Р Е Ш Е Н И Е №15
гр.Кюстендил
02.04.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на
осемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при
секретаря: В. Б.,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева т.д.№26 по описа за 2019г. на ОС-Кюстендил и, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Тридесет и втора – „Производство по
търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по исковата молба на „***“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.***, п.к.***, р-н „***“, ул.„***“ №114, представлявано от К.В.К.
– изпълнителен директор, дружеството, в качеството му на съдружник (лидер) в
Консорциум „***“, с ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление в
гр.***, п.к.***, р-н „***“, ул.„***“ №114, подадена чрез пълномощника Н. А.,
директор на Дирекция „Правно обслужване“ към „***“ ЕАД, против Община
Кочериново, с ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление в гр.***,
п.к.***, пл.„***“, представлявана от Кмета И. С. М..
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1) иск с
правно основание чл.266 ал.1 във вр. с чл.258 във вр. с чл.79 ал.1 пр.1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на Община Кочериново да
заплати на „***“ ЕАД сумата от 133 103.47
лева, представляваща неизплатена
част от дължима цена по Договор №***г. за изпълнение
на обществена поръчка с предмет “Изграждане на канализационна мрежа – основна
част на с.***, общ.Кочериново”, с включен ДДС, за изпълнени строително-монтажни
работи (СМР), за която е издадена фактура №5/12.12.2015г., ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2019г., до
окончателното изплащане;
2) иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на Община Кочериново да заплати на „***“
ЕАД сумата от 96 061.36 лева,
представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху
забавения и върху неизплатения остатък от дължимата цена по договора, в това
число: 7 001.69 лева – лихва за забавено плащане по фактура
№3/12.12.2015г. върху сумата от 475 112.98 лева, начислена за периода от
05.02.2016г. до 28.03.2016г.; 48 531.63 лева – лихва за забавено плащане
по фактура №3/12.12.2015г. върху сумата от 268 339.04 лева, начислена за
периода от 29.03.2016г. до 08.01.2018г. и 40 528.04 лева – лихва за
забавено плащане по фактура №5/12.12.2015г. върху сумата от 133 103.47
лева, начислена от 05.02.2016г. до датата, предхождаща датата на завеждане на
исковата молба в съда, т.е. до 04.02.2019г., включително.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните твърдения:
Дружеството
„***“ ЕАД, с предходно наименование „****“ АД и „****“ АД, твърди, че е страна
по договор от 19.05.2011г., сключен с „***“ ЕООД, с предходно наименование „***“
ЕООД, имащ за предмет създаване на сдружение с наименование „***“ за
обединяване на усилията на двамата търговци за участие в процедури за възлагане
на конкретни обществени поръчки и изпълнение на проектите по тях, като
сдружението има статут на консорциум. Ищецът, че като страна по този договор,
сочи, че е бил определен за лидер на сдружението, отговорен за управлението му.
Твърди се в
исковата молба, че между Община Кочериново, от една страна, и консорциум „***върсъл“,
от друга, на 26.07.2012г. е бил сключен договор с №**. за изпълнение на
обществена поръчка с предмет „Изграждане на канализационна мрежа – основна част
на село ***, община Кочериново“. Ищецът сочи, че консорциумът е изправна страна
по този договор, която е направила предварителен депозит на парична сума по
банкова сметка ***, съобразно уговореното и в съответния размер, както и
надлежно и качествено е изпълнила всички дейности по предмета на договора, в
обхвата, сроковете, при спазване на условията му, с оформяне на нужната
документация и при съблюдаване на строителните правила и нормативи. Твърди, че
всички изпълнени от консорциума работи са били надлежно приети без забележки от
възложителя с двустранен приемо-предавателен протокол (Акт обр.19) за
установяване завършването и подлежащи на заплащане СМР от дата 07.04.2015г. На
същата дата е бил съставен и подписан и Акт обр.15, с който е било прието, че
обектът е изпълнен, съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената
екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл.169 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, условията на договора за строителство и, че наличната документация в
достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. С този акт било
извършено предаването на строежа по смисъла на чл.17 ал.2 от сключения договор.
Сочи се още, че за обекта е бил съставен и подписан Акт обр.16 от 15.12.2015г.,
съгласно който не са били констатирани недостатъци за отстраняване на
изпълнените работи по строежа, нито наличие на неизпълнени и недовършени видове
СМР. Въз основа на този акт на 17.12.2015г. е било издадено разрешение за
ползване с №СТ-05-2426, с което обектът е бил надлежно въведен в експлоатация,
а с Удостоверение за добро изпълнение с изх.№РД-01-24-133 от 17.05.2016г.
възложителят е потвърдил, че възложеното е било изпълнено професионално и в
съответствие с нормативните изисквания, като е потвърдил и стойността на
изпълнените СМР, а именно – 5 138 580.21 лева, без ДДС, или
6 166 296.25 лева.
Ищецът
твърди, че по силата на сключения договор възложителят – ответник по
предявените искове – е имал задължението да заплати уговорената цена на СМР,
която според предвиденото е възлизала на 6 365 029.77 лева с ДДС, и
50 % от нея е следвало да се заплатят авансово до 13.08.2012г. Дружеството
сочи, че на 30.08.2012г. Община Кочериново е извършила част от дължимото
плащане в размер на 2 652 095.74 лева, а остатъкът до пълния размер
на дължимата авансово сума – общо 3 182 514.89 лева - е бил заплатен
едва след въвеждане на обекта в експлоатация, посредством извършване на две
вноски – на 02.03.2016г. – 461 259.48 лева и на 29.03.2016г. –
69 159.67 лева. Дружеството сочи още, че след приемане на изпълнените
работи и подписването на двустранния приемо-предавателен протокол за
установяване завършването и подлежащи на заплащане СМР от дата 07.04.2015г.
консорциумът е издал две фактури: фактура с №3/12.12.2015г. на стойност
5 027 660.65 лева без ДДС, която след приспадане на аванса е на
дължима стойност 2 850 677.89 лева с ДДС, и фактура с
№5//12.12.2015г. на стойност 133 103.47 лева с ДДС, които фактури – на
обща стойност 6 166 296.25 лева с ДДС - били приети от възложителя, а
в последствие стойността не е била оспорена, предвид издадената от Община
Кочериново Референция за добро изпълнение. В исковата молба се сочи, че след
приспадане на аванса, възложителят е дължал окончателно заплащане по двете
фактури в общ размер на 2 983 781.36 лева, с включен ДДС, което
плащане, съгласно клаузите на договора е следвало да се извърши след
приключване на дейностите, окончателното приемане на изпълнената работа и
въвеждане на обекта в експлоатация, в 10-дневен срок от въвеждането в
експлоатация и съгласно чл.5 ал.1 от договора – след приемане на СМР с
приемо-предавателен протокол и представяне на фактура. Направен е извод, че
след като фактурите от 12.12.2015г. са били приети от възложителя, а обектът е
бил надлежно въведен в експлоатация с Разрешение за ползване от 17.12.2015г.,
то 10-дневният срок за заплащане на окончателно дължимите суми е изтекъл на
27.12.2015г. Ищецът поддържа, че сумата по фактура №3/12.12.2015г. е била
изплатена от Община Кочериново, посредством извършване на три частични
плащания: към 27.12.2015г. – на сума в размер на 2 375 564.91 лева;
на 29.03.2016г. – на сума в размер на 206 773.94 лева и на 09.01.2018г. –
на сума в размер на 268 339.04 лева.
Неизплатена,
според дружеството е цялата сума по фактура с №5/12.12.2015г. в размер на
133 103.47 лева, с включен ДДС, която именно е предмет на една от предявените
искови претенции. Поради допуснати забави в плащанията, респ. поради неплащане
на задължението по фактурата с №5/12.12.2015г., ищецът счита, че ответникът
дължи обезщетения за забава, в размер на законната лихва, която според него
възлиза, както следва: на сума в размер на 7 001.69 лева - лихва за
забавено плащане по фактура №3/12.12.2015г. върху сумата от 475 112.98
лева, начислена за периода от 05.02.2016г. до 28.03.2016г.; 48 531.63 лева
– лихва за забавено плащане по фактура №3/12.12.2015г. върху сумата от
268 339.04 лева, начислена за периода от 29.03.2016г. до 08.01.2018г. и
40 528.04 лева – лихва за забавено плащане по фактура №5/12.12.2015г.
върху сумата от 133 103.47 лева, начислена от 05.02.2016г. до датата,
предхождаща датата на завеждане на исковата молба в съда, т.е. до 04.02.2019г.,
включително. Претенцията за заплащане на лихва за забава е в общ размер на
96 061.36 лева.
В исковата
молба се съдържа и теоретична аргументация относно наличието на активна
процесуалноправна и материалноправна легитимация на ищеца, в качеството му на
съдружник в консорциума, с обосновка на тезата за наличие на договорна активна,
кредиторова солидарност, при която всеки от съдружниците може да претендира
цялото вземане от длъжника и при изпълнение спрямо един, то да се погаси и
спрямо останалите кредитори.
Страната
претендира присъждане на разноски.
В срока по
чл.367 ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
заявява, че оспорва предявените искове. Изрично сочи, че не оспорва сключването
на договор по реда на ЗОП между Община Кочериново и консорциум „***“, но
аргументира разбиране, че консорциумът не е юридическо лице, а страна по
сделката са отделните съдружници, поради което всеки от кредиторите можел да
иска от длъжника изпълнение само за съответната част от задължението или за
цялото, ако е упълномощен да действа от името на останалите кредитори. Отрича
се да е налице хипотеза на активна солидарност, тъй като такава би могла да
възникне само ако е била уговорена в договора между възложителя и консорциума,
което в случая не било изпълнено – никъде в договора не било предвидено, че
всеки от съдружниците би могъл да получи сумата, представляваща цена на СМР.
Такава уговорка липсвала и в договора за създаване на дружеството по ЗЗД, в
който се сочело, че финансовите отношения между съдружниците се определят
спрямо дяловото им участие. С тези доводи се отрича правото на „***“ ЕАД да
претендира цялото вземане, както за главница, така и за лихва за забава. По
отношение на последната претенция се прави възражение, че покана за плащане е
била изпратена до ответника, с искане за превеждане на суми по сметка, която не
е на ДЗЗД, поради което и доколкото Общината не е имала задължението да
извършва плащане в полза на трето лице, тази покана не е могла да я постави в
забава.
В подадената
допълнителна искова молба се обръща внимание върху липсата на оспорване от
страна на ответника относно съществуването на валидни облигационни отношения,
наличието на качествено изпълнение на услугите по договора, наличието на
изискуемо задължение по договора, представляващо неизплатен остатък от дължимо
окончателно плащане в размера, претендиран с исковата молба. Направен е извод
за липса на спор по фактите, а само по правото и то относно наличието или
липсата на уговорена активна солидарност. Аргументира се тезата за наличието на
такава, позволяваща на ищеца, като съдружник в консорциума, да претендира
плащане по договора с Община Кочериново изцяло. А в случай, че съдът не сподели
доводите в подкрепа на това разбиране, се претендира присъждане на дължимите в
полза на съдружника – ищец суми, според дяловото му участие, възлизащо на 99 %
от общата собственост, включително от вземанията на консорциума, при условията
на разделност. За удостоверяване на размера на дяловото участие се представя
анекс към договора от 19.05.2011г., сключен на 01.07.2016г. и извлечение от
Регистър БУЛСТАТ за извършване на вписване относно променен размер на дялово
участие на съдружниците. По отношение на възражението за недължимост на
обезщетение за забава, се поддържа, че задължението на възложителя за
извършване на плащане е станало изискуемо, според клаузите на договора след
въвеждане на обекта в експлоатация и представяне на фактури и с изтичане на
10-дневния срок за плащане, предвиден в чл.4 ал.2 от договора, ответникът е
изпаднал в забава, без за това да е било необходимо изпращане на покана.
Връчената такава е имала характер на покана за доброволно изпълнение, а не на
покана по смисъла на чл.84 ал.2 от ЗЗД.
В отговора
на допълнителната искова молба е изразено несъгласие с тезите на ищеца,
застъпени в последната.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като взе предвид доводите и възраженията на страните и след
като прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства,
при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от
фактическа страна:
Видно от
представения договор за създаване на сдружение, на 19.05.2011г. между „***“ АД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ул.„***“ №*** и „***“ ЕООД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в гр.***, ж.к.„****“, бл.***, офис ***,
е било постигнато съгласие за учредяване на сдружение между двамата търговци за
обединяване на усилията им за участие в процедури за възлагане на конкретни
обществени поръчки и изпълнение на проектите по тях, като сдружението, за което
да се прилагат правилата за гражданското дружество, да има статут на консорциум
и да бъде с наименование „***“. Съдружниците са договорили дялово участие,
както следва: за „***“ АД – 70 % и за „***“
ЕООД – 30 %. Видно от анекс към този договор, сключен на 01.07.2016г. между
същите страни, но с новите им наименования, съответно „***“ ЕАД и „***“ ООД,
дяловото участие на първото дружеството е увеличено на 99 %, а на второто е
намалено на 1 %, като е предвидено печалбите и загубите между партньорите да се
разпределят съобразно дяловото им участие. Промяната е била вписана в Регистър
Булстат.
На
26.07.2012г. между Община Кочериново, от една страна, като възложител, и
консорциум „**“, от друга страна като изпълнител, въз основа на проведена
открита процедура за възлагане на обществена поръчка е бил сключен договор №****.,
по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да изгради
канализационна мрежа – основна част на с.***, общ.Кочериново, в съответствие с
документацията за участие в процедурата, одобрените и съгласувани инвестиционни
проекти, офертата за изпълнение на поръчката, условията на проекта и
програмата, по които е осигурено финансирането, договора и приложенията към
него. Договорено е, че общата цена за изпълнение на строително-монтажните
работи (СМР) е в размер на 5 304 191.48 лева без ДДС или
6 365 029.77 лева, като плащането се извършва след издадена фактура
от изпълнителя, на не повече от две вноски: авансово – в размер на 50 %, което
следва да се осъществи до 10 дни от подписване на договора и представена от
изпълнителя и приета от възложителя фактура, и окончателно плащане – сума,
равна на разликата между цената по договора и получената като аванс сума в срок
- до 10 дни от датата на въвеждане на
обекта в експлоатация и одобряването на представената от изпълнителя фактура. В
чл.5 от договора е предвидено, че възложителят осъществява плащанията след
приемане на СМР с приемателно-предавателен протокол и представяне на
фактура-оригинал, като плащанията се извършват по банков път по сметка на
изпълнителя – конкретно посочена.
На 03.08.2012г.
сдружение „***“ е издало фактура №1/03.08.2012г. за авансовото плащане по
договора на стойност 3 182 514.89 лева, с ДДС. Видно от заключението
на в.л.Ив.Д. сумата по тази фактура е заплатена от Община Кочериново
посредством три плащания – на 30.08.2012г., на 02.03.2016г. и на
29.03.2016г.
По делото не
е спорно, че договорените СМР са изпълнени.
На
07.04.2015г. е подписано от представителите на възложителя, изпълнителя,
инвеститорския контрол, строителния надзор и проектанта приложение №1 за
установяване завършването и подлежащите на заплащане СМР, в което същите са
описани по вид и количество и са изчислени на обща стойност
6 166 296.25 лева.
На същата
дата е подписан и констативен акт за установяване годността на строежа (обр.15).
На
15.12.2015г. Държавната приемателна комисия е взела решение за приемане на
строежа (обр.16).
На
17.12.2015г. Дирекция Национален строителен контрол е издала разрешение за
ползването на строежа.
На
17.05.2016г. Община Кочериново е издала удостоверение за добро изпълнение.
На
12.12.2015г. изпълнителят е издал фактура №3/12.12.2015г., за стойността на
изпълнените СМР съгласно договора от 26.07.2012г., която след приспадане на
авансово получената сума, е на стойност 2 850 677.89 лева, с ДДС.
За сумата от
133 103.47 лева, с включен ДДС – явяваща се разлика до общата цена на СМР
по така сключения договор – е издадена и фактура с №5/12.12.2015г.
От
заключението на вещото лице се установява, че Община Кочериново е заплатила
изцяло сумата по фактура №3/12.12.2015г., но не еднократно, а както следва: на
22.12.2015г. – 2 375 564.91 лева; на 29.03.2016г. – 206 773.94
лева и на 09.01.2018г.- остатъкът от 268 339.04 лева.
Сумата от
133 103.47 лева по фактура с №5/12.12.2015г. не е платена.
Вещото лице
е изчислило размера на законната лихва за забава, както следва: 7 001.69
лева – лихва за забавено плащане по фактура №3/12.12.2015г. върху сумата от
475 112.98 лева, начислена за периода от 05.02.2016г. до 28.03.2016г.;
48 531.63 лева – лихва за забавено плащане по фактура №3/12.12.2015г.
върху сумата от 268 339.04 лева, начислена за периода от 29.03.2016г. до
08.01.2018г. и 40 528.04 лева – лихва за забавено плащане по фактура
№5/12.12.2015г. върху сумата от 133 103.47 лева, начислена от 05.02.2016г.
до 04.02.2019г. - датата, предхождаща датата на завеждане на исковата молба в
съда.
При така установената фактическа обстановка
съдът формира следните правни изводи:
Исковите
претенции, предявени от водещия партньор в сдружението „****“, в качеството му
на съдружник в същото, а именно – „***“ ЕАД - са допустими. Въпросът за това
дали един от съдружниците в консорциума може да предявява иск за заплащане на
цялото възнаграждение по договор, по който страна е консорциумът, не е относим
към преценката за допустимостта на претенцията. Договорът от 26.07.2012г. за възлагане на обществена поръчка е сключен
от името на консорциум „***“, тоест от името на съдружниците в гражданското
дружество, чрез законния представител – изпълнителния директор на водещия партньор,
в качеството му на представляващ съдружниците. Поради това претенцията за
възнаграждение за изпълнените по договора СМР може да бъде предявена от всички
съдружници като ищци, в който случай исковата молба следва да бъде подписана от
всеки ищец или негов пълномощник. Ако в договора между консорциума и
възложителя е уговорена изрично активна солидарност, всеки от съдружниците може
да претендира от възложителя да му бъде заплатено цялото възнаграждение. В тази
хипотеза проверката на съда дали действително е уговорена активна солидарност,
е свързана с основателността на предявения иск, а не на неговата допустимост. В
случай, че съдът намери, че не е налице активна солидарност, то тогава ще
следва разделност на правата, при която всеки кредитор може да иска изпълнение
на съответна част от задължението. Посоченото налага извод, че дори и в
процесния договор от 26.07.2012г. да не е уговорена активна солидарност,
предявяването на иска от един от съдружниците в консорциума не би довела до
недопустимост на иска, а до неговата частична неоснователност (в този смисъл
вж. решение №241 от 09.03.2017г. на ВКС по т.д.№2799/2015г., I т.о., ТК).
Процесуално допустими, исковите претенции се явяват напълно основателни
по същество и като такива следва да се уважат.
По делото няма спор основни всички правнозначими факти, с изключение на
въпроса дали ищцовото дружество може да претендира изпълнение на цялото
задължение по договора.
Безсъмнено
се установи, че Община Кочериново и Консорциум „****“ са
били обвързани от сключен помежду им договор – търговски по своя характер, с
приложими, съгласно чл.288 от ТЗ правила относно договора за изработка – чл.258 - чл.269 от ЗЗД.
Възникналото
правоотношение валидно е обвързвало и двете страни относно поетите договорни задължения.
Конкретните СМР, като вид, количества и цена, след извършването им са
отразявани в протоколи, в които се съдържа информация за всички техни
характерни признаци. Впрочем, относно наличието на договорно правоотношение не
се спори от ответника, който и в своето извънпроцесуално поведение е афиширал
съществуването на договорна обвързаност, заплащайки голяма част от стойността
на извършените строително-монтажни работи от страна на ищеца.
Съдът приема за доказано и твърдението, че договорените и описани в приложение №1 за установяване завършването и
подлежащите на заплащане СМР от 07.04.2015г. работи реално са извършени от изпълнителя. Фактът на извършените
строително-монтажни работи може да бъде
установяван с всички допустими по ГПК доказателствени средства, но и в случая са налице
съставени документи, установяващи изпълнението на договорните задължения,
съответстващи и на уговореното между самите страни. Работата
е била приета от възложителя без забележки относно вида, количеството и
качеството на описаните в приложението СМР. С приемането на извършената работа, съгласно
разпоредбата на чл.266 ал.1 от ЗЗД, за ответника възниква задължението да
заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение. Актът на приемането го
ангажира, както с плащането на цената, така и с качеството на изпълнението - чл.264
ал.2 от ЗЗД и с обема на изпълнението. Впрочем, както вече се каза, възражения за неизпълнение или за
некачествено изпълнение от ответната страна не са наведени в производството.
Налага се извод, че изпълнителят по договора е бил изправна страна,
извършил е дължимата престация, ответникът е приел работата, но в разрез с
договорните си задължения, не е заплатил изцяло дължимото възнаграждение.
Община Кочериново не е направила възражение за погасяване на задължението,
предмет на исковата претенция.
Съгласно чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение
за забавата.
От заключението на вещото лице се установи, че голяма част от дължимите
по договора суми са били изплатени от възложителя. Незаплатена към настоящия
момент е останала сумата от
133 103.47 лева, с включен ДДС, за която е издадена и фактура с
№5/12.12.2015г.
Спорният въпрос по делото е дали цялата сума по фактурата се дължи на
предявилия иска съдружник или нему се следва само част, съответна на дяловото
му участие в консорциума. С други думи, трябва да бъде даден отговор на въпроса
дали в договора от 26.07.2012г. е уговорена активна солидарност на партньорите
в гражданското дружество, имащо качеството на изпълнител.
Видно е от текста на договора, че в същия не са използвани изрази като
„активна солидарност“, „кредиторова солидарност“ и др. С подобни правни понятия
се борави в правната доктрина и в съдебната практика. Обстоятелството, че те не
фигурират в договора, не означава, че същият не предвижда активна солидарност
между съдружниците в консорциума. Определяща е волята на страните, чиито
действителен смисъл следва да бъде изведен по реда на тълкуването, на основание
чл.20 от ЗЗД. Съдът приема, че действителната обща воля на страните по договора
е паричното задължение на възложителя да се изпълнява чрез едно плащане на
който и да е от съдружниците, а не чрез отделни плащания на всеки съдружник,
както и че възложителят при изпълнение на своето договорно задължение не е
длъжен да проверява кой от съдружниците какъв дял има, респ. каква конкретно
част от възложената работа е сторил и на каква стойност. В договора липсва
разграничение на задължението за плащане, което има възложителя към всеки от
съдружниците, поради което съдът намира, че изпълнението на паричното
задължение към един от тях води до погасяване на договорното задължение на
възложителя и към другия съдружник.
Процесният договор за изработка е сключен от ответната община, в
качеството на възложител, и консорциумът, представляващ неперсофиницирано
дружество, в качеството на изпълнител. Възникналото за възложителя задължение
за изплащане на възнаграждение за изпълнени строителни работи по договора е
спрямо консорциума, но не и спрямо конкретен съдружник в него. На това парично
задължение на възложителя, кореспондира и задължението за изпълнение на
възложената работа, което е поето отново от консорциума, а не от конкретен
съдружник в дружеството, което задължение с оглед нормата на чл.261 ал.3 от ЗЗД
е солидарно и неделимо за двамата съдружници.
В подкрепа на горните доводи са и клаузите на чл.4 и чл.5 от договора, от
които става ясно, че за вземането се издава една фактура, а плащането се
извършва по една банкова сметка, ***, а не на конкретен съдружник. Следователно
изпълнението на паричното задължение на възложителя се погасява чрез едно
плащане, а не чрез отделни плащания на всеки от съдружниците в консорциума.
Този уговорен начин на изпълнение на паричното задължение на възложителя по
несъмнен и категоричен начин сочи, че е налице „активна солидарност на
кредиторите“. В този случай, всеки от участниците в консорциума има качеството
на кредитор и има право да иска от ответника-възложител цялата дължима по
договора сума, респ. неизплатената част от нея (в т.см.вж.решение №131 от
21.03.2014г. по т.д.№1121/2011г., Т.К., І т.о. на ВКС).
В контекста на изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 133 103.47 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2019г., до
окончателното изплащане.
Искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД е изцяло основателен.
По отношение на това вземане също важат изложените по-горе доводи относно
правото на ищеца да претендира изпълнение на цялото вземане по договора.
Съществено за дължимостта на обезщетение за забава, което според чл.86
ал.1 от ЗЗД относно паричните вземания е в размер на законната лихва от деня на
забавата, е именно изпадането на длъжника в забава. Следователно, съществен по
делото е въпросът за падежа на задължението на възложителя за плащане на сумите
по фактура с №3/12.12.2015г. и с №5/12.12.2015г. И двете касаят фактуриране на
задължението за така нареченото от страните по договора „окончателно плащане“.
Според чл.4 ал.2 от договора, това плащане е дължимо до 10 дни от въвеждане на
обекта в експлоатация.
Процесният обект е въведен в експлоатация на 17.12.2015г., с издаването
на разрешение за ползване от ДНСК (вж.л.357 от делото). След изтичане на 10 дни
от тази дата, длъжникът е в забава, т.е. от 28.12.2015г. Срокът е конкретно
уговорен, по смисъла на чл.84 ал.1 от ЗЗД, поради което, за да изпадне длъжника
в забава не е било необходимо изпращането на покана, по арг. от чл.84 ал.2 от ЗЗД, в какъвто смисъл неоснователно ответникът възразява.
Исковата претенция за заплащане на лихва за забава относно изпълнението
по фактура с №3/12.12.2015г. и по фактура с №5/12.12.2015г. е с начална дата на
забавата– 05.02.2016г., което съобразява правилото на чл.111 б.“Б“ от ЗЗД,
доколкото исковата молба е подадена в съда на 05.02.2019г.
От заключението на вещото лице, което не е оспорено, а съдът приема за
обективно, се установяват както периодите на забава при извършените частични
плащания по фактура с №3/12.12.2015г., така и размерите на обезщетенията за
забава до окончателното изплащане на сумите по тази фактура, така и на
обезщетението за забава върху сумата по фактурата с №5/12.12.2015г., до и
включително деня, предхождащ подаването на исковата молба в съда 04.02.2019г.
Изчислените от вещото лице суми на обезщетения за забава в размер на
законната лихва за съответните периоди и върху забавените и незаплатени
главници съответстват изцяло на исковите, поради което същите следва да се
присъдят именно в претендираните размери.
По разноските:
С оглед изхода по спора, на ищеца, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, се
дължи присъждане на направените разноски изцяло, а именно: за държавна такса –
9 166.59 лева, за вещо лице – 200.00 лева и за възнаграждение на
юрисконсулт по чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25 ал.1 от
НЗПП – 300 лева, или общо – 9 666.59 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
О С Ъ Ж Д А Община Кочериново, с ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище
и адрес на управление в гр.Кочериново, п.к.***, пл.„***“, представлявана от
Кмета И. С. М. да заплати на „***“
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, п.к.***, р-н „***“,
ул.„***“ №114, представлявано от К.В.К. – изпълнителен директор, дружеството, в
качеството му на съдружник (лидер) в Консорциум „***“, с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
със седалище и адрес на управление в гр.***, п.к.***, р-н „***“, ул.„***“ №***,
следните суми: 133 103.47 лева
(сто тридесет и три хиляди сто и три лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща неизплатена част от дължима цена по Договор №***. за изпълнение на обществена
поръчка с предмет “Изграждане на канализационна мрежа – основна част на с.***,
общ.Кочериново”, с включен ДДС, за изпълнени строително-монтажни работи, за
която е издадена фактура №5/12.12.2015г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2019г., до
окончателното изплащане; 96 061.36
лева (деветдесет и шест хиляди шестдесет и един лева и тридесет и шест
стотинки), представляваща обезщетение
за забавено плащане в размер на
законната лихва върху забавения и върху неизплатения остатък от дължимата цена
по горепосочения договор, в това число: 7 001.69 лева – лихва за забавено
плащане по фактура №3/12.12.2015г. върху сумата от 475 112.98 лева,
начислена за периода от 05.02.2016г. до 28.03.2016г.; 48 531.63 лева –
лихва за забавено плащане по фактура №3/12.12.2015г. върху сумата от
268 339.04 лева, начислена за периода от 29.03.2016г. до 08.01.2018г. и
40 528.04 лева – лихва за забавено плащане по фактура №5/12.12.2015г.
върху сумата от 133 103.47 лева, начислена от 05.02.2016г. до датата,
предхождаща датата на завеждане на исковата молба в съда, т.е. до 04.02.2019г.,
включително, както и 9 666.59 лева (девет хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и петдесет и девет
стотинки), представляваща сторени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-*** в 2-седмичен
срок, считано от датата на връчване на препис от същото.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: