№ 2513
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110214934 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-021580 от 10.09.2024г.,
издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на
основание чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) за нарушение по чл.20, ал.1 от
ЗДвП на А. П. Т. е наложена „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева, а на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 100 (сто)
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец.
Срещу Наказателното постановление е подадена жалба от А. П. Т., в която
жалбоподателят отрича да е реализирал ПТП и обяснява, че заради това не е приел, че
трябва да спира на въпросното място. Т. твърди, че Н. Р. А. лъжесвидетелства и иска съдът
да разпита полицаите за какво пътно-транспортно произшествие (ПТП) става въпрос. С тези
мотиви се иска от съда да отмени Наказателното постановление като незаконосъобразно.
Пред СРС жалбоподателят се явява лично. В съдебно заседание на 22.01.2025г. той
заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 15.04.2025г. Т.
моли съда да вземе справедливо решение. Жалбоподателят отрича да е избягал, както и да е
реализирал ПТП. Пред СРС Т. допълва, че всеки на улицата може да каже, че някой го е
ударил и е избягал.
Въззиваемата страна Началник Група към ОПП – СДВР се представлява пред СРС от
юрк. Пашунов, който в съдебно заседание на 22.01.2025г. заявява, че оспорва жалбата, а по
време на съдебните прения пред СРС на 15.04.2025г. пледира за отхвърляне на жалбата и за
потвърждаване на процесното Наказателно постановление като законосъобразно и
1
правилно. Според процесуалния представител на въззиваемата страна деянието било
доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е било правилно
квалифицирано и при правилно индивидуализирано наказание. Освен потвърждаване на НП,
се иска съдът да присъди и юрисконсултско възнаграждение.
По делото са депозирани и писмени бележки с вх. № 15377/16.01.2025г. от гл. юрк.
Пашунов, в които се посочва, че жалбата е неоснователна и необоснована, като се иска
съдът да потвърди процесното Наказателно постановление като законосъобразно и
правилно. Твърди се в хода на административно-наказателната процедура да не са нарушени
сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Заявява се, че АУАН и Наказателното
постановление са издадени от овластени лица, при спазване на реквизитите по чл.42 от
ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, като фактическото описание на нарушението отразява признаците
на състава и отговаря на дадената правна квалификация. Претендира се за яснота на
административно-наказателното обвинение и за осигурена възможност на нарушителя да
организира защитата си. Твърди се, че издаденият АУАН е редовен, поради което се иска
СРС да приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. Събраните доказателства установявали по безспорен
начин нарушението, а наложеното наказание в пълна степен било съобразено с целта за
налагането му, а именно да се въздейства предупредително и превъзпитателно върху
нарушителя и останалите граждани. С тези аргументи се иска от съда да потвърди
Наказателното постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се и
възражение за прекомерност на адвокатското такова.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
Свидетелите Н. А. притежавал лек автомобил „Б****“ с рег. № **** и на 23.05.2024г.
го бил паркирал в гр. София, ж.к. „Люлин“ 8 до бл.809 наред с други автомобили, паркирани
на същото място. Към 18.00 часа през това място минал жалбоподателят Т., който
управлявал лек автомобил „****“ с рег. № ****. В също време свидетелите Н. А. и Е.Т. се
намирали до автомобила на А. и товарили багаж в него. Преди да се качат в лек автомобил
„***“ двамата възприели, че превозното средство се отместило в следствие на реализиран
досег между този автомобил и лек автомобил „****“ с рег. № ****. В следствие на
съприкосновението между двете моторни превозни средства (МПС) по лек автомобил
„Б****“ с рег. № **** били реализирани щети в областта на предната броня и
регистрационния номер на автомобила. А. Т. не разбрал, че е ударил лек автомобил „Б****“
с рег. № **** и продължил по пътя си, но бил последван от свидетелите А. и Т.. Те
настигнали Т. и му обяснили какво е станало, както и че ще подадат сигнал в КАТ. Т. видял
щетите по регистрационния номер на автомобила на А., но им отвърнал с думите „Абете си
майката“ и продължил в неизвестна посока.
След като свидетелите А. и Т. подали сигнал за случилото се в полицията и изчакали
два часа и половина да дойдат служители на КАТ, към 20:45 часа на 23.05.2024г.
местопроизшествието било посетено от Д. Н. и Т. М. – служители на ОПП – СДВР.
Полицаите снели писмени сведения от св. А. и въз основа на тях Т. М. съставил скица на
2
ПТП-то, а св. Д. Н. издал Протокол за ПТП № 1948817 от 23.05.2024г., в който били
записани данните на лек автомобил „Б****“ с рег. № ****, имената на собственика му, както
и щетите по автомобила в областта на предната броня и държавния контролен номер. За
случая била образувана преписка в ОПП – СДВР, в хода на която било установено, че лек
автомобил „****“ с рег. № **** е бил управляван на 23.05.2024г. около 18:00 часа именно от
А. П. Т., което било признато и от самия него в декларация от 21.08.2024г.
Свидетелят Й. К. (в присъствието на своя колега Станислав Донков и въз основа на
сведението, дадено от Н. А.) съставил Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с бланков № 021920 от 21.08.2024г. срещу А. П. Т. за това, че на 23.05.2024г. около
18:00 часа в гр. София, ул. „Преполац“ в ж.к. „Люлин“ до блок 809, като водач на лек
автомобил „****“ с рег. № **** не контролира непрекъснато управляваното от него МПС и
реализира ПТП с паркирания лек автомобил „***“ с рег. № ****, след което не спира да
установи нанесените щети и не уведомява компетентните органи на МВР. В Акта е
посочено, че А. П. Т. е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1, б. „А“ и „Б“ от ЗДвП.
Препис от Акта е връчен на А. П. Т. срещу подпис на дата 21.08.2024г.
Въз основа на този АУАН срещу А. П. Т. е издадено процесното Наказателно
постановление № 24-4332-021580 от 10.09.2024г., с което Началник Група в ОПП - СДВР на
основание чл.185 от ЗДвП е наказал Т. за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП с „глоба“ в
размер на 20 лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП – с „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 месец.
Това Наказателно постановление е получено от А. П. Т. на 30.09.2024г. и е обжалвано с
жалба, подадена в ОПП – СДВР на същата дата - 30.09.2024г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите К., А., Н. и Т.;
АУАН с бланков № 021920 от 21.08.2024г.; декларация от А. П. Т. от 21.08.2024г.; скица на
ПТП; Протокол за ПТП № 1948817 от 23.05.2024г.; справка картон на водача; Заповед на
Директора на СДВР с № 513з-10527 от 02.12.2022г.; Заповеди на Министъра на вътрешните
работи с № 8121К-13180 от 28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г., както и Акт за
встъпване в длъжност.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира
приложените по делото Докладна записка от Т. М. и писмено сведение /декларация/ от Н. А.,
тъй като по своето естество тези документи съдържат свидетелски показания, които, обаче,
не са дадени устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид и като такива те не
представляват свидетелски показания. Освен това трайно установената съдебна практика
(Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и
други) счита, че Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и
съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване
авторството на деянието и механизма на извършването му.
3
Съдът постави в основата на фактическите и правните си изводи показанията на
свидетелите А. и Т., тъй като те се очевидци на ПТП-то, като същевременно думите им са
относими, информативни, звучат житейски достоверно и взаимно се допълват. Освен това
тези гласни доказателства намират опора в писмените доказателства – АУАН, Протокол за
ПТП и скица на ПТП. Поради това съдът дава вяра на показанията на свидетелите А. и Т..
Показанията на свидетелите К. и Н. не звучат предубедено и доколкото намират опора
в АУАН, Протокол за ПТП и скица на ПТП, както и защото не се опровергават от което и да
било друго доказателства, събрано по делото, следва да се кредитират от съда.
Приложените по делото АУАН с бланков № 021920 от 21.08.2024г., скица на ПТП и
Протокол за ПТП № 1948817 от 23.05.2024г. са еднопосочни, достоверни, взаимно се
подкрепят и намират опора в кредитираните по-горе свидетелски показания. Поради това
СРС им се доверява.
Справката картон на водача, Заповедите на Директора на СДВР и на Министъра на
вътрешните работи, както и Актът за встъпване в длъжност са обективни и достоверни
писмени доказателства, които имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това съдът ги кредитира и установява, че жалбоподателят А. Т. има и предишни
нарушения по ЗДвП. Въз основа на Заповед на Директора на СДВР с № 513з-10527 от
02.12.2022г. и показанията на св. К. се установява, че актосъставителят Й. К. К. е заемал
длъжността младши автоконтрольор в ОПП – СДВР. Като такъв по силата на точка 2.1., вр.
1.3.2. от Заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121з-1632 от 02.12.2021г. той се
явява компетентен да състави АУАН. От Заповедите на Министъра на вътрешните работи с
№ 8121К-13180 от 28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г., както и от Акта за
встъпване в длъжност, следва, че Гергана Борисова е Началник на 01 Група
„Административно – наказателна дейност“ на 03 Сектор „Административно обслужване“
към ОПП – СДВР и съответно може да издава Наказателни постановения, вкл. и процесното
НП. Поради това съдът приема, че конкретните АУАН и НП се явяват издадени от
оправомощени за това лица.
На лист 7 от делото е приложена декларация от А. П. Т. от 21.08.2024г. Този документ
е обективно съществуващ и съдът приема, че в хода на проверката пред ОПП – СДВР такъв е
бил съставен от Т.. С въпросната декларация А. П. Т. признава неизгодния за себе си факт,
че е управлявал лек автомобил „****“ с рег. № **** на 23.05.2024г., че при преминаване
покрай друг автомобил може да му е одраскал номера, но отрича да е имало удар, че е
преценил да не спира, че е бил застигнат от мъж и жена и тогава е видял, че били одраскани
буквите на регистрационния номер, след което отново си тръгнал.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и
4
следва да се разгледа по същество.
От направения по-горе анализ на приложените по делото Заповеди на Директора на
СДВР и на Министъра на вътрешните работи следва, че конкретните АУАН и НП са
издадени от оправомощени лица.
В случая се твърди, че и двете нарушения са извършени на 23.05.2024г. От
декларацията на А. П. Т. следва, че нарушителят е бил открит на 21.08.2024г. Това означава,
че съставеният на 21.08.2024г. Акт е бил изготвен близо 3 месеца след извършване на
нарушенията и в деня на установяване на нарушителя. Поради това СРС приема, че са
спазени сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. От съставянето на Акта на 21.08.2024г. до
издаването на НП на 10.09.2024г. е минало по-малко от един месец, което означава, че са
спазени и сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН и по чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Конкретният АУАН е подписан от актосъставителя и от един свидетел, присъствал при
съставяне на Акта. Поради това следва да се приеме, че при съставяне на АУАН са спазени
изискванията на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Служебната проверка на съда води до извода, че са
спазени и изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и чл.43, ал.5 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП :
Настоящият съдебен състав счита, че в Акта и в Наказателното постановление не е
описано нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП и не са изложени обстоятелствата, при които то
е извършено, поради което е нарушен чл.42, т.4 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Това е така, защото в Акта и в НП е посочено с думи, че А. П. Т. е бил водач на лек
автомобил „****“ с рег. № ****, не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС
и е реализирал ПТП с паркиран лек автомобил „Б****“ с рег. № ****. Изразът „не
контролира непрекъснато“ е прекалено общ и многозначен. За да е описано нарушението по
разбираем за нарушителя начин, срещу който той да може да организира защитата си, следва
в Акта и в Наказателното постановление да е посочено какво конкретно водачът на лек
автомобил „****“ с рег. № **** е направил или е пропуснал да стори, за да се стигне до удар
с лек автомобил „***“. В случая не е посочено в какво се изразява липсата на непрекъснат
контрол над МПС-то, не е описано разположението на двата автомобила – участници в ПТП
и как е бил реализиран ударът помежду им. Поради това съдът приема, че деянието не е
фактически конкретизирано и касателно нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП Актът и
Наказателното постановление са останали с непопълнена фактология. Горното води до
извода, че обвинението за извършено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП е неясно и е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е невъзможно А. П. Т. да разбере
административното обвинение, срещу което следва да организира защитата си.
Това означава, че са налице основания за отмяна на точка 1 от НП на формално
основание.
Въпреки това съдът ще изложи съображения и по съществото на спора касателно
нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на АУАН, Протокола за ПТП, скицата,
показанията на свидетелите А. и Т., както и индиректно от декларацията от А. Т., се налага
5
като извод, че при преминаване на лек автомобил „****“ с рег. № **** покрай предницата
на паркирания лек автомобил „Б****“ с рег. № **** първият е „забърсал“ втория в областта
на предната броня и предния регистрационен номер. Това означава, че А. Т. е реализирал
леко ПТП с друг автомобил, тъй като не е контролирал в достатъчна степен управляваното
от него МПС и следователно от обективна страна е реализирал състава на нарушението по
чл.20, ал.1 от ЗДвП. От субективна страна А. Т. е действал по непредпазливост – с оглед
габаритите на управлявания от него автомобил и местоположението на паркирания
автомобил на св. А. СРС счита, че жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да предвиди, че
като мине близо до паркираните автомобили може да удари някой от тях. Поради това съдът
приема, че нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е реализирано и от обективна, и от
субективна страна. Наказанието по чл.185 от ЗДвП е във фиксиран размер – 20 лв. – колкото
е определен и в точка 1 от процесното НП. Въпреки това, обаче, доколкото нарушението по
чл.20, ал.1 от ЗДвП не е описано в достатъчна пълнота и яснота – на формално основание
следва да се отмени точка 1 от Наказателното постановление поради нарушения на чл.42,
ал.1, т.4 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и съответно поради ограничено право на
защита на А. Т. касателно обвинението му по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Едва пред съда, въз
основана на показанията на свидетелите А. и Т., жалбоподателят разбира как е настъпило
ПТП-то и в какво се изразява недостатъчния контрол над управлявания от него автомобил.
Поради този порок СРС не може да потвърди точка 1 от НП (въпреки изложените по-горе
мотиви по съществото на тази част от спора), тъй като би допуснал съществено процесуално
нарушение, свързано с това А. Т. да научи за първи път от съда факти по обвинението,
срещу който той до сега не се е защитавал, тъй като не са му били предявени с Акта и
Наказателното постановление.
По отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП :
В Акта нарушението е описано с думи по следния начин : „не спира да установи
нанесените щети и не уведомява контролните органи на МВР“ и е квалифицирано по чл.123,
ал.1, т.1, б. „А“ и „Б“ от ЗДвП. Същевременно, обаче, чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП няма букви.
Такива са налице в чл.123, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДвП. За да е налице нарушение по чл.123, ал.1,
т.2 от ЗДвП следва да има пострадали лица, а за да е приложим в чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП –
от произшествието трябва да са причинени само имуществени вреди. С думи в Акта не е
описано нито да има пострадали лица от ПТП-то, нито дали са били причинени
имуществени вреди. Поради това коректната квалификация на описаното деяние на Т. не е
по чл.123, ал.1, т.2, б. „А“ и „Б“ от ЗДвП или по чл.123, ал.1, т.3, б. „А“ и „Б“ от ЗДвП и
съответно посоченото словесно неуведомяване на контролните органи на МВР няма как да
се приеме, че е част от състава на нарушението, което е вменено на жалбоподателя.
Доколкото в чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП няма буква „А“ и буква „Б“ – СРС приема, че в Акта е
допуснато нарушение чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН.
Допуснатата в Акта неяснота на обвинението е отстранена по реда на чл.53, ал.2 от
ЗАНН в Наказателното постановление, тъй като там деянието на А. Т. е квалифицирано по
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Тази норма гласи : „Водачът на пътно превозно средство, който е
6
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието“.
Същевременно в НП с думи е записано, че А. Т. като водач на лек автомобил „****“
реализира ПТП с лек автомобил „Б****“, след което не спира да установи нанесените щети.
Това словесно описание е достатъчно, за да се разбере за какво нарушение се ангажира
административната отговорност на А. Т. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като в
Наказателното постановление вече има съответствие между словесното и цифровото
описание на деянието по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Вярно е, че с думи и в НП е посочено, че
А. Т. не е уведомил компетентните органи на МВР, но доколкото това поведение не е
изискуемо според фактическия състав на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът намира, че то /като
фактология/ е изложено в повече и извън съставомерните факти по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП,
без това да води до неяснота на обвинението или да ограничава реално правото на защита на
наказаното лице.
Този съдебен състав счита, че са налице и останалите реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН
и доколкото няма допуснати съществени процесуални нарушения касателно това обвинение
– спорът следва да се разгледа по същество.
От АУАН, Протокола за ПТП, скицата на ПТП и показанията на свидетелите А. и Т.,
както и косвено от декларацията, попълнена от А. Т., се доказва, че жалбоподателят е бил
водач на лек автомобил „****“ с рег. № ****, който е участник в ПТП с друг автомобил, но
Т. не е спрял след ПТП-то, за да установи какви са последиците от произшествието. Между
цитираните по-горе доказателства няма спор относно това, че след ПТП-то водачът на лек
автомобил „****“ с рег. № **** е бил догонен и уведомен от свидетелите А. и Т. за
нанесените щети и че ще бъдат извикани служители на КАТ. Едва след догонването Т. е
разбрал и видял какви щети е нанесъл на другия автомобил. От тук анализа на обвинението
по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП следва да се развие в две посоки.
Първо – на мястото, където е било реализирано ПТП-то (гр. София, ж.к. „Люлин“,
бл.809) Т. не е разбрал, че е ударил автомобила на А.. Поради това, въпреки, че там той не е
спрял и не е установил последиците от произшествието, обвинението по чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП се явява недоказано от субективна страна. Това е така, защото няма доказателства, от
които да може да се направи безспорен извод, че А. Т. е знаел със сигурност, че е реализирал
ПТП, поради което не може да се приеме, че той е съзнавал задължението си, че е следвало
да спре, за да установи щетите от ПТП-то. Поради това СРС счита, че жалбоподателят не е
действал с пряк умисъл. За да се приеме, че деецът е действал непредпазливо, следва да се
установи, че той не е предвиждал настъпването на обществено – опасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди или ако е предвиждал настъпването на обществено –
опасните последици, е мислел, че може да ги предотврати. Доколкото доказателствата не
сочат наличие на знание у А. Т. относно ПТП, не може да се мисли, че той е предвиждал, че
следва да спре, за да установи последиците от ПТП-то. Въпросът тогава е дали, като не е
предвиждал обществено – опасните последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. По
делото са събрани свидетелски показания, според които Т. е продължил управлението на
7
автомобила си след като лек автомобил „***“ бил „забърсан“ от лек автомобил „Ауди“, т.е.
няма данни, които да сочат от удара да се е чул звук или да се е появило друго обстоятелство,
от което обективно А. Т. да е бил длъжен и да е могъл да предвиди, че следва да спре, да
излезе от автомобила, който управлява и да установи щетите от ПТП-то. Поради това, дори
А. Т. да е бил длъжен и да е могъл да предвиди, че ще удари някоя от паркираните коли, от
тази изискуема по закон мисловна дейност не би могло да се установи, че водачът на лек
автомобил „****“ е бил длъжен да спира винаги, когато до него има автомобил, за да се
увери дали го е ударил или не. Поради това в случая СРС приема, че от наличния
доказателствен материал не може да се направи извод, че по отношение на нарушението по
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП А. Т. е действал по непредпазливост. Гореизложеното означава, че
от субективна страна не е доказано обвинението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което
не следва да се ангажира административната отговорност на жалбоподателя за него и точка
2 от Наказателното постановление следва да се отмени.
Второ – от показанията на свидетелите А. и Т. се установява, че те са последвали лек
автомобил „****“ и са настигнали Т. на неустановено по делото място, обяснили са му какво
е станало и че ще подадат сигнал в КАТ. Дори и догонен, А. Т. е спрял и е разбрал какви
последици има причиненото от него ПТП. Поради това поведението на жалбоподателя на
това неустановено по делото място, където е бил догонен от св. А., не се субсумира под
фактическия състав на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като там жалбоподателят е спрял и е
разбрал за щетите. Това, че от ПТП е имало щети по автомобила на А., но Т. не е изчакал с
него пристигането на служителите на ОПП – СДВР, при условие, че явно между тях е имало
несъгласие относно обстоятелствата, при които е реализирано ПТП-то покрива фактическия
състав на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП, но такова обвинение не е било повдигнато на А.
П. Т. и той не се е защитавал срещу него, поради което и не може за първи път със съдебния
акт да научи за него. Поради изложеното по-горе също не следва да се ангажира
административно – наказателната отговорност на А. Т. по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съображенията на съда, изложени до тук, водят до извода, че заради съществени
процесуални нарушения следва да се отмени точка 1 от обжалваното Наказателно
постановление, а заради недоказаност на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП – следва
да се отмени точка 2 от Наказателното постановление, т.е. НП следва да се отмени изцяло.
Въпреки изхода на делото и направеното от гл. юрк. Пашунов в писмени бележки с вх.
№ 15377/16.01.2025г. възражение за прекомерност, съдът не следва да присъжда разноски в
полза на жалбоподателя, тъй като последният не е ангажирал доказателства да е направил
реално такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-021580 от 10.09.2024г., издадено от
Началник Група към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.185 от
8
ЗДвП за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП на А. П. Т. е наложена „глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева, а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 (един) месец.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9