Решение по дело №255/2020 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 22.01.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                        Председател: Росица Цветкова

                                                               Членове: СнежинаЧолакова

                                                                                Бистра Бойн

 

при секретаря Р.Хаджидимитрова

и с участие на прокурор Д.Димитров от Окръжна прокуратура – гр. Шумен,

като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД №255 по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – Варна, офис Шумен, чрез процесуален представител Ц.С.– старши юрисконсулт при ТД на НАП – Варна/ИРМ-Шумен, срещу Решение № 260076 от 22.10.2020г., постановено по АНД № 1791/2020г. по описа на Районен съд - гр. Шумен. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление №519585-F552578/22.06.2020г. на Директора на офис – Шумен при ТД на НАП, гр.Варна, с което на основание чл.355, ал.1, предл.1 от КСО на „ДИАС – 2018“ ООД, представлявано от Д.И.Т., за нарушение по чл.3, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данните от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министерство на финансите (отм., считано от 03.01.2020г.), е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

С жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради издаването му в нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, като касационните основания се свеждат до неправилната преценка на районния съд за несъставомерност на санкционираното неизпълнение на административно задължение по приложения административнонаказателен състав. Счита се, че фактът на извършване на същото и неговия автор са установени по безсъмнен начин, като деянието не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради което, като е наложил имуществена санкция в минималния предвиден размер в санкционната разпоредба, наказващият орган е спазил изискванията на чл.27 от ЗАНН и е постановил законосъобразно наказателно постановление. Въз основа на наведените аргументи се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо отмененото от районния съд наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател ТД на НАП-гр.Варна, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Ответникът  „ДИАС – 2018“ ООД, редовно и своевременно призован, не изпраща представител, респ. не взема становище досежно допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, като излага подробно аргументите си. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли съда да го остави в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно постановление №519585-F552578/22.06.2020г. на Директора на офис – Шумен при ТД на НАП, гр.Варна, с което на основание чл.355, ал.1, предл.1 от КСО на „ДИАС – 2018“ ООД, представлявано от Д.И.Т., за нарушение по чл.3, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ (отм.), е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева. С цитираното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F552578/10.06.2020г., посоченото търговско дружество е било санкционирано за това, че в качеството си на работодател не е изпълнило задължението си да подаде Декларация образец № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ" с вид плащане „5“ за м.октомври 2019г., в срока по чл.3, ал.3, т.1, във вр.с чл.3, ал.1, т.1, б."а" от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ(отм.), а именно - до 25.11.2019г. вкл. Посочената декларация била подадена на 03.06.2020г., т.е. след изтичане на срока, регламентиран чл.3, ал.3, т.1, във вр.с чл.3, ал.1, т.1, б."а"от Наредба № Н-8/29.12.2005г. (отм.). С оглед на това е прието, че като не е подал Декларация образец № 6 в нормативноустановения срок, ответникът в касационното производство е осъществил административнонаказателния състав, визиран в чл.355, ал.1, предл.1 от КСО, във вр.с чл.3, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ(отм.).

При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, районният съд е приел, че санкционираният субект е осъществил приложения от наказващия орган административнонаказателен състав, доколкото в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си по чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. (отм.) да подаде Декларация образец № 6 за м.октомври 2019г. в нормативно регламентирания срок, а именно до 25.11.2019г. Счел е обаче, че санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че нарушението е първо по ред, има инцидентен характер и е отстранено от дееца по собствени подбуди, като от забавеното изпълнение не са настъпили неблагоприятни последици. Приел е, че като не е приложил цитираната норма, административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, водещо до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени  и гласни доказателства, представени с наказателното постановление и ангажирани в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

На първо място, обосновано въззивната инстанция е приела, че санкционираното деяние съставлява неизпълнение на административно задължение по приложения административнонаказателен състав по чл.355, ал.1 от КСО, регламентиращ отговорност за нарушаване на разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО. По делото няма спор, че наказаното търговско дружество, в качеството си на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО, има задължение да внася осигурителни вноски за наетите по трудово правоотношение лица. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Това задължение е конкретизирано в чл.2, ал.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ (отм., считано от 03.01.2020г.), съгласно чийто текст, работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, осигурителните каси за своите членове – осигурители, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 6 съгласно приложение № 4. Срокът за подаването на Декларация образец № 6 е посочен в чл.3, ал.3, т.1, във вр.с ал.1, т.1, б."а" от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ (отм.), а именно - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; а при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В настоящия казус няма спор, а и се установява от доказателствата по делото, че Декларация образец № 6 за м.октомври 2019г. е подадена на 03.06.2020г., т.е. след изтичане на нормативнорегламентирания срок за нейното подаване, с оглед на което е безспорно установено, че с бездействието си санкционираният нарушител е осъществил приложения от наказващия орган административнонаказателен състав.

Касационната инстанция напълно споделя и съображенията на решаващия съд за наличие на предпоставките за преценка на конкретния случай като маловажен такъв по смисъла на чл. 28, от ЗАНН, във връзка с чл. 93, т.9 от НК, приложим съгласно чл.11 ЗАНН. Прилагайки точно правната норма, съдът е преценил визираните в нея примерно изброени обстоятелства, тъй като изчерпателна легална дефиниция на понятието “маловажен случай” в позитивното ни право няма. Съответно на установените факти по делото, е извел извод, че с оглед обстоятелството, че не се касае за пълно неизпълнение на административното задължение, а само за закъсняло такова, както и с оглед обстоятелството, че от деянието не са настъпили неблагоприятни последици и бездействието е преустановено по собствени подбуди, конкретното нарушение разкрива белезите на “маловажен случай”. В подкрепа на този извод е и факта, че деянието е осъществено за първи път, с оглед на което наложената имуществена санкция в минималния предвиден в санкционната разпоредба размер от 500 лева, се явява несъразмерно тежка спрямо обществената опасност на нарушението и неговия автор.

Касационният довод за неправилно приложение на материалната норма на чл. 28 от ЗАНН, не издържа критиката на установените факти по делото и закона. Случаят е “маловажен”, независимо че е засегнал сферата от обществените отношения, регулирани с данъчните закони и насочени към формирането и несмущаваното разходване на държавния бюджет, тъй като поведението на данъчния субект и съгласно зададените предпоставки в чл.93, т.9 от НК, очевидно разкрива по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл. 355, ал.1 от КСО. Прилагането на  разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН изисква преценка и отчитане на особеностите на всяко административно нарушение, свързано с конкретно деяние и субект на разпореденото административно задължение, определящи и тежестта на нарушението, при съобразяване спецификата на конкретния казус. Настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че конкретното деяние се отличава с по-малка тежест от обичайните за този вид, по съображенията, подробно посочени във въззивното решение. С оглед на това намира, че като е приел, че санкционираната деятелност съставлява маловажен случай, Шуменският районен съд не е допуснал твърдяното от касационния жалбоподател нарушение на материалния закон.

Горното мотивира настоящия състав да приеме, че касационната жалба се явява неоснователна. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, съдебният състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260076/22.10.2020г., постановено по АНД № 1791/2020г. по описа на Шуменски районен съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                   

      2.

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила  на 22.01.2021 г.