№ 813
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110211397 по описа за 2021 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № Р-10-582/16.07.2021 г., издадено от
заместник-председателя на Комисия за финансов надзор (КФН), на З.Б.И.А е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ, изразяващо се в това, че
на 21.01.2021 г. в гр. София не е изпълнило задължението си в срок до 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ да се
произнесе по застрахователна претенция № ********** по един от
алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини, като
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума,
или мотивирано откаже плащането.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице З.Б.И.А, в която са релевирани доводи за неговата
неправилност. На първо място е изложено, че не е доказано извършването на
нарушението. На следващо място се твърди, че нарушението не е извършено
в условията на повторност, тъй като дружеството-жалбоподател е наказано за
нарушение по чл. 107 от КЗ (отм.), а не по чл. 108 от КЗ (в сила от 01.01.2016
1
г.). С оглед на това се твърди, че санкцията е наложена по аналогия, което е
недопустимо. На следващо място се твърди, че дружеството-жалбоподател е
наказано с НП за нарушение, явяващо се квалифициран състав на същото,
като същевременно в АУАН не е описано, че се касае за нарушение,
извършено в условията на повторност, което е нарушение по чл. 42, т. 4
ЗАНН. С оглед на това е изложено, че дружеството-жалбоподател е било
изненадано с новото административно обвинение, описано в обжалваното
НП, с което е нарушено правото му на защита. Изложени са съображения за
допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, тъй като не са посочени
нарушените законови разпоредби. Твърди се, че доколкото се касае за
застраховка „Гражданска отговорност“, нарушението е следвало да се
санкционира по чл. 496 и следващите от КЗ, а не по чл. 108 от КЗ. Релевирани
са съображения и за неспазване на давностния срок по чл. 34 ЗАНН, както и
наличието на маловажен случай на извършеното нарушение. Твърди се, че
наложената санкция неправилно е индивидуализирана над законоустановения
минимум. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП
като незаконосъобразно, алтернативно – да преквалифицира наложената
санкция от такава по чл. 644, ал. 2 КЗ на такава по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ, като
същата се наложи в нейния минимум.
В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател не
изпраща свой процесуален представител.
Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира пред съда
за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление поради
неговата законосъобразност, като се претендират разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени бележки
въззиваемата страна оспорва възраженията на жалбоподателя, изложени в
процесната жалба, като излага подробни аргументи за законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление.
Софийски районен съд счита, че подадената жалба срещу обжалваното
наказателно постановление е процесуално допустима, доколкото е подадена
от процесуално легитимирана страна в законоустановения 7-дневен срок и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът, след като обсъди доводите в
жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста
на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с
2
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице
основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това
са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Във връзка с настъпило застрахователно събитие – ПТП, на 29.12.2020 г.
в З.Б.И.А била предявена претенция № ********** от Д.К. Претенцията била
предявена на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, полица № *************, с която е
застрахована отговорността на водача на л.а. марка „Х.С“ с рег. №
********** който поради неспазване на правилата за движение е причинил
ПТП с лек автомобил „Смарт Форфор“ с рег. № ********* КВ, собственост
на М.И.К, на който са причинени щети.
При завеждане на претенцията били представени относими документи за
определяне на основанието и размера на застрахователното обезщетение, като
на същата дата – 29.12.2020 г., е извършен оглед на автомобила. След
29.12.2020 г. З.Б.И.А не е изисквало допълнителни доказателства от
ползвателя на застрахователната услуга.
На 20.05.2021 г. З.Б.И.А изплатило в полза на увреденото лице по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по банкова
сметка на М.И.К, обезщетение в размер на 481.69 лева.
По случая била образувана проверка, в хода на която проверяващите
служители от КФН изискали цялата налична документация по образуваната в
З.Б.И.А застрахователна претенция, като с писмо с вх. № 91-02-601 от
28.05.2021 г. З.Б.И.А изпратило на КФН официален отговор, ведно с цялата
документация по претенцията.
В резултат на констатациите, направени от св. С.В.А, на длъжност
„старши експерт” в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен
надзор” към КФН, последната съставила АУАН № Р-06-507/08.06.2021 г.
срещу З.Б.И.А, за извършено от дружеството административно нарушение по
чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № Р-10-
3
582/16.07.2021 г., с което на З.Б.И.А била наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева за описаното в АУАН административно нарушение.
НП било връчено на 22.07.2021 г. на представител на З.Б.И.А, което в
законоустановения срок (на 26.07.2021 г.) подало жалба срещу последното,
която инициирала настоящото производство.
З.Б.И.А било наказано с влязло в сила на 16.03.2020 г. НП № Р-10-821 от
17.09.2019 г. на заместник-председателя на КФН, с което на
застрахователното дружество била наложена имуществена санкция за
извършено административно нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетелката С.В. Александрова; писмена
документация във връзка с образуваната застрахователна претенция №
**********/04.01.2021 г.; Заповед № З-2/08.01.2021 г. на заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”; НП
№ Р-10-821 от 17.09.2019 г. на заместник-председателя на КФН; Решение №
296299 от 09.12.2019 г., постановено по НАХД № 16280/2019 г. по описа на
СРС, НО, 94-ти състав и Решение № 1920 от 16.03.2020 г., постановено по
КНАХД № 602/2020 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
делото. Съдът кредитира напълно показанията на св. С.В. Александрова, като
намира същите за пълни, логични и последователни. Установената от съда
фактическа обстановка, която изцяло кореспондира с описаната такава в
процесните АУАН и НП, се доказва по категоричен начин от приетите по
реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка. Съдът кредитира приложените по
делото писмени доказателства, доколкото същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото и не се оборват от други доказателствени
източници. Именно от приложените писмени доказателства се установява, че
процесната застрахователна претенция е заведена на 29.12.2020 г., като след
29.12.2020 г. не са изисквани допълнителни доказателства за установяване на
основанието и размера на претенцията по щета № **********.
4
Същевременно, от приложеното по делото платежно нареждане се
установява, че З.Б.И.А се е произнесло по претенцията едва на 20.05.2021 г.,
изплащайки обезщетение в размер на 481.69 лева в полза на М.И.К.
Следва да се посочи, че между страните липсва спор по фактите,
изложени в обжалваното НП, доколкото дружеството-жалбоподател оспорва
единствено приложението на материалния и процесуалния закон от страна на
наказващия орган, но не и фактите, посочени в наказателното постановление.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на
процесуалния закон. В този смисъл от приложената по делото Заповед № З-
2/08.01.2021 г., издадена от заместник-председателя на КФН, се установява,
че актосъставителят С.В. Александрова е оправомощена от заместник-
председателя на КФН по реда на чл. 647, ал. 1 КЗ да съставя АУАН по КЗ.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на
чл. 647, ал. 2 КЗ – заместник-председателя на КФН.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени представител
на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. В тази връзка
установяването на нарушението и нарушителя от страна на КФН е станало
едва с представянето на изисканите от З.Б.И.А писмени обяснения и
доказателства с писмо с вх. № 91-02-601/28.05.2021 г. на изпълнителния
директор на З.Б.И.А. Именно от тази дата е започнал да тече
законоустановеният 3-месечен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на
АУАН, като е видно, че към датата на издаването му (08.06.2021 г.) този срок
не е бил изтекъл. В този смисъл практиката на АССГ е константна – Решение
№ 1803/20.03.2014 г. на IV-ти касационен състав; Решение № 1715/17.03.2014
г. на VI-ти кас. състав; Решение № 1580/12.03.2014 г. на IX-ти кас. състав;
Решение № 2233/04.04.2014 г. на XII-ти кас. състав; Решение №
1513/11.03.2014 г. на II-ри кас. състав; Решение № 880/17.02.2014 г. на III-ти
кас. състав и т.н.
5
Спазен е и 6-месечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на
наказателното постановление, считано от съставянето на АУАН, както и 2-
годишният срок от извършване на нарушението. Същевременно АУАН и НП
съдържат всички задължителни реквизити съобразно разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или неяснота в
съдържанието им.
По изложените съображения е видно, че процесният АУАН и издаденото
въз основа на него НП са издадени при спазване на всички императивни
изисквания на ЗАНН.
Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и с оглед правилното приложение на материалния закон. От
събраната и приобщена по делото доказателствена съвкупност по безспорен
начин се установи, че З.Б.И.А не е изпълнило законовото си задължение по
чл. 108, ал. 1 КЗ в срок от 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл. 106 КЗ да определи и изплати размера на обезщетението
или мотивирано да откаже плащането по заведената застрахователна
претенция № **********.
Видно от приложените по делото писмени доказателства застрахователна
претенция № ********** е предявена от правоимащо лице на 29.12.2020 г.,
като всички документи за определяне на основанието и размера на
претенцията са били представени на същата дата. С оглед на това
застрахователят е следвало да се произнесе по един от горепосочените начини
до 20.01.2021 г., включително. Нарушението е извършено на следващия ден
след изтичане на срока от 15 работни дни (изтичащ на 20.01.2021 г.), а именно
– 21.01.2021 г., поради което в АУАН и НП правилно е посочена датата на
извършване на нарушението. В конкретния случай се установи, че с платежно
нареждане сумата по застрахователно обезщетение в размер на 481.69 лева е
била изплатена едва на 20.05.2021 г., тоест четири месеца след изтичането на
законоустановения срок. С това и дружеството-жалбоподател е осъществило
състава на административното нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ.
Неоснователно е направеното възражение, че неправилно е
квалифицирано нарушението като такова по чл. 108, ал. 1 КЗ, а не по чл. 496,
ал. 2, вр. ал. 1 КЗ, тъй като се касае за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Видно от разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ задължението
6
на застрахователя по посочения законов текст касае всички застраховки по
раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква
"А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове. С оглед
на обстоятелството, че застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е посочена в т. 10 от Приложение № 1, раздел II, буква „А“,
то същата попада в приложеното поле на чл. 108, ал. 1 КЗ, доколкото не се
касае за застраховка „големи рискове“. На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл. 108, ал. 3 КЗ срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ се прилага само в
случай, че не са представени всички доказателства по чл. 106 КЗ, какъвто не е
настоящият случай. От приложените по делото доказателства се установи, че
към 29.12.2020 г. са били представени всички необходими доказателства по
чл. 106 КЗ за определяне на основанието и размера на претенцията. След тази
дата дружеството-застраховател не е изисквало други доказателства по чл.
106 КЗ, поради което в случая е приложим срокът за произнасяне по чл. 108,
ал. 1 КЗ, който не е спазен. Освен всичко гореизложено, следва да се посочи,
че срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ касае допълнителна законова гаранция за
произнасяне по претенцията, като този срок започва да тече от датата на
предявяване на претенцията, а не от представяне на доказателствата.
С оглед на изложеното, съдът счита, че наказващият орган правилно е
приложил материалния закон и правилно е квалифицирал извършеното
административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ.
Предвид обстоятелството, че юридическите лица, каквото е дружеството-
жалбоподател носят обективна, безвиновна отговорност е безпредметно да се
обсъжда субективната съставомерност на извършеното административно
нарушение.
Наказващият орган правилно е определил санкцията за така извършеното
административно нарушение съобразно разпоредбата на чл. 644, ал. 2, вр. ал.
1, т. 2 КЗ, която предвижда при „повторност” налагането на имуществена
санкция в размер от 2000 до 40 000 лева. В случая е налице „повторност” на
извършеното нарушение по смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ, доколкото
административното нарушение е извършено в 1-годишен срок от наказването
на З.Б.И.А за същото нарушение с НП № Р-10-821 от 17.09.2019 г. на
заместник-председателя на КФН, влязло в сила на 16.03.2020 г. (потвърдено с
Решение № 296299 от 09.12.2019 г., постановено по НАХД № 16280/2019 г.
7
по описа на СРС, НО, 94-ти състав и Решение № 1920 от 16.03.2020 г.,
постановено по КНАХД № 602/2020 г. по описа на АССГ, XVII-ти
касационен състав). Следва да се посочи, че извършването на нарушението в
условията на „повторност” касае определяне размера на наказанието по
смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН, поради което и не е необходимо това
обстоятелство да е посочено в АУАН съгласно разпоредбата на чл. 42 ЗАНН.
В този смисъл са Решение № 880/17.02.2014 г. по описа на III-ти кас. състав;
Решение № 1803/20.03.2014 г. по описа на IV-ти кас. състав; Решение №
289.14.01.2014 г. по описа на III-ти кас. състав и т.н. С оглед на това по
никакъв начин с непосочването на признака „повторност” в АУАН не е било
ограничено или нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като са
му били вменени всички съставомерни признаци на процесните
административни нарушения по чл. 108, ал. 1 КЗ.
Неоснователно е и възражението на дружеството-жалбоподател, че в
случая не е налице „повторност“, тъй като с НП № Р-10-821/17.09.2019 г.
дружеството е било наказано не за нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ, а за такова
по чл. 107, ал. 1 КЗ (отм.). На първо място, с посоченото НП З.Б.И.А е
наказано за извършено административно нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ, а не
за такова по чл. 107, ал. 1 КЗ (отм.). Но дори и дружеството-жалбоподател да
бе наказано за извършено административно нарушение по чл. 107, ал. 1 КЗ
(отм.), то отново би била налице хипотезата на „повторност“. В този смисъл
разпоредбите на чл. 108, ал. 1 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) и чл. 107, ал. 1 КЗ
(отм.) касаят идентични нарушения – непроизнасяне в срок от 15 дни по
застрахователна претенция, считано от представяне на всички относими
доказателства за определяне на основанието и размера й. Разликата е
единствено в номерацията на разпоредбата, обусловена от влезлия в сила на
01.01.2016 г. нов Кодекс за застраховане, както и относно обстоятелството, че
съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ 15-дневният срок се изчислява в
работни дни, а по чл. 107, ал. 1 КЗ (отм.) – в календарни дни. По същество,
обаче, се касае за идентични нарушения, поради което и в случая е налице
обективният признак „повторност“ на извършеното административно
нарушение.
В случая административното наказание на дружеството-жалбоподател за
извършеното административно нарушение е било определено чрез налагане
8
на имуществена санкция в размер на 3000 лева, който размер надвишава
законоустановения минимум, предвиден в разпоредбата на чл. 644, ал. 2 КЗ. В
атакуваното НП са изложени подробни съображения за индивидуализиране
на наказанието в посочения размер, които съдът напълно споделя. Безспорно
забавянето от четири месеца за произнасяне по предявената претенция
представлява отегчаващо отговорността обстоятелство, което обуславя
определяне на санкцията в завишен размер от 3000 лева. С оглед на това,
обжалваното НП се явява законосъобразно и в тази си част, като
възраженията на дружеството-жалбоподател за намаляване на размера на
санкцията се явяват неоснователни.
Съдът намира за неоснователни изложените съображения от
дружеството-жалбоподател за наличието на маловажен случай на нарушение.
С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е
направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН спрямо формалните или резултатни административни нарушения, като
горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този
смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да
се определи един случай като „маловажен” се взема предвид липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. В конкретиката на
настоящия случай, обаче, предвид обстоятелството, че нарушението по чл.
108, ал. 1 КЗ е формално, на простото извършване, се явяват ирелевантни
съображенията на жалбоподателя за липсата на настъпили вредни последици,
поради факта, че законодателят не е предвидил в състава на нарушението
настъпването на такива.
При преценка характера на извършеното административно нарушение по
чл. 108, ал. 1 КЗ и неговите обективни проявления съдът не може да приеме,
че в случая се касае за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. На първо място
следва да се отчете значимостта на регулираните обществени отношения в
сферата на застраховането и презастраховането. В този смисъл разпоредбата
на чл. 108, ал. 1 КЗ се явява гаранция за защита интересите на потребителите,
чрез осигуряване на своевременното и ефективно произнасяне по
9
застрахователните претенции, в контекста на целите по чл. 2 от КЗ –
осигуряване защита на интересите на потребителите на застрахователни
услуги и създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и
ефективен застрахователен пазар. Съобразно изложеното съдът счита, че с
неизпълнението на задължението си по чл. 108, ал. 1 КЗ З.Б.И.А е засегнало в
значителна степен обществените отношения, обект на защита от разпоредбата
на чл. 108, ал. 1 КЗ. На следващо място следва да се отчете, че дружеството-
жалбоподател е изпълнило задължението си по застрахователната претенция
четири месеца след изтичане на законоустановения срок, което в
допълнителна степен завишава обществената опасност на извършеното
нарушение.
Обобщавайки гореизложеното, административнонаказващият орган
правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното
административно нарушение не представлява маловажен случай.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид провеждането само на
едно съдебно заседание с разпит на един свидетел, както и с оглед липсата на
правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението
следва да се определи в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ размер, а именно 80 лева. С оглед
на това съдът намира за неоснователно искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в предвидения максимален размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 6, вр.
чл. 338 НПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-582/16.07.2021 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисия за финансов надзор, с което
на З.Б.И.А е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за
извършено административно нарушение по чл. 108, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
ОСЪЖДА „З.Б.И.А с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С*********************, да заплати на Комисия за финансов
надзор сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемата страна по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11