Решение по дело №1410/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. И. С., [ЕГН], адрес: гр. Кричим, [улица], чрез адв. В. В., съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет. 1, офис 2, против Заповед № РД-02-09-112/06.04.2023г. на Кмета на Община Кричим, с която на основание чл. 44, ал.2 във вр. с ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във вр. с чл. 223, ал.1, т. 8 от ЗУТ и чл. 225а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т.1 и т. 2 от ЗУТ е наредено на А. С. в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта да премахне доброволно незаконен строеж – Сграда, обособена за жилищни нужди, изградена непосредствено от източната страна на сграда с [идентификатор], в ПИ 39921.502.124, разположена в УПИ III-69, кв. 130 по действащ регулационен план, с административен адрес: гр. Кричим, [улица], както и теренът да бъде почистен от строителните отпадъци при спазване на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и да бъде възстановен във вида, преди извършване на незаконното строителство.

Жалбоподателката моли да се отмени оспорваната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че проверката на обекта е извършена от служители по чл. 223 ЗУТ, които не разполагат с необходимата компетентност за това. Излага възражения за това, че има допуснати процесуални нарушения в хода на издаването на оспорваната заповед и не е обсъден въпросът за вида на строежа, не е установено дали същият представлява строеж или преместваем обект, както и не е изследвана търпимостта на строежа, ако е такъв. Представя гласни и писмени доказателствени средства. Претендира разноски.

Ответникът - Кметът на община Кричим, чрез адв. С., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана до съда чрез общинската администрация на 09.05.2023г. Оспорената заповедта е връчена на 24.04.2023г. Следователно, обжалването е направено в рамките на 14-дневния срок.

Жалбоподателят, в качеството си на възложител на строежа, е заинтересован по смисъла на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и разполага с право на жалба.

Ето защо жалбата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административното производство е стартирало по повод подадена жалба от Б. Р., съсобственик в ПИ 39921.502.124.

В тази връзка жалбоподателката е уведомена, че на 15.02.2023 г., 14:00ч., от комисия, назначена със Заповед № РД-02-09-45/09.02.2023г. на Кмета на О. К., ще бъде извършена проверка на място, като е изискано представянето доказателства за времето на извършване на строежа. Резултатите от извършената на 15.02.2023г. проверка са обективирани в Констативен протокол (КП) от същата дата.

Последвало е извършване на проверка по документи и на място от служители от администрацията на Община Кричим на 01.03.2023 г., която проверка е осъществена в отсъствието на А. С., за което е съставен КА № 2 от 01.03.2023 г.

В съставения от администрацията Констативен акт № 2 от 01.03.2023г. е прието, че нареденият за премахване строеж представлява сграда, обособена за жилищни нужди, състояща се от: спалня, кухня с трапезария и камина, тоалетна с баня, изградена непосредствено от източната страна на сграда с [идентификатор], разположена в [ПИ]. Описано е, че строежът представлява дървена паянтова конструкция, изпълнен от дървени греди, колони и рамки, покрити с дървени плоскости - OSB, с ПВЦ дограма и ролетни щори по отворите на прозорците. Покривът на сградата е двускатен - дървена конструкция с покритие - керамични керемиди и метални улуци, сградата е изградена на бетонов фундамент (плоча), около нея са оформени пътеки от каменни плочи на бетон. Постройката е с приблизителни размери д. = 11,20 м. х ш. = 4,30 (6,60) м. и височина около Нк.=2,7 м., измерени на място с ролетка, площ от около 57 кв.м. Вътрешно сградата е решена с шпакловани вътрешни стени, декоративен камък на подовата конструкция, същата е захранена с ток и вода, монтирани са 2бр. климатични системи. От западната страна на постройката е обособена масивна външна лятна мивка и масивен барплот, с дървен покрив - навес, функционално свързани към сградата.

Посочено е, че строежът е изпълнен в имот с кадастрален [идентификатор] по КККР на гр. Кричим, УПИ Ш-69, кв. 130, по действащ регулационен план на гр. Кричим, с административен адрес: гр. Кричим, [улица], непосредствено от източната страна на сграда с [идентификатор], с приблизителни размери и разположение, съгласно изготвената окомерна скица.

Прието е, че изпълненото строителство е извършено без строителни книжа - одобрени проекти и без разрешение за строеж, с което са нарушени разпоредбите на чл.148 от ЗУТ, чл.137, ал. 3, предложение второ и чл.157, ал.1 от ЗУТ.

В КА е отбелязано, че имотът е собственост на наследници на Д. С. И., съгласно Нотариален акт № 34, том 24, дело 11186 от 15.05.1975 г., издаден от ПРС и Б. Д. Р., съгласно Нотариален акт № 43, том 32, дело 11187 от 15.05.1975 г., издаден от ПРС.

Описано е, че строежът е извършен от А. И. С. през 2018-2019г., съгласно декларация за периода на реализация на горепосочения строеж от 15.02.2023 г., подписана лично от А. С.. Към КА е приложена окомерна скица.

КА е съобщен по реда на §4 от ДР на ЗУТ с писмо с изх. № АО-07-01-514#23 от 06.03.2023 г.

Въз основа на тези констатации е издадена и оспорваната заповед, като в нея са преповторени мотивите по констативния акт.

Приема се от ответния административен орган, че се касае за строеж по смисъла на §5, т. 35 от ДР на ЗУТ, който е V-та (пета) категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от Закона за устройство на територията и чл. 10, ал. 1, т.1 от Наредба № 1/ 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, който строеж не е търпим по смисъла § 16 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията и § 127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.

В хода на съдебното производство като доказателства са представени и приети: Заповед № РД-02-09-180/14.05.2021 г., с която са определени служители за контрол по строителството в община Кричим, копие от ЗРП и от регулационния план, както и извлечение и Заповед № 128/27.02.1996 г., с която е одобрено изменението на ЗРП на кв. 130 гр. Кричим

За установяване на точния вид на строежа, съответно евентуално за обосноваване статут на търпимост, по делото са събрани гласни доказателствени средства и е допусната съдебно-техническа експертиза.

Разпитан в хода на съдебното производство е свидетелят В. Н. С., според показанията на който, строежът е бил лятна кухня, където е живяла бабата на А. С.. Свидетелят сочи, че до лятната кухня имало „..нещо като сайвант допълнително такова..“, което предполага, че се е използвало за инструменти за обработка на двора Свидетелят сочи, че преди 10-15 г. съпругът на Ани е започнал да преправя и да осъвременява малко лятната кухня и сайванта, което е продължило към 4-5 години във времето.

Заявява относно момента на извършване на строителството, че …“при всички положения е след 2001 г., за което съм сигурен…“

От допуснатата СТЕ, заключението на вещото лице по която съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че в югоизточната част на [ПИ] е построена нова сграда за жилищни нужди. За нейното построяване са използвани дървени носещи елементи - колони и греди, монтирани върху излята бетонова настилка до 10 см. над нивото на двора. Стенното ограждане е от OSB-плоскости от вътрешната и външната страна, с изолация между тях. В югозападния ъгъл на сградата, където вътре е изградена камина ограждането е с тухли „Итонг". Монтирана е ПВЦ-дограма за прозорци и врати. Покривната конструкция е дървена, с хоризонтални греди между колоните, ребра по наклона и OSB-плоскости от вътрешната видима страна на тавана на помещенията. След изпълнение на покривна топлоизолация е изпълнено покритие с керемиди. Покривът е двускатен, със стрехи от североизток и югозапад 80см., а от югоизток 100см. Височината на сградата до стрехите е 2,70м. и 2,00м., а до билото 3,50м. В сградата са оформени: едно общо помещение за дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня и към нея - баня с тоалетна. Помещенията са напълно завършени, обзаведени и се ползват по предназначение.

