МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА НА 02.07.2015г.
ПО НОХД № 684 / 2015 ГОДИНА ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД–НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ:
Варненската окръжна прокуратура
е предявила
обвинение и внесла обвинителен акт срещу Б.Д.Б., ЕГН:********** за деяние наказуемо по чл.343, ал.1,
б.”В”, вр.чл.342, ал.1 от НК за това, че на 03.01.2015г. на автомагистрала „Черно море", в местност „Туфова кула", обл.Варна при управляване на моторно превозно
средство-лек автомобил марка „БМВ 316" с рег.№ В
5641 ВА е нарушил правилата
за движение, а именно чл.20, ал.2 от Закона за движение
по пътищата: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране
на скоростта на движение да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението", и чл.
21, ал.2, вр. ал.1 от Закона за движение
по пътищата:"Когато стойността на скоростта , която не трябва
да се превишава,
е различна от посочената в ал.1 /При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км./ч. категория „В"на автомагистрала 130 км. /ч./, това се сигнализира
с пътен знак -сигнализирана с пътни знаци, поставени във вертикална конфигурация, а именно А15-,, Опасност от хлъзгане",
В-26-„Забранено е движението със
скорост по- висока от означената",
с означение на скоростта до 70 км/ч" и
Т14-„ при сняг и зимни условия", като по непредпазливост причинил смъртта на Венцислав
Б.Б., ЕГН:**********- престъпление по чл. 343, ал.1. б.”В" вр. чл.
342. ал.1, от НК.
Делото е разгледано и решено при процедура по чл.371, т.2 и сл НПК.
В пледоарията си по съществото на
делото, представителят на ВОП поддържа фактическа обстановка такава, каквато е описана в обвинителния акт и счита обвинението за доказано по несъмнен начин. С оглед характеристичните данни за личността на подсъдимия като водач на различни категории МПС с двадесетгодишен стаж
и минимално извършените нарушения на специалния закон през този период и
ниската му обществена опасност, предлага да се наложи наказание в минимилно предвидения размер, което да бъде редуцирано с 1/3
и отложено с изпитателен срок от три години.
По
отношение на акцесорното наказание „Лишаване от право
да се управлява МПС” предлага същото да е в минимален размер.
Защитата в лицето на адв. Ж.К. в съдебно заседание не оспорва фактите изложени в ОА и се присъединява към становището на
прокурора и моли за минимално наказание.
В последната си дума подсъдимия заявява, че няма какво повече да добави към изложените от него
обяснения.
Съдът, след като взе предвид
становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намери за
установени следните
факти, така както са изложени в обвинителния акт:
Подсъдимият Б.Д.Б. от 1995г. притежавал свидетелство за правоуправление на
МПС категория „С”.
На 03.01.2015г. около 07.00ч обвиняемия и неговото
семейство предприели пътуване с личния им автомобил марка „БМВ” с рег.№ В 5641 ВА с цел почивка в
чужбина. Автомобилът бил управляван от подсъдимия. До него на предна дясна
седалка пътувала съпругата му-
Р.Б..
Двамата били с поставени предпазни колани. На задната седалка зад обвиняемия стоял сина им Венцислав Б., а зад Р.Б. стояла
дъщеря им Сияна Б.. Двете деца се возели без поставени колани и помощни столчета.
Около 08.20 часа подс.Б. управлявал автомобила по автомагистрала
„Черно море” в посока гр.Бургас със скорост над 90 км. в час. Времето било студено, сухо и ясно.
В района на пътен мост, находящ се в местност
„Туфова кула", подсъдимия загубил управление
над автомобила, в резултат на което
превозното средство
се поднесло със задната си
част в посока обратно на часовниковата
стрелка и се ударил в мантинелата
Ударът бил лек и автомобила продължил движението си напред, но под въздействие на инерционните сили от този първи
удар той рязко се завъртял по посока на часовниковата стрелка и последвал втори
по-тежък удар на предната му част в мантинителата.
При този удар предната част на превозното средство се заклещила в мантинелата, като я повалил и скъсал на места, а задната му
част се повдгинала и багажната врата се отворила.
През отворилата се врата извън автомобила изхвърчали и двете деца и те паднали
на пътното платно.
Автомобилът продължил движението
си напред в посока гр. Бургас, след което отново
се завъртял по посока на часовниковата стрелка като направил три оборота и
половина, отново се ударил в мантинелата и спрял.
Към момента на настъпване на произшествието пътят бил със заледена
асфалтова повърхност.
След окончателното спиране на превозното средство Р.Б. установила, че
децата ги няма. Видяла дъщеря си Сияна на пътното платно до мантинелата.
В последствие двамата родители видели, че сина им Венцислав е попаднал под
предната част на колата и е затиснат от нея.
Двете деца били откарани с множество наранявания в МБАЛ „Св.Анна”–Варна.
Подсъдимият Б. бил проверен с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410” с фабр.№ 0167,
който отчел 0,00 % /промила/, т.е. при проверката не бил установен алкохол в
дъха му.
Същият ден Венцислав Б. починал в следствие на настъпилите от пътния
инцидент травматични увреждания, несъвместими с живота.
Видно от заключението на изготвената
съдебно-медицинска експертиза причината за смъртта му е тежка черепно-мозъчна
травма, изразена с контузии и разкъсвания в дясна челна и лявата челно-слепоочна
области на голямомозъчните полукълба, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на покрива и на
базата на черепа, довела до тежък мозъчен оток
и вклиняване на маломозъчните тонзили в големия тилен отвор
на черепа, с резултат потискане на центровете на
дишането и сърдечната дейност. За настъпването на смъртта имат значение
и значителна кръвозагуба, както и аспирация на кръв в белите
дробове, в резултат на кръвоизлива от счупването
на базата на черепа и контузия
на десен бял дроб.
Описаните травматични увреждания са
в резултати от удари, изразени със значителна сила с или върху
твърди тъпи предмети, включително такива с подчертани ръбове
или груба повърхност и биха могли да се
получат от удари в части и детайли в кабината на катастрофиралия автомобил, изпадане от автомобила, удари
в подлежащата настилка и околни предмети.
От заключението
на изготвената автотехническа експертиза се установява, че скоростта
на автомобила преди удара е била
по-висока от 90км./ч. Eкспертното заключение сочи, че
подсъдимият не е имал обективна
възможност да предотврати произшествието, тъй като се
движил с несъобразена за конкретния участък
скорост, въпреки наличието на забранителните знаци
поставени на 190 м. преди ориентира от двете страни
на пътя, както
следва: А15-„Опасност от хлъзгане", В26-„Забранено е движението
със скорост по-висока от означената"
с означено ограничение на скоростта до
70км./ч. и т.14 „При сняг и
зимни условия".
Ако той е управлявал автомобила с по-
ниска скорост (нормативно позволена) вероятно е можел да има възможност
да контролира по-лесно автомобила си. Според заключението на вещото лице,
несъобразената и висока скорост за конкретния
участък не са позволили на
подс.Б. да има възможност
за предотвратяване на удара.
Гореизложената фактическата
обстановка се установява по
категоричен и безспорен начин от събрания на ДП доказателствен материал,
приобщен по реда на чл. 283 от НПК-протоколи за оглед на меспроизшествие
и фотоалбуми към тях, схеми на местопроизшествието, констативен протокол за
ПТП, съдебно-автотехническа експертиза, съдебно-
медицинска експертиза, справка за нарушения на ЗДвП, справка от Дирекция
„НС-112-МВР”, докладни записки, медицинска документация, препис на акт за
смърт, свидетелство за съдимост, показанията на свидетелите Щелиян
Великов, Димитър Киров, Кирил Кандилов, Добромир
Атанасов, Р.Б., Даниел Д., Венцислав Славов и от направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Доказателствата по
делото–установени от гласни и писмени доказателствени средства, надлежно
събрани и проверени в хода на досъдебното производство установяват по несъмнен
начин фактите, които са очертани в обвинителния акт и признати от подсъдимия Б.,
като се подкрепят и допълват.
Съдът прие, че в
събрания обем доказателства по делото няма противоречие, нито взаимно
изключване на факти и обстоятелства, поради което ги кредитира изцяло.
С оглед установените фактически положения, съдът направи и
следните правни изводи като прецени, че подсъдимия Б.Д.Б. от обективна и субективна страна е осъществил състава на пррестъплението, съставомерно по чл.343,
ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК и го призна за ВИНОВЕН в това, че на 03.01.2015г. на автомагистрала „Черно
море", в местност „Туфова кула", обл.Варна при управляване на моторно превозно средство-лек
автомобил „БМВ 316" с рег.№ В 5641 ВА е нарушил правилата за движение на чл.
21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДВП: "Когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1
/При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч. категория
„В" на автомагистрала 130 км/ч, това се сигнализира с пътен знак -
сигнализирана с пътни знаци, поставени във вертикална конфигурация, а именно
А15-,,Опасност от хлъзгане", В-26-„Забранено е движението със скорост
по-висока от означената", с означение на скоростта до 70 км/ч" и Т14-„при
сняг и зимни условия", като по
непредпазливост е причинил смъртта на Венцислав Б.Б.,
ЕГН **********.
Съдът прецени, че подсъдимия
не е извършил нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което и на
основание чл.304 от НПК го оправда по възведеното му обвинение да е нарушил правилата,
установени в тази норма. За да е осъществено това нарушение, водачът на МПС
следва да се е движил със скорост в рамките на максимално допустимата, която
обаче в конкретния случай да се
явява несъобразена с неблагоприятните за безопасността на движението фактори от
конкретната пътна обстановка и тази скорост да е причина за настъпването на
ПТП.
Визираната разпоредба е субсидиарна
и приложима, доколкото не е нарушена специалната такава, указваща разрешената
от закона скорост. Едновременното приложение на чл.20, ал.2 и чл.21,ал.1, 2 от ЗДвП, регламентиращи съответно „съобразената” и „разрешената” скорост, по
начало е недопустимо. В този смисъл е ТР № 28/ 28.11.1984 г. по н. д. №
10/1984 г., ОСНК на ВС.
Обект на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК са обществените отношения гарантиращи
спазването на правилата за движение по пътищата, установени в специалния закон и осигуряващи по този начин
безопасността на транспорта, изразяваща се в опазване живота и здравето на
гражданите и недопускане причиняването на имуществени вреди.
От обективна страна подс.Б. е осъществил състава на престъплението
като при управление на МПС причинил по непредпазливост смъртта на сина си
Венцислав Б.Б..
Налице
е съставомерния престъпен резултат–причиняване
смъртта на В.Б., в следствие на причинените от ПТП травматични увреждания,
несъвместими с човешкия живот.
От СМЕ се установява, че
причина за смъртта на Венцислав Б. е
е тежка черепно-мозъчна травма, изразена с контузии и разкъсвания в дясна челна и лявата челно-слепоочна
области на голямомозъчните полукълба, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на покрива и на
базата на черепа, довела до тежък мозъчен оток
и вклиняване на маломозъчните тонзили в големия тилен отвор
на черепа, с резултат потискане на центровете на
дишането и сърдечната дейност.
Налице
е пряка причинно-следствена връзка между виновното поведение на подсъдимия-
нарушаването на правилата на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, предизвиканото ПТП и
причинените на пострадалия В.Б. несъвместими с живота трамватични
увреждания.
Причинно-следствената
връзка се установява от събраните по делото доказателства и най-вече от
изготвените СМЕ, АТЕ и гласните доказателствени средства.
Субект
на престъплението е пълнолетно, вменяемо и неосъждано
лице.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вина- небрежност /
несъзнавана непредпазливост/. Подсъдимия не е предвиждал настъпването на
обществените опасни последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи
на подс. Б., съдът като
взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, установи следното:
Инкриминираното деяния разкрива
висока степен на обществена опасност
с оглед характера на засегнатите
отношения и настъпилите от него тежки последици-смъртта на
Венцислав Б..
От друга страна обществената опасност на подсъдимия е
ниска- същия не е осъждан, не е допускал до тогава тежки нарушения на правилата
за движение през двасетгодишния му стаж като
професионален шофьор и най-вече поради това, че продължава и следва да
продължава да полага грижи за оцелялата след ПТП малолетна дъщеря и съпруга и
поради това, че осигурява средства за нуждите на семейството си чрез личен труд.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът отчете семейното му положение,
трудовата му ангажираност и навици и чистото съдебно минало. Отегчаващи
обстоятелства не установи. Съобразно горното, при превес на смекчаващи вината
обстоятелства и на осн.чл.54, ал.1 от НК, наложи
наказание „Лишаване от свобода” в минимално предивидения
размер от 2 години, което на осн.чл.58а от НК редудицира с 1/3 и определи за изтърпяване наказание
„Лишаване от свобода” в размер на 1 година и четири месеца.
С оглед данните
за личността на подсъдимия, съдът прецени, че за постигане на целите на
специалната и генералната превенция не е необходимо той да търпи ефективно
наказанието лишаване от свобода.
Налице
са и условията за прилагане на института на условното осъждане, поради което и
на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на определеното му за
изтърпяване наказание с минимален изпитателен срок от три години.
На осн.чл.343г от НК наложи на подс.Маринов наказание „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от три месеца.
С така наложените на подсъдимия наказания, съдът счита,
че ще се постигнат целите визирани в чл.36 от НК.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК,
съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на
МВР-Варна сумата от 345 лева и постанови л.а.БМВ с рег.№ В 5641 ВА да се върне
на собственика му след влизане на присъдата в сила.
Предвид гореизложеното, съдът
постанови присъдата.
СЪДИЯ
ВЪВ ВОС:
6