№ 13333
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110164338 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ............. срещу „.......“ ЕООД и Р. Е. Т. иск
с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците в условията на солидарна
отговорност да заплатят сумата от 5200,00 лева, представляваща неустойка, начислена на
основание чл. 14 от сключен между страните Договор от 11.06.2018г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 25.11.2022 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че 11.06.2018г между страните е сключен договор, по
силата на който ищецът предоставя на „.......“ ЕООД в качеството на ползвател за временно
безвъзмездно ползване движими вещи, свързани с продажба на кафе (2бр.кафемашини,
кафемелачка, миксер и рекламно платно), за което е подписан приемо – предавателен
протокол. Вещите са предоставени за ползва при условие, че се ползват единствено в
посочения търговски обект, с грижата на добрия търговец, бъдат застраховани и за целия
срок на договор ползвателят закупува ежемесечно еднократно или на части не по-малко от
24 кг кафе „......”, както и всички съпътстващи предлагането на кафе – напитки
консумативни стоки. Договорено е и в обекта ползвателят да няма право да продава или
рекламира други марки кафе. Срокът на договора е една година, като е уговорено, че ако до
изтичането му ползвателят не закупи минимално количество стоки по чл. 4, т.9, той
продължава действието си. С допълнително споразумение от 05.10.2018г. към договора на
ползвателят е предоставен и кафеавтомат. С допълнителното споразумение чл.4, т.9 е
допълнена със задължение за закупуване ежемесечно еднократно или на части на не по-
малко от 12 кг кафе Сантос. В исковата молба се поддържа, че съгласно чл. 13 от договора,
срещу парично възнаграждение в размер на 5200,00 лева, заплатено еднократно от ищеца,
„.......“ ЕООД се задължава да рекламира стоки през целия срок на договора стоки от
ценовата листа на ищеца. Ищецът поддържа, че от страна на ответника „.......“ ЕООД е
налице неизпълнение на изискванията за закупуване на минимално количество, което води
до предсрочно прекратяване на договора по чл. 8,т.3 от същия. Предвид това едностранно
прекратява договора с исковата молба и претендира връщане на възнаграждението за
реклама в размер на 5200,00 лева, дължимо на основание чл. 14 от договора при
предсрочното му прекратяване на договора. Поддържа, че съгласно чл. 15 от договора Р. Т.
отговаря солидарно с ползвателя за задължението за неустойка. Моли съда да уважи иска.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Р. Е. Т.. Не оспорва наличието
на облигационно правоотношение. Релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна
давност. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Основателността на предявения иск е обусловена от установяване от страна на ищеца
при условията на пълно и главно доказване, наличието на облигационно правоотношение с
ответниците, че е изправна страна по договора, че страните са постигнали неустоечно
съглашение при предсрочно прекратяване на договора по причина, за която отговаря
ползвателят, условията за солидарна отговорност, че размерът на неустойката възлиза на
претендирания. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
задължението си по договора, поради което не са били налице основанията за неговото
прекратяване, както и че е погасил претендираните вземания.
Страните не спорят, че са сключили договор от 11.06.2018 г., който е приет по делото и
според който ищецът предоставя на „.......“ ЕООД в качеството на ползвател за временно
безвъзмездно ползване движими вещи, свързани с продажба на кафе (2бр.кафемашини,
кафемелачка, миксер и рекламно платно), за което е подписан приемо – предавателен
протокол на 22.06.2018 г. Установява, се и че с подписването на допълнително
споразумение към договора от 05.10.2018г. на ползвателят е предоставен и кафеавтомат. Не
са спорни и условията, при което е предоставено ползването на посочените движими вещи,
вкл. и поето от ползвателя задължение да закупува ежемесечно еднократно или на части не
по-малко от 24 кг кафе „......“ и не по-малко от 12 кг кафе „Сантос“, както и всички
съпътстващи предлагането на кафе – напитки консумативни стоки. Страните са се договори
(чл. 13 и чл. 14) срещу еднократно парично възнаграждение в размер на 5200,00 лева
ползвателят да рекламира в обекта си стоките по ценова листа на ищеца чрез поставяне,
монтиране или ползване на предоставените му рекламни материали, както и чрез
брандиране на обекта по схема, което следва да се направи изцяло за сметка на .............
ЕООД. По делото е приобщено копие на платежно нареждане от 09.08.2019 г. за сумата
5200,00 лева, платена от ............. ЕООД в полза на „.......“ ЕООД, което не се оспорва от
ответника. При тези данни съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора като е представил за ползване описаните в договора движими вещи и рекламни
материали и е заплатил уговорено еднократно възнаграждение. Срокът на договора е една
година, като е уговорено, че ако до изтичането му ползвателят не закупи минимално
количество стоки по чл. 4, т.9, той продължава действието си.
С оглед наведените от ищеца твърдения за неизпълнение от страна ползвателя да
закупува договорените количества кафе и кафе-консумативи, в тежест на ответника по
делото бе да установи положителният факт на изпълнение на поетите с договора
задължения. По делото обаче липсват представени доказателства в този смисъл, поради
което съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало потестативнито му право едностранно
да прекрати договора, уговорено и в чл. 8, т. 3 от договора, което е упражнено с депозиране
на исковата молба в съда и получаването й от ответника по делото. Предвид това договорът
се счита развален с исковата молба, тъй като длъжникът не е изпълнил в хода на съдебното
производство до изтичането на обективно подходящия с оглед конкретните обстоятелства
срок, в който смисъл е Решение №81 от 03.06.2015 г. по т.д. №1591/2014 г. на ВКС второ ГО.
Съгласно клаузата на чл. 14 от договора в случай на предсрочно прекратяване на договора
по причина, за която отговаря ползвателя, той дължи връщане на полученото
възнаграждение като неустойка в седемдневен срок от прекратяване на договора. Ответната
страна не доказа погасяване на задължението преди приключване на съдебното дирене,
поради което претенцията съдът намира за доказана по своето основание.
Размерът на претендираната неустойка е определен във фиксиран размер на 5200,00
лева, за което страните са се съгласили с подписването на процесния договор, поради което
съдът приема, че исковата претенция е установена и по размер.
2
Предвид основателността на исковата претенция в нейната цялост следва да се разгледа
и възражението на ответната страна за погасяването й с изтичане на кратката тригодишна
погасителна давност.
Погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо
съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Изискуемостта настъпва на датата на падежа, т.е. на датата, на
която е уговорено да се изпълни задължението. Преди датата на падежа задължението не е
изискуемо и следователно не тече погасителна давност. В случая вземането е станало
изискуемо с изтичане на срока за изпълнение, а именно седем дни след получаване на
изявлението на ищеца за прекратяване на договора. Вземането за неустойка поради
неизпълнение на задължение по договора няма белезите на периодично плащане по смисъла
на дадените в ТР №3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, противно на наведените
от ответната страна доводи, поради което същото се погасява с изтичането на общата
петгодишна давност, която в случая не е изтекла, тъй като съгласно чл.115,б.”ж” ЗЗД,
давност не тече докато трае съдебния процес относно вземането.
Според разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ЗЗД освен в определените от закона случаи
солидарност между двама или повече длъжници възниква само ако е уговорена. В случая се
установява от приобщения договор, че страните са се съгласили с подписването му Р. Е. Т. да
встъпи като солидарен длъжник на ползвателя за всички поети от последния задължения
към ............. ЕООД, включително за връщане на получени вещи и за заплащане на дължими
неустойки и обезщетения, ако има такива. Предвид това съдът намира, че ответниците в
качеството си на солидарни длъжници следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
установената за дължима неустойка за неизпълнение на задължения по договора от
11.06.2018 г.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 22.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца, който
претендира такива по представен списък за държавна такса – 208,00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 1200,00 лева, които следва да му се присъдят в цялост
Така мотивира, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.......‘ ЕООД ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр. .......... и
Р. Е. Т. ЕГН ********** с адрес: гр. ......... да заплатят солидарно на ............. ООД ЕИК
.......... със седалище и адрес на управление: гр. .......... на основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата
5200,00 лева, представляваща неустойка, начислена на основание чл. 14 от сключен между
страните Договор от 11.06.2018г. поради прекратяването му, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 25.11.2022 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1408,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3