Р Е Ш Е Н И Е
№ 104 07. 10. 2019 година град Бургас
В И М Е Т О Н А НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание при следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ СЪБЕВА
ХРИСТИНА МАРЕВА
При участието на секретаря Станка Ангелова
Изслуша докладваното от съдия НЕЛИ СЪБЕВА
Въззивно търговско дело № 208 / 2019 година по описа на БАС
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „П“ЕО. гр. С., чрез адв. И. , против Решение № 98 от 22.05.2019 година, постановено по т.д. №361/2017година по описа на Окръжен съд-Бургас, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск по чл.145 ТЗ срещу бившия му управител Н. от гр. Б., за заплащане на сумата 41 073,87 лв., представляваща размер на причинени от него вреди на дружеството.
Решението се обжалва като постановено при нарушение на процесуалните правила, при превратно ценене на доказателствата по делото, нарушение на материалния закон и необосновано.
В жалбата е описана фактическата обстановка по спора, както и са цитирани част от мотивите на съдебния акт.
Основното оплакване е против изводите на съда, довели до отхвърляне на претенцията, в които се прима, че искът е основателен, но следва да бъде отхвърлен поради изтекла погасителна давност – чл. 111 б.“б“ от ЗЗД. Защитата на въззивника счита, че съдът в нарушение на материалния закон е приложил института на погасителната давност по цитирания законов текст – претенцията е за възстановяване на парични средства, собственост на дружеството, взети от ответника в качеството му на управител и съдружник, без да направи отчет за тяхното изразходване и за тази парична претенция приложима е общата 5 годишна погасителна давност.
Изложени са аргументи относно характера на отговорността на членовете на управителните органи на търговско дружество, като е формиран извод, че претенцията е резултат от виновно поведение на управителя и с това са причинена щета в претендирания размер – непозволено увреждане, като вредата е пряка и непосредствена, същата няма обезщетителен характер. Твърди, че съдът некоректно се е позовал в решението си на практика на ВКС, която е неотносима към настоящето дело.
Оспорва се и изводът на съда за началния момент, от който започва да тече давностния срок – жалбоподателят счита, че това е датата на решението по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ на общото събрание на дружеството. В конкретния казус това е на 20.07.2017г. и към датата на исковата молба – 31.07.2017г. този срок не е изтекъл. Цитирана е съдебна практика.
В жалбата се моли съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендират се разноски. Не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор по жалбата от Н. Д. М. от гр. Б., чрез адв. Т. , в който се оспорва жалбата като неоснователна.
Според въззиваемия, съдът правилно е квалифицирал предявените искове с правно основание чл.145 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както и правилно е направил своя извод, че към датата на предявяването им - 31.07.2017г. правото на дружеството да ангажира по съдебен ред имуществената отговорност на М. за времето, през което е бил управител на дружеството , е погасено по давност, както е погасено и акцесорното вземане за лихва. В отговора е направена кратка ретроспекция на фактологията по спора, както и на развитието процеса пред първоинстанционния съд.
Въззиваемият счита за неоснователни аргументите на въззивника –ищец за приложение на общата 5 годишна давност за вземане по иск по чл.145 ТЗ, като те противоречат на теорията и съдебната практика - цитирани са решения на ВКС и Апелативни съдилища. Посочено е, че дружеството е предявило иск по чл.145 ТЗ и против другия бивш управител Г. ; по делото са постановени съдебни актове на БОС и БАС, обжалвани пред ВКС.
Според защитата на въззиваемия М. , неправилно първоинстанционният съд при разглеждане на въпроса относно погасителната давност и направения извод, че искът е погасен по давност, е обсъждал в мотивите си основателността на претенцията по същество., т. е първо следва да направи извода дали е налице в полза на ищеца право на иск / дали не са налице пречки за произнасяне по същество/ и ако такива съществуват, не е следвало да формира мотиви относно основателността. В тази връзка оспорва по същество изводите на съда, че са налице причинени вреди на дружеството – това, че е изтеглил, но не е отчел процесните суми не почива на пълно обсъждане на доказателствата по делото- показанията на свидетелите, писмените доказателства, твърденията на ответника относно реалните взаимоотношения между съдружниците.
В отговора са изложени аргументи относно неоснователност и недоказаност на претенцията по същество, които съдът да съобрази ако приеме, че искът не е погасен по давност - направен е подробен анализ на събраните доказателства по делото.
Настоява се за потвърждаване на решението и присъждане на деловодни разноски. Приложени са копия от съдебни решения.
С определение № 243 от 24.07.2019г. Апелативен съд-Бургас е приел жалбата за допустима и е насрочил разглеждането й в открито съдебно заседание. В заседанието пълномощниците на страните поддържат изразените в жалбата и отговора становища.
Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл. 269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност на постановения съдебен акт.
Предявени са искове с правно основание чл.145 ТЗ и чл.86 ЗЗД срещу бивш управител на търговско дружество. С обжалваното решение те са отхвърлени с основния мотив за настъпила погасителна давност, като е приложен институтът на основание чл.111 б.“б ЗЗД. В жалбата оплакването е за неправилност и необоснованост на съдебния акт поради неправилно приложение на института на погасителната давност – както по отношение на началния й момент, така и относно срока, приложим към имуществената отговорност на управителя. С оглед тези оплаквания и разрешенията, дадени в т.2 от ТР 1/2013г. на ОСТГК на ВКС относно правилата на ограничения въззив, настоящата инстанция следва да извърши проверка дали правилно е приложен институтът на погасителната давнаст.
Фактическата обстановка по делото е подробно изяснена, като съдът е описал становищата и на двете страни в хода на първоинстанционното производство, допуснал е доказателства за пълното изясняване на спора и не са налице неустановени факти. Правилно съдът е обсъдил съществуването на абсолютната процесуална предпоставка за разглеждане на иска по чл.145 ТЗ относно ангажиране на специалната имуществена отговорност на управителя на дружество , визирана в чл.137 ал.1 т.8 от ТЗД – взето решение за търсене на такава отговорност от освободеното от длъжността „управител“ лице – ответника Н. .
Ищцовото дружество „П“ЕО. е вписано С като дружество с ограничена отговорност с решение от 17.12.2998г. с двама съдружници Д. Г. и Н. М. , които са и управители заедно и поотделно. Пререгистрирано е в Търговския регистър на 18.08.2012г. С решение от 12.12.2008г. е вписана промяна, изразяваща се в приемане на нов съдружник в лицето на Г. К. и ново разпределение на дяловете, при мажоритарен собственик Д. Г. и управление от тримата съдружници заедно и поотделно. С решение от 05.02.2014г. е вписана промяна - освобождаване на управителите Г. К. и Н. М. ; впоследствие двамата са престанали да са съдружници в дружеството като ответникът Н. М. е с вписано решение за освобождаване от 12.06.2014 г. Дружеството е пререгистрирано като ЕО. , с едноличен собственик на капитала Д. Г. , който с протокол от 20.07.2017 година е взел решение за търсене на имуществена отговорност на двамата бивши управители.
Предявен е иск по чл.145 ТЗ срещу Н. М. на 31.07.2017 година за сумата 41 073,87 лв., от която главница от 31 472,34 лв. за изтеглени суми на каса в клоновата мрежа на „У“АД от сметката на дружеството и ползване на средства от кредитна карта-собственост на дружеството, без отчитане на същите, за периода 01.08.2012г. – 28.04.2014г., както и обезщетение за забава 9 601,53 лв. за периода 01.07.2014г. - 30.06.2017г.
Според ищцовото дружество, при справка, направена след освобождаване на другите двама управители и при изготвяне на ГФО за 2013г. се установило, че в аналитичните обороти на сметка 422 – Подотчетни лица, за периода 01.01.2009г. – 30.04.2014г. М. е следвало да възстанови към дружеството сумата 86 890 лв. Това били средства, теглени на каса от банковата сметка на дружеството в „У“АД, както и използвани такива от кредитни карти, за заплащане на лични нужди без да бъдат отчетени. На 09.05.2014г. на ответника е връчена нотариална покана, с даден едномесечен срок за представяне на отчет, придружен с разходо-оправдателни документи за сумата или да я върне обратно. Тъй като това не е изпълнено, на проведено на 20.07.2017г. общо събрание на дружеството едноличният собственик на капитала взел решение за предявяване на иск за ангажиране имуществената отговорност.
В отговора си ответникът е възразил по същество срещу основателността на претенцията с посочване на подробни аргументи, както и е направил възражение за изтекла погасителна кратка тригодишна давност по чл.111 б.“б“ ЗЗД. В хода на производството са събрани достатъчно доказателства за отношенията на страните, като са приети писмени доказателства, изготвена е съдебно-счетоводна експертиза и са изслушани свидетели. При тяхното обсъждане първоинстанционният съд е направил извода си, че следва да се приеме за доказано твърдението на ищеца за нанесени имуществени вреди – позовал се е на заключението на вещото лице, което е посочило, че ответникът се е разпоредил с 39 470,94лв., изтеглени суми и суми за платени на ПОС разходи; посочило е също, че за 6 498,60 лв. са представени разходни документи и са възстановени още 1500 лв, като дължими остават 31 472,34 лв. Взел е предвид възраженията на ответника и неговите твърдения за това, че всички теглени суми били за нуждите на търговската дейност, като за отчет на всеки служител се водела подсметка към счетоводна сметка 422 - Подотчетни лица; че справките по сметка 422 били неверни и изготвени за нуждите на исковото производство. Съобразил е изводите на експерта, че след 30.04.2014г. няма представени разходни документи и данни за внесени суми. При това положение за изтеглените суми от сметката на дружеството управителят дължи финансов отчет за тяхното разходване и ако има неупотребен остатък, той подлежи на връщане и оформяне със счетоводна операция. Такива не са налице, което е мотивирало съдът да приеме съществуването на дълг от ответника към ищеца.
Въззивната инстанция счита , че мотивите на обжалваното решение се базират на събраните по делото доказателства, основно на съдебно-счетоводната експертиза, както и на законовите разпоредби относно отчетността на управителите на дружество. Няма спор в производството, че ответникът като един от управителите на дружеството е теглил суми от каса и е извършвал плащане на ПОС, като вещото лице категорично заявява, че задължаването на лицето е ставало със стойността на изтеглените от разплащателната сметка суми и за извършените плащания с кредитни карти на фирмата въз основа на банкови извлечения, придружени с нареждане-разписка за теглене на суми с поименно посочване на получателя на сумата. За тези суми не са съставяни приходни и разходни ордери, тъй като сумите не са минавали през касата на дружеството. Самото погасяване на задълженията е ставало въз основа на представени фактури и други разходно-оправдателни документи. Няма спор също, че съставените за 2010-2013г. ГФО са заверени от регистрирани одитори след осъществен одит, като в докладите на независимите одитори за проверявания период не са изразени мнения за несъответствие на счетоводното отчитане с изискванията на ЗС и Международните стандарти за финансови отчети. Изрично ищцовото дружество е заявило, че след освобождаване на другите двама управители и съдружници, едноличният собственик на капитала през 2014г. е направил корекции в осчетоводяването за 2013г., с аргумент за посочване на грешки в счетоводната политика и е променил последната. Така е извършено преквалифициране на паричните средства по сметка 501“Каса в лева“ по сметка 422 „ Вземания от подотчетни лица“, което е довело до промяна в дължимите средства на ответника и на Г. К. Вещото лице пояснява, че в дружеството не са били създавани документи за изтеглена сума и за нейното постъпване в касата с подпис на лицето, от които да е видно, че те са внесени или разходвани от касата на дружеството и за какви нужди – именно заради това е изоставена тази счетоводна политика и е възприета нова от управителя Г. , но решение на едноличния собственик на капитала не е видяно от експерта. Преизчисленията са оформени в ГФО за 2013 година, който е различен от представения в НСИ финансов отчет за 2013г., като последният съдържа данни преди преквалифициране на сумите от посочените счетоводни сметки. ГФО за 2013 година е преизчислен от вече едноличния собственик на капитала и по него са определени задълженията на бившите съдружници-съуправители. Този отчет е заверен от дипломиран експерт-счетоводител и е вписан в Търговския регистър. Вещото лице е пояснило, че корегирането на установената грешка е в съответствие с §42 от МСС 8 „счетоводна политика, промени в счетоводни приблизителни оценки и грешки. Освен това експертът е посочи, че при проверка на новия ГФО от Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори са констатирани допуснати грешки при заверка на ГФО за 2013г. и са дадени указания съгласно действащите нормативни документи – не са декларирани в ГФО характера на това преквалифициране, сумите на същото и причината, т.е липсва от одитора достатъчна документална обоснованост на приетите счетоводни записвания, като на последния за това е потърсена административна наказателна отговорност. Корегираният финансов отчет е вписан в Търговския регистър, като вещото лице е установило създаването на нова организация и е преизчислена цялата счетоводна отчетност, с нов начин на осчетоводяване. Определянето на финансовата политика на дружеството е в компетенциите на неговия едноличен собственик и управител, като нормативно е допустимо корекция на заверен ГФО и в следващ период след представянето им в Търговския регистър. Следователно, компетентното и безпристрастно заключение на вещото лице установява вписаните данни и водещите се като дължими средства от ответника-бивш управител , като липсват доказателства за тяхното оборване и в тази насока изводите на първоинстанционния съд относно тяхната дължимост са основателни.
Основният предмет на настоящето производство е признатата погасителна давност- начален момент и приложим срок. В жалбата се посочва, че отговорността на управителя има договорен или деликтен характер в зависимост от конкретното вредоносно поведение, което е осъществил- в случая въззивникът - ищец се позовава на“ виновно поведение на управителя, изразяващо се в нарушение на задълженията му, свързани със стопанската отчетност и контрол при ръководене дейността на дружеството и изразходване на средствата на същото“, което е непозволено увреждане; вредата е пряка и няма обезщетителен характер, поради което е приложима общата 5 годишна давност.
Въззивната инстанция счита следното:
С избора на едно лице за управител пряко възниква правото да представлява дружеството, като съгл. решение №306 от 25.06.2012г. по гр.д. №1387/2011г. на ІV ГО, това правоотношение има мандатен характер. Специалната имуществена отговорност на управителя произтича от съществуващите между него и дружеството два вида правоотношения- договорно и органно.правителят придобива в пълен обем правата и задълженията, които законът, дружественият договор или решенията на общото събрание на съдружниците свързват с този избор. Съгласно постоянната практика на ВКС, фактическият състав на тази отговорност по чл.145 ТЗ обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнението на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т.нар. управленчески деликт. Съгласно тази практика, приложим по отношение на този деликт е давностният срок по чл.111 б.“б“ ЗЗД, като правото на иск се поражда с настъпването на вредата за търговеца, но докато управителят изпълнява функциите си, давност не тече /чл.115 б.“д ЗЗД/. Началният момент на погасителната давност съвпада с тази на освобождаване на управителя, респ. с прекратяване на правоотношението му като управител на друго основание, но реализирането на имуществената отговорност е възможно само въз основа на изрично решение на съдружниците в този смисъл и в конкретния казус то е взето на 20.07.2017г. от едноличния собственик на капитала.
По делото е безспорно установено, че решението за търсене на отговорност е от 20.07.2017г., но М. е освободен като управител по решение на общото събрание от 27.01.2014г., което е вписано на 05.02.2014г. и до датата на предявяване на иска – 31.07.2017 г. тригодишният давностен срок е изтекъл. Правилно в решението си съдът е постановил отхвърляне на иска както за главната претенция по чл.145 ТЗ, така и за акцесорната по чл.86 ал.1 ЗЗД.
Въззивната инстанция счита, че решението не страда от визираните в жалбата недостатъци, поради което следва да бъде потвърдено, със заплащане на въззиваемия Н. М. на направените пред настоящата инстанция разноски- адвокатско възнаграждение 2 010 лв.
Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд - Бургас, Търговски състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 98 от 22.05.2019 година, постановено по т.д. №361/2017 година по описа на Окръжен съд-Бургас.
ОСЪЖДА „П“ЕО. ,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С.,, ул.“А“№*,ет.2,ап.2, представлявано от Д. Г. Г. , със съдебен адрес гр. б., ул.“Г“№*,ет.3 – адв. И. , да заплати на Н. Д. М., ЕГН **********, гр. Б., к-с“Б“бл.*,вх.*,ет.*,ап.*, със съдебен адрес гр. Б., ул. “. №90, ет.2 – адв. Т. , сумата 2 010/две хиляда и десет/ лв., разноски за въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: