Решение по дело №347/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 91

гр. Видин, 03.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в открито заседание на

Двадесет и първи май

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

 347

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба от М.П.Г., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 05/112/06252/3/01/04/01 от 23.10.2019 г. на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" град Монтана. Жалбоподателката поддържа, че акта е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие с целите на закона, описаната фактическа обстановка не е действителната. Не са налице нарушения на договора. Твърди, че е изпълнила всички поети договорни задължения относно засаждането на дръвчетата, при изпълнение на заложената в бизнес плана-схема на засаждане. Сочи наличието на обективни причини за промяна на постоянния си адрес, както и за това, че забавянето на засаждането на ореховите насаждения не е умишлено.

Ответната страна Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" град Монтана, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Сочи, че оспорения акт е мотивиран, издаден при преценка на всички факти и обстоятелства относими към случая. Извършени са проверки – административни и на място. Акта е издаден от компетентен орган. Задължение на жалбоподателката е да поддържа жизнено стопанство тя е поела ангажимент да възстанови с живи растения стопанството. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателката е подала заявление за подпомагане с идентификационен № 05/112/06252 по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери".

На 11.02.2010 г. е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони между ДФЗ и М.Г.. На 08.03.2013 год. е сключен анекс по цитирания договор.

На 27.08.2013 год. е извършена проверка на място и е установен значителен процент неприхванати и изсъхнали орехови насаждения. Приложена е докладна записка изх.№ 05-2-120/89 от 04.06.2014 год.

На 02.04.2014 г. Г. е депозирала заявка за второ плащане.

На 03.07.2014 г. във връзка с приетата заявка за плащане е извършена проверка на място, при която е установено разминаване по заявеното в бизнес плана на жалбоподателката. Живи фиданки - 184 констатирани дръвчета, икономическия размер на стопанството е 5.68, в началото е 2.78 ИЕ /икономически единици/. Съгласно бизнес плана и договора с ДФЗ и анекса към него, Г. следвало да увеличи икономическия размер на стопанството си до края на четвъртата година от изпълнението му, т.е. към 11.02.2014г., чрез отглеждане на 26.00 дка орехи. Като инвестиция за доказване извършването на разходи на стойност минимум 3000 евро, следва създаде 17 дка орехови насаждения и да закупи трактор.

В отговор на изпратено уведомително писмо за отстраняване на нередовности с изх. № 01-123-6500/155 от 14.07.2014г. е постъпило писмо номер 02-123-6500/92 дата 14.08.2014г., с което Г. е представила удостоверение за промени на настоящ адрес с изх. № 8801 от 12.08.2014г., от което е видно, че настоящия й адрес за периода от 07.01.2010г. до 07.02.2013г. е бил в с. Панчарево, Столична община. Стопанството й според документите по преписката се намира в с. Извор Махала и гр. Кула, общ. Кула, обл. Видин. В това писмо, и в други такива по преписката, както и в самата жалба по делото Г. сочи обстоятелства, който са я възпрепятствали да изпълни договора с ДФЗ.

На 12.01.2015 год. е депозирано възражение с вх.№ 01-123-6500/233, които приповтарят изложените и описани по горе такива в писмо от 14.07.2014 год.

С писмо с изх. № 01-123-6500/115 от 25.07.2019г. ДФ „Земеделие” е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК. Производството е открито във връзка със следните констатации, направени по подадена заявка за плащане №05/112/06252/3/01 от 09.04.2014г. по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г.: при извършване на административни проверки преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл.29, ал.3 и чл.14, ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /относима редакция/, наричана за краткост по-долу Наредба № 9 от 03.04.2008г., и т.4.28 от Договор № 05/112/06252 от 11.02.2010г., изменен с Анекс I от 08.03.2013г. /Договора/. Съгласно цитираните разпоредби от наредбата и Договора постоянния и настоящ адрес на жалбоподателката трябва да е в общината или в една от общините, където извършвате подпомаганата дейност, или в община, съседна на някоя от тях, за срок от 5 години след сключване на договора. Съгласно бизнес плана, неразделна част от сключения Договор изискуемият икономически размер на стопанството към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана от 8.03 икономически единици (ИЕ), се постига чрез създаването на 26 дка орехови насаждения в срок до 11.02.2014г.

Връчена е Покана за доброволно изпълнение с изх. № 01-123-6500/237 от 11.12.2014г., издадена от директора на ОД на ДФ ’’Земеделие” - Монтана,на Г., като такова не е последвало в предоставения 30-дневен срок от получаването й.

Вследствие е определен размер на задължение от 24 446,00 лева, представляващо първо плащане по договора. Размерът на така определеното задължение е намален с размера на прихваната сума от изплатените субсидии от участията й в кампании по директни плащания, а именно - сума в размер на 7 574, 69 лева, поради което оставащият общ размер на задължението е определен на 16 871,31 лева.

Писмо с изх. № 01-123-6500/115 от 25.07.2019г., с което е предоставена възможност да представи в 14-дневен срок от получаването му писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане, й е съобщено по реда на чл. 62, ал.2 от АПК на 26.09.2019г. В указания 14-дневен срок не са постъпили документи или доказателства, относими към производството по издаване на АУПДВ.

На 23.10.2019 г. е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 05/112/06252/3/01/04/01 от Директора на ОД на ДФ "Земеделие" град Монтана на осн. чл. 27, ал. 3 и ал. 5 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. В мотивите си административния орган е приел, че при извършване на административни проверки преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл.29, ал.3 и чл.14, ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /относима редакция/, наричана за краткост по-долу Наредба № 9 от 03.04.2008г., и т.4.28 от Договор № 05/112/06252 от 11.02.2010г., изменен с Анекс I от 08.03.2013г. /Договора/.

По делото е назначена съдебно-агротехническа експертиза. Видно от заключението ореховите насаждения са били първоначално 9.00 дка или 2.78 ИЕ. По бизнес плана на Г. е следвало в срок до 11.02.2014 год. да станат 26.00 дка. От проверката на място на ДФЗ е ясно, че са били живи 184 бр. дръвчета към 03.07.2014 год., като икономическият размер на стопанството е 5.68 ИЕ. Растежът на стопанството е 2.90 ИЕ, а трябва да е 3 ИЕ.

При тези фактически установявания съдът прецени следното:

При проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът констатира, че актът е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП вземанията на Разплащателната агенция които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно ч. 166, ал. 2 от ДОПК ако в съответен закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Ръководител на администрацията е изпълнителния директор на РА, който по силата на чл. 20 а ал. 1 от ЗПЗП е изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". По делото е представена Заповед 03РД-2700/24.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която делегира на директорите на областни дирекции на ДФ "Земеделие" правомощието да издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. Оспорения АУПДВ е издаден от Директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" гр. Монтана на основание горепосочената заповед.

В настоящия случай, с АУПДВ административния орган е констатирал неизпълнение на нормативно определено задължение, в резултат на което едновременно е отказал второ плащане по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и е постановил връщане на полученото първо плащане. Това е разписано в нормата на чл. 32 и 33 от Наредба № 9/2008 г., ползвателят на помощта няма право да получи второ плащане и дължи връщане на полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ при наличие на съответните основания. Задължението на ДФ "Земеделие" да пристъпи към възстановяване на платената вече безвъзмездна финансова помощ и да откаже второ плащане, произтича пряко от чл. 63, ал. 1 от Регламент № 1306/2013 г., съгласно който, ако се установи, че даден бенефициент не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидени в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните правила и плащане, съгласно чл. 21 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 г. не се предоставят или се отменят.

Именно неизпълнението на нормативно определено задължение е послужило като основание за административния орган да започне производство по издаване на АУПДВ. Неизпълнението на нормативно предвидено задължение е основание да се приеме, че се касае за публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Съгласно този текст публични са държавните и общински вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарство, Инструмента Шенген, и Преходния финансов инструмент, вкл. от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени от националното законодателство и в правото на Европейски съюз.

Оспорения акт е издаден в предвидената писмена форма, налице са необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително са посочени фактически и правни основания за издаването му. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая жалбоподателката е уведомена за започване на производството по издаване на акта, същата е депозирала възражения в дадения й срок, които в последствие са обсъдени от ответника. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата и т. 4.4, б. „б“ от Договора, ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към нея и не получава второ плащане в случаите, когато икономическия размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 3 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана.

Съдът приема, че оспорения акт е издаден при правилно приложение на материалния закон.

Административният орган е приел, че жалбоподателката не е спазила разпоредбите на основание чл. 8, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 14, ал.1, чл. 8, ал.1, т.8, във връзка с чл.29, ал.З и чл. 33 ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. /относима редакция/ и т. 4.4, буква „б” и т. 4.4 , буква „з” , във връзка с т. 4.28 от Договор № 05/112/06252 от 11.02.2010г., изменен с Анекс I от 08.03.2013г.,

С оглед установяванията по делото съдът приема, че жалбоподателката е нарушила посочените норми от договора и Наредбата. Г. е представила удостоверение за промени на настоящ адрес с изх. № 8801 от 12.08.2014г., от което е видно, че настоящия й адрес за периода от 07.01.2010г. до 07.02.2013г. е бил в с. Панчарево, Столична община. Стопанството според представените документи по делото се намира в с. Извор Махала и гр. Кула, общ. Кула, обл. Видин. Община Кула не е съседна на Столична община, в която бенефициентката е пребивавала през по-голямата част от изпълнението на бизнес плана съгласно представеното удостоверение и същевременно е на достатъчно голямо отстояние, което препятства възможността, тя да живее в столицата и паралелно с това да полага дължимата грижа за своето земеделско стопанство, находящо се във Видинска област, както правилно е констатирал административния орган. Изрично в чл. 29, ал. 3 от Наредба 9/03.04.2008г. е отбелязано, че за срок от 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ по чл. 21, ал. 2 ползвателят на помощта е длъжен да има постоянен и настоящ адрес в общината или в една от общините, където извършва подпомаганата дейност, или в община, съседна на някоя от тях. Същото задължение е залегнало и в т. 4.28 от договора с ДФЗ, подписан от жалбоподателката. Заболяването на дъщеря й не е сред форсмажорните обстоятелства, които водят до не възстановяване на сумата от първото плащане, още повече че е недопустимо и второ плащане съгласно чл.8.2. от Договора.

Другото нарушение констатирано от ответника е на изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., съгласно който бизнес планът трябва да доказва увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 3000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение.

Не е спорно между страните, че Г. е подала заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. Със сключване на договора страните са се договорили, че ще бъде постигнато увеличение на икономическия размер на земеделското стопанство с три икономически единици – чл.4.4, б.“б“. В случая Г. е подала заявлението за подпомагате и сама е определила видът, количеството на конкретната инвестиция, както и сроковете в които ще я изпълни. Не се спори по делото, че след сключване на договора на жалбоподателката е преведена сумата от 24446 лв., която е уговорена за първо плащане по договора. При извършената проверка на 27.08.2013 год. е установено изсъхване на част от ореховите насаждения, Г. е декларирала, че до 30.11.2013 год. ще възстанови насажденията. При проверка след подаване на заявление за второ плащане на 03.07.2014 год. е установено неизпълнение на задължението на ползвателя да увеличи икономическия размер на стопанството и да има жизнеспособно стопанство. Трайните насаждения от орехи, включени в бизнес плана и станали обект на проверката не отговарят на изискванията с оглед установения процентен показател на живи растения в единица площ.

Жалбоподателката оспорва отразените данни при проверката относно броя на живите растения в стопанството й, но доказателства за обратното не ангажира. Напротив, дори прави признание, че не е възстановила ореховите насаждения, съгласно поетия от нея ангажимент, сочейки житейски трудни ситуации, но извън рамките на поетите задължения и приетите от страните форсмажорни обстоятелства описани в договора. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи на първо място, че по време на проверката и изброяването на живите растения – орехи те са били 184 броя. Съгласно представения бизнес план е заложена схема за засаждане на орехи 26.00 на дка. Като размера при кандидатстване е бил 2.78 ИЕ, т.е. не е постигнат нормативно и договорно изискуемият растеж от 3 ИЕ.

От назначената по делото експертиза се установи, че към момента на проверката на място – 03.07.2014 год. е налице наличие на 184 броя орехи, като икономическия размер на стопанството е 5.68 ИЕ. Жалбоподателката е поела ангажимент до 11.02.2014 година да създаде 26 дка орехови насаждения. Растежът на стопанството е 2.90 ИК, а съгласно приложимата редакция на наредбата чл.14: „Бизнес планът трябва да показва увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство с най-малко 3 икономически единици към избрания период за проверка на изпълнението на бизнес плана.“

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че са налице форсмажорни обстоятелства довели до несвоевременно пресаждане на погиналите дървета.

Съгласно чл. 8.1 от договора ползвателя не възстановява сумата, получена по т.2.3. /първо плащане/, в случай на форсмажорни обстоятелства, но е недопустим за второ плащане по т.2.4.

В ал. 2 на същия текст е посочено че форсмажорни обстоятелства са смърт на бенефициера, дългосрочна професионална нетрудоспособност на същия, тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно земята, експроприация на голяма част от стопанството, и др. В случай на непреодолима сила, довела до обективна невъзможност на ползвателя да изпълни задълженията си, той не дължи връщане на полученото по договора плащане, но няма да получи второто плащане. Нормата на чл. 8.3. от договора сочи, че за настъпването на което и да е от обстоятелствата по чл. 8.2 ползвателят следва да уведоми писмено фонда в срок от 10 дни от датата, на възникването на обстоятелството или узнаването му

Нищо от изброеното дори не се сочи от жалбоподателката, като причина за големия брой изсъхнали орехови насаждения и невъзстановяването им преди подаване на заявление за второ плащане, и срока който самата тя е декларирала, а именно 30.11.2013 година.

По изложените съображения съдът приема, че АУПДВ е издаден поради неспазване на едно и повече изисквания на Наредба № 9/2008 г. и задълженията на ползвателя поети с договора за предоставяне на финансова помощ, като посочените от ответника основания са доказани.

В обобщение съдебната проверка за законосъобразност не установи основания за отмяна, изменение или обявяване нищожност на оспорения АУЗД.

От ответника по делото са поискани разноски за производството, вкл. ю.к възнаграждение, поради което с оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Размерът му се определя на 100.00 лв. съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Следва да бъдат присъдени и направените разноски за назначаване на експертиза в размер на 250.00 лева.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 АПК Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на М.П.Г., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 05/112/06252/3/01/04/01 от 23.10.2019 г. на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" град Монтана, с който е отказано изцяло изплащане на финансова помощ в размер на 2444.00 лева, представляваща второ плащане по Договор № 05/112/06252 от 11.02.2010 г. изменен с Анекс от 08.03.2013 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 16871.31 лв.

ОСЪЖДА М.П.Г. с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция ДФ "Земеделие" гр. Монтана сумата от 350.00 лева разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: