Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
10.04.2020 година, гр. Варна
В името на народа
Варненският Апелативен съд, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание на десети април две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА
ЛАЗАРОВА
ЯНА ПАНЕВА
при секретаря Г.Н.
в присъствието на
прокурора Станислав Андонов
разгледа
докладваното от съдия П. Димитрова
ВЧНД № 87/20 г. по описа за 2020 год. по описа на съда
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 457 ал. 7 от НПК вр. чл.
44, ал.12 НПК.
С решение № 51 от 25.03.2020 г., постановено по ЧНД № 317/20 г. на Окръжен
съд Варна, на основание чл.44 ал.12, вр.чл.48 от ЗЕЕЗА вр. чл.457 ал.2 до 5 от НПК, е приета за
изпълнение Присъда № 483/08.10.2018г., влязла в сила на 25.03.2019г., по дело № 7967/118/2017г. на Районен съд
Констанца, изменена с наказателно решение №257/Р от 25.03.2019г. на Апелативния
съд в Констанца, Република Румъния, с
която българският гражданин Т.И.Ц., ЕГН **********, роден на ***г*** е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.48 ал.1 НК, посочен в
чл.263 ал.1 и ал.2 б. „а“ от НК, а именно трафик на мигранти, като му е било
наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от една година и четири
месеца при първоначален общ режим. С решението ВОС квалифицирал деянието
по чл.48 ал.1 НК, посочен в чл.263 ал.1
и ал.2 б. „а“ от НК на Република Румъния като такова по чл. 281 ал.2 т.1 и т.2
във вр. с ал.1 от НК на Република България; приспаднал е на основание чл.457
ал.5 от НПК времето, през което осъденото лице било задържано до влизане на
решението в сила. ВОС не приел за изпълнение наложеното на осъдения Т.И.Ц.
допълнително наказание на основание чл.67 ал.1-3 от НК – забрана на правата,
предвидени в чл. 66 ал.1 б.А, б.Б и б. С от НК на Р.Р. за срок от една година
по време на срока предвиден чл.68 ал.1 б. с от НК.
Въззивното производство пред
АС-Варна е образувано по жалба на адв. П. като защитник на осъденото лице Ц., с
искане за отмяна на решението на първостепенния съд и оправдаване на лицето,
тъй като същият не е извършил деянието, за което е осъден в Република Румъния.
Защитникът моли, въпреки практиката на Съда на ЕС за недопустимост приемащата
за изпълнение юрисдикция да изменя присъда, издадена от друга държава членка,
въззивната инстанция да приеме, че е допусната съдебна грешка.
В съдебно заседание пред състава на въззивния
съд защитникът на осъдения Ц. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Осъденият Т.Ц. също поддържа жалбата
и аргументите на защитника си. Навежда възражения по същество на делото във
връзка с нарушаване на правата му пред съда в Р Румъния – не му е било разяснено,
че участва в наказателното производство в качеството на обвиняем, респективно
подсъдим, а не на свидетел, каквито били първоначалните твърдения на защитника
му.
Представителят на АП-Варна изразява
становище за законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение с искане
същото да бъде потвърдено.
Варненският апелативен съд, в
настоящия си състав, като взе предвид доводите на страните, материалите по
делото и служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, прие
за установено следното:
Жалбата на осъденото лице,
депозирана чрез процесуалния му представител, е подадена в срок и като такава е допустима за разглеждане. По същество
се преценява като неоснователна по
изложените по-долу съображения.
Производството по чл. 457 НПК пред първоинстанционния съд- е образувано след като с решение
№ 275/20.12.2019г. /влязло в законна сила на 28.12.2019г./ по ЧНД №
1433/2019г., ВОС е отказал да изпълни Европейска заповед за арест, реф. номер
11/28.05.2019 г. на Районен съд- Констанца, Република Румъния за предаване на
лицето Т.И.Ц. за изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца“,
наложено му с присъда от 08.10.2018г., влязла в сила на 25.03.2019 г., по дело
№ №7967/118/2017г. на Районен съд Констанца, изменена с наказателно решение
№257/Р от 25.03.2019г. на Апелативния съд в Констанца, Република Румъния и е
приел Окръжна прокуратура- Варна да приведе в изпълнение присъдата на румънския
съд. Искането на Окръжния прокурор за
изпълнение на постановената чуждестранна присъда е депозирано пред ВОС на
19.03.2020г.
С ревизираното
решение е приета за изпълнение Присъда № 483/08.10.2018г., влязла в сила на 25.03.2019г., по дело
№7967/118/2017г. на Районен съд Констанца, изменена с наказателно решение
№257/Р от 25.03.2019г. на Апелативния съд в Констанца, Република Румъния, с която българският гражданин Т.И.Ц., ЕГН **********,
роден на ***г*** е бил признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.48 ал.1 НК, посочен в чл.263 ал.1 и ал.2 б. „а“ от НК, а именно трафик на
мигранти, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок
от една година и четири месеца, което следва да изтърпи при първоначален общ
режим. С решението си първостепенния съд е квалифицирал деянието като такова по
чл. 281 ал.2 т.1 и т.2 във вр. с ал.1 от НК на Република България; приспаднал е
на основание чл.457, ал.5 от НПК, времето, през което осъденото лице е било
задържано, считано от 20,40 часа на
15.12. 2019г. от Първо РУ- Варна;
по чл. 42 ал.2 от ЗЕЕЗА за срок от 72 часа, считано от 16,00 часа на
16.12.2019г.; по мярка за неотклонение “Задържане под стража“, считано от
18.12.2019г. по ЧНД № 1432/2019г. на ВОС до 20.12.2019г.; както и от 20.12.2019г. по ЧНД № 1433/2019 г. на Окръжен съд – Варна
до влизане на решението в сила. ВОС не приел за изпълнение наложеното на
осъдения Т.И.Ц. допълнително наказание на основание чл.67 ал.1-3 от НК – забрана
на права, предвидени в чл. 66 ал.1, б.А б.Б и б. С от НК на Р.Р. за срок от
една година по време на срока предвиден чл.68 ал.1 б. С от НК.
В рамките на
производството по чл. 457 ал.2 - 5 НПК в необходимата
степен и при спазване на процесуалните изисквания е изяснена фактологията по
делото, относима към предмета на същото, като направените фактически
констатации са правилни и обосновани. В съдебния акт на румънския съд се съдържат
изчерпателно изложени факти за инкриминираното деяние на Т.Ц., който на 28.10.2017г. е улеснил
заедно с Коста Колев Петров ефективната организация на незаконната дейност, с
цел транспортиране на двама турски
мигранти с цел незаконно преминаване на границата през граничен пункт Остров - Силистра, с цел
получаване на полезни материали, след предварителна подготовка на транспортните
дейности. Деянието е квалифицирано по чл.48 ал.1 НК, посочен в чл.263 ал.1 и ал.2
б. „а“ от НК на Република Румъния, а
именно трафик на мигранти, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Доколкото по българския процесуален закон
привеждането в изпълнение на чуждата присъда към изискванията на българските
закони се извършва по реда на чл. 457 от НПК, при тази
процедура българският съд се ръководи от формулировката на престъпния състав,
разписан от законодателя в чуждата държава и преценява сходството й с норма от
българския НК. В случая, за да приеме за изпълнение присъдата, решаващият съд е
преценил визираните в НПК обстоятелства, а именно: на кой текст от българския
наказателен закон кореспондира престъплението за което Ц. е осъден; какво наказание
следва да изтърпи той; какъв следва да бъде режимът на изтърпяване на
наказанието, респ. каква част от наказанието е изтърпял осъдения на територията
на чуждата държава.
Съобразявайки
фактическите обстоятелства, изложени в присъда
№ 483/08.10.2018г., влязла в сила
на 25.03.2019г., по дело №7967/118/2017г. на Районен съд Констанца, изменена с
наказателно решение №257/Р от 25.03.2019г. на Апелативния съд в Констанца,
Република Румъния, ВОС неправилно е приел, че поведението на осъденото лице
следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 281 ал.2 т.1 и т.2 във
вр. с ал.1 от НК, /а не на посоченото такова в предложението на ВОП по чл. 159б ал. 1 вр.
чл. 159 ал. 1 от НК/, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“
от 1
до 6 години, както и глоба от 5 000 до 20 000 лева. До колкото
цитираната разпоредба в ревизирания съдебен акт
касае „подпомагане чужденец да
пребивава или преминава в страната в нарушение на закона …….“ е налице
несъответствие с приетите от съда в Румъния факти, които попадат в обективните
признаци на чл.280, ал.2, т.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК. За това
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до
десет години, глоба от 10 000 до 30 000 лева и конфискация на част
или на цялото имущество на дееца.
В този смисъл обосновано
първоинст.съд е счел, че са налице предпоставките за приемане изпълнението на
съдебния акт, доколкото няма съмнение, че същият е постановен спрямо българския
гражданин Т.И.Ц., ЕГН ********** и касае деяние, наказуемо и по посочените
текстове от българския наказателен закон в настоящото решение, поради това не
са налице основания за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от една година и четири месеца.
До колкото първоинстанционният
съд не е приел да изпълни присъдата на румънския съд в частта, с която е
наложено и наказание по Наказателния кодекс на Република Румъния –
забрана на права за срок от една година, поради това, че не е предвидено за
съответстващото престъпление по българския наказателен закон настоящата
инстанция обръща внимание, че издаващата държава може да поиска тяхното
изпълнение по реда на другите инструменти за взаимно признаване на съдебните
решения.
В този смисъл неправилно първоинстанционния съд
се е позовал на разпоредбата на чл.457, ал.6 от НПК, която е извън обсега на
чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА.
При данните за предварително
задържане на осъд. Ц. следва на основание чл. 457, ал.5 НК да бъдат приспаднати, считано от 20,40 часа на 15.12. 2019г. от Първо РУ- Варна; по чл. 42 ал.2 от ЗЕЕЗА за срок от 72 часа,
считано от 16,00 часа на 16.12.2019г.; по мярка за неотклонение “Задържане под
стража“, считано от 18.12.2019г. по ЧНД № 1432/2019г. на ВОС до
20.12.2019г.; както и от
20.12.2019г. по ЧНД № 1433/2019 г. на
Окръжен съд – Варна до влизане на решението в сила, както е постановено с
атакувания съдебен акт.
Относно оплакването на защитника на
осъдения за допуснати процесуални
нарушения при разглеждане на делото пред съда в Република Румъния, следва да се
отбележи, че тези възражения касаят производството по същество, протекло пред румънския
съд, и същите са ирелевантни в настоящото производство, поради което не подлежат на обсъждане. Всички възражения,
наведени от осъденото лице биха могли да бъдат основание за евентуално
възобновяване на наказателното производство в Република Румъния, т.к. това е
държавата пред чиято юрисдикция се е развило наказателното производство.
Относно възражението, че осъденият не
е извършил деянието, за което е бил осъден, АС- Варна намира за необходимо да
отбележи следното: Разпоредбата на чл. 457, ал. 3 от НПК изрично посочва
въпросите, по които българският съд е компетентен да се произнесе, като те са
свързани единствено с изпълнението й: номерът и датата на приетата за
изпълнение присъда; делото, по което е постановена; текстът от закона на
Република България, предвиждащ отговорност за извършеното престъпление; срокът
на наложеното от чуждестранния съд наказание лишаване от свобода и
първоначалният режим на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба е
изброителна, което означава, че е изчерпателна. Разглежданите в нея въпроси са
различни – значително по-тесни по обхват – в сравнение с очертаните в
разпоредбата на чл. 301 от НПК /определящи съдържанието на присъдата/.
Регламентацията на чл. 457, ал. 3 от НПК не предоставя компетентност на
българския съд да се произнася по фактологията на деянието, авторството му,
вината, вида и размера на наложеното наказание, тъй като тези въпроси вече са
разрешени с акта на чуждестранния съд. Единствените изключения са предвидените
в разпоредбата на чл. 457, ал. 4 от НПК (в кореспонденция с чл. 10, т. 2 от К.)
правомощия на българския съд да намали наложеното наказание до максимално
допустимия срок на лишаване от свобода за съответното престъпление в случаите,
когато определеният с присъдата срок го надхвърля, или на трансферираното лице
да се определи наказание, по-леко от лишаване от свобода, ако по закона на РБ
за извършеното престъпление не се предвижда наказание лишаване от свобода,
каквито хипотези не са налице в разглеждания казус. Компетентните власти на РБ
като изпълняваща държава са задължени да изпълнят на своя територия присъдата
на чуждата държава такава, каквато е, без да могат да я допълват или изменят и
в частност без да могат на собствено основание да преценяват справедливостта на
наложеното наказание и да осъществяват самостоятелна дейност по
индивидуализация на наказанието. След като за извършеното деяние чуждестранният
съд вече е наложил на осъдения Т.Ц. наказание лишаване от свобода в размер на една
година и четири месеца и след като не са налице предпоставките на чл. 457, ал.
4 от НПК (респ. чл. 10, т. 2 от К.), ВОС законосъобразно не е пререшил този
въпрос. А доколкото в това производство за българския съд е предвидено изрично
правомощие да определя първоначалния режим на изтърпяване на наказанието по
приетата за изпълнение присъда на чуждестранния съд, то тази дейност по
определяне на първоначалния режим без всякакво съмнение следва да бъде
извършена по правилата на българското законодателство. В случая ВОС, съобразявайки
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3. от ЗИНС, законосъобразно е определил
наказанието да бъде търпяно при първоначален общ режим.
Поради тези съображения, основаващи
се на законово предвидената компетентност на съда в настоящото производство,
които по същество съвпадат и с изложените и от първата инстанция мотиви,
настоящият съдебен състав счете за неоснователно оплакването на жалбоподателя
относно приетата за изпълнение присъда на чуждестранен съд и постановеното
ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ при съответния режим.
С оглед на гореизложеното и предвид
цялостна законосъобразност на постановения съдебен акт, съставът на АС-Варна счете, че се налага
изменение на същия в частта досежно приетата
правна квалификация от първоинстанционния съд, а в останалата част
същото следва да се потвърди, поради което и на основание чл. 48 ал. 2
от ЗЕЕЗА вр . чл. 457, ал.7 НПК
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 51/25.03.2020г. на ОС-Варна,
постановено по ЧНД № 317/20г. по описа на същия съд, в частта, относно правната
квалификация, приета от Варненски Окръжен съд, а именно по чл. 281, ал.2, т.1 и
т.2 във вр. с ал.1 от НК, като приема, че деянието съставлява престъпление по
наказателния закон на Република България - чл.280, ал.2, т.4, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.4 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.