РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Пловдив , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анета А. Трайкова
при участието на секретаря Невена М. Назарева
като разгледа докладваното от Анета А. Трайкова Гражданско дело №
20205330110551 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, член
224 и 221, ал. 1 от КТ.
Ищецът е предявил срещу ответника осъдителни искове за заплащане на следните
суми: 3 972,35 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. февруари, март и април
2020г.; обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019 и 2020г. в нетен размер от
1742,66 лева и обезщетение за прекратяване на труд. правоотношение от работника без
предизвестие на осн. член 327, ал. 1, т. 2 от КТ в нетен размер от 1392,49 лева, ведно със зак. лихва
върху сумите, считано от завеждане на исковата молба в съда – 24.08.2020г. до окончателното им
изплащане.
Ищецът излага, че с ответника е имал сключен трудов договор, като е заемал длъжността
***** ***** с ОМЗ от 1435 лева, който трудов договор е бил прекратен на осн. член 327, ал. 1, т. 2
от КТ, считано от 21.04.2020г.
Твърди се, че работодателят не бил изпълнил задължението си да заплати дължимите на
ищеца трудови възнаграждения, а така също и обезщетения по член 224 и 221, ал. 1 от КТ.
От ответника не е постъпил писмен отговор, като в първото по делото с.з. упълномощения
му проц. представител адв. К. е представил на съда два РКО от 18.08.2020г. и 21.07.2020г. за
заплатени на ищеца ТВ за м. февруари 2020г., подписани от ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
1
За да се уважи искът по чл. 128,т. 2 от КТ следва ищецът да установи, че е престирал
работната си сила за процесния период на работодателя и размера на уговореното по труд. договор
ОМВ.
За да се уважи искът по чл. 224 от КТ следва ищецът да установи, че има право на ПГО за
съответната календарна година, и размера на основния платен годишен отпуск.
За да се уважи искът по чл. 221, ал. 1 от КТ следва ищецът да установи, че ТПО е
прекратено на осн. член 327, ал. 1, т. 2 от КТ, срока на предизвестие за прекратяване на ТПО и
размерът на обезщетението.
Между страните не се спори, и от събраните по делото доказателства – трудов договор и
заповед за прекр. на ТПО, се установява, че ищецът е работил по ТПО с ответника на длъжност
„***** *****”, както и че срокът за предизвестие, определен в ТД е 30-дневен, а ТПО е прекратено
на осн. член 327, ал. 1, т. 2 КТ.
От приетото по делото служебно извлечение от 01.06.2020г., издадено от ответника, се
установява, че ищецът не е получил начислените му нетни БТВ за м. февруари, март и април
2020г.; обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2019 и 2020г. в нетен размер от
1742,66 лева и обезщетението за прекратяване на труд. правоотношение от работника без
предизвестие на осн. член 327, ал. 1, т. 2 от КТ в нетен размер от 1392,49 лева. От работодателя са
представени и приети два броя РКО, подписани от ищеца, съгласно които, ищецът е получил
общата сума от 1578 лева, представляваща част от дължимото ТВ за м. февруари 2020г., и които
суми са били получени от ищеца след завеждане на делото.
Съобразно приетото заключение на вещото лице З. М., което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, на ищеца се дължат следните суми: 486,47 лева заплата за м.
февруари 2020г., 1200,60 лева ТВ за м. март 2020г. и 707,17 лева ТВ за м. април 2020г.; 1742,66
лева обезщетение по член 224, ал. 1 от Кт и 1392,49 лева обезщетение по член 221, ал. 1 от КТ.
При така установените факти от значение за спора съдът приема, че ищецът е доказал
претенциите си по член 221, ал. 1 КТ и член 224 КТ както по основание, така и по размер, ето защо
исковете ще се уважат изцяло.
Относно предявеният иск за заплащане на нетно трудово възнаграждение искът ще се уважи
до размера на сумата от 2394,24 лева, а за разликата над този размер до пълния предявен от 3
972,35 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
На осн. член 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да заплати държавната такса върху
уважените искове в размер на 222,88 лева и разноски за ССЕ от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА ХЮМАНИТА АД, ЕИК ********* да заплати на Д. А. Ц., ЕГН **********
следните суми: 2394,24 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. февруари, март
и април 2020г.; 1742,66 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2019 и 2020г. в нетен размер и сумата от 1392,66 лева, представляваща обезщетение за
прекратяване на труд. правоотношение от работника без предизвестие на осн. член 327, ал. 1, т. 2
от КТ в нетен размер, ведно със зак. лихва върху тези суми, считано от завеждане на исковата
молба в съда – 24.08.2020г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за заплащане на
трудовите възнаграждения за разликата над уважения размер от 2394,24 лева до пълния предявен
от 3972,35 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ХЮМАНИТА АД, ЕИК ********* да заплати на ПРС, на осн. член 78, ал. 6 ГПК,
дължимата държавна такса върху уважените искове в размер на 222,88 лева и разноски за ССЕ от
100 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3