Р
Е Ш Е Н И Е № …
гр.
София, 12.06.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на втори юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 2403 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по
искова молба на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, предявена срещу ЗД
„Е.И." АД, ЕИК *******, със седалище ***, за заплащане на сумата 39285
лева – застрахователно обезщетение, дължимо по имуществена застраховка
„Селскостопански култури“ за вредите, причинени от настъпило застрахователно
събитие – проливен дъжд и градушка на 23.06.2019 г..
В
исковата молба се твърди, че на 06.06.2019 г. ищецът сключил с ответното
дружество договор за застраховка „Селскостопански култури“ по отношение на 195,7
дка черешови насаждения в землището на с. Духовец, оформен в полица №
01800100008472, при уговорена застрахователна сума от 500 лева за декар. В
обхвата на застрахователния договор се включвали рисковете градушка, буря, проливен дъжд, като
първата премия била заплатена от застрахования на 20.06.2019 г. по банков път. Това
плащане било извършено в резултат на постигнатото съгласие между страните
първата вноска да бъде извършена в рамките на 15 дни, но при изрична
договореност договорът да поражда действие от 07.06.2019 г.. На 22 и 23.06.2019
г. в резултат на валежи от дъжд, придружени с градушка, черешовата реколта била
увредена, за което застрахованият уведомил застрахователя, който изпратил свой
представител за оценка на щетите и бил подписан констативен протокол за
засегнати 45 % от черешите върху площ от 174,6 дка. По отношение на останалите
насаждения от ранен сорт щети не били настъпили, тъй като прибирането им било
приключило. Застрахователят предложил заплащане на обезщетение в размер на
12000 лева, което не било прието от застрахования, тъй като дължимото такова
ищецът счита да възлиза на сумата 39285 лева, която сума предявява за присъждане
в настоящото производство.
В
отговора на исковата молба ответникът счита предявения иск за неоснователен,
като твърди, че застрахователното събитие, от което произтекли вредите
настъпило преди заплащането на първата премия, което било сторено на 20.06.2019
г.. За проливните дъждове в периода до 19.06.2019 г. застрахователят не носил
риск, тъй като застрахователният договор не пораждал действие. Счита, че макар
да признава сключването на застрахователната полица, обхващаща риска проливен
дъжд, са налице основания за отказ да бъде изплатено обезщетение, поради
неизпълнение на задължението на застрахования да уведоми застрахователя за
щетата преди прибирането на реколтата, което е значително с оглед интереса на
кредитора, тъй като го е препятствало да установи точната причина, датата на
настъпване на увреждането и размера на вредите.
В
допълнителната искова молба ищецът поддържа иска и оспорва възраженията на
ответника. Претендираното обезщетение било за вреди, настъпили след внасяне на
застрахователната премия (20.06.2019 г.), тъй като до този момент не било
налице събитие, което да причини увреждане на черешите над установения
минимален праг в застрахователния договор. Застрахованият своевременно уведомил
ответника за щетите, но същият извършил оглед на 28.06.2019 г. в процеса на
прибиране на реколтата и в съставен протокол определил да са увредени 45 % от
черешите върху площ от 174,6 дка. С възраженията в настоящото производство
ответникът се домогвал да опровергае собствените си заключения.
В
допълнителния отговор ответникът поддържа вече изложените възражения срещу
иска, като не допълва същите.
В
първо съдебно заседание прави възражение настъпилите вреди да са резултат от
изключен, съгласно чл. 8, т. 11 от общите условия риск, което обаче е
преклудирано, съгласно чл. 370 ГПК, тъй като не е направено в срока за отговор
на исковата молба, като не се твърди пропускът да се дължи на особени
непредвидени обстоятелства. В документ, приложен към исковата молба – протокол
за оглед на щета същата е определена именно като „изгниване“, поради което този
факт, основание за релевиране на възражението за изключен риск е бил известен
на застрахователя, съответно не е установен за първи път с изготвеното
заключение на допуснатата агротехническа експертиза, което има за предмет
въпроси, формулирани от ответника именно в отговора на исковата молба, касаещи
процеса на изгниване на плода. С оглед настъпилата преклузия възражението за
изключен риск не следва да се обсъжда по същество в настоящото производство.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Между страните не се спори и с определение от
23.01.2020 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните са отделени фактите, че помежду им на 06.06.2019 г. е сключен договор
за застраховка „Селскостопански
култури“, оформена в полица № 01800100008472, по отношение на 195,7 дка
черешови насаждения в землището на с. Духовец, покриващ рисковете проливен дъжд
и градушка, като първата премия по договора застрахованият заплатил на
20.06.2019 г..
Видно
от представената полица № 01800100008472/02.08.2016 г. застрахователната премия
следвало да бъде заплатена на две вноски, съответно с падеж 06.06.2019 г. и
06.09.2019 г., като срокът на действие на договора бил уговорен от 00:00 часа
на 07.06.2019 г. до 24:00 часа на 30.09.2019 г.. В сметка № 402100001032009 към
процесната полица застрахователят извънсъдебно признал, че застрахованият „А.Б.“
ЕООД заплатило първата вноска от застрахователната премия в размер на 2095,95
лева на 06.06.2019 г..
В
чл. 4 на приложимите към застрахователния договор общи условия покритите
рискове градушка и проливен дъжд са съответно са дефинирани като: валеж от
ледени образувания, като се покриват вредите от прякото механично действие
(нараняване, пречупване, разкъсване, оронване и откъсване) в резултат на
ударите на градовите зърна и интензивен валеж в голямо количество, паднал за
кратко време, като се покриват вредите от прякото механично действие на ударите
на дъждовните капки, изразяващи се в пречупване, разкъсване, нараняване,
оронване и механичното увреждане на растения и плодове.
По
отношение на застрахователната премия общите условия на застрахователя
предвиждат същата при разсрочване да се заплаща в срока, уговорен в
застрахователния договор (чл. 12, ал. 2), респ. при неплащане на разсрочена
вноска, в полза на застрахователя се пораждат потестативни права да намали
застрахователната сума по договора, да измени условията по него или да го
прекрати, но тези права могат да се упражнят не по-рано от 15 дни от датата, на
която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя.
В
протокол за оглед на щета по застраховка селскостопански култури от 28.06.2019
г. страните по договора, при участие на вещо лице, констатирали 45 % увреждане
на реколтата от череши, представляващо изгниване, нараняване на плод, по
отношение на 174,60 дка насаждения от три масива, находящи се в землището на
село Духовец.
В
писмо на Хидрометеорологична обсерватория, гр. Разград, филиал на НИМХ, изх. №
46/12.07.2019 г. е отразено, че на 19.06.2019 г. е паднал валеж от дъжд с
количество 4,8 л/кв.м., съответно на 20.06.2019 г. – валеж от дъжд с количество
18,8 л/кв.м. и градушка, на 22.06.2019 г. – дъжд от 23,8 л/кв.м. и градушка и
на 24.06.2019 г. – 2,5 л/кв.м. дъжд и градушка.
В
справка за метеорологичните явления през м. юни 2019 г. в района на с. Духовец,
изискана от НИХМ, се установява, че максималните температури на въздуха са
около 30 градуса, съответно на 20.06.2019 г. е налице валеж от дъжд от 20
л/кв.м., като дъждовете на 22 и 23 юни не са в значително количество.
С
уведомление от неустановена дата, застрахователят ЗД „Е.И." АД отказал да
заплати обезщетение по образувана на 28.06.2019 г. щета, поради настъпване на
застрахователното събитие на 16.06.2019 г. и внасяне на застрахователната
премия на 20.06.2019 г..
В
производството са приети заключения на еднолична и тричленна съдебна агротехническа
експертиза, които съдът кредитира като обосновани и съответни на останалия
доказателствен материал, поради което и основава изводите си на заключенията. Дъждът,
високата атмосферна влажност и високите температури, включително умереният
вятър благоприятстват развитието на ранно и основно на късно кафяво гниене по
черешовите плодове. В съдебно заседание вещо лице Р.И. сочи, че без дъжд и
градушка не може да се прояви кафяво гниене, в който смисъл е и заключението на
тричленната експертиза. Градушката благоприятства по-бързото развитие на
заразяването, тъй като градобитните зърна отварят рани по черешовите плодове,
през които прониква гъбата-причинител на късното кафяво гниене. Затова вещото
лице счита за по-вероятно реколтата от късните сортове да е била увредена от
дъждовете на 21, 23 и 24 юни, тогава при оглед на 28 юни ще се констатира
увреждане само на 45 % от плода. Ако увреждането е настъпило от събитие,
произтекло по-рано, то при огледа вредите биха били 100 %. Според тричленната експертиза
пикът на увреждането и заразата е бил в периода 19 - 25.06.2019 г..
Средните
изкупни цени на черешовата продукция възлизат на 1,11 лева за килограм, при
среден добив от 467,5 кг от декар, което означава, че при увредени 174,60 дка
череши, е загубен добив с пазарна стойност 90604,31 лева, като 45 % от тях биха
донесли приход от 40771,94 лева.
Други
доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Относно иска с правна квалификация чл.
405, ал. 1 КЗ.
Основателността
на предявения осъдителен иск се обуславя от
осъществяването на фактически състав, включващ елементите: 1) наличие на
валиден договор за имуществена застраховка, сключен между застрахователя и
увреденото лице, с предмет процесното имуществено право – черешова реколта; 2)
настъпване в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие, представляващо
покрит от застрахователя риск; 3) причинени щети по на застрахованото
имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие и 4) изправност на
застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане на
застрахователна премия и уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие в срок (с оглед възраженията на ответника).
С
договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу
заплащане на договорена застрахователна премия да поеме определен риск, при
реализирането на който да заплати на застрахования обезщетение за причинените
на застрахованото имущество вреди, в размер, равен на този на вредата към деня
на събитието.
Фактът
на сключване на застрахователния договор, съответно застрахованото имущество –
черешови насаждения в конкретни поземлени имоти и обхванатите с договора
рискове – проливен дъжд и градушка, не е спорен между страните. Спори се
относно момента, от който застрахователят е поел носенето на риска, тъй като
първата вноска от застрахователната премия е фактически заплатена чрез банков
превод на 20.06.2019 г., независимо, че в полза на застрахования още при
сключването на договора на 06.06.2019 г. е издадена сметка № 40210001032009 за
внасяне на премията в брой. Тази сметка по същността си съставлява частен
свидетелстващ документ, който установява неблагоприятния за издателя му факт на
получено плащане, което по волята на страните поставя началото на
застрахователното покритие. Ищецът не оспорва, че при сключването на договора
не е извършил плащането на първата вноска, но тъй като общата воля на страните
е била насочена застрахователното покритие да започне от 00:00 часа на 07.06.2019
г., застрахователят е признал извънсъдебно факта на изпълнение на задължението
за внасяне на първата вноска с издадената сметка. В този смисъл съдът цени
извънсъдебното признание на факта на извършеното плащане (без такова фактически
да е налице до 20.06.2019 г.) като израз на волята на застрахователя да осигури
застрахователно покритие от началната дата на действие на договора - 07.06.2019
г..
Този
извод съответства на уредбата в КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 351, ал. 3 КЗ
застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по
договора или на първата вноска по нея - при разсрочено плащане на премията,
освен ако е уговорено друго. Нормата е диспозитивна и ясно дефинира, че волята
на страните е тази, която определя началния момент, от който застрахователят
дължи осигуряването на застрахователно покритие, като няма пречки тази воля да
бъде изведена и от признанието на факта, поставящ началото на покритието –
плащането на първата вноска. В договора застрахователната премия е уговорено да
се дължи разсрочено, на две вноски, с падежи 06.06.2019 г. и 06.09.2019 г.,
което съответства и на законовата регламентация в чл. 367, ал. 1 КЗ, както и на
чл. 368, ал. 1 КЗ, който регламентира, че в хипотезите на разсрочено плащане,
вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в
застрахователния договор.
В
случая между застрахован и застраховател е постигната еднозначна договореност
за разпределение на формираната премия на две отделни вноски с установен
конкретен падеж (срок на плащане) и размер, включително плащането на първата
вноска е фактът, от осъществяването на който започва застрахователното
покритие. Признаването на извършено плащане на първата вноска, обективирано в
издадената сметка, без такова да е реално налице, следва да се тълкува единствено
като насочено да породи свързаните с плащането последици - да постави началото
на покритието от 07.06.2019 г., като това волеизявление на застрахователя не е
целяло освобождаване на застрахования от задължението за плащане, което
последният е изпълнил добросъвестно на 20.06.2019 г. (в рамките на 15-дневния
срок, след който неплащането на вноска поражда потестативните права за
застрахователя, предвидени в чл.12, ал. 3 от общите условия).
С
оглед това тълкуване на волята на застрахователя ЗД „Е.И." АД, изразена в
издадената сметка за извършено в срок плащане на първата вноска, следва да се
приеме, че по отношение на застрахованото имущество на „А.Б.“
ЕООД застрахователно покритие е осигурено от 00:00 часа на 07.06.2019 г..
Ответникът
ЗД „Е.И." АД признава, че след сключването на застрахователния договор
през м. юни 2019 г. са реализирани рисковете проливен дъжд и градушка, но
твърди, че е това се е случило до 20.06.2019 г.. В представената от самия ответник
метеорологична справка за месец юни 2019 г. е видно, че най-обилните в
количествено отношение валежи са на датите 23, 24 и 25 юни, което съответства и
на другите събрани в производството доказателства, включително кредитираните
заключения на съдебно-агротехническите експертизи, от които безпротиворечиво се
установява, че констатираните в двустранно подписания протокол от 28.06.2019 г.
увреждания на 45 % от застрахованите черешови насаждения са резултат от падналите
проливни дъждове и градушки в периода 19 – 25.06.2019 г..
Необходимо
е да се отбележи обстоятелството, че протоколът за оглед на щета по застраховка
селскостопански култури обективира обстоятелството, че застрахователят
извънсъдебно е признал факта на увреждане на селскостопанска култура от вида
череши, изразено в изгниване и нараняване на плод в размер на 45 % от реколтата
в резултат на застрахователни причини. Това изявление на ответника в
частния свидетелстващ документ съставлява извънсъдебно признание на
реализирането на покрит от застраховката риск, довел до 45 % повреждане на
черешовата реколта върху 174,6 дка, което е достатъчно за извод предявеният иск
да е доказан по основание.
И
наистина, в резултат на падналите проливни дъждове и градушки, при високата
влажност на въздуха, черешовата реколта е приведена в състояние, негодно за
пазарна реализация, което означава, че в правната сфера на застрахования са
настъпили вреди.
Независимо,
че е преклудирано възражението на застрахователя вредите да са резултат на
проявлението на болест и по тази причина да представляват изключен риск, е
необходимо да се отбележи, че
съгласно заключението на тричленната експертиза, за да имат пазарна стойност
плодовете от череши следва да бъдат
свежи, цели, здрави и чисти, с типични за сорта форма и оцветяване, без чужд
мирис и вкус, което означава, че на пазара не могат да бъдат реализирани череши
с механични наранявания, наранявания от градушка, измръзване и т.н. Пазарна
стойност и годност за консумация на черешовите плодове, след като са били
изложени на последователни въздействия от проявлението на градушка и проливен
дъжд (които са покрити рискове) няма как да е налице, независимо дали
впоследствие са се развили гниене и навлизане в плода на болестотворни
организми. Следователно, отразеното в съставения протокол за оглед на щета
наличие на нараняване на плода е достатъчно, за да се приеме, че плодовете не
отговарят на обичайните изисквания за пазарна реализация, което сочи, че за
застрахования са настъпили вреди и тези вреди не са пряко свързани с проявата
на кафявото гниене, а са резултат от механичното увреждане на черешовите плодове, което от
своя страна е благоприятствало развитието на патогените, но като вторична
последица. Тя обаче би имала отношение към размера на вредите, но не обосновава
тезата на ответника вредите да са резултат на болест.
Не
се установява застрахованият да не е изпълнил своевременно задължението си да
уведоми застрахователя за настъпилото събитие, което съгласно общите условия е
дължимо в срок от 3 работни дни. Ищецът твърди, че увреждане на реколтата над
предвидения в общите условия праг е установил след 23 юни 2019 г., при
продължаващи валежи на 24 и 25 юни, поради което уведомяването на
застрахователя на 28.06.2019 г. не сочи на неточно изпълнение на задължението
за уведомяване, още повече, че дори да е налице забава, тя не е била от
естество да предотврати или ограничи размера на вредите, доколкото същите се
дължат на вече настъпили метеорологични явления – дъждове и градушки.
По
отношение размера на застрахователното обезщетение, дължимо от ЗД „Е.И."
АД. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, която е
фиксирана парична сума, като в този случай чл.
386, ал. 2 КЗ не се прилага.
В
решение № 128 от 12.07.2010 г. по т. д. № 969/2009 г., T. К., II Т. О. на ВКС,
постановено при действието на КЗ (отм.), но с релевантност и при сега
действащия КЗ, е разяснено, че не съществува спор нито в съдебната практика,
нито в правната доктрина, че застрахователното обезщетение при имущественото
застраховане има за цел да обезщети застрахования за действително настъпилите
от застрахователното събитие вреди на застрахованата вещ (имущество), както и,
че с оглед характера на застрахователното обезщетение, конкретният му размер се
определя в зависимост от размера на увреждането, в рамките на застрахователната
сума и действителната стойност на застрахованото имущество към момента на
настъпване на събитието. Законодателят ясно е регламентирал начина на
определяне на сумата, срещу която се застрахова имуществото, а именно - въз
основа на действителната стойност на вещта (застрахователна стойност) към
момента на подписване на полицата. Предвид различните застрахователни стойности
на съответната вещ (действителна стойност към момента на сключване на
застрахователния договор, действителна стойност към момента на настъпване на
събитието, възстановителна стойност) принципно е възможно страните по
застрахователното правоотношение да конкретизират застрахователната стойност
към деня на настъпване на застрахователното събитие. Дължимото от
застрахователя обезщетение е функционално обусловено от застрахователната
стойност към момента на настъпване на събитието. В случая обаче застрахованото
имуществено право има специфичен характер - бъдеща реколта от селскостопански
насаждения (череши). При този вид имуществено застраховане, застрахователната
сума се договаря между застрахования и застрахователното дружество и то при
съобразяване на производствените възможности на района, в който са засети
съответните овощни култури. При настъпило застрахователно събитие в периода на
развитие на овощните култури, не би могло дължимото застрахователно обезщетение
да се определи на друга база, различна от договорената застрахователна сума,
след установяване на конкретните настъпили вреди по културите, които фактически
се отглеждат на посочените в полицата площи. Освен общите правила за определяне
на застрахователното обезщетение, при този вид имуществено застраховане следва
да се имат предвид и специфичните правила, обективирани в полицата и
приложимите към нея общи условия.
В
този смисъл ВКС е утвърдил за правилна практиката според която, когато се касае
за застраховани вещи, които тепърва ще възникват (напр. при застраховане на
реколта, която тепърва ще се роди) действителната стойност на реколтата към
момента на сключване на договора не е ясна и затова обезщетението следва да се
определи на база уговорената застрахователна стойност, която е в размер на 500
лева за декар.
Предвид
горното, при установеното от страните и извънсъдебно признато от застраховетеля
45 % увреждане на реколтата от овошките, оглеждани върху 174,60 дка от
застрахованите площи, дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата
39285 лева (45 % * 174,60 дка * 500 лева = 39285 лева), което не надхвърля
определената средна пазарна стойност на черешовата реколта, изчислена в
заключението на едноличната агротехническа експертиза.
След
като застрахователното обезщетение се определя на база застрахователната сума
за декар увредена реколта, отчитането на настъпилото загниване след механичното
увреждане на плодовете няма кат да влияе върху обема на отговорността на
застрахователя (тя се определя въз основа на договорената при сключване на
договора застрахователна сума).
С
оглед изложеното предявеният иск е доказан по основание и за предявения размер
от 39285 лева, която сума застрахователят дължи да заплати на „А.Б.“ ЕООД
заедно със законната лихва от предявяването на исковата молба - 12.11.2019 г.
до окончателното погасяване на главницата.
С
оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се
поражда само за ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът претендира присъждане
на разноски в размер на общо 4571,40 лева, която сума включва разноски за внесена
държавна такса в размер на 1571,40 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 3000 лева. Ответникът релевира основателно възражение за прекомерност
на така заплатеното възнаграждение.
Намаляването
на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения
размер, съгласно чл. 36 ЗА. В чл. 36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, действаща към сключване на договора за правна помощ от
12.11.2019 г. редакция, като в чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата е предвидено
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство при интерес от
10000 лева до 100000 лева да е в размер на 830 лева плюс 3 % за горницата над
10000 лева. Така за предявения иск с цена в размер на 39285 лева, определеният
по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
сумата 1708,55 лева, поради което заплатено възнаграждение от 3000 лева се
явява прекомерно и следва да бъде намалено до размера от 2000 лева, при
отчитане на обстоятелството, че по делото са проведени две съдебни заседания,
като спорът се отличава с известна правна и фактическа сложност. Така в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на общо 3571,40 лева.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Е.И."
АД, ЕИК *******, със седалище ***, да заплати на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище ***, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата 39285 (тридесет и девет
хиляди двеста осемдесет и пет) лева – застрахователно обезщетение, дължимо по
имуществена застраховка „Селскостопански култури“ за увреждане на 45 % от
черешовата реколта от овошките, отглеждани върху 174,60 дка в землището на с.
Духовец, в резултат на паднали проливни дъждове и градушки, заедно със
законната лихва за забава върху главницата от предявяване на исковата молба -
12.11.2019 г. до окончателното й погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 3571,40 лева (три хиляди петстотин седемдесет и един лева и
четиридесет стотинки) - разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: