Решение по дело №718/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба от „Лессистема“ ООД, чрез адв. Д.А. ***, против Уведомително писмо РДГ06-3112 от 29.05.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кърджали.

В жалба са развити доводи за нищожност и неправилност на оспорения административен акт поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила, както и несъответствие с целта на закона. В тази връзка най-напред се твърди, че той бил издаден от некомпетентен орган и то не в императивно предписаната от закона форма – заповед. На следващо място, писмото било немотивирано, като в него не била налице нужната конкретизация и яснота относно фактическите и правни основания за издаване, и за разпоредените последици, което нарушавало правото на защита на дружеството, правило невъзможен съдебния контрол и водило до невъзможност за изпълнение. Освен това, описаната в него фактическа обстановка била непълна, неточна, противоречива и невярна, като не били отразени всички обстоятелства от значение за правилното и обосновано издаване на акта, респ. актът бил издаден при неизяснена фактическа обстановка. Изложеното в него не отговаряло на действителното фактическо положение, като органът изисквал документи, които не били сред изчерпателно изброените и незаконосъобразно, необосновано и произволно изискал още, включително и такива, които в случая не били необходими. От страна на заявителя били представени всички документи чл. 58, ал. 1 от Наредбата и били налице изискванията на последната, поради което Директорът на РДГ трябвало да издаде исканото удостоверение. Несъстоятелно и немотивирано било искането за представяне на изискуемите по нормативен акт документи за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на неговото ползване по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредбата, тъй като такива се издавали само за строежи, а имотът, за който се искало издаване на производствена марка и който щял се използва от заявителя за това, представлявал незастроената част от имот. Не било посочено конкретно за кои обекти и защо трябвало да се представят посочените документи. Освен това, не били обсъдени всички доказателства по преписката, а ако административният орган смятал, че не били изяснени всички обстоятелства и че били необходими допълнителни доказателства, следвало да укаже това изрично на заявителя и да изясни фактическата обстановка чрез събиране на относими доказателства.

Предвид изложеното се иска да се прогласи нищожността или да се отмени оспореното уведомително писмо, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на РДГ Кърджали, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Е.К.М., я оспорва като неоснователна, поради което иска да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл.235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.05.2023 г. в РДГ – Кърджали жалбоподателят е подал заявление рег. № 2515 за издаване на удостоверение по чл. 58, ал. 3, т. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (НКОГТ) за изработване на производствена марка за обект „Склад за фасониран дървен материал“, находящ се в с.***, поземлен имот I-45, кв. 13. Към заявлението е приложил копия от следните документи: удостоверение за изградената и отговаряща на изискванията по чл. 14а, ал. 1 НКОГТ система за видеонаблюдение; договор за наем от 24.04.2023 г.; Скица № 901/24.10.2022 г., издадена от Община Харманли; Удостоверение от 28.04.2023 г., издадено от Кмета на с. ***, в уверение на това че в поземлен имот I-45, кв. 13, с. Преславец, ще се извършва търговка дейност – продажба на фасониран дървен материал (греди, дъски, летви и др.) от „Лессистема“ ООД; Фактура за платена такса в полза на РДГ – Кърджали. В заявлението е посочено, че се прилагат документи, изискуеми по Закона за устройството на територията, за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на ползването му, но други освен гореизброените липсват в представената от органа административна преписка.

В отговор на писмо рег. № РДГ06-2754 от 10.05.2023 г. на РДГ – Кърджали, с писмо изх. № ОХ-10-275 (1) от 18.05.2023 г. Кметът на Община Харманли го е уведомил, че кметските наместници и кметовете на кметства на територията на Община Харманли не са упълномощени лица да издават документи, доказващи въвеждане на обекти в експлоатация и/или разрешаването им за ползване, необходими при административните производства по чл. 58, ал. 2, т. 3 НКОГТ. Посочено е и че с оглед на това приложеното към писмото удостоверение било невалиден документ, защото обстоятелствата, които се удостоверявали с него, били подписани от лице, което не притежавало съответните правомощия.

От горски инспектор към РДГ – Кърджали е съставен Констативен протокол, серия КОО, № 128187 от 25.05.2023 г. относно проверка на документите и обстоятелствата, свързани с подаденото заявление, както и относно функционирането на системата за видеонаблюдение в имот I-45, кв.13.

С оспореното Уведомително писмо рег. № РДГ06-3112/29.05.2023 г., „Лессистема“ ООД е уведомено, че след извършен преглед на представените към заявлението му документи е установено, че липсва документ за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на неговото ползване, съгласно изискванията на чл. 58, ал. 2, т. 3 НКОГТ. Прието е, че представеното удостоверение от Кметство Преславец е невалидно, с оглед писмо изх. № ОХ-10-275(1) от 18.05.2023 г. на Кмета на Община Харманли. В тази връзка и на основание чл. 58, ал. 3, т. 2 НКОГТ, е отказано издаването на Удостоверение по чл. 58, ал. 3, т. 1 от НКОГТ на „Лессистема“ ООД – за изработване на производствена марка.

Уведомителното писмо е получено управителя на „Лессистема“ ООД на 09.06.2023 г., а жалбата срещу него е подадена направо в съда на 19.06.2023 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл.168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния орган, доколкото съгласно чл. 58, ал. 3 НКОГТ именно директорът на съответната РДГ или оправомощено от него лице може да издаде мотивиран отказ по заявлението за вписване в регистъра на производствените марки. В конкретния случай заявлението е подадено пред на РДГ – Кърджали, а оспореното писмо е подписано от нейния директор, видно от представения Трудов договор № К-1383/04.10.2022 г. Ето защо възражението на жалбоподателя за неговата нищожност поради издаването му от некомпетентен орган е неоснователно.

Оспореният акт е в законоустановената писмена форма и отговаря на императивното правило на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му, които макар и кратки, са конкретни, ясни и кореспондират помежду си. Безспорно е, че съгласно т. 2 на цитираната разпоредба всеки индивидуален административен акт би следвало да има наименование, но липсата му сама по себе си не го прави лишен от изискуемата форма, респ. не се отразява на неговата валидност и законосъобразност, тъй като за тях е релевантно не наименованието, а съдържанието на акта. Освен това е налице достатъчна конкретика, доколкото в акта са посочени заявлението с номер, дата и подател, което е разгледано, за кой обект се отнася, резултатите от извършения преглед на представените документи и данните, които мотивират отказът за издаването на исканото удостоверение.

На следващо място, не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Установява се, че са били спазени относимите изисквания на чл. 58, ал. 7 НКОГТ, като преди издаване на акта е извършена проверка на документите и обстоятелствата по ал. 2, т. 4 и 5, както и относно функционирането на системите по чл. 14а и 14б, за което е съставен констативен протокол. Спазен е и едномесечния срок за произнасяне по чл. 58, ал. 3 НКОГТ. Възражението за допуснати нарушения на общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК са несподелими, доколкото решението е издадено след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства. В тази връзка е уместно да се отбележи, че той служебно е изискал информация от Кмета на Община Харманли, свързана с удостоверението на Кмета на с. Преславец, и едва след получаването й е издал процесния акт. При това положение и доколкото за органа не е съществувало съмнение за наличието на документ чл. 58, ал. 2, т. 3 НКОГТ, а единствено относно валидността му, не е било необходимо да събира някакви допълнителни доказателства, а правилно е пристъпил към оценка на представените от заявителя.

Според настоящия съдебен състав обжалваното писмо е в съответствие с материалния закон и с неговата цел, поради което не са налице и основания за отмяната му по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.

Съгласно чл. 206, ал. 1, т. 2 от Закона за горите собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да притежават производствена марка и да маркират с нея експедираната от обекта дървесина.

В чл. 58, ал. 1 и ал. 2 НКОГТ е предвидено, че за вписване в регистъра на производствените марки собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, подават в РДГ заявление по образец за всеки отделен обект. Към заявлението се прилагат: 1. документ за собственост или за ползване на обекта; 2. данни за адрес, номер по действащ план, номер на имота по карта на възстановената собственост или идентификатор на имота по кадастрална карта; 3. изискуемите по нормативен акт документи за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на неговото ползване; 4. когато в един имот са разположени повече от един обект по чл. 206 ЗГ, границите на терена на всеки отделен обект следва да са обозначени с трайни знаци; 5. документите по чл. 14а, ал. 2 и чл. 14б, ал. 3 и 4“.

В заявлението на жалбоподателя изрично е посочено, че се прилагат и копия от документи, изискуеми по Закона за устройството на територията, за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на ползването му. При това положение и с оглед съдържанието на другите представени документи се налага изводът, че той приема Удостоверението на Кмета на с. Преславец от 28.04.2023 г. за документ по чл. 58, ал. 2, т. 3 НКОГТ, какъвто обаче не е в действителност. Това е така, защото от неоспореното писмо изх. № ОХ-10-275 (1) от 18.05.2023г. на Кмета на Община Харманли се установява, че кметските наместници и кметовете на кметства на територията на Община Харманли не са упълномощени лица да издават документи, доказващи въвеждане на обекти в експлоатация и/или разрешаването им за ползване, необходими при административните производства по чл. 58, ал. 2, т. 3 НКОГТ. От друга страна, от жалбоподателя не са ангажирани доказателства в обратна насока. Доводът му, че искането на документи чл. 58, ал. 1, т. 3 НКОГТ (неточно е цитирана разпоредбата на чл. 58, ал. 2, т. 3 НКОГТ) било очевидно несъстоятелно и немотивирано, тъй като такива се издавали за строежи, а имотът, който щял да се ползва от него, бил незастроен (незастроената част от имота), е неоснователен. Видно от преписката, към заявлението е представен договор за наем от 24.04.2023 г., по силата на който наемодателят И. Л. Д. отдава на наемателя „Лессистема“ ООД, представлявано от А. И. Д., част от собствения си поземлен имот с идентификатор I-45, кв. 13, с.***, общ. Харманли. В този договор обаче липсва индивидуализация на имота, като не е ясно коя точно негова част се отдава под наем, границите му, застроена и/или незастроена част, площта. В този смисъл, твърдението на жалбоподателя, че ще ползва само незастроената част от имота, остава недоказано за целите на инициираното от него административно производство.

Следователно, правилно след извършената проверка по чл. 58, ал. 7 НКОГТ на представените документи, Директорът на РДГ – Кърджали е констатирал липса на валиден документ за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на ползването му по чл. 58, ал. 2, т. 3 НКОГТ и законосъобразно е отказал издаване на удостоверение по чл. 58, ал. 3, т. 1 НКОГТ.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на „Лессистема“ ООД е неоснователна, респ. обжалваното от него уведомително писмо е законосъобразно, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на спора и че ответникът е заявил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, единствено в полза на РДГ – Кърджали - юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 24 НЗПП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лессистема“ ООД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление: гр. ***, против Уведомително писмо РДГ06-3112 от 29.05.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали.

ОСЪЖДА „Лессистема“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на Регионална дирекция по горите – Кърджали, адрес: гр. ***, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: