Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.11.2017г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
на
седемнадесети
октомври
година 2017
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
Секретар:
Ирена Апостолова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 8488 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 193, ал. 1 КЗ (отм.) вр. с чл. 199а от КЗ (отм.) и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба и уточнителна молба от 29.07.2013г. обстоятелства А.С.Б. с ЕГН **********, е
предявил срещу «К. Ж., КЛОН Б.» КЧТ, ЕИК ********* и «К. О.З., КЛОН Б.» КЧТ, с ЕИК*********, при
условията на субективно и обективно съединяване искове с правно основание чл.193 , ал. 1 вр. чл. 199а КЗ (отм.), да
бъдат осъдени ответниците солидарно на ищеца сумата от 165 657 (сто шестдесет и пет хиляди шестстотин петдесет и седем) евро, от които 120 000 евро главница, представляваща застрахователно обезщетение и 45 657 евро мораторна лихва за забава за
периода 16.10.2009 г. – датата на застрахователното
събитие до 19.06.2013 деня предхождащ завеждането на иска, ведно
със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба -
20.06.2013г. до окончателното изплащане. Претендира разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 28 юли 2008 г. в С.него от една страна и от друга „Е.В.Б.Б.Б.“
АД /ТБ „Х.“ АД/ Б. АД бил сключен договор за банков кредит на физическо лице № ********, по силата на
който на клиента ми е отпуснат банков кредит в размер на 120 000 Евро, Твърди
се, че на 14 юни 2011 г. между А.Б. и „У. Б." АД е сключен Анекс № 1 към
договор за банков кредит на физическо лице № ********/28.07.2008 г.
Твърди се, че на 28 юли 2008 г. А.Б. е сключил с ответниците
застрахователен договор за застраховка „КРЕДИТНА ПРОТЕКЦИЯ“ на
кредитополучателите по потребителски кредити и ипотечни кредити на „У. Б.“ АД. Поддържа,
че по силата на този застрахователен договор, ответниците са се задължили при
настъпване на покрит риск в резултат на застрахователно събитие свързано с
живота, здравето, телесната цялост на застрахования или неговата трудова
заетост да изплатят на ползващото се лице дължимото застрахователно плащане.
Във връзка със сключения застрахователен договор е издаден сертификат за застраховка „КРЕДИТНА ПРОТЕКЦИЯ“ № 72485270/28.07.2008г.,
като покритите рискове по тази
застраховка са : смърт в резултат на
злополука или заболяване; трайно намалена или загубена работоспособност в
резултат на злополука или заболяване на 70% и временна неработоспособност в
резултат на злополука или заболяване.
По силата на застрахователния договор,
ответниците са се задължили при настъпване на покрит риск в резултат на
застрахователно събитие свързано с живота, здравето, телесната цялост на
застрахования или неговата трудова заетост да изплатят на ползващото се лице
дължимото застрахователно плащане.
В уточнителна молба от 29.07.2013г., ищецът
твърди, че ползващи се лица са: "У. Б." АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, пл.*************или
застрахованият, респ. неговите законни наследници, ако е направено пълно
предсрочно погасяване на кредита при платена периодична застрахователна премия,
освен в случаите на вътрешно рефинансиране. Тъй като застрахованият е посочен
като ползващо се лице ни дава основание да твърдим, че от застрахователя е било
поето задължение за плащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца.
Твърди се, че на 16 октомври 2009 г. А.Б. е постъпил по спешност в СБАЛ
по кардиология София. Изписан е на 23.10.2009 г. с диагноза: ИБС. Преживян
миокарден инфаркт, Постинфарктна стенокардия. Едноклонова болест и др. Въз
основа на посочените заболявания на 06.07.2010 г. УМБАЛ „СВЕТА АННА“ издава
Експертно решение № 1459. Съгласно експертното заключение е констатирана 100%
загуба на работоспособност при ищеца Б. без чужда помощ.
Сочи се, че А.Б. е уведомил своевременно застрахователя както за
настъпилото застрахователно събитие - загубена работоспособност в резултат на
заболяване, така и за Експертно решение № 1459.
Твърди се, че въпреки, че са били налице всички предпоставки за
изплащане на застрахователно обезщетение, изразяващо се заплащане на месечни
погасителни вноски по кредита или остатъчната стойност на баланса по кредита
при трайно намалена или загубена работоспособност над 70%, застрахователя е
отказал да изпълни задълженията си по застрахователния договор. В писмо изх. №
4801/08.10.2010 г. ответниците информирали ищеца Б., че искането му за
заплащане на застрахователно обезщетение е неоснователен. Отговора си основали
на твърдения, че при сключване на застраховката в „Декларация за здравословно
състояние“ в частта „подробен медицински въпросник“ на писмено поставените от
Застрахователя конкретни въпроси Б. декларирал, че не страда от хронични
болести, както и че няма периодично обострящи се заболявания, а се оказало, че
същия страдал от дългогодишен диабет тип 2.
Ищецът твърди, че отказа на ответника застраховател да изплати застрахователно обезщетение е неоснователен. Твърди се, че към момента на сключване на
застрахователния договор А.Б. не е страдал от диабет, нито от каквито и да са
метаболитни или ендокринни заболявания. Към този момент не се е лекувал от
такива заболявания и не е приемал медикаменти.
Ответните дружества «К. Ж., КЛОН Б.» КЧТ, и «К. О.З., КЛОН Б.» КЧТ, са депозирали отговор на исковата молба в срока
по чл. 367, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Сочат, че предявения иск по чл. 199а от
Кодекса на застраховането /отм./ е недопустим. Сочат, че ищецът е сключил застраховка «Кредитна
протекция», за която е издаден сертификат №72485270/28.07.2008г., като застраховката
е сключена при условията на чл.199а от Кодекса за застраховане. Сочат, че съгласно
този текст при настъпване на застрахователно събитие при този вид
застрахователен договор Застрахователят отговаря пред кредитора, т.е носителят
на правото да получи застрахователно обезщетение е кредиторът. В този смисъл
поддържат, че ползващо лице по сключената от г-н Б. застраховка съгласно чл.10
от приетите от него Общи условия на застраховката, като това е описано и в
застрахователния сертификат, е кредиторът «У. Б.» АД. В чл.13.1 от Общите
условия е уреден единственият случай, при който Застрахованото лице/респ.
неговите законни наследници са ползващи лица при настъпване на покрит риск по
застраховката и обезщетението се изплаща по посочена от тях банкова сметка, ***.
Това е случаят на пълно предсрочно погасяване на кредита от Застрахованото
лице, и ако Застрахованото лице не е поискало връщане на пропорционална част от
платената периодична застрахователна премия. В чл.242 от Кодекса за
застраховане «Застраховка за обезпечаване на задължение» е посочено изрично, че
когато застраховка «Живот» и «Злополука» е сключена в полза на кредитор за
обезпечаване на задължение на физическо лице, то има право на иск срещу
застрахователя и когато не е било страна по застрахователния договор /т.е. сключеният
между кредитора и застрахователя договор на основание чл.199а от КЗ/, ако е
платило задължението при настъпило застрахователно събитие. Сочи се, че процесният
случай обаче не попада в разглежданата хипотеза. На откритото съдебно
заседание, проведено на 17.10.2017 г. представителят на ищеца декларира и съдът
прие за безспорно обстоятелството, че кредитът, относно който е сключена
застраховката не е погасен предсрочно от ищеца или от негови наследници след
смъртта му.
На следващо
място ответниците
поддържат, че искът е неоснователен и недоказан, тъй като не са налице
основания за изплащане на застрахователно обезщетение по сключената от А.С.Б.
застраховка „Кредитна протекция“ . Твърдят недоказаност на основателността на
така заведения иск, тъй като в конкретния случай е налице цитираната в
решението за отказ от извършване на застрахователно плащане хипотеза на чл.189,
ал.4 от Кодекса за застраховане /отм./. Твърдят, че от ищеца съзнателно е даден
съзнателно неверен отговор и е премълчано съществено за определяне на
застрахователния риск. Твърди се, че преди сключването на процесната застраховка „кредитна протекция”, при попълване на „подробен медицински
въпросник“ ищецът не е декларирал, че страда
от дългогодишен захарен диабет. Поддържат, че ако ищецът бе декларирал коректно
това обстоятелство застрахователния договор би бил с различно покритие и
уговорки.
В хода на исковия процес на
10.01.2015г. ищецът А.Б. е починал. Наследниците му по закон – С.С.Б. и Н.С. Б.
са се отказали от наследството му /удостоверения
от РС Е.П.на л.278 и л.298/, поради което, като наследник по универсално завещание,
в качеството на правоприемник на ищеца е конституирана Н.А.Г., ЕГН **********.
Последната е приела по опис наследството на А.Б.. /препис от Решение по гр.д.19175/15г. на СРС, 92 с-в –л.303-л.304,
препис от завещание от 17.02.2011г. на л.299 от делото/
В съдебно заседание ищеца, чрез пълномощника си адв.В. поддържа
предявените искове. Представя писмена защита
В съдебно заседание ответните дружества, чрез пълномощника
си юрк.Ангелова оспорват предявените
искове.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не
е спорно между страните, че на 28 юли 2008 г. в С.между ищеца А.Б. от една
страна и от друга „Е.В.Б.Б.Б.“ АД /ТБ „Х.“ АД/ Б. АД е сключен договор за
банков кредит на физическо лице № ********, по силата на който на ищеца е отпуснат
банков ипотечен кредит в размер на 120 000 евро.
Не
е спорно, че на 14 юни 2011 г. между А.Б. и „У. Б." АД е сключен Анекс № 1
към договор за банков кредит на физическо лице № ********/28.07.2008г., с цел преструктуриране на
ипотечния кредит от 28.07.2008г./л.7- л.10 от
делото/
Не
се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
28.07.2008 г. между ищеца А.С.Б., като
застрахован и ответниците «К. Ж., КЛОН Б.»
КЧТ, и «К. О.З., КЛОН Б.» КЧТ, като
застрахователи е сключен договор за застраховка „КРЕДИТНА ПРОТЕКЦИЯ“ на
кредитополучателите по потребителски кредити и ипотечни кредити на „У. Б.“ АД,
обективиран в Сертификат за застраховка „Кредитна протекция“ №
72485270/28.07.2008г ./л.16 от делото/. Договорени било застрахователно
покритие на следните рискове: смърт в резултат на злополука или
заболяване, трайно намалена или загубена
работоспособност в резултат на злополука или заболяване на 70% и временна
неработоспособност в резултат на злополука или заболяване. Договорената
застрахователна сума е остатъчната стойност на баланса по кредита, а уговорения
срок на застраховката е от деня на усвояване на кредита до последния ден от
срока на кредитния договор при редовно заплащани застрахователни премии. Като
ползващи се лица в застраховката са
посочени „У. Б." АД или
застрахования или неговите наследници, ако
е направено пълно предсрочно погасяване на кредита при платена
периодична застрахователна премия, освен в случаите на вътрешно рефинансиране.
По
делото са Общи условия на застраховка „КРЕДИТНА ПРОТЕКЦИЯ“./л.17-21 от делото/.
В чл.10 от ОУ като ползващо се лице по застраховката , е посочен кредиторът «У.
Б.» АД. В чл.13.1 от Общите условия е уреден случай, при който Застрахованото лице/респ.
неговите законни наследници са ползващи лица при настъпване на покрит риск по
застраховката и обезщетението се изплаща по посочена от тях банкова сметка, ***.
Това е случаят на пълно предсрочно погасяване на кредита от Застрахованото
лице, и ако Застрахованото лице не е поискало връщане на пропорционална част от
платената периодична застрахователна премия. Не е спорно, че ищецът в
качеството на застрахован е приел Общи условия на застраховка „КРЕДИТНА
ПРОТЕКЦИЯ“, което е видно притата
декларация за приемане на ОУ. /на 77 от
делото./
Не
спори, че преди сключване на застраховката „Кредитна протекция“ ищецът е попълнил „Подробния медицински
въпросник“ изготвен, от застрахователя, като е отговорил
отрицателно на всички въпроси относно налични заболявания. /л.80 делото/ Спорен е въпроса дали отговаряйки отрицателно
на поставения въпрос дали страда от „ендокринни и
метаболитни заболявания, в това число диабет“ е обявил
съзнателно неточно обстоятелство.
Видно
от приетата Епикриза по ИЗ 11140/2009г. на 16 октомври 2009 г. А.Б. е постъпил
по спешност в СБАЛ по кардиология София. Изписан е на 23.10.2009 г. с диагноза:
ИБС. Преживян миокарден инфаркт. Постинфарктна стенокардия. Едноклонова болест
, диабет тип 2./л.83 –л.84 от делото/
Въз
основа на посочените заболявания на 06.07.2010 г. УМБАЛ „СВЕТА АННА“ издава
Експертно решение № 1459/ 06.07.2010г. Съгласно експертното заключение е
констатирана 100% загуба на работоспособност при А.Б., считано от 10.04.2010г.,
с водеща диагноза ИБС, преживян МИ, диабет тип 2, хипертония./л.23 от делото/
С
уведомление вх.№8224/04.08.2010г А.Б. е информирал ответника застраховател за
настъпилото застрахователно събитие - загубена работоспособност в резултат на
заболяване, като представил издадените му епикризи и Експертно решение № 1459/ 06.07.2010г. /л.81
от делото/
С
решение от 01.10.2010г. ответникът отказал плащане на застрахователно
обезщетение по застраховката „Кредитна протекция“ позовавайки се на чл.189, ал.4 от КЗ твърдейки,
че А.Б. е обявил съзнателно неточно обстоятелство и премълчал, че страда от
диабет тип 2. /л.22 от делото/
Разпитания в о.с.з.
11.04.2017г. свидетел А.С.посочи в
показанията си, че до получаването на инфаркта А.Б. е бил здрав и не е боледувал. Сочи, че преди А. Б. е бил спортист „олимпийска надежда“ . Сочи,
че ищецът не се е оплаквал от заболявания, но е спазвал диета препоръчана от
д-р Е. защото тежал 165 кг. и явно му тежали килограмите и искал .
Приетото и неоспорено заключение на СМЕ с
вещо лице д-р Г.Т.Г. /специалист по
вътрешни болести и клинична хематология/, се установява, че може да се допусне, но не може да се докаже
със сигурност, че ищецът А.Б. към 28.07.2008г. датата на подписване на договора
за кредит и подписването на застраховката е страдал от захарен диабет и други
заболявания, поради липса на документиращи посещения при личния лекар. В о.с.з.
на 14.10.2014г. д-р Г. Т. пояснява, че приема, че за дата на доказан диабет
приема датата 20.05.2009 г., когато е обективно е намерена висока кръвна захар.
Пояснява още, че захарен диабет тип 2
много дълго време няма симптоми.
От
заключението на комплексната СМЕ с вещи лица д-р В./Витанова/- ендокринолог и д-р М. – кардиолог се установява, че „може
да се твърди, че при ищеца са били налице следните рискови фактори,
способствали настъпването на миокарден инфаркт: възраст, пол, тютюнопушене,
захарен диабет, затлъстяване, дислипедимия“. В.л. д-р Витанова сочи, че диабет тип 2 има
дългогодишен ход, като по епикризи не е констатирала високи захари на фона на
провежданото лечение.
В
приетата служебна бележка изх.№0245-17-000253 от 05.12.2013г. издадена от „У. Б."
АД, се сочи, че към 09.04.2010г. непогасения остатък по ипотечен кредит от 28.07.2008г. възлиза на
117 636,54 евро главница и 190,60 евро редовна лихва./л.127 от делото/
По
реда на чл.146, ал.1, т.3 ГПК в о.с.з. 17.10.2017г. п о делото е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ипотечния кредит, за който
е сключена процесната застраховката
„Кредитна протекция“ не е погасен
предсрочно от ищеца или неговите наследници.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Исковете предмет на производството са с
правно основание чл. 193, ал. 1 вр. с чл. 199а от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие действа Кодекс за застраховането от 2005 г. (отм. ДВ.
бр.102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.).
По допустимостта:
Предвид твърденията на ищеца, че той самия
също е ползваща се лице и застрахователя е поел задължение да му изплати застрахователно обезщетение, при платена
периодична премия, при настъпване на покрит риск, съдът намира предявените
искове за допустими. С позоваване на чл. 199а, ал. 1 от КЗ ищеца е обосновал
активната си процесуална легитимация с твърдението, че в процесната застраховка застрахования
изрично е посочен като ползващо се лице. Изложението на тези обстоятелства е
достатъчно да обоснове активната им процесуална легитимация по иска и наличието
на правен интерес за предявяването му. Въпросът за активната материалноправна
легитимация на ищците, а именно дали те са действителни носители на твърдяното
вземане към банката, от което произтича правото им да интервенират в
отношенията между банката и застрахователя, дали техният наследодател е
застрахован и дали банката има качеството на застрахован или застраховащ, е
относим към съществото на спора, по който съдът следва да се произнесе с
решение, а не към допустимостта на предявения иск (в този смисъл е трайната
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК- определение № 284
от 16.04.2010 г. по ч. т. д. № 518/2009 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, Определение
№ 146 от 15.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1618/2015 г., I т. о).
По същество:
Като
ползващи се лица в процесната
застраховка „Кредитна протекция“ са посочени „У. Б." АД или застрахования или неговите
наследници, ако е направено пълно
предсрочно погасяване на кредита при платена периодична застрахователна премия,
освен в случаите на вътрешно рефинансиране. Действително, процесният договор за
имуществено застраховане е сключен в полза на третото лице – ответните
дружество. Това по правило означава, че
само ползващото се трето лице може да претендира от застрахователя изплащане на
дължимото застрахователно обезщетение, тъй като само то се явява кредитор на
подобно вземане, макар и страна по договора да е ищецът. От посоченото правило
обаче законодателство е предвидило изключения, при които самият уговарящ става
кредитор по договора. На първо място, това е общата възможност по чл. 22, ал.
1, изр. 2 и 3 ЗЗД за отмяна на уговорката в полза на третото лице в хипотезите,
когато отмяната е извършено преди третото лица да заяви, че иска да се ползва
от нея, или когато е извършена след този момент, но уговарящият изрично си е
запазил правото на отмяна. В конкретния случай не се твърдят и доказват подобни
обстоятелства. На второ място, подобно изключение е уредено в разпоредбата на
чл. 199а, ал. 1 КЗ, предвиждаща, че при застраховка в полза на кредитор и при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора
до размера на непогасената част от задължението, за обезпечението на което е
сключен застрахователният договор, а право на останалата част от
застрахователното обезщетение има длъжникът. Несъмнено процесният
застрахователен договор е сключен именно в хипотезата на чл. 199а КЗ /отм./ -
това е видно както от качеството на ползващото се лице /банка, чийто предмет на
дейност е императивно ограничен - чл. 2, ал. 4 ЗКИ/. Съгласно този текст при
настъпване на застрахователно събитие при този вид застрахователен договор
Застрахователят отговаря пред кредитора, т.е носителят на правото да получи
застрахователно обезщетение е кредиторът. В този смисъл Ползващо лице по
сключената от ищеца Б. застраховка
съгласно чл.10 от приетите от него Общи условия на застраховката, като това е
описано и в застрахователния сертификат, е кредиторът «У. Б.» АД. В чл.13.1 от
Общите условия е уреден единственият случай, при който Застрахованото
лице/респ. неговите законни наследници са ползващи лица при настъпване на
покрит риск по застраховката и обезщетението се изплаща по посочена от тях
банкова сметка, ***. Това е случаят на пълно предсрочно погасяване на кредита
от Застрахованото лице, и ако Застрахованото лице не е поискало връщане на
пропорционална част от платената периодична застрахователна премия то има право
на иск срещу застрахователя и когато не е било страна по застрахователния
договор /т.е. сключеният между кредитора и застрахователя договор на основание
чл.199а от КЗ/, ако е платило задължението при настъпило застрахователно събитие.
В сертификата по застраховка „Кредитна протекция“ , като ползващи се лица
в застраховката са посочени „застрахования или неговите наследници, но
ако е направено пълно предсрочно
погасяване на кредита при платена периодична застрахователна преми. В случая не е налице обаче тази хипотеза. В
о.с.з. на 17.10.2017 г. след изявление
на пълномощника на ищеца бе прието за безспорно обстоятелството, че кредитът,
относно който е сключена застраховката не е погасен предсрочно нито ищеца, нито
от негови наследници след смъртта му.
При тези данни съдът намира, че предявеният главен
иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С
оглед акцесорния му характер неоснователен е иска с правно основание чл.86 ЗЗД.
По
разноските:
Ответникът претендира разноски в общ размер от
600 лв. депозити за СМЕ. С оглед изхода
на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева
съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.Б. с ЕГН **********, с процесуален правоприемник - Н.А.Г., ЕГН
**********, конституирана по реда на чл.227 ГПК срещу «К. Ж., КЛОН Б.» КЧТ, ЕИК ********* и «К. О.З., КЛОН Б.» КЧТ, с ЕИК*********, искове
с правно основание чл.193 , ал. 1 вр. чл. 199а КЗ (отм.), за осъждане ответниците солидарно на ищеца сумата от 120 000 евро
главница, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „кредитна протекция“ от 28.07.2008г. и сумата 45
657 евро мораторна лихва за забава за периода 16.10.2009 г. – датата на
застрахователното събитие до 19.06.2013г. деня предхождащ завеждането на иска, ведно със
законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба -
20.06.2013г. до окончателното
изплащане, КАТО неоснователни.
ОСЪЖДА
Н.А.Г., ЕГН ********** да заплати
на «К. Ж., КЛОН Б.» КЧТ, ЕИК ********* и
«К. О.З., КЛОН Б.» КЧТ, с ЕИК*********, сумата от 600 лв. направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: