Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 19.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав
в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д.
№ 1753 по описа на СГС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 от ГПК.
С
решение № 187578 от 05.08.2017г., постановено по гр.дело № 8881/2013г. по описа на СРС,
ГО, 113 състав, са уважени предявените от К.Х.Т. кумулативно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ
за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на ищеца, извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ,
поради съкращение в щата със Заповед № 116/03.07.2013г. на заместник управителя
на „С.С.Б.К.“ ЕООД ; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ
за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "инженер
ВЕИ" и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3,
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ
за заплащане на сумата от 17 202,48 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа поради уволнението за периода от 06.07.2013г. до 05.01.2014г.
С
решението на основание чл.78, ал.6 от ГПК е осъден ответникът заплати по сметка
на СРС сумата от 848,10 лева, представляваща държавна такса и сумата от 250
лева- разноски пред първоинстанционния
съд.
Недоволна
от решението е останал ответникът „С.С.Б.К.“ ЕООД, който го обжалва с въззивна
жалба в срок. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, защото СРС е намерил
за опорочена извършената процедура по
подбор от работодателя. Твърди, че съдът неправилно е приложил нормата на
чл.329, ал.1 от КТ само в частта, отнасяща се до на преценка нивото на
изпълнение на трудовите задължения. Твърди, че неправилно съдът е приел, че
извършената от комисията по подбор оценка почива на субективни възприятия на
оценяваните работници и че работодателят не е имал конкретни въведени обективни
критерии за оценка, което било водно от представената сравнителна таблица с
дейността и уменията на инженери във ВЕИ отдела. Твърди, че преценката на
работодателя за качеството на работа е субективна, по целесъобразност и не
подлежи на съдебен контрол, т.к. съдът не би могъл да замести работодателя в
нея. Твърди, че неправилно е бил уважен целият размер на иска за обезщетение за
оставане без работа поради уволнението, т.к. за периода от 05.07.2013г. до
05.08.2013г. на ищеца е било изплатено от ответника обезщетение по чл.222, ал.1
т КТ в размер на 2 867,08 лева. По тези съображения прави искане за отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да
се отхвърлят.
Ответникът
по жалбата - К.Х.Т. в срока и по реда на
чл.263,ал.1 от ГПК е подал отговор на въззивната жалба. В него излага
становището си по нейната неоснователност. Твърди, че обжалваното решение е
правилно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
Намира, че възражението за прихващане, направено от насрещната страна не е
разгледано от СРС и не следва да се
разглежда и от въззивната инстанция. Моли въззивният съд да потвърди изцяло
обжалваното решение катомправилно.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени
са за разглеждане искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ,
с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ
и с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Безспорно
е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение,
по силата на което ищецът е изпълнявала длъжността "инженер ВЕИ".
Това трудово правоотношение било прекратено със заповед № 116/03.07.2013г.,
считано от 06.07.2013г., издадена на основание чл. 328, ал. 1, т.
2, пр. 2 КТ
- поради съкращаване на щата. В заповедта се съдържа нареждане за изплащане на
обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван
платен годишен отпуск. Заповедта е била връчена на ищеца на 05.07.2013г.
Видно
е от длъжностно разписание на НС, в сила от 02.05.2017 г. в дирекция
"Пресцентър и връзки с обществеността" фигурира една щатна бройка за
заеманата от ищцата длъжност " младши експертен сътрудник"
Представено е и длъжностно разписание на НС, в сила от 31.05.2013г., с което от
посочената дата броя на числеността на персонала за длъжност "инженер ВЕИ"
се намалява с една бройка.
Във
връзка с утвърденото със заповед № 104/28.05.2013г. ново щатно разписание, в
сила от 31.05.2013г., управителят на ответника е издал Заповед № 105/28.05.2013г.,
с която на основание чл. 329 КТ била определена
комисия за извършване на подбор между служителите в технически
По
делото е представен протокол от 31.05.2013г. на комисията по извършване на
подбора по реда на чл. 329 от КТ с посочване на
определени критерии – изпълнение на досегашната работа на служителя и
квалификация ( стр. 2 от протокол № 106 от 31.05.2013г.).
Приложена
е сравнителна таблица за дейността и уменията на инженери във ВЕИ, която е
изготвена на 29.05.2013г. от ръководител – инженер Св.Стайков, който не е член
на комисията за подбора, но се явява пряк ръководител на ищеца в инженерен
отдел и тази таблица е одобрена от зам.изпълнителен мениджър – Д.Г., като
оценката, поставена на ищеца в нея е най – ниска от всички пет. По делото е
представен технически доклад – оценка, в която също са давани оценки за
дейността на ищеца по конкретни показатели, като докладът носи дата 12.09.2012г.
По делото е разпитан като свидетел Д.Г., който
заявява пред съда, че подбора е извършен по предварително възприети обективни
признаци.
По
делото, е била допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, която
установява, че размерът брутното трудово възнаграждение за месец юни 2013г.
(последен отработен от ищеца) е 2 867,08 лева. Размерът на дължимото
обезщетение по реда на чл.225, ал.1 от КТ е
17 202,48 лева. Вещото лице изрично е отчело, че в платежните
ведомости от м.07.2013г. и м.08.2013г. е било начислено на ищеца обезщетени по
чл.222 от КТ – брутно трудово възнаграждение за срок от 1 месец, в размер на
2 867,08 лева, което е постъпило по
сметка на ищеца на 30.08.2013г.
Приета
е от първоинстанцонния съд съдено – почеркова експертиза, която установява, че
подписите на заповеди № 104/28.05.2013г.; № 105/28.05.2013г. и №
106/31.05.2013г. са положени от П. Л. Б., в качеството му на управител на
ответника.
В
открито съдебно заседание СРС е извършил констатация по оригиналната трудова
книжка на ищеца, че след дата 06.07.2013г. липсват записвания същият да е
започвал работа по трудово правоотношение при друг работодател.
Други
релевантни доказателства не са ангажирани.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По
отношение на неговата правилност, предвид наведените от страна на въззивника
оплаквания, въззивният съд намира следното:
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че от
събраните писмени доказателства не се установяват твърдените от ответника в
писмения отговор обстоятелства за законосъобразност на извършеното уволнение.
Посочено е, че е реализиран фактическият състав на нормата на чл. 328,ал.2,
т.2, пр.2 от КТ – към 03.07.2013г.е била
реално премахната от щатното разписание при ответника трудовата функция на
заеманата от ищеца длъжност. Законосъобразността на извършения подбор е бил обстойно
преценяван от първоинстанционния съд, предвид обстоятелството, че премахнатият
щат не е единствен и извършването на подбор е било необходимо. Като е отчел,
при оспорване на оценъчните критерии, обективирани в протокола за подбор
работодателят е следвало да установи тези факти с всички допустими от процеса
средства, което не е сторил и по тези съображения СРС е направил извод за основателност
на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ
и на обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2
и т. 3 от КТ.
Изискванията
за законност на уволнението поради съкращаване на щата са следните: 1/. да е
налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни
бройки за длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в
предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им
трудови функции; 2/. съкращението да е реално, т.е. не само да е премахната
щатна бройка, но и трудовата функция да е престанала да съществува; 3/. да е
налице към момента на уволнението - датата на уволнението трябва да съвпада или
да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване и 4/. да
е извършено по съответния ред и от компетентния орган.
От
доказателствата по делото се установява, че е налице реално съкращаване на заеманата
от ищеца длъжност. Този извод се обосновава както от представените щатни
разписания на длъжностите, удостоверяващи промяна в броя на щатните длъжности
на персонала в технически отдел.
Съкращаване
на щата е налице както при пълно премахване на определена длъжност от щата на
работодателя, така и при частично намаляване на бройките на служителите, които
я изпълняват. Представените по делото длъжностни разписания са утвърдени от
компетентен орган (като се вземе предвид заключението на изготвената Съдебно –
почеркова експертиза) поради което настоящият състав намира, че уволнението на
въззваемия е извършено при наличие на основанието по чл. 328, ал. 1, т.
2, пр. 2-ро от КТ.
Според разпоредбата на чл. 329 КТ "при
закриване на част от предприятието, както и при съкращаване на щата или
намаляване на обема на работа, работодателят има право на подбор и може в интерес
на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите, на
които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока
квалификация и работят по добре". Извършването на подбор е задължение на
работодателя в случаите, когато се съкращават една или няколко щатни бройки
измежду всички заемащи еднаква длъжност работници или служители, и е негово право, когато се съкращават щатни
бройки измежду заемащи сходна длъжност - така изрично мотивите на ТР №
3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно
Решение № 752 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1095/2009 г., IV г. о. ;
Решение № 7 от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 954/2009 г., IV г. о.; Решение №
293 от 14.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 229/2012 г., IV г. о., не е задължителен
подборът, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на
всички щатни бройки с еднородни трудови функции. В тези случаи извършването на
подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при
извършването му се включват и други работници и служители, които изпълняват
близки или сходни длъжности. Само при такива длъжности е възможно сравнение на
техните професионални качества и резултати в работата и съпоставяне при
оценката им. Упражняването на правото на подбор по чл.329 КТ подлежи на съдебен
контрол. Не подлежи на съдебен контрол само отказът на работодателя да извърши
подбор по чл.329 КТ, когато извършването му не е задължително, а представлява
негово право. В този смисъл е неснователен доводът на въззвиника – работодател, че преценката на
работодателя не подлежи на съдебен контрол, т.к. съдът не би могъл да замести
работодателя в нея. Съгласно решение
№ 556 от 16.01.2013 г. по гр.д. № 259/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС
преценката на работодателя по чл.329, ал.1 от КТ – кой от работниците и
служителите има по – висока квалификация и работи по – добре подлежи на съдебен
контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, при
упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 от КТ на
действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа. В този смисъл правилно СРС е извършил
контрол на подбора по същество, но е правилен изводът му за неговата незаконосъобразност.
Критериите,
въз основа на които се извършва подбора са установени в чл.329, ал. 1 КТ - квалификацията
/деловите и професионални качества и умения за изпълнение на конкретната
длъжност/ и нивото на изпълнение на възложената работа /относно срочното,
количествено и качествено изпълнение на възложените задачи/. Тези критерии имат
обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на
подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Начинът и
формата за извършване на подбора са предоставени на преценката на работодателя
- дали извършването му ще бъде документирано в протоколи, докладни записки и
др. или няма да бъде документирано писмено /в този смисъл и ТР № 3/16.01.2012
г. на ОСГК - ВКС/. За да е законосъобразен подборът трябва в него да са били
включени всички необходими участници, да са приложени законовите критерии и
приетите оценки по отделните показатели да се основават на действителни
качества на работника.
В
конкретния случай подборът е законосъобразно извършен, видно от заповед № 105/28.05.2013г.
за назначаване на комисия за извършване на подбор и определяне на длъжностите,
включени в него, от протокол от 31.05.2013г. за извършен подбор, при определени
критерии – изпълнение на досегашната работа на служителите, съгласно вътрешната
система за оценяване и квалификация, с резултатите от изготвеното класиране; от
формуляри за оценка на длъжността ищеца, която е от предходна дата за подбора,
но която може да бъде ползвана в него, доколкото отразява обективни оценки за
служителя, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика. При тази
процедура, проведена от работодателя заключението на комисията е било, че ищецът
притежава ограничени проектантски права, няма опит на позицията в чужбина, най
– нисък е коефициентът му като ръководител на проекти във фирмата по време на
строителство, организационните му способности са с най- нисък коефициент – 4
при максимален такъв 1, както и са най – ниски коефициентите му по всички
останали показатели – поведение при рутинна ситуация , поведение при критична
ситуация, ефективност при поставяне на задача, комуникация на чужд език, като
общата оценка е 30 точки.
Разпитан
пред съда свидетелят Г., който е член на назначената за конкретния подбор
комисия, заявява, че критериите за оценка са били свързани с квалификацията на
служителите, нивото на изпълнение на работата, трудов стаж, проектантска
правоспособност, комуникативни умения на чужд език, опит на длъжността в
чужбина, коефициент за оглавявани проекти във фирмата, умения за справяне с
кризисна и обикновена работна ситуация. Свидетелят заявява, че участва в комисиите
за подбор от създаване на отдела, от
началото на 2010г. и критериите за оценка винаги са били такива и се отнасят до
всички служители. Тези показния напълно съответстват на писмените
доказателства, касаещи извършения подбор, а не са били обсъдени изобщо от
пъровинстанционния съд. Настоящият състав ги намира за вътрешно
безпротиворечиви, последователни и логични, поради което намира, че следва да
бъдат в пълна степен кредитирани.
При
тези мотиви, настоящият въззивен състав намира уволнението на ищец, извършено
на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ за законосъобразно, при наличие на
законосъобразно проведен подбор по реда на чл.329 от КТ, поради което и
предявените от него кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ
са неоснователни, предвид което атакуваното първоинстанционно съдебно решение
се явява неправилно и следва да бъде отменено.
По
разноските:
При
този изход на спора право на разноски има въззивната страна, която пред
въззивния съд е сторила такива в общ размер от 1 344,05 лева, от които
1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение и
344,05 лева – държавна такса.
За
първоинстанционното производство предвид изхода на спора и разпоредбата на
чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на
950 лева (250 лева възнаграждение за вещо лице и 700 лева адвокатско
възнаграждение, съгласно приложен на л.14 от първоинстанцинното дело договор за
правна защита и съдействие), сторени пред СРС.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, IV – Д възз. състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 187578 от 05.08.2017г., постановено по гр.дело № 8881/2013г. по описа на СРС,
ГО, 113 състав като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Х.Т. с ЕГН: ********** кумулативно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ
за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на ищеца, извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ,
поради съкращение в щата със Заповед № 116/03.07.2013г. на заместник управителя
на „С.С.Б.К.“ ЕООД ; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ
за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
"инженер ВЕИ" и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3,
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ
за заплащане на сумата от 17 202,48 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа поради уволнението за периода от 06.07.2013г. до
05.01.2014г.
ОСЪЖДА К.Х.Т.
с ЕГН: **********] да заплати на „С.С.Б.К.“ ЕООД с
ЕИК: *******сумата от общо 1950 съдебни
разноски,
от които 950 лева – сторени пред СРС, а
1000 лева – сторени пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: