№ 1109
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110146932 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от М. Г. Г. срещу останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС с
административен адрес [адрес], представлявани от управителя на ЕС М.М., конститутивен
иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни на решенията
по т. 1, т. 2 и т. 4, приети от Общото събрание ЕС на 13.07.2023 г.
Ищцата М. Г. твърди, че е собственик на самостоятелен обект – апартамент № 7.10 на ет.
8 в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в [адрес]. Посочва, че на 13.07.2023
г. било проведено общо събрание на ЕС, свикано с покана, поставена на външната врата на
ЕС на 05.07.2023 г. при следния дневен ред: т. 1 – обсъждане и гласуване на конкретна
фирма професионален домоуправител; т. 2 – приемане на план за действие при недостатъчни
кворум и мнозинство при избор на фирма професионален домоуправител; насрочване на
следваща дата за гласуване на фирма; т. 3 – обсъждане и гласуване на Правилник на
вътрешния ред; т. 4 – обсъждане и гласуване на разходната част на блока (почистване,
консумативни разходи, абонамент асансьор) и избор на касиер; т. 5 – таксообразуване и ред
за събиране на входните такси – формула за таксообразуване – идеални част или
обитател/ползвател/наемател; решение как да се третират необитаеми жилища и какви такси
дължат, решение за формула на ФРО, определяне на такси за гаражи/магазини. Ищцата
излага, че е присъствала лично на процесното общо събрание, като носител на 1,92 %
идеални части от общите части на сградата. Поддържа, че за провелото се събрание бил
съставен протокол, чието съдържание било съобщено на 16.07.2023 г., но без приложенията,
съставляващи неразделна част от протокола – присъствен списък, пълномощни и лист за
гласуване. По тази причина счита, че не е спазена в пълнота процедурата по чл. 16, ал. 7
ЗУЕС. С исковата молба и депозираните уточнителни такива ищцата Г. оспорва приетите
решения по т. 1, т. 2 и т. 4 от ОС с твърдения за допуснати процесуални и материалноправни
нарушения при приемането им. Конкретно излага, че общото събрание е започнало и
проведено при липса на необходимия кворум, като не била спазена предвидената съгласно
1
чл. 15, ал. 2 ЗУЕС възможност за провеждането му един час по-късно, при условията на
спадащ кворум. Твърди, че на общото събрание са присъствали лица, които са се разписали в
присъствения списък от името на етажните собственици И.Л., В.И. и Г.Я., без да представят
пълномощни. Наред с това, били приети решения по въпроси, невключени в предварително
обявения дневен ред. Излага се, че с решението по т. 1 е избрано лице – собственик на
самостоятелен обект, което да упълномощи [фирма] с правата и задълженията на управителя
на ЕС. Ищцата счита, че това решение е прието в нарушение на чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС - при
липса на изискуемото мнозинство от 67 %. Сочи, че по т. 2 били приети решения, лишени от
конкретика – била определена месечна вноска за поддръжка и управление в размер на 7
лева, без да е ясно дали така изчислената сума е за всеки един самостоятелен обект или за
цялата етажна собственост; за фонд „Ремонт и обновяване“ е определена вноска в размер на
4 лева, без да е ясно дали така изчислената сума е за всеки един самостоятелен обект или за
някой от различните по големина самостоятелни обекти според притежаваните от
собствениците идеални части. Излага, че с решението по т. 4 е прието режийните и
консумативни разходи да се разпределят на база идеални части, което е незаконосъобразно и
в противоречие с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС тези разходи са се разпределят на база
на брой живущи в сградата в режим на ЕС. С тези съображения ищцата М. Г. оспорва
приетите решения от ОС по т. 1, т. 2 и т. 4 като незаконосъобразни и отправя искане същите
да бъдат отменени. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна –
останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС с административен адрес [адрес],
представлявани от [фирма] – като управител, чрез пълномощника си адв. Д., оспорва
исковата претенция като процесуално недопустима -предявена след изтичане на 30-дневния
срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и
конкретно след 16.08.2023 г. В тази връзка оспорва твърденията на ищцата относно
непредставяне на препис от протокола от процесното ОС и от приложенията към него по
реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, сочейки, че съобщението за изготвения протокол се поставя на
видно място в сградата, за което се изготвя протокол, а единствено при поискване се
предоставя копие от същия на съответния етажен собственик. Ответната страна оспорва
допустимостта на претенцията, насочена към отмяна на решения, каквито не са били
гласувани и приети от ОС на ЕС. По същество не оспорва, че на 13.07.2023 г. в 19:00 часа е
проведено общо събрание на етажните собственици в сградата, излагайки доводи, че същото
било свикано в съответствие с правилата на чл. 12 и чл. 13 ЗУЕС – чрез поставяне на
подписана покана, с необходимите реквизити, за което бил съставен протокол. Твърди, че
изискуемият кворум е спазен, тъй като на общото събрание са присъствали 72,35 % идеални
части от общите части на ЕС. Излага, че е било налице мнозинство за приемане на
решенията, което е отразено в протокола. Подчертава, че ищцата не е оспорила протокола по
реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Твърди, че решението по т. 1 за възлагане на правомощията на
управител на ЕС на [фирма] е взето с изискуемото мнозинство, като „против“ същото от
присъстващите лица е гласувала единствено ищцата. Сочи, че е налице пълна идентичност
между предварително обявения в поканата дневен ред и гласуваните на събранието
решения. Конкретно излага, че на същото са приети следните решения: избор на фирма
„***“ за възлагане на правомощията на управител на ЕС; фонд „Професионален
домоуправител“; фонд „Поддръжка на ЕС“; вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ и
абонаменти, свързани с поддръжката на общите части. С отговора на исковата молба
ответната страна оспорва твърдението на ищцата, че е налице нарушение на чл. 51, ал. 1
ЗУЕС при вземане на решението по т. 2, тъй като сумата на месечната вноска за поддръжка
и управление била определена, а не определяема такава и е равна за всички собственици,
ползватели и обитатели в жилищната сграда. Поддържа, че лицата, участвали на процесното
2
ОС като пълномощници, са представили надлежни пълномощни за това. В отговора се
излага, че протоколът от проведеното ОС има обвързваща доказателствена сила за всички
етажни собственици, при липсата на подадено възражение срещу същия по реда на чл. 16,
ал. 9 ЗУЕС в предвидения за това срок. С тези доводи останалите етажни собственици от
процесната сграда режим на ЕС отправят искане за прекратяване на производството по
делото, а по същество – за отхвърляне на исковата претенция. Претендират присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на Общото събрание на ЕС, а съгласно ал. 2 от същата
разпоредба, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната
собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
По своята правна същност исковете по чл. 40 ЗУЕС са конститутивни и имат за свой
предмет упражняване на потестативното материално право на собственик на самостоятелен
обект в сграда в режим на ЕС за отмяна на незаконосъобразно решение на общо събрание на
етажни собственици.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗУЕС една от формите на управление на етажната
собственост е общото събрание, при която органи на управление са Общото събрание и
управителния съвет (управител), а съгласно чл. 11 и чл. 17, ал. 2 ЗУЕС, при упражняване на
законовите си правомощия Общото събрание, в която участват собствениците/ползватели на
самостоятелни обекти, приема решения.
Решенията на Общото събрание на сграда в режим на етажна са особен вид
многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на
една обща цел. Последните се вземат по специално законовоустановена процедура,
регламентираща начина на свикване на ОС, състав, представителна власт, гласуване,
предметна компетентност, като спазването на тези правила е основание за действителността
на решението – в т. см. Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. дело № 657/2012 г., I г. о., ГК на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Характера на решенията на етажната собственост обуславя и особения ред за проверка
на законосъобразността им, определен от правилата в ЗС и ЗУЕС, като контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен. Последният се
инициира от ограничен кръг активно процесуално легитимирани лица - собствениците на
обекти от етажната собственост – арг. чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и в рамките на преклузивен по
характера си срок за предявяване на иска, който тече от узнаването на решението,
извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
С оглед специфичния характер на решенията на ОС, правомощията на съда в
производство по реда на чл. 40 ЗУЕС и предмета на проверка също са изчерпателно
посочени, доколкото отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при
нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми, като съдът с
решението си не може да замести решението на общото събрание на етажните собственици.
Основание на исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения,
допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, посочени в сезиращата съда
искова молба.
Предвид това и с оглед принципа на диспозитивното начало, установен в разпоредбата
на чл. 6 ГПК, пряко проявление на който е определяне на вида и предмета на търсената
3
защита от страните, то и в производство по иск по чл. 40 ЗУЕС съдът дължи да изследва
именно посочените от ищеца доводи, насочени към оспорване процесуалната и материална
законосъобразност на взетите решения.
В настоящия случай, с оглед становищата на двете страни и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 23.09.2024 г. и
обявен за окончателен такъв, като безспорни и ненуждаещи от доказване са отделени
обстоятелствата, че процесната сграда с административен адрес: [адрес] е в режим на етажна
собственост, както и, че на 13.07.2023 г. е проведено Общо събрание на етажните
собственици от сградата в режим на ЕС, на което са взети процесните, оспорени от ищцата
решения.
По делото не се спори, че ищцата М. Г. е собственик на самостоятелен обект в
жилищната сграда в режим на етажна собственост, което обстоятелство следва и от
представения и приет като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 14, том III, рег. № ****, дело № 384/2022 г. по описа на нотариус с рег. №
526 и с район на действие РС – гр. София от 29.07.2022 г. От последния се установява, че
третото за процеса лице [фирма], като продавач, е прехвърлило на М. Г., като купувач,
следния собствен на дружеството недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор [идентификатор] по КККР на град София с адрес: [адрес], с предназначение
на обекта – жилище, апартамент с площ от 63,39 кв.м., с прилежащите към него 1,92 %,
равняващи се на 11,03 кв.м., ид. части от общите части на сградата. Следователно, като
собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост по см. на § 1, т.
1 от ДР на ЗУЕС, ищцата се явява и активно процесуалноправно легитимирана да предяви
процесната искова претенция.
Между страните не се спори, а и от представения (и от двете страни) и приет по делото
заверен препис от Протокол за проведено общо събрание на етажната собственост с
административен адрес: [адрес], се установява, че на 13.07.2023 г. от 19:00 ч. е проведено
общо събрание на собствениците, с председател М.М. и протоколчик В.П., при следния
вписан в протокола като обявен дневен ред и гласуване по изброените точки: т. 1). избор на
фирма [фирма] за сключване на договор по възлагане на правомощия на управител на ЕС и
избор на упълномощено лице – конкретно М.И.М.; т. 2). определяне на месечна вноска за
поддръжка и управление на ЕС, както следва: за Фонд „Професионален домоуправител“ – 7
лева, за Фонд „Поддръжка ЕС“ – на база на идеални части (консумативи, режийни,
асансьор), вноска за необитаем апартамент, вноска за животни, които подлежат на
извеждане, вноска за деца, навършили 7 години, вноска за Фонд „Ремонт и обновление“ – 4
лева; т. 3). абонаменти, свързани с поддръжката на общите части в ЕС – отразено е, че ЕС е
взела решение за сумата от 164 лева с ДДС за почистване веднъж в седмицата с включени
консумативи; т. 4). месечна компонента за режийни и консумативни разходи на общи части
(ток, вода, асансьор), поддръжка на общи части от етажната собственост (ток, вода,
асансьор) – да се образува на база на идеални части със закръгляне нагоре; т. 5). решение за
въвеждане в експлоатация на двата асансьора на всички спирки; т. 6). абонаменти, свързани
с поддръжката на общите части на етажната собственост. В протокола е удостоверено, че от
общо 46 етажни собственици в 19:00 ч. на общото събрание са се явили собствениците,
описани в приложения присъствен списък, както и, че присъстват лично или чрез
представители собственици на не по-малко от 67%/33% ид. части от общите части на
сградата, поради което събранието се счита за редовно. Протоколът – след отразяване на
точките по обявения дневен ред е подписан от управителя на ЕС и от протоколчика на ОС.
Към протокола от ОС на ЕС от 13.07.2023 г. е изготвен списък с данни за етажните
собственици, с отразяване на присъствалите такива, притежаваните идеални части, и начина
4
на гласуване. В списъка на етажните собственици е отразено присъствие и гласуване на
ищцата М. Г. за обект – ап. 7.10., както следва: „против“ решенията по т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5,
„въздържал се“ по отношение на решение по т. 3 и „за“ решение по т. 6, както и гласуване
на останалите отразени като присъстващи лица „за“ решения по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6
от дневния ред. Посочено е, че следните лица се представляват от пълномощник – Х.К.Й. –
за апартамент 2.10. с отразени 1,92 % ид. части, И.Л. – за апартамент 4.12 с отразени 3,12 %
ид. части и В.С.И. – за апартамент 5.10 с отразени 1,92 % ид. части.
Спорен по делото на първо място е въпросът относно своевременното оспорване на
процесните решения от страна на ищцата с депозиране на процесната искова молба.
Изясни се, че разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС въвежда преклузивен срок за оспорване
законосъобразността на приетите решения на ОС по съдебен ред – 30 - дневен, който започва
да тече от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Съгласно посочената
разпоредба в седемдневен срок от провеждане на общото събрание, председателят на
управителния съвет (управителят) поставя на видно и общодостъпно място на входа на
сградата съобщение за изготвянето на протокола от проведеното ОС. За поставяне на
съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и
един собственик, ползвател или обитател, в който се посочват датата, часът и мястото на
поставяне на съобщението.
В настоящия случай, страните не спорят, че протоколът от проведеното ОС е обявен на
16.07.2023 г., което обстоятелство следва и от представения и приет по делото Протокол за
поставяне на съобщение по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС за протокол от общо събрание на
етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост на адрес [адрес]. Съгласно
последния на 16.07.2023 г. в 10:00 ч. В.С.П. – упълномощен представител на [фирма], като
дружество, упълномощено да изпълнява функцията на управител на ЕС, в присъствието на
свидетеля М.И.М. – етажен собственик от ап. 10, е поставила съобщение за изготвянето на
протокол от общо събрание на собствениците. В протокола е удостоверено, че на
информационното табло е поставено и копие от протокола от провеждане на ОС, заверен с
надпис „вярно с оригинала“, като същият е изпратен и на всички предоставени електронни
пощи от собственици. Протоколът е подписан от съставителя му В.С.П. и от свидетеля
М.И.М.. По делото, от ответната страна, не е представено самото съобщение за изготвяне на
протокола, но предвид липсата на спор между страните относно съобщаването на последния
именно на посочените в протокола дата 16.07.2023 г., час и място, съдът приема, че считано
от този момент - 16.07.2023 г. и на основание чл. 16, ал. 7, вр. чл. 13, ал. 2 ЗУЕС за ищцата е
започнал да тече 30-дневният срок за оспорване на процесните решения, като поначало
същият изтича на 14.08.2023 г. Процесната искова молба е с пощ. клеймо от 14.08.2023 г.,
като съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато
изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Ето защо, процесната
искова претенция се явява предявена от процесуално легитимирана страна и в преклузивния
за това срок, което я прави процесуално допустима и обуславя разглеждането й по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание.
Незаконосъобразни са решенията на Общото събрание на ЕС, които противоречат на
императивни правни норми или на разпоредби, установени с приетия Правилник за
вътрешния ред на ЕС; които са взети в нарушение на предвидените в закона или в
Правилника процедури и правила за вземане на решение; при нарушен ред за свикването на
общото събрание; по въпрос, който е извън компетентността на общото събрание на
етажната собственост, предвидена в чл. 11 ЗУЕС.
5
Следователно, уважаването на процесния конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е
обусловено от установяване от ищцата, при условията на пълно и главно доказване, че
притежава правото на собственост върху самостоятелен обект в процесната сграда в режим
на етажна собственост с административен адрес [адрес], провеждането на Общото събрание,
приетите решения на събранието, които претендира да бъдат отменени.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответната страна е да докаже
спазване на законоустановените предпоставки за провеждане на събранието (че решенията са
взети при надлежно свикано и проведено общо събрание), както и, че взетите решения не
противоречат на императивни материалноправни норми.
По делото се установи, че на процесното Общо събрание на ЕС от 13.07.2023 г. са
приети следните решения: по т. 1 избор на фирма [фирма] за сключване на договор по
възлагане на правомощия на управител на ЕС и избор на упълномощено лице – конкретно
М.И.М.; по т. 2). определяне на месечна вноска за поддръжка и управление на ЕС, както
следва: за Фонд „Професионален домоуправител“ – 7 лева, за Фонд „Поддръжка ЕС“ – на
база на идеални части (консумативи, режийни, асансьор), за Фонд „Ремонт и обновление“ –
4 лева; по т. 3). решение за сумата от 164 лева с ДДС за почистване веднъж в седмицата с
включени консумативи и по т. 4). месечна компонента за режийни и консумативни разходи
на общи части (ток, вода, асансьор), поддръжка на общи части от етажната собственост (ток,
вода, асансьор) – да се образува на база на идеални части със закръгляне нагоре.
За да достигне до този извод съдът взе предвид отразеното в протокола от ОС на ЕС от
13.07.2023 г. съгласно данните в който по останалите точки от вписания дневен ред –
относно останалите въпроси по т. 2, както и по т. 5 и т. 6 не са приети конкретни решения.
Установи се, че в протокола от проведеното ОС е прието, че на събранието присъства
необходимият брой собственици, описани в присъствения списък и представляващи не по-
малко от 67%/33% ид. части от общите части на сградата, като същото е започнало в 19:00
часа.
С исковата молба ищцата оспорва законосъобразността на решенията по т. 1, т. 2 и т. 4 от
ОС на първо място с довод за липсата на необходимия за провеждането му кворум от 67 %,
респ. за неспазване на предвидената възможност по чл. 15, ал. 2 ЗУЕС за провеждането му
при условията на спадащ такъв от 33 % един час по-късно късно, посочвайки също, че на ОС
са присъствали лица, подписали собственици на самостоятелни обекти, без да представят
пълномощни. В тази връзка ищцата възразява срещу надлежното връчване на приложенията
към протокола от ОС на ЕС, обуславящо невъзможността за оспорването му, поради което
последният не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно отразените в него
и оспорени от ищцата обстоятелства относно кворум и мнозинство при приемане на
решенията.
За провеждане на общото събрание на етажната собственост се води протокол,
изискуемото съдържание на който е нормативно установено в разпоредбата на чл. 16, ал. 5
ЗУЕС (в приложимата редакция към момента на провеждане на ОС), а именно: дневният
ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват,
номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата – „за“, „против“ или
„въздържал се“, техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и
приетите решения. Протоколът от ОС е свидетелстващ документ, установяващ извършените
от Общото събрание действия и взетите решения. Законодателят е предвидил специален ред
за съставяне и оповестяване на този протокол – съставя се в 7-дневен срок, подписва се от
председателя и от протоколчика, които удостоверяват верността на вписаните обстоятелства.
Изготвянето на протокола се съобщава на етажните собственици по реда на чл. 16, ал. 7
ЗУЕС, като смисълът на тази процедура е в две насоки – проверява се още веднъж
6
съдържанието му, освен от подписалия го председател, и от етажен собственик, респ.
обитател или ползвател, и се оповестява съдържанието му на всички. Предвиден е кратък
срок – 7 дни от оповестяване на протокола за присъствалите и от узнаването – за
отсъстващите, в който етажен собственик, ползвател или обитател може да оспори
съдържанието на протокола, респ. достоверността на взетите решения.
Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола,
удостоверяването на съдържанието му от изрично натоварени за това лица, определеният
начин за оповестяването му и срокът за оспорване на съдържанието му придават
доказателствена сила на протокола, подобна на официалните свидетелстващи документи.
След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му протоколът се стабилизира и има
обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. Ето защо, в
производството по реда на чл. 40 ЗУЕС, при оспорване законосъобразността на взетите
решения, съдържанието им се удостоверява със стабилизирания протокол. В това
производство в тежест на оспорващия е да докаже, че е оспорил съдържанието на протокола
в определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това протоколът не е поправен и, че
представеният препис от протокола не отразява достоверно извършените действия и взетите
решения от общото събрание (в този смисъл Решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. №
4294/2014 г. на ВКС, I ГО).
В настоящия случай ищцата навежда доводи, че спрямо същата не е изтекъл срокът за
оспорване съдържанието на протокола, предвид липсата на надлежно съобщаване на
протокола с приложенията, съставляващи неразделна част от протокола – присъствен
списък, пълномощни и лист за гласуване, което я е лишило от възможността да оспори
вписаните в протокола данни относно кворума и мнозинството при приемане на оспорените
решения.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС председателят на управителния съвет
(управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата
съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от
председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или
обитател, в който се посочват датата, часът и мястото на поставяне на съобщението.
Съгласно законовата разпоредба копие от протокола от провеждане на общото събрание,
заверен с надпис „вярно с оригинала“ и приложенията към него се предоставят на
собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на
посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето
не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на
протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението.
Съдът, при анализ на посочената законова разпоредба в приложимата за спора редакция
достига до извод, че изискването в същата е за „предоставяне“ на етажните собственици на
копие от протокола и приложенията към него, чрез реалното получаване на препис от
протокола, с оглед запознаване с неговото съдържание, като в подкрепа на този извод е
сравнението с предходната редакция на текста чл. 16, ал. 7 ЗУЕС (изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от
2011 г.), съгласно която копие от протокола се предоставя на собствениците, ползвателите
или обитателите, но при поискване.
В настоящия случай, от приетия по делото протокол за поставяне на съобщение по реда
на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС за протокол от общо събрание на етажните собственици в сградата в
режим на етажна собственост на адрес [адрес], се изясни, че на 16.07.2023 г. в 10:00 ч. В.С.П.
– упълномощен представител на [фирма], в присъствието на свидетеля М.И.М. – етажен
собственик от ап. 10, е поставила съобщение за изготвянето на протокол от общо събрание
на собствениците, като на информационното табло е поставено и копие от протокола от
7
провеждане на ОС, заверен с надпис „вярно с оригинала“, като същият е изпратен и на
всички предоставени електронни пощи от собственици.
Действително, при анализиране на съдържанието на така представения протокол, не се
установява изрично предоставянето и/или изпращането на всички етажни собственици и на
приложенията, съставляващи неразделна част от протокола – присъствен списък,
пълномощни и лист за гласуване, каквото е изискването на чл. 16, ал. 7, изр. 3 ЗУЕС.
Въпреки това, съдът намира, че с получаване на препис от протокола от ОС за ищцата е
съществува възможността да упражни правото си да оспори съдържанието на протокола
относно конкретно удостоверени в същия обстоятелства в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС,
каквото с исковата молба не се твърди да е сторено. В проведеното открито съдебно
заседание ищцата навежда довод за проведено от нея писмено оспорване на протокола,
останало неполучено от фирмата професионален домоуправител, което обаче твърдение
съдът намира за недоказано по делото. За установяване на твърденията си в тази връзка от
страна на ищцата са представени и приети като писмени доказателства – известие за
доставяне от [фирма] и обратна разписка с отразяване, че пратката, адресирана до [фирма]
от ищцата по делото М. Г. е върната като „непотърсена“, копие от писмо относно данните за
връзка с [фирма], както и разпечатка от получено по електронна поща съобщение за
недоставена поща. При анализ на съдържанието на същите обаче не може да се направи
извод относно конкретно по своето съдържание писмено оспорване от ищцата на протокола
от ОС на ЕС, както и, че именно последното представлява съдържанието на изпратената от
нея пратка до дружеството, останала непотърсена. Не се установява конкретно писмено
оспорване, изходящо от ищцата да е изпратено и по електронен път. Не се установява и
моментът на изпращане на оспорването от ищцата, а оттук и спазване на 7-дневния срок по
чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. С оглед изложеното, съдът достига до извод, че протоколът от
проведеното ОС се е стабилизирал като съдържание и доказва с обвързваща етажните
собственици и съда доказателствена сила, че отразените в него действия на общото
събрание и взетите решения са извършени съобразно обективираното в него, включително,
че отразените гласувания и резултатите от тях са проведени при наличието на определен
процент присъстващи етажни собственици, или т. нар. кворум.
Изясни се, че ищцата оспорва процесните решения поради приемането им при липсата
на изискуемия по закон кворум.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗУЕС (в приложимата редакция към момента на
провеждане на процесното ОС) Общото събрание се провежда, ако присъстват лично или
чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на
етажната собственост, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1 - 4 и 7 ЗУЕС, а именно:
по т. 1 - при предприемане на действия за надстрояване и пристрояване, за учредяване право
на ползване или право на строеж и за промяна предназначението на общите части; по т. 2 -
при изваждане от сградата на собственик или ползвател по реда на чл. 45 ЗС за определен
срок, но не по-дълъг от три години; по т. 3 - за извършване на полезни разходи и за
получаване на кредити; по т. 4 - при опрощаване на финансови задължения, както и за
отсрочване или разсрочване на изпълнението им, както и по т. 7 при възлагане
правомощията или на част от тях на управителния съвет (управителя), както и за възлагане
на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридически или физически
лица, които не са собственици, при които се изисква присъствието на по-голяма част от
етажните собственици и конкретно по т. 7 – повече от 67 % ид.части. По арг. от ал. 2 на
същата разпоредба ако събранието не може да се проведе в посочения в поканата час поради
липса на кворум по ал. 1, същото се отлага с един час, провежда се по предварително
обявения дневен ред и се смята за законно, ако на него са представени не по-малко от 33 на
8
сто идеални части от общите части на етажната собственост.
В настоящия случай по делото се установи, че в протокола от проведеното на 13.07.2023
г. общо събрание е отразено, че в 19:00 часа от общо 46 собственици са се явили
собствениците, описани в приложения присъствен списък, както и, че присъствал лично или
чрез представител собственици на не по-малко от 67%/33 % ид. части от общите части, като
събранието се счита за редовно. В протокола липсва отбелязване на конкретно
представените на ОС идеални части от общите части на ЕС. При съобразяване на отразените
като присъстващи етажни собственици – лично или чрез пълномощник в представения и
приет по делото списък на етажните собственици – приложение към протокола и на сбора на
отразените в същия идеални части от общите части на сградата, съответни на представения
обект, следва, че Общото събрание е проведено при кворум, формиран от собствениците,
притежаващи общо 72,35 % идеални части от общите части на жилищната сграда в режим
на ЕС, а с това и при съблюдаване на изискуемия съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУЕС минимум от
повече от 67 %. Ето защо, поначало не е налице необходимост от спазване на предвидената
съгласно чл. 15, ал. 2 ЗУЕС възможност за провеждане на общото събрание един час по-
късно при условията на спадащ кворум.
Изясни се, че ищцата оспорва законосъобразното провеждане на процесното ОС при
необходимия кворум и с довод за липсата на надлежно представителство на конкретни
етажни собственици – И.Л., В.И. и Г.Я..
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗУЕС (в приложимата редакция към момента на
провеждане на ОС) собственик или ползвател, който не може да участва в общото събрание,
може да упълномощи друг собственик, който да го представлява, като упълномощаването
може да бъде направено устно на същото или на предходно заседание на общото събрание,
което се отразява в протокола на събранието, или в писмена форма, като участието на
пълномощник се отразява в протокола на общото събрание, а копие от пълномощното се
прилага към него – арг. ал. 5. Същевременно съгласно чл. 14, ал. 4 ЗУЕС едно лице може да
представлява най-много трима собственици и/или ползватели, а съгласно ал. 3 собственик
или ползвател може писмено да упълномощи и друго лице, което да го представлява, с
нотариална заверка на подписа или адвокат с писмено пълномощно.
В настоящия случай, от отразеното в приетия по делото присъствен списък, съставляващ
неразделна част от протокола от проведеното ОС, се установява, че И.Л., като собственик на
ап. 4.12, притежаваща 3,12% идеални части, Х.Й., като собственик на ап. 2.10, притежаваща
1,92% идеални части, и В.И., като собственик на ап. 5.10, притежаващ 1,92% идеални части,
са участвали на Общото събрание чрез пълномощници. По делото са представени и
приобщени към доказателствената съвкупност пълномощно от В.Г.Я., с което като
собственик на ап. 7 в процесната жилищна сграда (отразен в присъствения списък като ап.
7.11), упълномощава Г.К.Я. да го представлява на ОС, което ще се проведе на 13.07.2023 г.,
да участва в гласуването на решенията и да подписва всички документи, свързани с горното
и пълномощно от В.С.И., като собственик на ап. 5.10. и от Х.К.Й., като собственик на ап.
2.10, съгласно което упълномощават Д.И.Д., собственик на ап. 7.12, да ги представлява на
Общото събрание, което ще се проведе на 13.07.2023 г., да участва в гласуването на
решенията и да подписва всички документи, свързани с горното. При анализ на така
представените писмени доказателства, съдът намира, че етажните собственици В.И. и Х.Й.
са били надлежно представлявани на процесното Общо събрание от друг етажен собственик
по силата на писмено пълномощно при спазване изискванията на чл. 14 ЗУЕС. По
отношение на етажния собственик И.Л. по делото не е представено писмено пълномощно,
като не се твърди и от събраните писмени доказателства не се установява същата да е
упълномощила устно друг етажен собственик, който да я представлява, което
9
упълномощаване да е отразено в протокола на събранието. По отношение на етажния
собственик В.Я. също не може да се направи извод, че е надлежно представляван от
упълномощеното от него лице Г.Я., доколкото от пълномощното, а и от останалите събрани
доказателства не се установява последният да е пълнолетен член на домакинството на
представлявания, вписан в книгата на етажната собственост или друг етажен собственик
съгласно чл. 14, ал. 1 ЗУЕС. В тази връзка съдът съобрази, че съгласно чл. 14, ал. 3 ЗУЕС
пълномощниците, които нямат качеството етажен собственик, следва да бъдат
упълномощени с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите, освен ако не са
адвокати. Видно от представеното пълномощно, същото е в проста писмена форма, от което
следва, че процедурата по чл. 14 ЗУЕС не е спазена и по отношение на етажния собственик
В.Я..
Така установените обстоятелства обаче не променят отразеното в протокола от Общото
събрание относно свикването му при наличен кворум, формиран от собствениците,
притежаващи повече от 67 % идеални части от общите части на жилищната сграда в режим
на ЕС, доколкото при изключване на сбора от идеалните части, принадлежащи към ап. 4.12
на И.Л. (3,12%), и тези, принадлежащи към ап.7.11 на В.Я. (1,92%), съгласно отразените
идеални части в присъствения списък към протокола от ОС, то оставащият кворум, при
наличието на който е проведено ОС, гласувани са предложенията и са приети процесните
оспорени решения, се равнява на 68,51 %, а с това и над законоустановения минимум от 67
%.
Изясни се, че ищцата оспорва законосъобразността на процесните решения с довод за
провеждане на Общото събрание от 13.07.2023 г. при дневен ред, за който етажните
собственици не са били уведомени, при очевидно разминаване на дневния ред в поканата за
свикване на ОС и отразения в протокола от ОС.
Съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 1 ЗУЕС (в приложимата редакция към момента на
провеждане на процесното ОС) Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от
лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на
входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а съгласно ал. 7 в
поканата се посочват дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото на
провеждането му. Същевременно, в разпоредбата на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС изрично е
предвидено, че Общото събрание на собствениците не може да приема решения по въпроси
извън предварително обявения дневен ред, освен в неотложни случаи.
В настоящия случай, от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
процесното Общо събрание е свикано с покана от 06.07.2023 г. от управителя на ЕС, в която
е посочено, че ОС ще се проведе на 13.07.2023 г. от 19:00 ч. пред вход Б на блок 630, при
следния дневен ред: т. 1 обсъждане и гласуване на конкретна фирма професионален
домоуправител; т. 2 план за действие при недостатъчно мнозинство/кворум за избор на
фирма, насрочване на следваща дата за гласуване на фирма; т. 3 обсъждане и гласуване
правилник на вътрешния ред; т. 4 обсъждане и гласуване разходната част на блока
(почистване, консумативни разходи, абонамент асансьор) и избор на касиер; т. 5
таксообразуване и ред за събиране на входните такси – формула за таксообразуване –
идеални части или обитател/ползвател/наемател; решение как да се третират необитаеми
жилища и какви такси дължат, решение за формула на ФРО, определяне на такси за
гаражи/магазини.
По делото се изясни, че съгласно отразеното в протокола за проведено Общо събрание на
ЕС с административен адрес: [адрес], същото е проведено и гласувано при следния дневен
ред: по т. 1 – избор на фирма [фирма] за сключване на договор по възлагане на правомощия
на управител на ЕС и избор на упълномощено лице; т. 2). определяне на месечна вноска за
10
поддръжка и управление на ЕС, както следва: за Фонд „Професионален домоуправител“, за
Фонд „Поддръжка ЕС“, вноска за необитаем апартамент, вноска за животни, които подлежат
на извеждане, вноска за деца, навършили 7 години, вноска за Фонд „Ремонт и обновление“;
т. 3). абонаменти, свързани с поддръжката на общите части в ЕС; т. 4). месечна компонента
за режийни и консумативни разходи на общи части (ток, вода, асансьор), поддръжка на
общи части от етажната собственост (ток, вода, асансьор); т. 5). решение за въвеждане в
експлоатация на двата асансьора на всички спирки; т. 6). абонаменти, свързани с
поддръжката на общите части на етажната собственост.
С процесната искова претенция ищцата оспорва приетите решения по т. 1, т. 2 и т. 4 от
протокола на ОС на ЕС, което обуславя и проверката на съда относно съблюдаване
изискванията на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС именно по отношение на така оспорените решения. При
сравнение на предварително обявения с поканата дневен ред с действително приетите от ОС
решения, оспорени от ищцата, съдът намира, че последните са взети в съответствие с
разпоредбата на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС. В действителност, отразените в протокола от
проведеното ОС оспорени решения по т. 2 и т. 4 не отговарят фактически на посочената с
поканата поредност на въпросите, подлежащи на обсъждане на свиканото общо събрание,
но по своето естество същите съответстват на характера на поставените за обсъждане и
гласуване въпроси с поканата за свикване на ОС, поради което не е налице соченото от
ищцата законово нарушение.
Изясни се, че ищцата оспорва законосъобразността на решението по т. 1 поради
приемането му в нарушение на чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС - при липса на изискуемото
мнозинство от 67 % идеални части.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС (в приложимата й редакция към
момента на провеждане на процесното ОС) Общото събрание на собствениците приема
решения за възлагане правомощията или на част от тях на управителния съвет (управителя),
както и за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на
юридически или физически лица, които не са собственици, с мнозинство повече от 67 %
идеални части от общите части на етажната собственост, като по силата на чл. 17, ал. 1
ЗУЕС в Общото събрание собствениците имат право на глас, съответстващ на
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.
По делото се установи, че с решението по т. 1 е избрано дружеството [фирма], която да
предоставя услугата „професионален домоуправител“, като в тази връзка лицето М.И.М. е
избрано да бъде упълномощено и да сключи от името на етажните собственици договор за
възлагане с [фирма]. В протокола от процесното ОС липсва отбелязване с какво мнозинство
са приети процесните решения. Това обстоятелство следва от данните в присъствения
списък, съгласно който ищцата М. Г. Г. (1,92%) е гласувала „против“ решението по т. 1,
обстоятелство изрично признато от ответната страна с депозирания писмен отговор. Ето
защо, при преценка спазване на изискването за мнозинство от отразените като общо
представени и гласували етажни собственици със 72,35 % ид. части следва да се изключи
ищцата с притежаваните от нея 1,92 % ид. части. Наред с това, с оглед вече възприетото по
делото ненадлежно представителство на част от отразените като представени и гласували
етажни собственици, то следва да бъдат изключени идеалните части, принадлежащи към ап.
4.12 на И.Л. (3,12%), и тези, принадлежащи към ап. 7.11 на В.Я. (1,92%), за да бъде
установено дали процесното решение по т. 1 е взето с мнозинство повече от 67 на сто
идеални части от общите части на етажната собственост. С оглед изложеното и след
изключване на посочените идеални части - И.Л. (3,12%), В.Я. (1,92%) и М. Г. (1,92%), съдът
намира, че решението по т. 1 е взето с мнозинство от 65,39% идеални части от общите части
на ЕС, а с това и в противоречие с законоустановения минимум от 67 % идеални части,
11
следващ от разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС. Следователно, решението по т. 1 е взето
в нарушение на императивното законово изискване, и на това основание подлежи на отмяна.
На следващо място, ищцата М. Г. оспорва решенията по т. 2, като взети при липсата на
конкретика, а решението относно дължимата сума за Фонд „Ремонт и обновяване“ и за
режийни и консумативни разходи и в нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.
От съдържанието на протокола от проведеното ОС на ЕС от 13.07.2023 г. се установи, че
едновременно с обявения дневен ред е отразено и следното по отношение на приетите
решения: по т. 2. „Определяне на месечна вноска за поддръжка и управление на етажната
собственост“: Фонд „Професионален домоуправител“ – 7 лева, Фонд „Ремонт и обновление“
– 4 лева. При така направеното описание на приетите решения действително липсва яснота
дали се касае за месечна вноска, дължима от всеки собственик/ползвател/обитател на
самостоятелен обект в жилищната сграда, респ. от всеки самостоятелен обект или
разпределението е по друг начин, респ. налице ли е съблюдаване на разпоредбата на чл. 50,
ал. 2, т. 1 ЗУЕС размерът на ежемесечни вноски от собствениците във Фонд „Ремонт и
обновяване“ да е определен съобразно идеалните части на отделните собственици в общите
части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна
заплата за страната. Ето защо, съдът счита, че така отразени в протокола решенията са взети
при липсата на достатъчна конкретизация и яснота, необходими както за последващото им
изпълнение от етажните собственици, така и за провеждане на евентуално оспорване на
последните, поради което и на това основание подлежат на отмяна.
Този извод не се разколебава от отразеното в представения от ответната страна и приет
по делото документ – обстоятелствена част, за която се твърди да е неразделна част от
протокола от ОС. В последния обаче това обстоятелство не е отразено, самата
„обстоятелствена част“ не носи подписите на управителя на ЕС и на протоколчика, в самия
протокол не е отразено, че ще бъде изготвена такава и, че същата е приложение към него.
Наред с това, в последната не са отразени всички приети решения, съгласно протокола, като
липсва идентичност между вписания дневен ред и конкретното съдържание на приетите
решения с отразените такива в протокола. Предвид това, при преценка относно конкретно
взетите решение на процесното ОС съдът взе предвид единствено отразеното в протокола от
ОС от 13.07.2023 г. именно чието изготвяне е предвидено в чл. 16, ал. 4 ЗУЕС със
съдържанието по ал. 5 от законовия текст.
В допълнение и с оглед изричния довод на ищцата по отношение на приетото решение
по т. 2 в частта относно Фонд „Поддръжка Етажна собственост“ и конкретно разходите за
консумативи, режийни и асансьор за заплащане на месечна такса на база идеални части,
съответно на решението по т. 4 относно режийните и консумативни разходи за общите
части - на база на идеалните части със закръгление нагоре, съдът намира, че така приети
решенията са в противоречие с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС (в редакцията, приложима към
релевантния момент) сред изключителните правомощия на Общото събрание на ЕС е да
определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата. Тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с разпоредбата
на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС съгласно която (в приложима редакция към момента на провеждане на
процесното) разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
Съдът намира, че доколкото посочената разпоредба регламентира начина на разпределяне
между отделните собствениците на посочените разходи, то същата има императивен
характер.
12
В настоящия случай, от съдържанието на протокола от проведеното ОС се установява, че
решенията на ОС на ЕС за събиране на месечни вноски за тези разноски е на база на
притежаваните от етажните собствени идеални части от общите части. Следователно
решението по т. 2 в посочената част, както и решението по т. 4 са приети в нарушение на
изискването на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и на това основание подлежат на отмяна.
Предвид всичко изложено дотук, оспорените от ищцата решения по протокол от
процесното ОС на ЕС от 13.07.2023 г., а именно: по т. 1 – за избор на фирма [фирма] за
сключване на договор по възлагане на правомощия на управител на ЕС и избор на
упълномощено лице, по т. 2 за определяне на месечна вноска за поддръжка и управление на
ЕС по съответни пера, както и по т. 4 – месечна компонента за режийни и консумативни
разходи на общи части (ток, вода, асансьор) поддръжка на общи части от ЕС (ток, вода,
асансьор) – да се образува на база на идеални части със закръгление нагоре, се явяват
незаконосъобразни и подлежат на отмяна, което обуславя извод за уважаване на предявения
конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в неговата цялост.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на иска, право на разноски има само ищцата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същата следва да бъде присъдена сумата от 80
лева, представляваща сторени разноски за държавна такса. По отношение на
претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира, че по делото не е установено
реалното заплащане от ищцата на уговорения размер на адвокатско възнаграждение в полза
на упълномощения и представляващ я по делото адвокат съгласно пълномощното и договор
за правна защита и съдействие (л. 15 от делото). От съдържанието на последния се
установява, че страните са уговорили възнаграждение за представителство по делото в
размер от 600 лева с отразяване, че същото е платено напълно с банков превод към момента
на подписване на пълномощното, но не е представен документ, от който да се установи
реалното извършване на плащането. В тази връзка съдът съобрази, че съгласно
разясненията, дадени в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС по правилата на чл. 78 ГПК подлежат на присъждане само
тези разноски, за които е доказано, че са реално сторени, заплатени от страната. Когато е
договорено заплащане по банков път, какъвто е и процесният случай, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането,
какъвто документ в случая не е представен от ищцата. Когато възнаграждението е заплатено
в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото, в който случай договорът има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната е заплатила договореното адвокатско възнаграждение. В
конкретната хипотеза в договора е отразено, че уговореното възнаграждение е дължимо по
банков път и платено изцяло чрез банков превод, но не е представено доказателство за
извършеното плащане. Ето защо, на ищцата не следва да се присъждат разноски по делото
за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора, сторените от ответната страна
разноски следва да останат за нейна сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по предявения от М. Г. Г., с ЕГН: ********** с постоянен адрес [адрес] срещу
останалите етажни собственици от сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес [адрес], представлявани от управителя на ЕС [фирма], иск с правно
13
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, решенията по т. 1, т. 2 и т. 4, приети от Общото събрание на
етажната собственост на 13.07.2023 г.
ОСЪЖДА останалите етажни собственици от сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес [адрес], представлявани от управителя на ЕС [фирма], на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на М. Г. Г., с ЕГН: ********** с постоянен адрес [адрес]
сумата от 80 лева, представляваща сторени разноски по делото за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14