Определение по дело №238/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 505
Дата: 12 февруари 2019 г.
Съдия: Мая Недкова Христова
Дело: 20193100500238
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………./…….02.2019г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание проведено, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова

въззивно частно гражданско дело № 238  по описа на ВОС  за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по постъпило възражение вх. № 121/02.01.2019г. от С.Д.С. ЕГН ********** срещу Заповед за изпълнение № 6783/11.09.2018г. по ч.гр.д. № 13582/2018 г. на Варненски районен съд,39 св., издадена в полза на Б. Александров Х., на основание чл. 410 ГПК.

Във възражението подателя сочи, че за издадената заповед е узнал седмица преди депозиране на настоящото възражение, като след това на 02.01.2019г. направил справка в съда, след което в срок  оспорва дължимостта на сумите по издадената заповед. Твърди, че не живее на посочения в нея адрес, а на квартира в гр.Каблешково, общ.Поморие, ул.“Пейо Яворов“ № 8, както и че работи на частно без договор извън гр.Каблешково и много рядко се връща в квартирата.  Излага твърдения, че призовката му била връчена на съпругата му , но той не бил женен, поради което не е бил запознат нито със заповедта за изпълнение, нито с документи по ч.гр.дело. Поради това неправилно съда е приел, че срока за подаване на възражение срещу издадената Заповед за изпълнение е изтекъл, същата е влязла в сила и с Разпореждане от 04.12.2018г.  е разпоредил издаването на изпълнителен лист. В жалбата са наведени твърдения , че не дължи посочените в заявлението по чл.410 от ГПК суми в полза на заявителя , както и,че делото е подъсдно на Бургаския районен съд.

Отправено е искане съдът да приеме, че възражението е подадено в законния срок, да се обезсилят издадения изпълнителен лист и заповад за изпълнение, да се върне заявлението на заявителя  като му се укаже че може да го предяви пред БРС или да търси правата си по исков ред.

Насрещната страна Б. Александров Х.,чрез законния си представител В.А.Х.,представлявани от адв. Р.С. – БАК, е депозирала писмен отговор в дадения срок, с който изразява становище за липса на предпоставките по чл.423 от ГПК за приемане на депозираното възражение.  Излага,че същото е неоснователно, като се навеждат съображения за редовност на връчването, съобразно изискванията на чл. 47 и сл. от ГПК.Моли подаденото възражение да бъде оставено без уважение.

Съдът, след преценка на доказателствата към делото и приложеното ч.гр. дело № 13582/2018 г. по описа на ВРС, 39 състав, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

 Съгласно заложеното в т. 6 в ТР№ 4/2013г.  по ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС- Когато длъжникът твърди, че не е могъл да подаде възражение срещу Заповедта поради ненадлежно връчване на същата, приложимият ред за защита е този по чл.423 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в някоя от хипотезите на чл. 423, ал.1, т.1-4 от ГПК. Визирания в нормата срок е преклузивен и неспазването му има за последица процесуалната недопустимост на производството по чл.423 ГПК.

Преценката си за подаване на възражението в срок съдът основава на изложеното от длъжника,че в края на м.12.2018г. е намерил в пощенската си кутия, призовка и Заповед за изпълнение. Като има предвид, че постъпилото във ВРС възражение е входирано на дата – 02.01.2019г., съдът намира, че възражението е подадено в рамките на предвидения в чл.423 от ГПК срок, поради което и като подадено от легитимирана страна се явява процесуално допустимо.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 13582/2018 г. на ВРС,39 състав , по заявление на кредитора Б. Александров Х. в негова полза срещу длъжника С.Д.С.   е била издадена           Заповед за изпълнение № 6783/11.09.2018г. по чл.410 от ГПК, в която адреса на длъжника правилно е отразен съгласно посочения в заявлението,а именно – гр.Игнатиево,обл.Варна,ул.“Слави Дойчев“ № 1. Това е постояния и настоящ адрес на длъжника и по справка НБД . На този адрес е залепено и уведомление по чл.47 от ГПК. След изтичане на срока на уведомлението , с Разпореждане от 05.11.2018г. съда е разпоредил справка НАП, относно работодатели на лицето , а след като е установено, че по отношение на него няма регистрани налични към момента трудови договори /респективно работодател/, с Разпореждане от 07.11.2018г.  е разпоредил справка НБД относно родствените му връзки и след изготвянето й е разпоредил връчване чрез неговия брат – Никола Станев Николов, с адрес в гр.Каблешково, общ.Поморие, ул.“Ангел Кънчев“ № 27 . Съобщението на посочения адрес е прието със задължение да се предаде от съпругата на Никола Николов – Илияна, съгласно удостоверяването от длъжностното рице по призовавенето –гр.Каблешково.

С Разпореждане от 04.12.2018г. съда е разпоредил издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.дело.

Разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл.414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1) заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, или 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като в тежест на възразилия е да установи твърдяното от него основание.

В настоящия случай, изхождайки от наведените от длъжника фактически твърдения, съдът приема, че възражението се основава на твърдения за наличието на предпоставките по т.1 на чл.423 ГПК, а именно – заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно .

 Смисълът на основанието е да се даде възможност на длъжника да се защити като подаде възражение пред въззивния съд. Това основание, съдържа изискване съдът да е допуснал нарушение на процесуалните правила при връчване на заповедта за изпълнение. В конкретния случай такива не са налице, доколкото връчването на съобщенията до длъжника е на точния адрес  и с изцяло изпълнени процедури по чл. 47 от ГПК.Същото е редовно въръчено още с изтичане на срока на уведомлението от 16.10.2018г. , правилата на призоваването са спазени и длъжникът  обективно е имал възможност да узнае за заповедта за изпълнение  и да упражни правото си на възражение по  чл. 414 от ГПК.  Жалбоподателя   е редовно уведомен по реда на ГПК на посочения в заявлението съответстващ справка НБД адрес/си,поради което не е налице фактическия състав на основанието по т. 1 на ал. 1 за приемане на възражението по чл. 423 от ГПК.

По тези съображения, настоящият състав прави извод, че искането за приемане на възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК , основано на твърдения за наличие на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК - заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

За пълнота на изложението следва да се отбележи , че твърденията на жалбоподателя, че работи без трудов договор и не се прибира в квартирата си , при положение, че  не е предприел действия по надлежния ред да посочи различен от регистриния в НБД постоянен и настоящ адрес, са ирелеватни. Същия не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

Що се касае до изложените доводи за изтекла погасителна давност и възражението за непосдъност  на спора, настоящият съдебен състав намира, че същите не следва да бъдат обсъждани като неотносими към предмета на настоящето производство, който се свежда  единствено до преценка налице ли са предвидените в чл.423, ал.1 от ГПК основания .

С оглед изхода на спора, на ответната по жалбата страна се следват разноски, но такива не се присъждат поради липсата на заявено искане и доказателства за извършването им. 

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането  за приемане на възражение вх. № 121/02.01.2019г. от С.Д.С. ЕГН ********** срещу Заповед за изпълнение № 6783/11.09.2018г. по ч.гр.д. № 13582/2018 г. на Варненски районен съд,39 св., издадена в полза на Б. Александров Х., на основание чл. 410 ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не  подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.                  

                                                                                    2.