърдението на защитата на
подсъдимия Х. за изключителната му правомерност в движението на
товарния микробус в периода преди удара, само като хипотеза. И това е така,
т.к. не съществуват, освен обяснението на подсъдимия, други доказателства
за това.
Ето защо, като е признал двамата подсъдими за виновни при
независимо съпричиняване на тежкия вредоносен резултат, Окръжен съд-
Бургас не е допуснал нарушение както на материалния, така и на
процесуалния закон.
По отношение на определените наказания считам, че изчерпателно
съдебният състав е ценил смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства и за двамата подсъдими, при това възприемайки хипотезата за
обективно оказана помощ от страна на подсъдимия Х.. Ето защо, считам
присъдата и за справедлива по отношение на индивидуализираните наказания
и за двамата подсъдими с приложението на чл. 66 от НК. Тези наказания в
най-голяма степен ще изпълнят целите на генералната и частна превенция.
Моля да потвърдите присъдата и по отношение на разноските в
частта на направените такива на досъдебното производство и пред
първоинстанционния съд. Моля и да потвърдите мерките за неотклонение и
за двамата подсъдими.
В заключение, моля да потвърдите изцяло присъдата на Окръжен
съд-Бургас като обоснована и законосъобразна.
5
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че основният
неизяснен според мен въпрос от фактическа страна е, навлизал ли е
управляваният от подсъдимия Х. микробус в лентата за насрещно движение,
ако е навлизал - при какви параметри, и довело ли е това до заплаха за
движението на управлявания от подсъдимата Р. автомобил. Считам за
категорично, че мястото на сблъсъка е в лентата за движение на подсъдимия
Х., независимо от наличието в мотивите на присъдата на друго становище, че
и двете МПС-та са навлезли към момента на удара в лентите за насрещно
движение. Това не е истина, не кореспондира с експертизата и че съвсем
категорично вещите лица са посочили, че ударът е станал на около 1 метър от
разделителната линия между двете ленти в лентата за движение на микробуса
и това, че той е предприел завой на ляво в момента преди удара, не е довело
до навлизането му в лентата. Няма никакви обективни находки по делото за
движението на микробуса преди ПТП. Както колоритно се изрази проф. К.,
„един господ знае, къде се е движил микробусът преди сблъсъка“. Това води
до извода, че разсъждения за траекторията на микробуса непосредствено
преди сблъсъка може да се прави на базата само на гласните доказателства.
В този смисъл считам, че казусът не е изяснен от фактическа страна
в два аспекта. Първо, първоинстанционният съд не е разпитал всички
потенциални свидетели на обстановката непосредствено след ПТП, а това са,
както е посочил в съдебно заседание свидетелят П. на 09.01.2020 г. - полицаят
стажант, който е присъствал с него и ръководителят на екипа от КАТ - Б.Ж..
На следващо място считам, че първоинстанционният съд не е
обсъдил достатъчно задълбочено противоречивите гласни доказателства.
Единствените очевидци на ПТП са двамата подсъдими и всеки е изложил
тезата си, която съдържа защитен елемент и за двамата.
Оспорвам достоверността на показанията на свидетелката С.М.
въпреки, че не оспорвам нейната добронамереност, но с оглед шоковата
ситуация считам показанията й от значение за казуса, за нереални. На първо
място, по време на сблъсъка тя е кърмила детето си и го е казала на 02.05.2018
г. по време на разпит на ДП. В съдебно заседание тя опроверга тази теза като
обясни, че не е кърмила, обаче е държала детето си, което по принцип стояло
на столче без да обясни, каква е необходимостта да го държи. Но даже така да
6
е било, да не е кърмила, само да е държала детето си пред себе си, това вече е
сериозна пречка да наблюдава обстановката, което не и е работа. В съдебно
заседание подсъдимият Х. заяви, че непосредствено след сблъсъка
свидетелката М. е била в позиция, която съответства на кърмене на дете. На
следващо място, за достоверността на показанията й е казаното от нея, че
пострадалата - бабата на подсъдимата, три пъти е споменала някаква реплика,
което според вещо лице К. би отнело време около 6 секунди, самата кризисна
ситуация е приключила за секунда и половина, от времето на произнасяне на
тези реплики, което поставя съмнение показанията й в това отношение.
Заявява, че е видяла лицето на подсъдимия Х., а информацията за ситуацията
е за разстоянието, на което са се намирали двете МПС-та - според
експертизата минимум 47 метра, а според подсъдимата Б.Р. - 90-100 метра.
Обективно е невъзможно да бъде видяно лицето на подсъдимия.
Оспорваме обясненията на подсъдимата Б.Р. в частта относно
възникналата реална опасност. Според вещите лица разстоянието, на което е
възникнала опасната ситуация е минимум 47 метра отстояние на двете МПС-
та по оста на пътя. Вещите лица допускат, че е възможно това разстояние да е
по-голямо, но нямат способ, с който да го определят. Подсъдимата Б.Р.
заявява, че микробусът управляван от Х., е навлязъл в лентата й веднага след
излизането му от завой, на около 90-100 метра. Това значително увеличава
времето, в което подсъдимият се е прибрал в лентата си и в което
подсъдимата Б.Р. би могла да реагира адекватно при реална оценка на
ситуацията. Има ли прецизност в обясненията на Б.Р. относно отстоянието на
микробуса в различните етапи на възникналата ситуация, както по оста на
пътя, така и по пряката-перпендикулярът на оста на пътя, което е от
съществено значение за това, каква част от лентата на Б.Р. е заемал
микробусът и евентуално да се прецени – представлявал ли е опасност, или
не. Аз считам, че от нейните обяснения не може да се създаде реална
представа къде се е намирал микробусът в различните позиции, след като тя
го е възприела като опасност.
По същия начин и твърдението, че е видяла лицето му, при това още
в първия момент, това тя категорично го заявява, на около 90-100 метра, че
той не наблюдавал пътя пред себе си, а гледал някъде надолу. Обективно
считам това за невъзможно и ако трябва да съпоставим показанията на М. с
7
обясненията на Р., най-вероятно свидетелката е възпроизвела казаното й от Р.
след случая, и предвид шоковата ситуация, в която се е намирала, е останала с
убеждение, че това е нейно възприятие.
Преекспонират се показанията на свидетеля А., който твърди, че
подсъдимият Х. му е казал, че малко е навлязъл в лентата за насрещно
движение и после се е прибрал. Колко малко, няма информация. Като се има
предвид, че подсъдимият не отрича, че е отклонил траекторията си от
правата, като се има предвид, че навлизането в насрещната лента на този
участък е разрешено за него, защото линията е била прекъсната, даже и да е
вярно това, което е казал А., с нищо не допринася за обвинението.
Преекспонира се значението на констативния протокол. Аз
присъствах в съдебна зала, по-голямата част от разпитите беше именно на
свидетеля П., който категорично заяви, че не е водил никакви разговори с
подсъдимия Х. относно причината за произшествието, а само за употребата на
алкохол, и с много усилия на председателя на състава се стигна до заявеното,
че понеже той не е разговарял с други, това което е научил, това е едно
съждение, което не почива на реални факти, поради което считам, че не
следва да се ползва. Всички сме запознати и с практиката на служителите на
„***“, че винаги трябва да се посочи някаква причина, при това още в първия
момент. Да не говорим, че в първия момент, когато са пристигнали служители
на „***“, свидетелят П. е останал с убеждението, че посоката на микробуса е
била от гр. Б. към с. М., а на „А.“ – от с. М. към гр.Б., което после е било
опровергано от прегледа на видеозаписите.
На следващо място, следва да се има предвид и обстоятелството,
което е категорично заявено в показанията на вещо лице К., че ПТП е
възможно без напускане на лентата за движение на микробуса, както и че
евентуалното му навлизане в лентата за насрещно движение, ако това е така,
защото вещите лица не се ангажират, ПТП нямаше да има, ако подсъдимата
Р. не бе променила траекторията на движение на управлявания от нея
автомобил „А.“. Даже и без да изпълни задължението по закон да намали
скоростта или да спре, двата автомобила щяха да се разминат.
Първоинстанционният съд е неглижирал твърдението на подсъдимия
8
Х., че е имало препятствие на пътя, което той е избегнал, защото го нямало в
протокола за оглед. Евентуалното място на препятствието е най-близко до
завоя, от който е излязъл микробуса, т.е. най-близко 90-100 метра от мястото
на удара. От практиката си може да прецените, че в такива ситуации никой не
се връща толкова назад, за да изследва има ли, няма ли, още повече
разследващите извършили огледа не са знаели за това обстоятелство към оня
момент. Това обаче не означава, че следва да се елиминира като факт. Остава
въпросът, защо е навлязъл, защо е изменил траекторията си? Според
прокурора в обвинителния акт той въобще не е гледал напред, така е
записано. Според първоинстанционния съд той към момента на
произшествието е гледал надолу – доказателства никакви. Обективността
следва, изисква да се обсъди и въпросът, защо все пак подсъдимата Б.Р. е
променила също траекторията на движението на автомобила. Безспорно е, че
е имало нещо, което да я мотивира и моят прочит на доказателствата е, че
промяната на траекторията на насрещно движещия се автомобил към нейната
лента я е паникьосало, стресирало и тя е изгубила реална представа за
обстановката и не е реагирала, и че това е истинската причина, а навлизането
на микробуса е преекспониране за по-голяма яснота, по изчистена фактическа
обстановка, без някой някъде да се ангажира, колко е навлязъл този микробус
в нейната лента. Той е извършил една законосъобразна маневра по смисъла на
чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - заобикаляне, като с това не е създал реална
опасност за движението, независимо, че подсъдимата Б.Р. го е възприела
точно така.
Моля да отмените първоинстанционния съдебен акт и постановите
нов, като оправдаете подсъдимия Г.Х..
АДВ. К.: Считам присъдата на Бургаския окръжен съд за
законосъобразна и правилна и моля да я потвърдите изцяло.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия Х..
ПОДСЪДИМИЯТ Х.: Съгласен съм с това, което каза моят
защитник.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
9
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Х.: Съжалявам за
случилото се, за инцидента. Направих маневра, за да избегна инцидента и
мисля, че се прибрах своевременно в своята лента. Мисля, че ако другото
момиче не се беше паникьосало и да навлезе в моята лента, нямаше да се
стигне по ПТП.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10