РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Перник, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело
№ 20221700100359 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ .
По съображения изложени в исковата молба, ищецът П. И. С., моли да
бъде осъдено ответното „ЗД БУЛ ИНС“ АД, да му заплати сумата 26 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, в резултат на настъпило застрахователно събитие -
ПТП на *** около 07.10ч., на ул. „***“ към пътен възел „***“, в района срещу
дом ***, виновно причинено от И.Е.К., при управление на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № ***, и притежаващ валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество,
заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция пред ответното дружество – 11. 03. 2022г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата 290лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, заедно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на застрахователната претенция пред
ответното дружество – 11. 03. 2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът поддържа предявения иск в съдебно заседание, чрез адвокат Г.
Й.. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
1
процесуалния представител на ответното дружество.
Ответникът „ЗД БУЛ ИНС“ АД е подало писмен отговор, чрез адвокат
М. Г.. С писмения отговор ответното дружество оспорва иска по основание и
размер :
Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а.
„Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № *** И.К.. Оспорва да е действала
противоправно и виновно и в причинна връзка, с което е настъпило
процесното ПТП. Оспорва твърденият от ищеца механизъм на ПТП.
Оспорва иска за неимуществени вреди по размер над 5000лв., като
анализира описаните в исковата молба увреждания – че липсва комоцио, че не
е представено изследването за наранявания в шията, а останалите увреждания
са отшумяли за период от около две седмици. Оспорва иска за имуществени
вреди изцяло, тъй като не е представено изследването за наранявания в
шията.
Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, тъй
като същият е бил без поставен обезопасителен колан и е карал със скорост
над разрешената.
Оспорва началния момент, от който се претендира лихва за забава като
се позовава на разпоредбата на 380 КЗ и чл. 497 КЗ.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищцовата страна.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното :
Съдът намира, че исковата молба е редовна /ищецът е освободен от
заплащането на държавна такса/. Същата е предявена от
активнолегитимирана страна, имаща правен интерес. Налице са
положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска - ищецът
е предявил писмена молба /писмена застрахователна претенция по смисъла на
чл. 432, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 380 ТЗ/ да му бъде изплатено обезщетение от
увреждането, както за неимуществени вреди, така и 290лв. имуществени
вреди. Тази писмена застрахователна претенция е с вх. № ***. По делото няма
данни дали е имало писмен отговор или не, поради което след изтичането на
2
три месеца от предявяването на писмената застрахователна претенция, т.е. от
12. 06. 2022г. ищецът е можел да предяви исковата молба. В случая исковата
молба е предявена на 16. 06. 2022г.
Следователно не са налице данни за наличие на отрицателни
процесуални предпоставки, нито за липса на положителни процесуални
предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Касае е се за спор,
между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, който е
подведомствен на Пернишкия окръжен съд и същият се явява родово и
местно компетентен да го разгледа. Следователно исковата молба е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
На *** около 07.10ч., ищецът шофирал лекия си автомобил „Пежо 206“,
с рег. № ***, по ул. „***“, която била с две платна, в гр. ***, идвайки от пътен
възел „***“ /автомобилна детелина „***“/ в посока към Автогара ***. С него
на предна дясна седалка пътувала и съпругата му – свидетелката В.Н. С..
Двамата пътували към ул. „***“, за да пазят внучето си, както се били
разбрали по телефона с дъщеря им - свидетелката И.П. И.. По същото време,
излизайки от пряка улица и правещ десен завой по „***“, само че в
насрещното платно - към пътен възел „***“ /автомобилна детелина „***“/ се
движел лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № ***, управляван
от собственичката на автомобила И.Е.К.. Тъй като пътят бил хлъзгав и
заледен, а водачката управлявала автомобила с несъобразена скорост,
последната изгубила контрол върху управляваното от нея моторно превозна
средство и на ул. „***“, пред дом № ***/в района на гуми център „***“,
управляваният от нея автомобил се завъртял на ляво и навлязъл в насрещното
платно, при което с предната си част ударил почти перпендикулярно в
областта на предната странична лява част, движещия се в собственото му
платно лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № ***, при което и двете предни
въздушни възглавници на този автомобил се отворили. В резултат на удара в
лявата предна странична част на автомобила, главата на водача му – ищецът
П. И. С., се ударила с лявата си част в предната лява врата. Същият получил
сътресение на мозъка в най - лека степен от типа на зашеметяването – без да
губи съзнание и останал да се седи шофьорската седалка. Съпругата му
говорила първоначално с мъжа си и след това излязла пред автомобила, а в
това време дошла водачката на другия автомобил и започнала да се извинява.
И.К. се обадила на тел. 112, а съпругата на ищеца се обадила на дъщеря им –
3
свидетелката И.П. И.. Последната пристигнала заедно с големия си син, с
автомобил управляват от мъжа, с когото живеела на съпружески начала. Тя
видяла, че баща й седи на шофьорското място и си е подпрял главата от ляво
на шофьорската врата, а на място вече били пристигнали полицейски екип и
медицински екип.
Горната фактическа обстановка се установява от констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, № *** / *** от мл. автоконтрольор В.А.В. дежурен
ПТП, при сектор ПП при ОД на МВР - Перник, досъдебно производство №
77/2022г. по описа на Първо РУ гр. Перник, пр. преписка № 399/2022г. при
Районна Прокуратура гр. Перник, частично от заключението от заключението
на съдебно – автотехническата експертиза на вещото лице инж. В. Л., което
съдът изцяло възприема, неоспорено от страните, частично от устните
обяснения на вещото лице д-р К. С., дадени в с.з. на 20. 12. 2022г., както и
частично от свидетелските показания на В.Н. С. /съпруга на ищеца/ и И.П. И.
/дъщеря на ищеца/. Съдът преценявайки свидетелските показания на тези две
свидетелки по реда на чл. 172 от ГПК счита, че не може да ги кредитира в
частта им, че в резултат на удара ищецът изпаднал в безсъзнание и дошъл в
съзнание една след 2-3 часа, когато всички медицински изследвания в
болницата били приключили. Техните свидетелски показания са
заинтересовани и противоречиви. Свидетелката В.Н. С. твърди, че след удара
ищецът „бил неадекватен и в безсъзнание“, като едното изключва другото, а
свидетелката И.П. И. твърди, че ищецът дошъл в някакво съзнание, но бил
неадекватен едва когато му направили тест за употреба на алкохол и
наркотични вещества в Спешното отделение. Видно от приложената
прокурорска преписка, непосредствено след удара, И.Е.К. е възприела как
ищецът на шофьорското място е бил с отпусната надолу глава, а съпругата му
е говорила, а след известно време мъжът е изправил главата си, по лявата
вежда на която е имало кръв. В с.з. на 20. 12. 2022г. вещото лице д-р К. С. е
пояснил, че ищецът е получил най – леката степен на мозъчно сътресение /от
типа на зашеметяването/. По изложените съображения съдът не възприема
доводите, развити в писмената защита, че ищецът е изпаднал в пълно
безсъзнание, Единствените писмени доказателства за такова пълно
безсъзнание са два листа за преглед на пациент /л. 17 и 18/, но тези данни са
снети от самия ищец, в какъвто смисъл са и дадените устни обяснения в с. з.
на 20. 12. 2022г. от вещото лице д-р К. С..
4
С оглед изложеното Пернишкият окръжен съд намира, че водачката
И.Е.К. е нарушила разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“.
Ищецът и съпругата му бил транспортирани с екип на „Спешна помощ“
до „Спешно отделение към МБАЛ „***“ гр. ***, където им била оказана
първа помощ и извършени медицински изследвания. От същите се
установило, че ищецът има : сътресение на мозъка; разкъсно – контузна рана
в областта на лява вежда; охлузни наранявания в лицевата област на главата;
и контузия в шийната област.
След изписването му бил на домашно лечение – на постелен, щадящ
режим, а в последствие провел и два рехабилитационени курса.
Първоначално бил в дома на дъщеря си на ул. „***“, за да може тя да полага
грижи и за него и за майка си. Оплаквал се от болки в главата и в областта на
шията. По предписание на неврохирурга той носел имобилизационна яка,
която свалял само преди спане. В началото дъщеря му му сервирала и го
обгрижвала, за да не става той прав. Когато се налагало да ходи до тоалетната
той бил придружаван от нея до тоалетната, за да не падне по пътя. Въпреки
това същият паднал два пъти, когато се движел. За период от около 15 дни е
търпял болки и страдания с по - голям интензитет, а впоследствие те са
започнали да отслабват. За около 1 месец той се възстановил, през който
период той е търпял болки, страдания и физически дискомфорт. Не се
очакват трайни последици от получените увреждания. Очаква се и за в
бъдеще, ищецът да изпитва болки в шийната област. Дегеративните промени
в областта на шийните прешлени, които той има в резултат на възрастта си,
само ще увеличат болките, от увреждането в областта на шията. По
психическа основа получил обриви започнал непрекъснато да се чеше по
главата. След процесното ПТП, той получил страх и вече не шофирал
автомобил и не искал да се качва в кола.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените към
исковата молба писмени доказателства, от заключението на съдебно –
5
медицинската експертиза на вещото лице д-р К. С. и от устните обяснения на
вещото лице, дадени в с.з. на 20. 12. 2022г. Преценявайки свидетелските
показания на И.П. И. по реда на чл. 172 от ГПК, съдът не възприема същите,
че лечението на баща й продължило два месеца.
Доколкото в писмения отговор ответното дружество, чрез адвокат М. Г.
е изложило аргументи „Предвид функционалната обвързаност между
отговорността за вреди на водача на МПС и неговия застраховател по полица
„Гражданска отговорност“, оспорваме да е налице осъществен деликтен
състав..“, поради което съдът приеме, че в случая е налице застрахователно
правоотношение по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № ***, по валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ № ***, с дата на действие до 13. 05.
2022г., респективно действаща към деня на процесното ПТП на *** Това
обстоятелство се установява и от приложения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, № *** / *** от мл. автоконтрольор В.А.В. дежурен ПТП,
при сектор ПП при ОД на МВР - Перник
От правна страна. Наличието на застраховка гражданска отговорност на
лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № ***, по валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ № ***, с дата на действие до 13. 05.
2022г., респективно действаща и към деня на процесното ПТП на ***, дава
основание да се реализира отговорността на застрахователното дружество за
обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищеца.
По отношение размера на неимуществените вреди. Изхождайки от
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, от тези на раздел ІІ от ПП на ВС на РБ-я № 4 от
23. 12. 1968г., от възрастта на пострадалия – на ** години, към датата на
процесното ПТП и съпътстващите дегенеративни промени по неговото тяло и
в частност в областта на шийните прешлени, от характера на уврежданията –
сътресение на мозъка / в най – лека степен от типа на зашеметяването;
разкъсно – контузна рана в областта на лява вежда; охлузни наранявания в
лицевата област на главата; и контузия в шийната област, че е провеждано
само консервативно домашно лечение, без каквито и да било интервенции, от
обстоятелството, че се е възстановил общо за един месец, от
обстоятелството, че за период от около 15 дни е търпял болки и страдания с
по - голям интензитет, а впоследствие те са започнали да отслабват, че за
6
около 1 месец той се възстановил, през който период той е търпял болки,
страдания и физически дискомфорт, от неудобствата, които е изпитвал, от
обстоятелството, че сега същият е възстановен напълно, но все още изпитва
болки в областта на шията и страх да шофира и да се вози в автомобил, от
получения на психическа основа сърбеж и необходимостта да се чеше същите
по главата и тялото си, както и изхождайки от размера на минималната
работна заплата за страната към датата на увреждането - 650 лв. и към
настоящия момент - 780 лв., Пернишкият окръжен съд намира, че сумата от
18 000лв. би обезщетила справедливо П. И. С. за претърпените от него
неимуществени вреди.
Изхождайки от отговора на задача № 3 на комплексната съдебно –
медицинска и автотехническа експертиза, кореспондираща със
свидетелстките показания на В.Н. С., че водачът е бил с поставен
обезопасителен колан и след процесното ПТП тя му го е откачила, съдът
намира, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан.
Пак от свидетелските показания на В.Н. С., се установява, че
излизането от пътен възел „***“ на автомобила, в който те са се намирали,
водачът е карал с много ниска скорост на втора предавка, като от дясната
страна е имало висок бордюр и той не е имал възможност да завие и избегне
на дясно от удара.
Следователно възраженията на ответното дружество за съпричиняване
на вредоносния резултат са неоснователни.
Ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца сума в размер на 18 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди. Пернишкият окръжен съд намира, за неоснователни
аргументите на ищеца, изразени в писмената му защита, че се дължи лихва за
забава от датата на увреждането, като се е позовал на Решение № 167/30. 03.
2022г. по т.д. № 2273/2018г., II т.о. на ВКС. Решението е постановено по реда
на чл. 290 от ГПК, но е в съвсем друг смисъл - В чл. 497, ал. 1 КЗ е
предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 1/ или
изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по
7
извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ /т. 2/. С оглед обезпечаване на извънсъдебното уреждане на
застрахователните претенции, с разпоредбата на чл. 106, ал. 3 КЗ е възложено
в тежест на застрахователното дружество да изиска от увреденото лице
представяне на необходимите за доказване на претенцията доказателства, в
качеството му на професионалист при осъществяване на дейността по
предоставяне на застрахователните услуги, включваща и изплащане на
дължимите застрахователни обезщетения. По настоящето дело няма данни за
наличие на по ранната дата - от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 1/.
С оглед гореизложеното съдът намира, че сумата 18 000лв. следва да
бъде присъдена ведно със законните лихви за забава, считано от датата на
изтичане на тримесечен срок от предявяване на писмената застрахователна
претенция - т.е. от 12. 06. 2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Искът, с който се претендира присъждане на сума над 18 000лв. до 26
000лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и в
частта, с която се претендират лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение – 11. 03. 2022г. до
12. 06. 2022г. следва да се отхвърли като неоснователен.
Видно от приложената фактура от 16. 02. 2022г. и касова бележка от
същата дата, ищецът е направил разноски в размер на 290лв. за
имобилизираща яка /л.23/. Следователно искът за имуществени вреди в
размер на 290лв. следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва,
считано от датата на изтичане на тримесечен срок от предявяване на
писмената застрахователна претенция - т.е. от 12. 06. 2022г. до
окончателното изплащане на сумата. Искът, в частта му, с която се
претендират лихви за забава за периода от 11. 03. 2022г. до 12. 06. 2022г.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът е направил разноски пред настоящата инстанция в размер на
400лв. за експертизи. С оглед уважената част от иска и на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да му заплати
сумата 276,92лв. разноски.
Ответното дружество също е направило разноски пред настоящата
8
инстанция в размер на 400лв. за комплексна експертиза. По делото е
приложено пълномощно на адвокат М. Г. и друго пълномощно с което той
преупълномощава адвокат Д.П., но няма данни да са уговаряни и заплатени
адвокатски възнагражнения. С оглед отхвърлената част от иска и на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество сумата 123,08лв. разноски.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и
разноски, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 7200лв.
държавна такса, ведно със законните лихви за забава на държавни вземания,
считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното
изплащане.
Тъй като ищецът е бил представляван в производството пред
Пернишкия окръжен съд безплатно от адвокат Г. Й. Й. от САК, то на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. с чл. 7, ал.2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9. 07. 2004г., за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й към настоящия момент, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Г. Й. Й. от САК, с
личен номер **********, сумата 2020лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучър“ № 87, да
заплати на П. И. С. с ЕГН ********** :
Сумата 18 000лв. /осемнадесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
в резултат на настъпило застрахователно събитие - ПТП на *** около 07.10ч.,
на ул. „***“ в гр. ***, в района срещу дом ***, виновно причинено от И.Е.К.,
при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК №
***, и притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
с ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 12. 06. 2022г.
до окончателното изплащане на сумата, като за горницата над 18 000лв. до 26
000лв., както и за периода в който се претендират лихви за забава от датата на
9
предявяване на застрахователната претенция пред ответното дружество 11.
03. 2022г. до 12. 06. 2022г. - отхвърля иска като неоснователен,
Сумата 290лв. /двеста и деветдесет лева/, представляваща обезщетение
за претърпени от него имуществени вреди, от същото ПТП, заедно със
законната лихва, считано от 12. 06. 2022г. до окончателното изплащане на
сумата, като за периода в който се претендират лихви за забава от датата на
предявяване на застрахователната претенция пред ответното дружество 11.
03. 2022г. до 12. 06. 2022г. - отхвърля иска като неоснователен,
Сумата 276,92лв. лв. / двеста седемдесет и шест лева и деветдесет и две
стотинки/, представляваща направени от него разноски пред Пернишкия
окръжен съд, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА П. И. С. с ЕГН **********, да заплати на „ЗД БУЛ ИНС“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучър“ № 87, сумата 179,99лв. /сто седемдесет и
девет лева/, представляваща направените от дружеството разноски пред
Пернишкия окръжен съд, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучър“ № 87, да
заплати на адвокат Г. Й. Й. от САК, с личен номер **********, сумата
2020лв. /две хиляди и двадесет лева/ адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правно помощ и процесуално представителство пред Пернишкия
окръжен съд на ищеца П. И. С..
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
10