№ 17669
гр. София, 07.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20221110157386 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 414а ГПК.
Със заявление вх. № 225572/24.10.2022 г., подадено от името на „СМТЛ
Дентафикс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Веслец“ 52, вх. В, ет. 1, ап. 24, е поискано да се издаде заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Амбулатория за индивидуална практика
за първична дентална помощ – д-р Иванка Атанасова“ ЕООД, за следните
суми: 1/ сумата от 1440,00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за
изработка на зъбни протези по договор за изработка, с предмет изработка на
зъбни протези, сключен между „Амбулатория за индивидуална практика за
първична дентална помощ – д-р Иванка Атанасова“ ЕООД, в качеството на
възложител, и „СМТЛ Дентафикс“ ООД, в качеството на изпълнител, за която
сума е издадена фактура № 648/26.05.2022 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 24.10.2022 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 52,80 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
14.06.2022 г. до 23.10.2022 г.; 3/ сумата от 329,86 лв., представляваща
разноски по делото, от които държавна такса в размер на 29,86 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
На 25.10.2022 г. настоящият състав е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение № 30448 по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на
длъжника на 23.11.2022 г., като в законоустановения срок по чл. 414а, ал. 3
ГПК /на 28.11.2022 г./, същият е депозирал възражение с вх. №
260940/28.11.2022 г. срещу издадената заповед. Във възражението си
длъжникът посочва, че е заплатил дължимите суми по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, като представя и доказателства за това.
В законоустановения срок по чл. 414а, ал. 3 ГПК заявителят е депозирал
становище, с което признава, че на 16.11.2022 г. е получил по банков път
плащане от длъжника на процесната главница в размер на 1440,00 лева., но
сочи, че не са заплатени дължимите лихви и разноски, за които е издадена
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Счита, че същите са дължими, тъй
1
като длъжникът е дал повод за завеждане на делото. Моли, издадената
Заповед за изпълнение да бъде обезсилена в частта за дължимото
възнаграждение от 1440 лв., а в останалата си част да бъде оставена в сила и
да бъде издаден изпълнителен лист за неизплатените суми по нея, а именно:
1/ законна лихва върху сумата от 1440 лв., считано от 24.10.2022 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 52,80 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 14.06.2022 г. до 23.10.2022 г.; 3/ сумата от 329,86 лв.,
представляваща разноски по делото, от които държавна такса в размер на
29,86 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
С молба вх. № 284383/20.12.2022 г., заявителят „СМТЛ Дентафикс“
ООД признава, че на 13.12.2022 г. длъжникът му е заплатил и дължимите
лихви, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
30448 по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 57386/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, като е приложил и доказателства за това плащане.
От името на длъжника е депозирано становище вх. № 6938/11.01.2023
г., в което поддържа, че е заплатил вземането за главница по фактура №
648/26.05.2022 г. в размер на 1440 лв. на 16.11.2022 г., преди да му е връчена
заповедта за изпълнение, поради което е възразил срещу същата. Излага
доводи, че процесната фактура не съдържала срок за плащане, не бил
уговарян падеж и кредиторът не бил отправял покана за плащане, поради
което длъжникът счита, че не е бил в забава, но за да бъде лоялен, на
13.12.2022 г. заплатил и претендираните от заявителя лихви, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 30448 по чл. 410
ГПК, по ч. гр. д. № 57386/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав. Представя
и доказателства за извършените плащания. Длъжникът твърди, че не дължи
разноски, тъй като не е давал повод за предявяване на вземането. В условията
на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от заявителя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 414а от ГПК е проявление на основната цел на
заповедното производство – да се провери дали претендираното от заявителя
- кредитор вземане е спорно. Ако вземането не е спорно, т. е. не бъде
подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. от
чл. 416 от ГПК.
Между страните не е спорно, че е бил налице договор за изработка, с
предмет изработка на зъбни протези, който е бил изпълнен от заявителя и
изпълнението е прието от длъжника на 30.05.2022 г., като това е видно от
представения приемо-предавателен протокол. За извършената услуга
заявителят, в качеството му на изпълнител, е издал процесната фактура №
648/26.05.2022 г. на стойност 1440,00 лв., като същата е приета от длъжника
на 26.05.2022 г. и е изплатена от последния в хода на настоящото
2
производство на 16.11.2022 г. – преди да му е връчена заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, което е станало на 23.11.2022 г. В хода на
производството – на 13.12.2022 г., е заплатена и законната лихва върху
главницата от 1440 лева, считано от 24.10.2022 г. до деня на изплащане на
вземането, както и сумата от 52,80 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 14.06.2022 г. до 23.10.2022 г. Предвид плащането на задълженията
- предмет на издадената заповед за изпълнение, последната следва да се
обезсили по отношение на сумата от 1440,00 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за изработка на зъбни протези по договор за изработка, с
предмет изработка на зъбни протези, сключен между „Амбулатория за
индивидуална практика за първична дентална помощ – д-р Иванка
Атанасова“ ЕООД, в качеството на възложител, и „СМТЛ Дентафикс“ ООД, в
качеството на изпълнител, за която сума е издадена фактура № 648/26.05.2022
г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 24.10.2022
г. до изплащане на вземането, както и на сумата от 52,80 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 14.06.2022 г. до 23.10.2022 г.
Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 10в от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато искът е предявен за
установяване на съществуването на вземане за разноските, направени в
заповедното производство. Следователно иск, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, само за разноските в заповедното производство, не е
допустим. В процесния случай, плащанията са извършени след депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.10.2022
г. Трайна е практика на съдилищата, че при извършено плащане от ответника
в хода на процеса, ищецът има право на разноски, макар да се отхвърля искът.
В този смисъл е Определение № 200/20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. №
1960 по описа за 2016 г., ВКС, III г.о., Тълкувателно решение №
119/01.12.1956 г. по гр.д. № 112/1956 г. на ОСГК на ВС. Идентичен е и
настоящият случай.
Възраженията на длъжника за недължимост на разноски в настоящото
производство са неоснователни, тъй като същият е дал повод за предявяване
на вземането. Не е спорно, а това се установява и от представените
доказателства, че страните са били обвързани от договор за изработка, с
предмет изработка на зъбни протези, който договор има характер на договор
за изработка. Не е спорно между страните, че заявителят, в качеството си на
изпълнител по договора, е изпълнил задълженията си, както от представения
приемо-предавателен протокол се установява, че изпълнението е било прието
от възложителя /длъжник в настоящото производство/ на 30.05.2022 г.
Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа. Приемането на работата по смисъла на чл. 264, ал.
1 ЗЗД съдържа в същината си два момента - фактическото получаване на
3
изработеното от поръчващия и признанието на последния, че то съответства
по вид, количество и качество на възложеното с договора. В този смисъл,
приемането по смисъла на чл. 264 ал. 1 ЗЗД, което по силата на закона е
вменено като задължение на поръчващия, не съставлява само осъществено от
негова страна фактическо действие, но и правно такова. С приемането на
работата по сключения договор за изработка, задължението на възложителя за
заплащане на договореното между страните възнаграждение, става изискуемо
и се дължи в полза на изпълнителя, след като не е договорен друг срок за
плащане. Установи се по делото, че в процесния случай работата е приета от
възложителя на 30.05.2022 г. и считано от тази дата същият е дължал на
изпълнителя заплащане на възнаграждение за извършеното по процесния
договор за изработка. Като е изпълнил същото едва на 16.11.2022 г., то
същият е изпълнил лошо във времево отношение, т.е., налице е забава в
изпълнение на задължението по процесния договор за заплащане на
дължимото възнаграждение по договора в полза на изпълнителя.
Следователно, длъжникът е бил в забава към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в съда, респективно, е дал повод за образуване на делото и в
негова тежест следва да се възложат извършените от заявителя разноски в
настоящото заповедно производство.
Дори да се приеме, че сключената между страните сделка е търговска по
смисъла на чл. 286 ТЗ и са приложими разпоредбите на чл. 303а ТЗ по
отношение на сроковете за изпълнение на парични задължения по търговска
сделка, то отново следва да се заключи, че длъжникът в настоящото
производство е бил в забава към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
съда, поради което е дал повод за образуване на делото и дължи разноски. В
този случай, по отношение на изискуемостта на процесното задължение за
главница и изпадането на длъжника в забава следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от Търговския закон. Тъй като няма
доказателства да е бил договорен срок за изпълнение на процесното парично
задължение по издадената фактура № 648/26.05.2022 г., както и поради факта,
че същата е получена от възложителя /длъжник в настоящото производство/
на 26.05.2022 г. преди дата на приемане на изпълнението на 30.05.2022 г.,
следва да се приеме, че процесното задължение за възнаграждение в размер
на 1440,00 лв. е следвало да се заплати от длъжника в 14-дневен срок от деня,
следващ деня на получаване на услугата. По делото се доказа, че длъжникът е
приел изпълнението на услугата на 30.05.2022 г., от което следва изводът, че
срокът за заплащане на цената й е започнал да тече от следващия ден, а
именно – от 31.05.2022 г., като същият е изтекъл на 13.06.2022 г., от който
момент длъжникът е изпаднал в забава. И в този случай, след като длъжникът
не е изпълнил паричното си задължение на падежа, същият е дал повод за
предявяване на вземането в настоящото производство и дължи сторените от
заявителя разноски по делото.
4
Частна жалба срещу Заповед за изпълнение на парично задължение №
30448 по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 57386/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, в частта за разноските, не е депозирана от страна на длъжника, поради
което и не следва да се разглежда направеното от него възражение за
прекомерност на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, доколкото възможността за релевиране на това
възражение е преклудирана. Дори да се приеме, че възражението за
прекомерност е своевременно релевирано от длъжника, то с оглед размера на
претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение в настоящото
производство и защитимия от същия материален интерес, то това възражение
би било и неоснователно, доколкото претендираното от заявителя адвокатско
възнаграждение е под минималния размер, предвиден за съответния вид
работа, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение № 30448
по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 57386/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
в частта, в която е разпоредено длъжникът „СМТЛ Дентафикс“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Веслец“ 52,
вх. В, ет. 1, ап. 24, да заплати в полза на заявителя „Амбулатория за
индивидуална практика за първична дентална помощ – д-р Иванка
Атанасова“ ЕООД, следните суми: 1/ сумата от 1440,00 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за изработка на зъбни протези по договор за
изработка, с предмет изработка на зъбни протези, сключен между
„Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ – д-р
Иванка Атанасова“ ЕООД, в качеството на възложител, и „СМТЛ Дентафикс“
ООД, в качеството на изпълнител, за която сума е издадена фактура №
648/26.05.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 24.10.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 52,80 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 14.06.2022 г. до 23.10.2022 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на заявителя срещу
длъжника въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение №
30448 по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 57386/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, за разноските в общ размер от 329,86 лева, а именно: 29,86 лева -
държавна такса и 300 лева - адвокатско възнаграждение.
Разпореждането в частта, в която е постановено обезсилване на
заповедта за изпълнение, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на
заявителя.
Разпореждането в частта, в която е постановено издаване на
5
изпълнителен лист, подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба в двуседмичен срок, който за заявителя тече от връчването на
разпореждането, а за длъжника - от връчването на поканата за доброволно
изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6