№ 29
гр. Пловдив , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300500963 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба на В. Е. Г. от гр. Карлово, ул. ***,
ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело
№88/2020г. по описа на ДСИ при Районен съд- Карлово против
начислените разноски по изпълнителното дело и налагането на запор
върху банкови сметки и автомобил на длъжника. В жалбата се излагат
съображения, че начислените разноски по изпълнителното дело в размер
на 127,50 лв. са неясно калкулирани и твърде високи, както и за
несъразмерност на предприетите изпълнителни способи върху
имуществото на длъжника спрямо размера на дълга.
Ответната страна по жалбата- Районен съд- Пловдив не взема
становище по нея.
В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният
изпълнител счита жалбата за неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено
1
следното:
Изпълнително дело №88/2020г. по описа на ДСИ при Районен съд-
Карлово е образувано по молба на взискателя Районен съд- Пловдив за
събиране на парично вземане за държавни такси срещу длъжника В. Е.
Г. в общ размер от 55 лв. По изпълнителното дело длъжникът
първоначално не е бил открит на регистрирания от него постоянен и
настоящ адрес, като след извършено от съдебния изпълнител проучване
на имущественото му състояние са били наложени запори върху
притежавано от него МПС, както и върху банковите му сметки в „Банка
ДСК“ ЕАД и „Централна кооперативна банка“ АД. След като на
длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение същият е
заплатил по изпълнителното дело посочената в поканата сума в общ
размер от 137,50 лв., представляваща задължението по изпълнителния
лист и такси и разноски по изпълнението. След плащането на сумата
съдебният изпълнител е вдигнал наложените запори върху МПС на
длъжника, както и върху банковата му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. С
разпореждане на съдебния изпълнител на длъжника е указано да заплати
още 45 лв.- разноски за пълното погасяване на дълга му, за която сума е
бил актуализиран наложения запор върху банковата сметка на длъжника в
„Централна кооперативна банка“ АД.
В частта й, с която се обжалва налагането на запор върху банкови
сметки и автомобил на длъжника, жалбата е недопустима, тъй като в
разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, регламентираща подлежащите на
обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител, не е
предвидена възможност за обжалване от негова страна на действията по
насочване на изпълнението върху имуществото му, освен с доводи за
несеквестируемост, която хипотеза в случая не е налице. В случай, че
длъжникът счита предприетите изпълнителни способи за несъразмерни с
размер на дълга, защитата му се осъществява по реда на чл.442а, ал.2 от
ГПК чрез подаване на възражение до съдебния изпълнител, както и по
реда на 441 от ГПК чрез ангажиране на отговорността на съдебния
изпълнител за вреди. Отделно от това в случая част от обжалваните
запори, а именно- този върху МПС, както и върху банковата сметка на
длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, вече са били вдигнати от съдебния
2
изпълнител, поради което и обжалването им е безпредметно. Предвид
горното в частта й, с която се обжалва налагането на запор върху
банкови сметки и автомобил на длъжника, жалбата следва да се остави
без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
В частта й, с която се обжалват разноските по изпълнението,
жалбата на длъжника е процесуално допустима, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението.
От приложеното копие от изпълнителното дело и от писмените
обяснения на съдебния изпълнител се установява, че начислените на
длъжника разноски по изпълнението са формирани от дължимите такси
по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК по следния начин: 20лв.- за образуване на изпълнително дело /чл.30
от Тарифата/; 52,50 лв.- за проучване на имущественото състояние на
длъжника /чл.31 от Тарифата/, включително 2,50 лв.- за извършване на
справка за банковите му сметки; 15 лв.- за налагане на запор върху
МПС /чл.36 от Тарифата/; 30 лв.- за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и „Централна кооперативна
банка“ АД /чл.36 от Тарифата/; 10 лв.- за изпълнение на парично вземане
/чл.53 от Тарифата/. Според настоящия състав на съда не се установява
недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на съдебния
изпълнител при извършване на съответните изпълнителни действия, за
които същият е начислил съответните такси. След образуване на
изпълнителното дело до длъжника е била изпратена покана за
доброволно изпълнение, в която му е била начислена само таксата за
образуване на изпълнителното дело и тази за събиране на вземането.
Тъй като обаче той не е бил открит на регистрирания от него постоянен и
настоящ адрес, то не е било възможно да се очаква доброволно
изпълнение от негова страна, поради което съдебният изпълнител е
предприел действия по проучване на имущественото му състояние, за
което е начислил съответната такса. В резултат на извършеното проучване
първоначално са постъпили данни за притежавано от длъжника МПС,
което е било запорирано, а впоследствие и за банкови сметки в две
банки, върху които също е наложен запор. От постъпилите по делото
3
отговори от банките се установява, че авоар има само в сметката на
длъжника, открита в „Централна кооперативна банка“ АД. Едва след
извършване на посочените действия длъжникът е бил открит на
настоящия адрес на неговата майка в с. Войнягово, където е бил търсен
по инициатива на съдебния изпълнител, и му е връчена покана за
доброволно изпълнение, след което той е заплатил посочената в нея
сума от 137,50 лв. Според настоящия състав на съда при положение, че
по изпълнителното дело са били извършени съответните действия, за
които се дължат такси, то същите съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1
и ал.2 от ГПК следва да бъдат заплатени от длъжника. Към момента на
извършване на изпълнителните действия същите са били необходими за
реализиране на вземането на взискателя, поради което в случая няма
основание за прилагане на разпоредбата на чл.79, ал.1, т.3 от ГПК,
според която длъжникът не дължи разноските за изпълнителни способи,
които не са приложени. Посочената разпоредба не следва да бъде
тълкувана буквално, а съобразно целта й и във връзка с останалите
разпоредби на ГПК. Доколкото в ГПК няма забрана за извършване на
действия по проучване на имуществото на длъжника и за налагане на
обезпечителни мерки върху същото и преди връчване на поканата за
доброволно изпълнение, то не може да се приеме, че при доброволно
изпълнение след връчване на поканата направените за това разноски
следва да останат за сметка на взискателя, тъй като подобно тълкуване
до голяма степен би парализирало възможността за ефективно
принудително изпълнение. Предвид горното разумното тълкуване на
посочената разпоредба налага да се приеме, че същата има предвид
налагане на обезпечителни мерки и извършване на изпълнителни
действия, които на съответния етап от изпълнителното производство не
са били необходими за реализиране на вземането на взискателя, който би
могъл успешно да го осъществи и без прилагане на същите. В
настоящия случай обаче няма основание да се приеме, че вземането
щеше да бъде удовлетворено без извършване на съответните
изпълнителни действия. По изпълнителното дело не е имало данни за
имуществото на длъжника и той не е бил открит на адреса си, което е
налагало извършване на проучване на имущественото му положение.
Към датата на налагане на запора върху лекия автомобил по делото не е
4
имало данни за наличие на друго секвестируемо имущество, поради което
налагането на запор върху същия е оправдано. Впоследствие е постъпила
справка за банкови сметки на длъжника в две банки, които са били
запорирани, тъй като принудителното изпълнение върху банковите сметки
е значително по- лесен и ефективен изпълнителен способ, свързан с
прилагане на по- малко принуда спрямо длъжника, в сравнение с
изпълнението върху МПС. Към момента на налагането на запорите не е
имало данни за наличностите по сметките, за да се приеме, че съдебният
изпълнител е могъл да наложи запор само върху едната от тях, а
впоследствие се е оказало, че достатъчен авоар има само в сметката в
„Централна кооперативна банка“ АД. Предвид горното се налага
изводът, че всички изпълнителни действия са били необходими за
принудителното изпълнение, поради което и съгласно чл.79, ал.2 от ГПК
дължимите за тях такси следва да бъдат събрани от длъжника. Общият
размер на същите е съобразен с разпоредбата на чл.73а от ГПК.
Ето защо жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение. В същата е направено и искане за осъждане на ДСИ да
заплати на жалбоподателя сумата от 2000 лв.- „морални щети“, по което
съдът не е компетентен да се произнесе в това производство, като на
разположение на жалбоподателя е възможността да предяви посочената
претенция по исков ред.
По изложените съображение Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. Е. Г. от гр. Карлово, ул.
***, ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително
дело №88/2020г. по описа на ДСИ при Районен съд- Карлово против
начислените му разноски по изпълнителното дело в общ размер от
127,50 лв.
В тази част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Е. Г. от гр. Карлово,
ул. ***, ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително
5
дело №88/2020г. по описа на ДСИ при Районен съд- Карлово против
налагането по изпълнителното дело на запор върху банковите му сметки
в „Банка ДСК“ ЕАД и „Централна кооперативна банка“ АД и върху
притежаван от него лек автомобил и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази част.
В тази му част решението има характер на определение и подлежи
на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд- Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6