№ 4898
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110212761 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от „Проми“ ООД, ЕИК ********* (търговско
наименование „Промаркет“), със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Лазар
Михайлов" 126, представлявано от М.Х.С., ЕГН ********** на длъжност управител и Т. П.а
С., ЕГН ********** на длъжност управител, против наказателно постановление № 002571
от 25.07.2023 г., издадено от И.Г.Б. - и. д. директор на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите упълномощен,
съгласно Заповед № 670 от 06.07.2023 г. на Председателя на Комисията за защита на
потребителите, с което на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в
размер на 7 500 (седем хиляди и петстотин) лева, за нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 2, вр.
чл. 68д, ал. 2, т. 4, предл. 3, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. с чл.68 в от ЗЗП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно
издадено, в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Оспорва
направената констатация в санкционния акт, че е извършил вмененото нарушение. Навежда
доводи, че доколкото има цена за 100 гр. не може да се приеме, че липсва цена. Твърди, че
не е осъществен състав на нелоялна търговска практика, както и, че не е спазена
процедурата по нейното установяване. Навежда доводи за процесуална незаконосъобразност
и твърди, че актът за установяване на административно нарушение не е съставен и връчен
по съответния ред. Счита, че имуществената санкция е наложена в прекомерен размер, както
и, че е осъществена неправилна преценка за приложението на чл. 28 ЗАНН, в резултат на
което разпоредбата не е приложена.
На посочените в жалбата основания, моли съда да отмени наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят „ПРОМИ ООД“, редовно призован, представлява се от адв. П.. След
приключване на съдебното следствие претендира за отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно и неправилно и в условията на алтернативност, моли съда да
1
приеме, че извършеното деяние представлява маловажен случай и да постанови налагане на
имуществена санкция в минимален размер.
Въззиваемата страна – и.д. директор на регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, редовно
призована, представлява се от адв. Каменова, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.02.2023 г. била извършена проверка на място в магазин „Промаркет“, находящ се
в гр. София, ул. “Проф. Ал. Тодоров-Балан“ № 5 от свид. А. И. К. на длъжност Главен
инспектор в София - Комисия за защита на потребителите. Проверката била съвместна с
БАБХ и НАП.
В хода на проверката е установено, че в търговския обект се предлагат за продажба
хранителни стоки, като пред всеки артикул е поставен търговски етикет, съдържащ
информация за вид на стоката и нейната продажна цена. Било установено, че някои стоки, в
т.ч. различни видове ядки, които поначало се предлагали в насипно състояние, са поставени
от търговеца в пластмасови кутии, предварително опаковани и изложени за продажба на
рафтове в търговския обект. Кутиите са еднакви, но съдържат различно количество ядки.
Пред кутиите с различни видове ядки са поставени търговски етикети със следната
информация:
Ядки „Микс суров" 100 гр. - 2,64лв.
Сурово кашу 100 гр. - 2,89лв.
Ядки Енерджи микс суров „ПРОМОЦИЯ" 100 гр. - 3,25лв.
Сурови лешници 100 гр. - 2,29лв.
Ядки кашу печено 100 гр. - 2,99лв.
Ядки шам фъстък 100 гр. - 3,29лв.
Стафида „Златна" „ПРОМОЦИЯ" 100 гр. - 1,89лв.
Ядки фъстък печен 100 гр. - 0,85лв.
Констатирано било, че продажните цени са обявени за 100 гр. на етикетите поставени
пред предварително опакованите в кутии ядки, с различни грамажи. В констатациите си от
проверката, органът е приел, че обявените цени за 100 г. и начинът, по който е представена
тази информация, предвид предварително опакованите в кутии ядки /с приблизителен
грамаж, близък до 100 гр./ биха могли да доведат до объркване потребителите, относно
реалната продажна цена на предлаганите продукти. Констатирал е, че някои от търговските
етикети, съдържали надписа „Промоция!", което според органа създавало допълнително
усещане, че обявената цена е възможна и допустима, и въздейства върху средния
потребител, като прави същата по-достъпна, предвид наличието на ценово намаление. Това
създава специфично предимство по отношение на цената, съгласно разпоредбата на чл.68д,
ал. 2, т. 4, предложение 3 от ЗЗП.
За посочените констатации бил съставен констативен протокол № К-
2758828/21.02.2023 г. в присъствието на управителя на магазина П.Ц..
При съобразяване на горепосочените обстоятелства свид. А. И. К. на длъжност Главен
инспектор в РД София - Комисия за защита на потребителите, съставила в присъствието на
свид. И. И. К. и свид. М. В.П. акт за установяване на административно нарушение №
002571/10.04.2023 г., срещу дружеството жалбоподател като квалифицирала нарушението
по чл. 68д, ал. 2, т. 4, предл. 3, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от
ЗЗП. Актът бил връчен на същата дата.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното НП №
2
002571/25.07.2023 г. от И.Г.Б. - и. д. директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите упълномощен, съгласно
Заповед № 670 от 06.07.2023 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с
което на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 7 500
(седем хиляди и петстотин) лева, за нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 68д, ал. 2, т.
4, предл. 3 във вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява въз основа на следните
доказателствени източници, а именно: показанията на свидетеля А. И. К., акт за
установяване на административно нарушение бл. № 002571/10.04.2023 г., НП № 002571 от
25.07.2023 г., констативен протокол № К-2758828/21.02.2023 г., Заповед № 670 от 06.07.2023
г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, Заповед № 322 ЛС от
22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.
Настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на свид. А. И. К., които са
логични, последователни и непротиворечиви. Същите намират подкрепа в приложените по
делото и приобщени на основание чл. 283 НПК писмени доказателства. Съдът кредитира в
цялост и приложените по делото писмени доказателствени източници, които са логични,
последователни и безпротиворечиви и установяват по несъмнен начин фактите, изведени
по-горе.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
След извършена цялостна проверка на материалния и процесуалния закон съдът
констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения
ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е основателна, поради следните съображения:
След съпоставка между съдържанието на Акта и Наказателното постановление съдът
установи, че в двата акта са посочени едни и същи правни норми като нарушени, макар и
при променена последователност в изброяване им. Извършеното процесуално нарушение не
е съществено, тъй като не води до реално ограничаване правото на защита на „Проми“ ООД,
поради причина, че и в акта за установяване на административното нарушение, и в
наказателното постановление фигурират всички правни норми, сочени като относими към
нарушението. Посочена е връзката между разпоредбите и е без значение дали изписването
им ще започне от общата към специалната норма или в обратен ред. В този смисъл са
Решение № 8376/28.12.2016 г. на АССГ, VІІ касационен състав по адм. дело № 8719/2016 г.;
Решение № 4707/13.07.2017 г. на АССГ, ІX касационен състав по адм. дело № 5210/2017 г. и
други. Актът за установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съдържат всички необходими реквизити, изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения и спорът следва да бъде разгледан по същество.
Член 68в от ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. Относно понятията
„нелоялна търговка практика“, „търговска практика“, „заблуждаваща търговска практика“ и
понятието „търговец“ е дадена легална дефиниция в ЗЗП. Изясняването на тяхното
съдържание е допълнено в текущата практиката на касационната инстанция. В решение №
3
1598 от 13.03.2023 г. на АССГ по адм. д. № 10570/2022 г., съдът е приел, че съгласно чл.
68д, ал. 1, пр. 2 от ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато по някакъв начин,
включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат
вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската
практика. Информацията за цената или начина на нейното изчисляване е едно от
обстоятелствата по ал. 1 на чл. 68д от ЗЗП / чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП/. От изложеното
следва, че фактическият състав на конкретната заблуждаваща търговска практика, изисква
първо да се установи съдържанието на предоставената информация, второ - цялостното й
въздействие в състояние ли е да въведе в заблуждение средния потребител, и трето - в
състояние ли е да го мотивира да вземе решение, което без това въздействие не би взел.
Посочените елементи на фактическия състав следва да са налице кумулативно. Средният
потребител е този, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен. Понятието "Добросъвестност и професионална компетентност" е степента на
специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и
проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или
принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца /§ 13, т. 28 от
ДР на ЗЗП/, "Търговско решение" е всяко решение, взето от потребител за това дали да
закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши
цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да
упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата,
независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не /§ 13, т. 31 от
ДР на ЗЗП/ в резултат на отправена "покана за покупка", тоест търговско съобщение, което
посочва по подходящ начин, в зависимост от използваното средство за осъществяване на
търговско съобщение, характеристиките на стоката или услугата и тяхната цена и което дава
възможност на потребителя да направи покупка. /§ 13, т. 29 от ДР на ЗЗП/. В тази насока са
и постановените решение № 4141 от 21.06.2022 г. на АССГ по адм. д. № 3784/2022 г.,
решение № 4184 от 23.06.2023 г. на АССГ по адм. д. № 3473/2023 г., решение № 5868 от
9.10.2023 г. на АССГ по адм. д. № 8074/2023 г. и други.
В обобщение следва да се приеме /с оглед рамките на конкретното
административнонаказателно обвинение/, че за да е налице визираното нарушение по чл.
68в, вр. чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗЗП е необходимо да се докаже, че
„Проми“ ООД /като търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП/ е извършил нелоялна
/заблуждаваща/ търговска практика чрез въвеждането на невярна и подвеждаща информация
относно цената или начина на изчисляването или съществуването на специфично
предимство по отношение на цената на стоките, които са били продавани в магазина на
дружеството– жалбоподател по време на проверката.
Установените по делото факти налагат следните изводи – доколкото проверяващите
органи, в хода на проверката, извършена от КЗП, съвместно с НАП и БАБХ са констатирали
в магазина на дружеството-жалбоподател, че продажните цени са обявени за мерна единица
/в случая 100 гр./ на етикетите поставени пред предварително опакованите в кутии ядки, с
различни грамажи, както и обстоятелството, че някои от етикетите съдържали надписа
„Промоция!", като по своето естество тези съобщения са насочени към потребителя и целят
4
неговото насърчаване и реализиране на продажба на въпросните стоки, СРС – 116-ти състав
счита, че в случая е налице "търговска практика" по смисъла на §13, т.23 от ДР на З. /"всяко
действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение,
включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко
свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на
услуга на потребителите/.
За да е налице административно нарушение, обаче, е необходимо да се докаже, че тази
търговска практика на „Проми“ ООД е заблуждаваща, а оттам и нелоялна. Според
настоящия съдебен състав, обстоятелството, че цената на етикета, поставен пред кутиите с
ядки, е била определена за количество мерна единица /в случая 100 гр./ и тя е
действителната и вярната, а не е определена като цена за разфасовка, е без значение за
процеса на формиране на мнение на потребителя дали да закупи въпросната стока или не,
тъй като в случая става въпрос за изключително малка разлика между цената за мерна
единица продукт и тази която би трябвало да бъде определена за конкретна разфасовка,
както посочват свидетелите. Именно поради това СРС – 116-ти състав счита, че в случая
вземането на търговско решение от страна на потребителя да купи или не дадена намалена
стока, не би се повлияло от разликата в пренебрежими количества. Става въпрос за
неизпълнено задължение да се посочи цена за разфасовка по смисъла на чл.20, ал.1 от ЗЗП –
отделен състав на административно нарушение. Поради това съдът приема, че в случая не е
налице изискуемата по чл. 68д, ал.1 от ЗЗП предпоставка - възможност за вземане на
решение, което потребителят не би взел без използването на въпросната търговска практика.
Освен това, съгласно чл. 68г, ал.1 от ЗЗП, за да бъде нелоялна една търговска практика
тя трябва да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение
на средния потребител. В §13, т.25 от ДР на ЗЗП е дадена дефиниция на "съществено
изменение на икономическото поведение на потребителите" и това е "използването на
търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе
информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не
би взел без използването на тази търговска практика". Настоящият съдебен състав счита, че
разликата между цената, определена за количество мерна единица и цената за конкретна
разфасовка, не съставлява съществен аргумент при вземането на решение от страна на
потребителя дали да закупи или не стоката, тъй като тази разлика в цената е пренебрежимо
малка. Поради това съдът не счита, че с поставянето на етикети с цена за единица продукт,
способността на потребителя да получи информация за действителната стойност на
артикула и съответно да реши дали да го купи или не при така указаната цената. Мотивиран
от това СРС приема, че неправилно в случая административнонаказващият орган е приел, че
търговецът накърнява съществено икономическите интереси на потребителите.
Преценката за възможността за въвеждане в заблуждение по смисъла на чл. 68д, ал.1 от
ЗЗП, законодателят изисква да се направи спрямо "средния потребител". Този термин е
използван и в чл. 68г, ал.1 от ЗЗП. В българското законодателство не съществува легална
дефиниция на понятието "среден потребител". Съгласно съображение 18 от Директива
2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и
изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО
на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), "средния
потребител" е този потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително
наблюдателен и предпазлив, като се отчитат обществените, културни и лингвистични
фактори. Така съдът достига и до следващия си правен извод – на потребител, на който е
посочена цената за мерна единица продукт, при условие, че под "среден потребител" следва
да се разбира такъв, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, би трябвало да може да изчисли цената за разфасовка и да го съпостави с
5
цената за количество мерна единица, в резултат на което да установи, че завишението е с
няколко стотинки, в полза на търговеца, и да вземе информирано решение дали да купи
стоката, т. е. не би могъл да бъде заблуден. Това е още едно самостоятелно основание съдът
да приеме, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 68д, ал.1 от ЗЗП в конкретния казус.
Водим от всичко посочено до тук СРС – 116-ти състав прие, че в конкретния случай
фактите по делото сочат за наличие на търговска практика на „Проми“ ООД, която не може
да бъде квалифицирана като заблуждаваща по смисъла на чл. 68д, ал.1 от З. във връзка с
цената на проверяваните стоки и начина на изчисляването . Щом деянието на
жалбоподателя не се доказа да е съставомерно по квалифицирания състав /чл. 68д, ал.1 и
ал.2, т.4 от З./, това означава, че е несъставомерно и по общия текст на закона /чл. 68г, ал.4,
вр. чл. 68в от З./.
Освен това следва да се има предвид, че търговецът не се установява да е имал
намерение да се възползва или да създава нелоялна търговска практика. В случая той не е
изпълнил друго свое задължение, а именно това, посочено в чл.20, ал.1 от ЗЗП - търговецът
е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на
предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг
подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната
цена може да се обозначи върху етикета. В случая се касае именно за посочена цена за
единица мярка – 100 грама, но търговецът не е посочил цената за разфасовка. Това е съвсем
отделен състав на административно нарушение, санкциониран по реда на чл.200 от ЗЗП, за
което обаче не му е повдигнато административнонаказателно обвинение. Неправилно и в
нарушение на материалния закон АНО е подвел деянието като такова, представляващо
нелоялна търговска практика при положение, че се касае за друг отделен състав на
административно нарушение. Не става ясно в какво се изразява нелоялната търговска
практика и нейните елементи. АНО е нарушил материалния закон като е подвел
деятелността под неправилната материалноправна норма.
Отделно от това съдът установи, че НП съдържа съществени вътрешни противоречия.
От една страна се твърди стоката да е насипна, а впоследствие, че не е. Създава се пълна
неяснота относно вида на стоката и какви задължение с оглед нейния вид има търговецът.
Първоначално се твърди стоката да е разфасована в отделни пластмасови кутии с различен,
но близък до 100 грама грамаж, а впоследствие се твърди да е насипна. За насипните стоки
липсва задължение за обявявана на цена на разфасовка, защото разфасовка липсва. Неясно
защо на две места в НП стоката е опредена като насипна в нарушение на §10 от ДР на ЗЗП,
според който "Стоки, продавани в насипно състояние" са стоките, които не са
предварително пакетирани и се претеглят в присъствието на потребителя. Реално не става
ясно стоката насипна ли е или не според АНО, което влече като последица и различна
оценка на задълженията му по отношение на обявяване на цената. Съгласно чл.23 от ЗЗП за
стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица
мярка, което задължение реално е изпълнено и е посочена вярна и достоверна цена за 100
грама продукт.
По въпроса свързан с разноските:
Жалбоподателят не се е възползвал от правото си да претендира разноски в
производството.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 002571 от 25.07.2023 г. на И.Г.Б. - и. д.
директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите упълномощен, съгласно Заповед № 670 от 06.07.2023
г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а
от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 7 500 (седем хиляди и петстотин) лева,
за нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 4, предл. 3, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. с
чл.68 в от ЗЗП на „Проми“ ООД, ЕИК ********* (търговско наименование „Промаркет“).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията,
предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7