№ 247
гр. П. , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ангел Ташев
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220102785 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.150 СК.
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Д. В. Р.,
ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка С. Ч. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Огняново, община П., ул. „Ш.“ № 17, против В. С. Р., ЕГН **********,
гр. С., ул. „П. П.“ № 41, ап. 2.
В исковата молба се твърди, че с решение № 837/25.06.2013 г. по гр. д. № 18/2013 г.
по описа на районен съд А., бракът между майката на ищеца и ответника е бил прекратен. С
решението ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на ищеца, в размер на 150
лева, считано от 14.02.2013 г., до настъпване на обстоятелства за изменението или
прекратяването й.
Сочи се, че оттогава изминали няколко години и финансово-икономическата
ситуация в страната се променила – нараснала инфлацията, понижила се покупателната
способност. От друга страна нуждите на ищеца нараснали. Посочваа се, че в момента е
ученик в 9-ти клас на Професионална гимназия по механоелектротехника, гр. П., посещава
народни танци, за които майката заплаща 25 лева на месец. Присъдената издръжка - вече не
може да задоволи нуждите му дори и само за храна, а освен от храна се нуждаел от дрехи,
обувки, учебни пособия, развлечения и образование.
Сочи се, че майката на ищеца С.А. работила като работник-кухня и получавам
месечно по около 500 лева, с който се издържат двамата.
1
Излагат се твърдения, че ответникът работи като строител в Германия и реализира
доходи в размер над 2500 евро на месец. Сочи се, че ответникът няма други непълнолетни
деца, за които да полага грижи.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да допусне увеличение на месечната издръжка както следва: от 150 лева, същата да
бъде увеличена на 250 лева.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването се явява С. Ч. А., майка на
ищеца, която моли съда да уважи исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се
явява. Депозирал е молба, в която е съгласен да плаща издръжка в размер от 250 лева.
Контролиращата страна Д „СП“ П., моли съда да постанови решение, което да бъде в
интерес на детето.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че ответникът е родител – баща на Д. В. Р., както и че с
решение № 37/25.06.2013 г. по гр. д. № 18/2013 г. по описа на районен съд А., бракът между
С. Ч. А. и В. С. Р. е прекратен, родителските права по отношение на детето Д. В. Р. са
присъдени на С.А. и със същото решение, ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка
в размер на 150 лева, считано от 14.02.2013 г., до настъпване на обстоятелства за
изменението или прекратяването й на детето си Д. В. Р..
От представеното удостоверение с № 36/29.09.2020 г. се установява, че Д.Р. е ученик
в IX клас, дневна форма на обучение в Професионална гимназия по механоелектротехника –
град П., през учебната 2020/2021 г., специалност „Компютърна техника и технология“.
От служебна бележка с изх. № 333/29.09.2020 г. се установява, че С.А. е на постоянен
трудов договор от 15.12.2017 г., в „Л. С.“ ЕООД на длъжност „Работник, кухня“ с
минимална брутна работна заплата от 610 лева.
По делото е представен социален доклад, от който се установява, че основните грижи
за Д.Р. се полагат от неговата майка. Няма специфични нужди от потребности и специални
нужди. Посочено е, че посещава народни танци, за което се заплаща сумата от 25 лева
месечно. Сочи се, че ответникът живее във ФР Германия с по-големия си син, но поддържал
връзка с Даниел по телефона. Социалния работник изяснява, че с нарастването на възрастта
се увеличават и потребностите за храна, облекло, учебни пособия и джобни пари.
2
За изясняване на фактическата обстановка по делото е допуснат до разпит в
качеството на свидетел лицето Шина Чочова Костадинова – негова леля. От показанията й
се изяснява, че основните грижи за Даниел се полагат от неговата майка, както и ще нуждите
му са нараснали с оглед възрастта му. Съдът кредити показанията на свидетелките, тъй като
същите се подкрепят и от представения по делото социален доклад.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
Текстът на чл.150 СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата, присъдената
издръжка може да се измени. Основание за това, е изменение на обстоятелствата въз основа,
на които е била определена издръжката. Размерът на издръжката се определя от
съотношението на нуждата от издръжка и възможностите за нейното плащане.
В настоящия казус, съдът приема, че от влизането в сила на съдебното решение, с
което е определена месечна издръжка на детето Даниел в размер на 150 лева – 25.06.2013 г.
до настоящият момент е изминал период от близо осем години. Безспорно през това време
детето е пораснало и понастоящем Даниел е на петнадесет години и е ученик в 9-ти клас.
Съответно са нараснали и то съществено нуждите му от храна, дрехи, обувки, спортни
принадлежности, учебни помагала и др. Освен за тях детето има нужда и от средства за
разходки и развлечения в свободното време, както и за почивка поне веднъж годишно.
В този смисъл съдът намира, че от присъждането на издръжката до настоящия
момент е нараснала необходимостта от допълнителни средства за отглеждането,
възпитанието и обучението на непълнолетното дете - обстоятелство, обуславящо
увеличаването на размера на присъдената издръжка.
При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид, както нуждите
на детето, което има право на такава, така и възможностите за нейното плащане от страна на
родителя, съгласно общата разпоредба на чл.142, ал.1 СК. Ал. 2 на същия текст предвижда,
че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата.
В конкретния случай съдът съобразява възрастта на детето, неговите нужди, свързани
с отглеждането, възпитанието и обучението му. Взема предвид и възможностите на двамата
родители, дължащи издръжка. Съобразява обстоятелството, че през процесния период от
време, а и понастоящем, непосредствените грижи за детето са осигурявани основно от
неговата майка, при която то живее и която понастоящем получава брутно трудово
възнаграждение в размер на 650 лева. Отчита и събраните по делото данни за получаваните
3
месечни доходи от бащата, които са в размер от около 2500 евро месечно.
При тези данни съдът счита, че за месечната издръжка на непълнолетното дете
Даниел е необходима минимум сумата в размер на 450 лева. От тази сума бащата –
ответникът В.Р. ще следва да поеме част в размер на 250 лева месечно. Останалата част ще
следва да се осигурява от майката, която е в работоспособна възраст и в добро здравословно
състояние /твърдения и данни в противоположния смисъл няма по делото/, която полага
труд и няма данни по делото да има здравословни проблеми. Във връзка с размера на
дължимата от ответника издръжка, съдът съобрази и изразеното съгласие от последния да
заплаща издръжка в претендирания размер.
Издръжката ще следва да бъде присъдена, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 12.10.2020 г. /в каквато насока е и искането на ищцовата страна/, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска и до настъпване на обстоятелства за
нейното изменение или прекратяване.
На основание чл.242, ал.1 ГПК ще следва да се постанови предварително изпълнение
на решението за присъдената издръжка.
В тежест на ответника ще следва да се възложи заплащането на дължимата се
държавна такса върху увеличения /със 100 лева/ размер на издръжката, а именно сумата от
144 лева.
Предвид изхода на делото, право на разноски има ищецът, но такива не се
претендират.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 37/25.06.2013 г. по гр. д. № 18/2013
г. по описа на районен съд А. ежемесечна издръжка, като увеличава същия от 150 лева на
250 лева и ОСЪЖДА В. С. Р., ЕГН **********, гр. С., ул. „П. П.“ № 41, ап. 2, да заплаща на
непълнолетното си дете Д. В. Р., ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка
С. Ч. А., ЕГН ********** и двамата с адрес: с. Огняново, община П., ул. „Ш.“ № 17,
ежемесечна издръжка в размер на 250 лева /или увеличение със 100 лева/, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 12.10.2020 г. до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението за присъдената издръжка в увеличен размер.
ОСЪЖДА В. С. Р., ЕГН **********, гр. С., ул. „П. П.“ № 41, ап. 2, ДА ЗАПЛАТИ в
4
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС П. държавна такса върху увеличения
размер на издръжката, а именно сумата от 144 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок след изтичане на срока по чл.316 ГПК, обявен на страните в открито
съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5