Описано от експерта е, че от северозапад на сградата е изграден външен барплот с мивка, покривната конструкция на който е обединена с покривната конструкция на сградата и за него е създаден трети скат на покрива с наклон на северозапад. За поемане на усилията от покрива над барплота е изпълнена една дървена колона /облицована с камък/ в североизточния му ъгъл, от която са монтирани три греди. Едната греда достига до последната колона в северозападния ъгъл на сградата, а другите две греди са перпендикулярно на нея и стъпват върху бетонова козирка на съществуващата сграда с [идентификатор].Така изграденият външен барплот с мивка е с обща покривна конструкция с жилищната сграда.

Описано е, че процесният строеж е водоснабден, изградена е канализация, осигурено е електрозахранване. Изградени са всички сгради инсталации.

ВЛ е констатирало, че в обжалваната заповед и констативния акт, въз основа на който тя е издадена, процесният строеж е описан идентично по смисъл с установеното на място от експертизата. Според експерта окомерната скица към акта отразява местоположение и размери на процесния строеж, отговарящи на измерените от експертизата, като няколко сантиметра разлика са несъществени.

ВЛ сочи, че носещата конструкция на процесния строеж е дървена, но материалът, от който е изграден строежа няма връзка с определянето на обекта като „строеж" или „преместваем обект" по смисъла на ЗУТ.

Според вещото лице се касае за „Строеж" по определението, дадено в т.38 от §5 на ДР на ЗУТ.

Вещото лице е проследило кадастрално-регулационния статут на имота и е констатирало, че процесният строеж не е отразен в нито един от наличните планове и кадастралната карта.

Според заключението на експерта процесният строеж представлява сграда за жилищни нужди, ниско свободно застрояване. С тези характеристики тя попада в разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5, буква „а" от ЗУТ и се определя като строеж от пета категория

В о.з. на 18.01.2024 г. експертът дава показания, че процесният строеж контактува със съществуваща сграда в имота, която, видно от приложените към заключението скици е сградата с [идентификатор], тъй като дървени греди встъпват върху бетонова козирка. Сочи, че тези греди изначално натоварват тази сграда и ако тази сграда се премахне този строеж ще се разруши, ще падне, тъй като той се подпира на козирката на сградата и ще падне, а не на самостоятелна колона. Гредите се подпират на козирка на сградата, а не на колона. Няма вертикални елементи в тази част на конструкцията.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорената Заповед № РД-02-09-112 от 06.04.2023 г. е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и при спазване на установената писмена форма.

Преди издаване на заповедта е изпълнена процедурата, предвидена в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ и e съставен констативен акт № 2 от 01.03.2023г. за проверка, извършена в отсъствието на жалбоподателя, който акт е надлежно връчен на лицето по реда на § 4 от ДР на ЗУТ. Срещу констативния акт не е постъпило писмено становище.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на компетентност на длъжностните лица съставили констативния акт за извършената на място проверка.

Лицата, осъществили проверката на 01.03.2023 г., са определени като служители за контрол по строителството със Заповед № РД-02-09-180 от 14.05.2021 г. на Кмета на Община Кричим, издадена на основание чл. 44, ал.2 във вр. с ал.1, т.8 от ЗМСМА във вр. с чл.223, ал. 2 от ЗУТ.

Съгласно чл. 225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Съответно в чл. 223, ал. 2, т. 1 от ЗУТ е предвидено, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район) констатират незаконни строежи и строежи с нарушения.

В цитираните законови норми не е предвидено колко точно служители следва да участват при съставянето на констативния акт, като в случая се констатира, че проверката, извършена на 15.02.2023 г., е във връзка със Заповед №РД-02-09-45 от 09.02.2023 г. на Кмета на Община Кричим, в която заповед е посочено, че комисията има за задача да установи дали е необходимо стартиране на административно производство по реда на чл. 225 ЗУТ.

Действително, няма данни за проверката на 01.03.2023 г. да е била уведомена А. С., но липсата на такова уведомяване не е съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на издадената заповед.

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла на чл. 225 от ЗУТ.

За преценка валидността и законосъобразността на тази заповед релевантна е правната квалификация на обекта, като е необходимо да бъде установено и доказано по делото, че същият е строеж от четвърта до шеста категория, за изграждането на който да липсват одобрени инвестиционни проекти и/или издадено разрешение за строеж.

Неоснователно е възражението, че от страна на административния орган не е безспорно установено, че се касае за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, както и че едва в процесната заповед е посочено, че строежът е пета категория.

Видно от заключението на ВЛ изграденото представлява строеж, пета категория, както е прието и от административния орган.

Заповедта е издадена въз основа на Констативен акт № 2/01.13.2023г., с който е поставено началото на административното производство по установяването на незаконното строителство, който представлява официален свидетелстващ документ и има обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства. В случая установеното с констативния акт относно вида, характера и местоположението на незаконно строителство, не се опровергава, а се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, включително от заключението на съдебно-техническата експертиза и показанията на свидетеля. От съвкупния анализ на всички тези доказателства безспорно е установено, че обекта има характер на строеж според дефиницията, съдържаща се в §5, т.38 от ДР на ЗУТ, защото се касае за постройка с покривна конструкция, прозорци, греди и врати.

За този строеж не са налице строителни книжа, което не се и спори от страна на жалбоподателя. Съгласно чл. 137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Разпоредбата на чл. 148, ал.1 от ЗУТ регламентира изискването строежите да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж, като процесният строеж, доколкото не е текущ ремонт на съществуваща постройка, нито е само подпорна стена или изкоп,или оранжерия, не попада сред изключенията по чл. 151, ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква.

Представената декларация и събраните гласни доказателствени средства несъмнено сочат като момент на извършване на строителството период от време след 2001г. Следователно, с оглед разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, няма как строежът да се приеме за търпим.

Доколкото по делото липсват твърдения и доказателства и за започнала процедура по узаконяване по § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, то по силата на правилото на § 127, ал.15 ПЗР на ЗИД на ЗУТ строежът подлежи на премахване.

С оглед установения период на извършване на строежа след 2001г., неприложими са хипотезите на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

Следователно, като изпълнен при липсата на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, както и при безспорни доказателства за година на извършване на строежа след 2001 г., разпреденият за премахване строеж е незаконен и не е търпим по смисъла на ЗУТ, извършен е в съсобствен имот без разрешение за отстъпено право на строеж, поради което разпореденото му премахване с оспорената заповед се явява направено при правилно прилагане на материалния закон.

Процесната заповед за премахване на строежа е издадена въз основа на надлежно извършена проверка на място, отразена в нарочен констативен акт, и след обсъждане на установените от длъжностните лица факти. Проявлението на тези факти, които са изложени в мотивите на оспорения акт се установява от данните, съдържащи се в доказателствата, събрани в хода на административното и съдебното производство.

Налице е съответствие между удостоверените в Констативен акт 2 от 01.03.2023 г. факти и обстоятелства и тези, описани в диспозитива и мотивите на оспорения административен акт и относно местонахождението на имота и строежа.

От данните, отразени в оспорената заповед и в констативния акт, въз основа на който тя е издадена, може да се направи еднозначен и безпротиворечив извод относно конкретните обекти на процесния индивидуален административен акт, както и да се даде ясен отговор на въпроса – къде точно според административния орган е разположен незаконния строеж, който следва да бъде премахнат.

Неоснователно е и възражението относно липсата на достатъчно доказателства за посочения като адресат извършител на строителството. Както според представената декларация от жалбоподателката, така и според свидетелските показания, извършването на процесния строеж е осъществено физически именно от посочения адресат.

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика, съгласно на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Преценката срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния административен орган. (Решение № 14754 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7862/2020 г., II о.).

Отделно от това се констатира, че при издаване на оспорената заповед е спазен чл. 6 от АПК. Доколкото целта на закона е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата в случая е напълно пропорционална на целта. Не е възможно по друг начин ефективно да се осигури благоустройството на населените места, а и да се защити жи­вота и здравето на населението. Вярно е, че се засягат права на жалбоподателя, но в случая това е единственият способ, чрез който може да се постигне целта на закона.

Не се констатира и нарушаване на изискванията за пропорционалност, предвид ЕКЗПЧОС и чл. 8 от конвенцията, за което съдът следи служебно и без изрично възражение. След като в ЗУТ се допуска хипотеза, при която отпада възможността за узаконяването на незаконни строежи, то очевидно е налице засилен обществен интерес от предварителен контрол върху сигурността, хигиената и естетиката на строителството, което прави нареденото премахване на спорния строеж, изграден без предварително разрешение за строеж, съответстващо както на чл. 6 АПК, така и на чл. 1 от Протокола към ЕКЗПЧОС.

Не е налице непосредствено вмешателство в правото на личен и семеен живот, доколкото нито се твърди, нито има доказателства да става въпрос за жизнено необходима площ за семейството на извършителя на строежа.

Няма данни, нито твърдения в посока, че това е единственото жилище на жалбоподателката, а и видно от посочения в жалбата адрес, се констатира, че същата не живее на адреса, на който е изграден процесния строеж.

Извършването на незаконно строителство по принцип е правонарушение, засягащо сериозни обществени отношения. Правонарушението е нетърпим за демократичното общество факт и съответно отстраняването му е легитимна за администрацията цел, като очевидна е връзката между тази цел и предприетите мерки,изразяващи се в премахване на незаконното строителство. Затова и извършителят на незаконен строеж обосновано носи последиците от него.

Изискването за извършване на строеж едва след одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж е създадено с оглед защита и на живота и здравето на гражданите, вкл. и на извършващите строежа, доколкото именно само при спазване на строителните правила и норми, гаранция за което е издаването на разрешение за строеж, може да се осигурят спазване на безопасно изграден строеж, при съобразяване с всички съществуващи правила за стабилност, здравина и устойчивост на същия. И тук е балансът между интересът на държавата и индивида.

Разпоредбите на ЗУТ позволяват запазването на незаконен строеж в случай, че същият е търпим, като се проверява допустимостта му или към нормативите по време на извършването му, или към настоящия момент. Не се установи процесния строеж да е търпим, следователно той е в такова противоречие с правилата и нормативите за устройство на територията, които не позволяват запазването му.

Изложеното означава спазването на всички предпоставки за обосноваване наличието на пропорционалност.

Ето защо съдът приема, че оспорваната заповед е съответна на закона, като постановена в предвидената от закона форма и съдържание, от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на установената административна процедура и правилно приложение на материалния закон, а и в съответствие с целта на закона.

За разноските :

С оглед изхода на правния спор в полза на ответния административен орган следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1250,00 лв., съгласно представен списък за разноски.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на А. И. С., [ЕГН], адрес: гр. Кричим, [улица], против Заповед № РД-02-09-112/06.04.2023г. на Кмета на Община Кричим, с която на основание чл. 44, ал. 2 във вр. с ал.1, т. 8 от ЗМСМА, във вр. с чл. 223, ал.1, т. 8 от ЗУТ и чл. 225а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т.1 и т. 2 от ЗУТ, е наредено на А. С. в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта да премахне доброволно незаконен строеж – Сграда, обособена за жилищни нужди, изградена непосредствено от източната страна на сграда с [идентификатор], в [ПИ], разположена в УПИ III-69, кв. 130 по действащ регулационен план, с административен адрес: гр. Кричим, [улица], както и теренът да бъде почистен от строителните отпадъци при спазване на ЗУО и да бъде възстановен във вида, преди извършване на незаконното строителство.

ОСЪЖДА А. И. С., [ЕГН], адрес: гр.Кричим, [улица], да заплати на Община Кричим сумата от 1250,00 /хиляда двеста и петдесет/ лева разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

Съдия: