РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Бургас, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Димитрина Г. Црънкова
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222100600105 по описа за 2022 година
С присъда № 2 от 12.01.2022 г., постановена по НОХД № 2201/2021 г.,
Бургаският районен съд признал подсъдимия С. С. Я. с ЕГН ********** за
виновен в това, че за периода от месец януари 2020 г. до месец март 2021 г.
включително в гр. Бургас, след като бил осъден с влязло в сила на 14.04.2015
г. решение № 627/14.04.2015 г. по гр.д. № 194/2015 г. по описа на Районен съд
- Бургас и с влязло в сила на25.06.2020 г. решение № 1268/10.06.2020 г. по
гр.д. № 10179/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас да заплаща месечна
издръжка на свой низходящ – дъщеря си Д. С. Я. с ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител К. Р. Ч., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
петнадесет месечни вноски, възлизащи на сумата от 2340.00 лева, платими в
гр. Бургас, поради което и на основание чл. 183, ал. 1 и чл. 54 НК му наложил
наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки за
срок от по една година.
Със същата присъда районният съд признал подсъдимия С. С. Я. за
1
виновен и в това, че за периода от месец януари 2020 г. до месец март 2021 г.
включително в гр. Бургас, след като бил осъден с влязло в сила на 14.04.2015
г. решение № 627/14.04.2015 г. по гр.д. № 194/2015 г. по описа на Районен съд
- Бургас и с влязло в сила на 25.06.2020 г. решение № 1268/10.06.2020 г. по
гр.д. № 10179/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас да заплаща месечна
издръжка на свой низходящ – дъщеря си М. С. Я. с ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител К. Р. Ч., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
петнадесет месечни вноски, възлизащи на сумата от 2340.00 лева, платими в
гр. Бургас, поради което и на основание чл. 183, ал. 1 и чл. 54 НК му наложил
наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки за
срок от по една година.
На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът наложил на подсъдимия Я. общо
наказание пробация, включваща следните пробационни мерки: 1)
задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице, с
периодичност два пъти седмично за срок от 1 година; 2) задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година.
С жалбата е изразено недоволство срещу размера на наложеното
наказание пробация, като се твърди, че срокът на пробационните мерки е
необосновано завишен. Според жалбоподателя първоинстанционният съд не е
съобразил чистото съдебно минало на дееца и неголямата обществена
опасност на първото деяние. Посочено е, че подсъдимият живее в чужбина и
при определения срок на наказанието той ще бъде неоправдано
възпрепятстван за дълъг период от време да напусне страната и да упражнява
труд. Твърди се, че същият е „събрал издръжките, които дължи към момента“,
но няма да е в състояние да заплати следващите си задължения. Претендира
се изменение на присъдата, като срокът на наказанието бъде намален на 6
месеца.
В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за основателност на
жалбата. Заявява, че предвид представеното по въззивното дело
доказателство, че подсъдимият е платил цялата сума на дължимата издръжка
по обвинителния акт, определеното му наказание пробация следва да бъде
2
намалено до размер на шест месеца.
Защитникът поддържа въззивната жалба по изложените в нея
съображения.
Подсъдимият Я., редовно призован, не се явява.
Въззивната жалба е подадена в посочения в чл. 319, ал. 1 НПК срок за
обжалване от лице, което има право на жалба, поради което същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие
следното:
Районният съд е събрал всички посочени от страните доказателства, въз
основа на които правилно е изяснил делото от фактическа страна. Установено
е, че подсъдимият С. Я. и свидетелката К. Ч. са бивши съпрузи, чийто брак
бил прекратен с решение № 627 от 14.04.2015 г. по гр.д. № 194/2015 г. по
описа на Бургаския районен съд. По силата на това решение упражняването
на родителските права над двете деца - Д. С. Я. ЕГН ********** и М. С. Я. с
ЕГН **********, било предоставено на майката, а бащата се задължавал да
заплаща месечна издръжка в размер по 90.00 лева за всяко дете. Решението
влязло в сила на 14.04.2015 г. (л. 9-10 от ДП).
С решение № 1268 от 10.06.2020 г. по гр.д. № 10179/2019 г. по описа на
БРС, влязло в сила на 25.06.2020 г., размерът на дължимата от подсъдимия
издръжка за двете му деца бил увеличен на 200.00 лева за всяко дете (л. 11-13
от ДП).
Подс. Я. допускал пропуски при изпълнение на алиментните си
задължения, което довело до образуване на изп.дело № 1002/2019 г. по описа
на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 803, район на действие ОС-Бургас.
Последните плащания били за месеците ноември и декември 2019 г. (л. 23-26
от ДП). За периода от месец януари 2020 г. до месец март 2021 г.
включително не погасил нито една месечна вноска. През посочения период
той не се е намирал в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си,
но въпреки това съзнателно не платил 15 месечни вноски (6 вноски в размер
на 90 лева и 9 вноски в размер на 200 лева), равняващи се на 2340 лева,
дължими за всяко от децата му.
При така установените фактически положения районният съд правилно
е приложил материалния закон, като е приел, че чрез бездействието си
подсъдимият е осъществил при условията на съвкупност престъпление по чл.
183, ал. 1 НК спрямо всяко от двете си деца.
Жалбоподателят не оспорва приетата от районния съд правна
квалификация. Възразява срещу определения срок на наложеното наказание
пробация.
3
За престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е предвидено наказание
лишаване от свобода до една година или пробация. При индивидуализацията
на наказанието районният съд е отчел, че обществената опасност на деянията
не е висока, като наред с това е съобразил ниската обществена опасност на
подсъдимия, предвид необремененото му съдебно минало. Преценявайки
„превес на единственото смекчаващо обстоятелство“, първият съд е наложил
за всяко от престъпленията по-лекото, предвидено в текста на чл. 183, ал. 1
НК наказание, а именно пробация, включваща пробационните мерки по чл.
42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК за срок от 1 година.
Подсъдимият работи и живее в чужбина (вж. приложените справки за
задгранични пътувания - л. 64 и л. 96 от ДП и л. 16 от въззивното
производство). По настоящото дело е постъпило копие от платежно
нареждане за кредитен превод на сумата от 14 940.00 лева (л. 19), с която
сума С. Я. е покрил не само всички просрочени вноски за издръжката, но и
лихвите за забава. Плащането е направено след постановяване на присъдата
от първата инстанция, което не допуска приложението на чл. 183, ал. 3 НК и
подсъдимият следва да бъде наказан. Погасяването на натрупаните забавени
задължения за издръжка, ведно с калкулираните лихви обаче този съдебен
състав прие за изключително смекчаващо обстоятелство, при наличието на
което и най-лекото, предвидено наказание за извършените от подсъдимия
престъпления се явява несъразмерно тежко. Затова съдът на основание чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „в“ НК определи на подс. Я. за всяко от престъпленията по чл.
183, ал. 1 НК наказание глоба в максимален размер - 500.00 лева. В този
смисъл се налага изменение на обжалваната присъда. Изменението следва да
засегне и частта относно наложеното на основание чл. 23 НК общо наказание,
като същото следва да бъде глоба в размер на 500.00 лева. Съдът прие, че в
конкретния случай приложението на чл. 24 НК се явява нецелесъобразно.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т.
1 НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 2 от 12.01.2022 г. по НОХД № 2201/2021 г. по
описа на Бургаския районен съд, като определя на основание чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. „в“ НК на подсъдимия С. Я. наказание ГЛОБА в размер на ПЕТСТОТИН
4
ЛЕВА за всяко от престъпленията по чл. 183, ал. 1 НК и НАЛАГА на
основание чл. 23, ал. 1 НК едно общо наказание – ГЛОБА в размер на
ПЕТСТОТИН ЛЕВА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5