№ 3662
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110149950 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че ответникът И. А. И. е бил потребител на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ..... Твърди, че за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2020 г. е доставял в имота на ответника топлинна енергия, чиято цена
последният не е заплатил, поради което моли съда да признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 903,54 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 22.04.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата
от 154,65 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за
периода от 15.09.2018 г. до 07.04.2021 г., сумата от 37,69 лв., представляваща цена на
извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г., както
и сумата от 6,65 лв., представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга
„дялово разпределение“ за периода от 01.05.2018 г. до 07.04.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
23142/2021 г. по описа на СРС, 87 състав. Претендира разноски.
Ответникът И. А. И. не е депозирал в срок отговор на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „/фирма/ счита исковете за основателни
и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр.
с чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже, че е налице облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия между страните за процесния период по отношение
на процесния имот /че ответникът се явява потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди през процесния период/, че е престирал топлинна енергия на ответника в
претендирания обем, както и дължимата цена за престираната топлинна енергия. В тежест
на ответника е при доказване на горните факти, да установи положителния факт на
плащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
С оглед процесуалното поведение на ответника и приетите писмени доказателства,
съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички елементи от фактическия
състав на вземанията – несъмнено е, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия за
битови нужди в описания имот, като през процесния имот е използвал топлинна енергия в
претендираното количество и дължи заплащането на стойността й, както и стойността на
извършената услуга за дялово разпределение и обезщетения за забава върху тях. При
доказаното съществуване и изискуемост на претендираните вземания, в тежест на ответника
е да установи, че ги е погасил.
По делото не са представени доказателства за погасяване, но в проведеното по делото
открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заяви, че в хода на
настоящото производство, след подаването на исковата молба в съда ответникът е заплатил
всички претендирани суми за главници, лихви и разноски в заповедното производство,
както и държавната такса за настоящото исково производство.
Ето защо, предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени, като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
По разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която
неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна вреди, когато
неправомерно е засегната нейната правна сфера. В настоящия случай ответницата е дала
повод за завеждане на настоящото исково производство, доколкото по делото несъмнено се
установи, че в нейна тежест са възникнали претендираните с исковата молба вземания, като
плащането им е извършено едва в хода на настоящото исково производство.
2
Ето защо, ответницата И. А. И. на общо основание следва да понесе отговорността
за направените от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, чийто размер съдът определя на 100 лв.
Ответникът няма право на разноски нито за заповедното, нито за настоящото исково
производство.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
...., срещу И. А. И., ЕГН **********, .... установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че И. А. И. дължи на /фирма/ следните суми:
сумата от 903,54 лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. в имот с абонатен № ..., находящ се на адрес: ....,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда – 22.04.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 154,65 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от
15.09.2018 г. до 07.04.2021 г., сумата от 37,69 лв., представляваща цена на извършената
услуга „дялово разпределение“ за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г., както и сумата от
6,65 лв., представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга „дялово
разпределение“ за периода от 01.05.2018 г. до 07.04.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 23142/2021
г. по описа на СРС, 87 състав, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. А. И., ЕГН **********, .... да
заплати на /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление г...., сумата от 100 лв. –
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „/фирма/, ЕИК ...., като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3