№ 1011
гр. София, 28.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в закрито заседание на двадесет
и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20211100901827 по описа за 2021 година
В исковата молба дружеството-ищец твърди, че е собственик на недвижим имот,
представляващ дворно място с площ съгласно документ за собственост от 702 кв.м., а
съгласно скица от техническата служба на Столична община - район Лозенец, издадена въз
основа на регулационен план към 08.02.2007 г., с площ от 769 кв. м., за което дворно място е
бил отреден Парцел XLI1-438 (четиридесет и втори, отреден за имот с планоснимачен номер
четиристотин тридесет и осми), в кв. 242в (двеста четиридесет и втори, буква „в“), по тогава
действалия регулационния план на гр. София, местност „Лозенец - 1-ва част“, находящ се на
административен адрес: гр. София, ул. ****, който имот понастоящем е обособен през
2016г. с изменение на план за регулацията в Урегулиран поземлен имот № XL11-438, с
площ от 703 кв.м., с кадастрален идентификатор 68134.900.438, съгласно КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-739 от 21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е площ по
скица от 713 кв.м. при граници и съседи имоти с кадастрални идентификатори: север -
68134.900.865, изток - 68134.900.441,юг - 68134.900.1035 (ул. Червена стена), запад -
68134.900.437, ведно с изградените в Дворното място и описани в документа за собственост
- жилище с площ от 37,86 кв. м., състоящо се от една стая, кухня, килер и антре, ведно с
барака до сградата и жилище с площ от 53,63 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня, баня-
клозет малък хол и антре, заедно с навес в двора, служещ за гараж (наричани по-долу
„Имоти“, „Обекти на собственост“). Твърди, че е придобил имотите чрез Договор за
покупко-продажба на търговско предприятие от 16.04.2014г. от праводателя си „Г.С. БГ“
ЕООД с ЕИК ****, което пък дружество ги придобило от две различни лица - съответно
притежаващи по 1/2 идеални части от дворното място и собствеността върху сградите.
Излага, че косвеният му праводател г-н Н.Б. е притежавал единствено самостоятелното
жилище от 53,63 кв.м, находящо се в южната част на дворното място, заедно с прилежащата
към него 1/2 идеална част от това дворно място, а косвеният праводател - ответникът „Б.С.“
ЕООД (н.) е притежавал само жилище от 37,80 кв. м. находящо се в северната част на
дворното място, заедно с 1/2 идеална част от това дворно място. Сочи, че в хода на
поредицата на вписаните прехвърляния и права, това са самостоятелни отделни и
поединично индивидуализирани обекти на права и те по този начин са и придобити от
ищеца, като част от търговското предприятие на последния праводател - „Г.С. ГД“ ЕООД.
Намира, че не е бил надлежно конституиран по изп. дело № 8113/2014г. на ЧСИ М.Б., с
взискател първият ответник „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и длъжник вторият ответник
„Б.С.“ ЕООД, и също така не е бил надлежно уведомен за извършване на публичната
продан, с която третият ответник „С.Х.П.“ АД се е опитал да придобие всички имоти вкупом
и без да са налице противопоставими права. В резултат на така проведената публична
продан на имотите, ищецът бил принудително отстранен от собствения му имот, който е с
1
реална пазарна стойност над 3 500 000 евро, без да получи нищо насреща, включително - не
получава плащане по вземанията в размер на паричната равностойност на разликата над
200 000 евро и лихви, до пълната фиктивна и незаконна цена, която твърди да е определена
от ЧСИ само в полза на ответниците. Излага, че с Постановление за възлагане на недвижимо
имущество от 27.03.2015г., с изх. № 80825/23.11.2015г. на ЧСИ М.Б. по изп. дело №
8113/2014г., вписано под Акт № 51, том 171, вх. № 71642 от дата 01.12.2015 г. на Служба по
вписванията - гр. София (наричано по-долу „ПВНИ“), на ответника „С.Х.П.“ АД са
възложени заедно и без отделна индивидуализация на отделните права, всички процесни
обекти - парцел, самостоятелни обекти в сграда, обслужващи постройки. Счита за нищожно
и Постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот от
31.03.2016 г., изх. № 26281/11.04.2016 г. на ЧСИ М.Б., вписано под Акт № 102, том 47, вх. №
20286 от 12.04.2016г. Правният си интерес от предявяване на иска за прогласяване
нищожността на постановленията на ЧСИ обосновава с това, че при настъпилия правен
ефект от това, ответното „С.Х.П.“ АД няма да е придобило собствеността, като за него ще
възникне задължението да предаде имотите обратно на ищеца. Излага доводи за
незаконосъобразност на ПВНИ, като твърди, че нарушава закона, заобикаля го и
противоречи на добрите нрави, а също така е и с невъзможен предмет, като имуществото,
което е описано в него, не принадлежи на длъжника и не обезпечава каквито и да било
вземания на първия ответник, по изпълнително дело № 8113/2014 г. на ЧСИ М.Б.. В
допълнение на доводите си незаконосъобразност на постановленията на ЧСИ сочи, че в
нотариалния акт на банката, представен пред ЧСИ, са описани два отделни обекта на
ипотечни права върху Парцел XLII-438, а именно - в ипотеката поотделно са описани и
ипотекирани по 1/2 идеална част от този парцел, заедно със съответен самостоятелен
жилищен обект върху парцела. Освен това сочи, че неправомерно при изпълнителен лист за
200 000 евро главница, ЧСИ и банката взимат решение, че следва да продадат парцела в
цялост, ведно с отделните жилищни обекти върху него, заедно с принадлежащите постройки
и пристройки. В подкрепа на това излага, че пазарната стойност на дворното място, към
датата на публичната продан и ПВНИ е над 3 500 000 евро, докато вещото лице, наето от
банката и ЧСИ, дава оценка от 1 427 668 лева за земята или 729 955 евро. Самото
прехвърляне с ПВНИ било извършено за още по-ниска цена – 1 070 000 лева.
Ищецът твърди, че в описа на недвижимия имот - земя са включени и няколко
съседни имота по скица, която е издадена за друг парцел, а не за процесния и площ по
неиндивидуализиран в ПВНИ нотариален акт. Сочи, че освен това са сгрешени номерата на
всички парцели в ПВНИ.
Твърди, че с действията на съдебния изпълнител са му били нарушени и правата на
защита, доколкото ищецът не е получавал покана за доброволно изпълнение, нито надлежно
съобщение/уведомление за процесната публична продан; не са му били връчени документи,
удостоверяващи какви са претендираните вземания. Твърди също, че процесното
постановление е подписано само от ПЧСИ и липсва подписът на ЧСИ.
В частност относно постановлението за поправка сочи, че ЧСИ не разполага с
компетентност да издава такова, като счита за неприложими правилата ГПК в този смисъл.
Освен това, твърди, че в така издаденото постановление били описани имоти с
индивидуализиращи белези напълно различни от тези, с които са описани прехвърлените
имоти.
Предвид изложеното моли съда да установи и да прогласи спрямо всеки от
ответниците, че постановление за възлагане на недвижимо имущество от дата 27.03.2015г. с
изх. № 80825/23.11.2015г. на ЧСИ М. Б., и Постановление за поправка на постановление за
възлагане на недвижим имот от 31.03.2016г., изх. № 26281/11.04.2016 г. на ЧСИ М.Б., са
нищожни и не пораждат правни последици за „Т.с.“ЕООД. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „С.Х.П.“
2
ЕООД в установения срок за това, в който оспорва предявените искове по допустимост и
основателност. По възражението си срещу допустимостта на иска заявява, че всички
посочени в исковата молба основания за недействителност на постановлението да възлагане
са извън изрично очертаната от законодателя възможност за търсене по исков ред на такава
недействителност, съобразно нормата на чл.496, ал.3 ГПК. Ето защо счита, че доколкото
изложените от ищеца факти и обстоятелства, на които се основава искът му, са различни от
допустимите за прогласяване недействителност на постановление за възлагане, искът е
процесуално недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено. Излага, че
публичната продан, завършила с атакуваните с иска възлагателни постановления, е
извършена от компетентен орган, в рамките на законосъобразно проведен изпълнителен
процес. Същата е извършена въз основа на надлежно издаден изпълнителен лист и
принудителното изпълнение е извършено спрямо надлежно ипотекиран за дълга и годен да
бъде обект на такова изпълнение и продажба недвижим имот. Твърди, че вследствие
извършената публична е придобил УПИ № XLII - 438, кв. 242В, м. „Лозенец I част“. Намира
процесните постановления за действителни по смисъла на закона и че са породили
прехвърлителен ефект.
Съдът, като взе предвид изложените от ответника съображения по оспорване
допустимостта на предявените искове, намира същите за основателни.
Заявените от ищеца основания за недействителност на постановлението за възлагане
на недвижим имот по своя характер касаят законосъобразността действията на съдебния
изпълнител при провеждане на публичната продан на имотите – обект на възлагането. В
този смисъл ищцовото дружество излага в доводите си, че не е участвало в проведена
публична продан, въпреки качеството му на собственик на имота – обект на продажбата,
поради което е бил лишен от възможността да обжалва действията на съдебния изпълнител.
Освен това, сочи, че имотите са били продадени в тяхната съвкупност, което счита за
недопустимо, с оглед индивидуализирането им като отделни такива, като освен това сочи, че
описанието им в постановлението за възлагане не е идентично с това в документа за
собственост. Сочи за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител при
определяне оценката на имота, доколкото били оценени само част от имотите, които освен
това били оценени незакосъобразно съвкупно, като освен това оценката била значително
занижена спрямо пазарната им стойност. Като основание сочи и липсата на правомощие на
съдебния изпълнител да прехвърля парцел с неуредени сметки по регулация, какъвто сочи
да е случаят, доколкото обект на продажбата не е дворното място, а самият УПИ. В
обявлението за провеждане на публичната продан имотът също бил описан с номер на УПИ
– различен от този, с който действително е индивидуализиран, като е посочено, че същият е
с уредени сметки по регулация, което сочи като допълнително основание за
незаконосъобразност на действията по реализиране на проданта.
В разпоредбата на чл. 496, ал. 3 ГПК е предвидена възможността за атакуване на
постановлението за възлагане само по пътя на обжалването му, като част от изпълнителното
производство, като действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред
3
само при нарушаване на чл. 490 ГПК /при участието на лицата, които нямат право да
наддават/ и при невнасяне на цената.
В случая като основания за незаконосъобразност на възлагането на имота са
посочени основания, които могат да бъдат наведени при оспорване законосъобразността при
обжалване действията на съдебния изпълнител при осъществяване на публичната продан.
Така заявените основания не са предвидени и в предметния обхват на исковото
производството, което може да бъде образувано, съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 3
ГПК. Възможността за предявяване на искове с такъв предмет би довело до нарушаване
стабилитета на постановлението за възлагане, с което купувачът в проданта се легитимира
като негов собственик, както и до възможността за атакуването му по всяко време. Като не е
предвидил правото на иск за прогласяване нищожност на публичната продан и на
постановлението за възлагане, законодателят е целял именно да стабилизира публичната
продан, предвид полученото от взискателя плащане и погасяване дълга на длъжника, както
и да се стимулират третите лица да участват в проданта. Когато е продаден имот, който не е
принадлежал на длъжника, защитата на третото лице-собственик е по исков ред, но чрез иск
за собственост, а не чрез оспорване на публичната продан и постановлението за възлагане. В
случай, че такъв иск бъде уважен, би било установено, че купувачът не е придобил правото
на собственост, т.е. че проданта не е произвела вещно действие, но не и нищожност на
публичната продан.
Освен това, посочените от ищеца основания за нищожност на постановлението за
възлагане на основание чл. 26 ЗЗД, поради противоречие на закона и добрите нрави, поради
липсата на предмет, счита за неприложими при преценка неговата действителност,
доколкото същото няма характер на договор, а представлява акт на съдебния изпълнител, в
който обективира дължимо от него действие при осъществяване на публичната продан при
наличието на предпоставките за това и извършването на предходни законоустановени
действия, за да бъде прието, че е реализирана такава.
Относно постановлението за поправка на постановлението за възлагане сочи, че не е
удостоверено в документа издаването му от помощник ЧСИ, като счита, че не е налице
предвиден такъв ред за актовете в изпълнителното производство.
По аналогични мотиви съдът намира за недопустими и предявените искове за
недействителност и по отношение на постановлението за поправка, като счита, че същото
като действие на съдебния изпълнител може да бъде атакувано само по пътя на обжалването
му или при иск за оспорване транслантивния ефект на постановлението за възлагане.
С оглед гореизложеното, предявените искове предмет на разглеждане в настоящото
производство съдът намира за процесуално недопустими, поради което исковата молба
подлежи на връщане, на основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх.№ 15442/03.09.2021г., депозирана от „Т.с.“ЕООД против
„Р.Б.“ЕАД, „Б.С.“ЕООД и „С.Х.П.“АД.
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 1827/2021 г. по описа на СГС, ТО, VІ-5
състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд
в 1-седмичен срок от съобщението до ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5