Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен
състав, в публичното заседание проведено
на девети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело
№ 16701 по
описа за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 471687
от 16.08.2018 г. постановено по гр.д.№ 78575/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 162ри състав, е отхвърлен предявеният от А.М.Т. срещу Р.Д.Ч.
иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.284, ал. 2 от ЗЗД за
сумата от 7050 лева, представляваща възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие от 03.04.2012г., сключен между А.М.Т. и В.И.Д., получено от
ответницата от името на ищцата и за нейна сметка по постигната между страните
устна договорка, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 10.08.2017г. по гр.д.№ 43949/2017г. по описа на
СРС, 162ри състав.
Ищцата А.М.Т.,
чрез процесуалния си представител – адв. Г., в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
обжалва първоинстанционното решение в цялост, като излага твърдения за неговата
неправилност. В жалбата се застъпва становището, че решаващият състав е приел
за безспорно наличието на договорно правоотношение между страните по делото, по
силата на което ответницата се е съгласила по нейната банкова сметка ***ждение
дължимо на ищцата от клиентите на Т., но че Д.е превела по сметка на майката на
ищцата само сумата от 7000 лева. С оглед на това въззивницата поддържа, че
задължение на ответницата е било да преведе на ищцата цялата получена сума в
изпълнение на договора за поръчка. Подчертава се, че по своята правна същност
договорът за поръчка е безвъзмезден, като се сочи, че неправилно
първоинстанционният съд е кредитирал показанията дадени от свидетелите,
приемайки за доказано наличието на договореност между страните относно
възмездността на договора. Твърди се, че от показанията на свидетелката С.категорично
се установявало, че ответницата е била на неплатен стаж при адв.Т., а ищцата
никога не е обещавала възнаграждение на ответницата, доколкото това било и в
противоречие с чл. 17 от Етичния кодекс на адвоката. Поддържа се, че от страна
на ответницата е налице неизпълнение на задължение по поето договорно
задължение по отчетна сделка. Въззивницата заявява и че задължението на
ответницата е станало изискуемо от датата, на която е получила процесната сума
– 27.06.2012г., защото към тази дата е следвало да отчете незабавно полученото
пред ищцата, без да е необходима изрична покана за това. С оглед всичко
изложено се моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо това бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен, а в полза на
въззивницата да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна
– ответницата А.М.Т.. Представителят на въззивеаемата в проведеното пред
настоящия състав съдебно заседание оспорва жалба като неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Поддържа, че
първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и ги е
преценил с оглед значението им по делото. Подчертава, че в представения по
делото договор за правна защита и съдействие, подписан от ищцата -адв.Т.,
изрично е посочено, че е получила процесната сума в брой.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК с правно основание чл. 284, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и относно наличието на противоречие с императивните правни норми
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от Софийски районен съд, 162ри състав, решение за
валидно, допустимо и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба настоящият състав намира следното:
Между страните
не се спори, че на 03.04.2012г. ищцата е сключила договор за правна защита и
съдействие с В.И.Д. за осъществяване на процесуално представителство по гр.д.№
4579/2011г. по описа на САС. Това обстоятелство се установява от представения
по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и В.Д., в
който изрично е договорено адвокатски възнаграждение в размер на 7 500
лева, като е направено отбелязване, че сумата е била заплатена в брой.
Безспорно е и че договор за правна защита и съдействие от адв.Т. е бил сключен
на 03.04.2012г. и с К.И.Д.за процесуално представителство по същото дело отново
срещу заплащането на адвокатски хонорар в размер на 7500 лева, като по делото е
представено копие и от този договор, в който е отбелязано, че договореното
адвокатско възнаграждение е заплатено в брой.
Още с доклада по
делото за безспорно е било обявено между страните е обстоятелството, че към
03.04.2012г. между адв.Т. и ответницата Ч. е съществувало валидно
правоотношение по устен договор за поръчка, в изпълнение на който са сключени
процесните два договора за правна защита и съдействие с В.Д.и К.Д.. За безспорно и ненуждещо се от
доказване е отделено и това, че във връзка с тези договори В.Д.и К.Д. са
заплатили уговореното адвокатско възнаграждение на ответницата по банков път, а
тя от своя страна е превела на ищцата по банкова сметка *** Т. сума в размер на
7 000 лев в изпълнение на договора за поръчка, сключен между ищцата и Ч..
Тези обстоятелства се установяват и от представени по делото извлечения от
банковите сметки на ответницата в „Ю.Б.“ АД, от които е видно, че по банкова
сметка *** *** Р.Д.Ч. на
27.06.2012г. е била преведена сума в размер на 7 050 лева с наредител В.И.Д.
с посочено основание за плащането „изплащане на хонорар“. Въз основа на
приетото банково извлечение се доказва и, че ответницата е била титуляр и на
банкова сметка *** ***, по която на
27.06.2012г. от В.И.Д. е внесен сума в размер на 7 050 лева с посочено
основание „изплащане на хонорар“, а на 10.07.2012г. Ч. е превела на И.Т. сума в
размер на 7 000 лева с основание „адвокатски хонорар на адв. А.Т.“.
Пред Софийски
районен съд са разпитани и двама свидетели – С.Е.С.и М.А.Б..
Светослава С.свидетелства,
че се познава с ищцата Т. от 2010г., като е работила с нея като сътрудник в
кантората и от 2011г. до 2013г., а от 2014г. е адвокат. Свидетелката заявява,
че към 2012г. кантората на Т. ***, където е виждала и ответницата Ч., която е
посещавала кантората във връзка с дела на познати на ответницата, които адв.Т.
се съгласила да защитава във връзка с
някаква катастрофа. С.твърди и че Ч. се обучавала при ищцата известен период от
време през 2012г. По отношение на сключените с доведените от ответницата
клиенти на договори за правна защита и съдействие, свидетелката подчертава, че
ги е изготвила, а че Ч. е попълнила имената им и ги е предоставил на клиентите
да ги подпишат. Сред доведените от ответницата клиенти били семейство Д..
Свидетелката посочва че пред 2012г. адв.Т. е открила и още една кантора – на
ул. „Позитано“, където се е обучавала ответницата, тъй като в кантората в
кв.“Борово“ нямало достатъчно място. С.твърди, че няма спомен Ч. да е получава
възнаграждение през времето, в което се е обучавала при адв.Т., като
подчертава, че не знае с какво точно се е занимавала ответницата, тъй като са
били в различни кантори. Свидетелката заявява, че е присъствала в офиса, когато
между Ч. и Т. било уговорено клиентите да преведат парите по сметка на
ответницата, тъй като имали доверие само на нея, а тя след това да ги преведе
на ищцата. От С.изрично е посочено, че не знае дали адв.Т. е обещала
възнаграждение на Ч., но че като сътрудник самата свидетелка е получавала
възнаграждение, докато се е обучавала при адв.Т..
Разпитана пред
първоинстанционния съд свидетелката Б.изрично заявява, че е приятелка на
ответницата и че се е запознала с ищцата, тъй като тя я е представлявала по
делото и за развод. От приятелката си Ч. свидетелката била чувала, че с адв.Т.работели
заедно. По повод делото си за развод, свидетелката посочва, че е посещавала
кантората на адв.Т. ***, където през 2012г. е присъствала на разговори, водени
между ответницата и ищцата, един от който се отнасял за някаква катастрофа, в
която било починало десет годишно дете – роднина на Ч.. Б.заявява, че пред нея Т.
и Ч. се договорили, че хонорарът от този случай щял да се раздели помежду им,
като парите бъдат преведени по сметката на ответницата, а тя след това трябвало
да преведе половината сума по сметка на Т.. Свидетелката твърди, че и във
връзка с воденото от адв.Т. дело за нейния развод хонорарът е бил поделен по
равно между Ч. и Т., като това е станало пред очите и. От Б.се разяснява, че Ч.
към онзи момент е била завършила право, но все още не е имала адвокатски права,
поради което е работила с адв.Т., а преди това с адв.Я.Я., с когото също е
имала подобна договорка – да делят 50 на 50 адвокатските хонорари, получено от
клиенти, които са били доведени от ответницата.
С оглед приетите факти по делото въззивният съд
намира от правна страна следното:
Договорът за
поръчка по правило е неформален, като с оглед правилата на чл. 154 от ГПК
тежестта да докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди.
Довереникът пък носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване отчета по мандата. Задължението на довереника да даде
отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, за му даде
сметка и да предаде полученото.
В разглеждания
от настоящия състав случай между страните е безспорно обстоятелството, че към
03.04.2012г. са били обвързани с мандатно правоотношение, по силата на устен
договор за поръчка, като е постигнато съгласие дължимото от Д.адвокатско
възнаграждение за ищцата да бъде заплащано по банкова сметка ***, а тя се
задължила да преведе възнаграждението по сметка на ищцата. В действителност в
представените по делото договори за правна защита и съдействие е отбелязано,
както сочи и процесуалният представител на ответницата, че адвокатски хонорар е
бил заплатен в брой, но това обстоятелство се опровергава от събраните по
делото доказателства, а именно свидетелските показания на свидетелката Б.,
която заявява, че е била свидетел на разговор между ищцата и ответницата
относно начина на заплащане на адвокатското възнаграждение и че двете се
договорили то да бъде заплатено по банков път от клиентите на Ч., която после
да извърши банков превод по сметката на адв.Т.. Това се потвърждава и от
признанието на факт, ценено по реда на чл. 175 от ГПК от настоящия състав, направено от името на ответницата в
проведеното на 27.03.2018г. открито съдебно заседание, в което е заявено, че
двата хонорара, дължими от В.Д.и от К.Д. във връзка със сключените договори
между тях и ищцата за осъществяване на правна защита и съдействие, са били
преведени по банков път. Доказателство, че сумите по договорите за правна
защита и съдействие са били преведени по банков път, а не са заплатени „в
брой“, както е посочено в тях, са и извлеченията от банковата сметка на
ответницата, от която е видно какви суми са постъпвали по сметката и и кой е
техния наредител. В действителност стойността на договорените адвокатски
хонорари са в размер на по 7500 лева, а преведените по банковата сметка на Ч. от Д.суми са в
размер на по 7050 лева, а посоченото основание е единствено адвокатски хонорар,
без да е уточнено дали е този дължим въз основа на договорите от 03.04.2012г.
или във връзка с друг случай. Съгласно обаче константната съдебно практика
(решение № 188/09.10.2015г. по гр.д.№ 6561/2015г. на ВКС, ІІІ г.о.) ако
основанието за плащане не е посочено в документа за плащане конкретно, какъвто
е настоящия случай, от размера на сумата, от съвпадението между датата на
плащане и падежа на задължението, от липсата на други правоотношения между
страните може да се достигне до извода, че основанието за плащане е именно
твърдяното от страните. В настоящия случай, ответницата твърди, че са изплатени
във връзка с договорите за правна защита и съдействие суми от по 7050 лева.
Предвид обстоятелството, че плащането е станало в рамките на процесния период и
че липсват твърдения да е съществувало друго правоотношение с Д., настоящият
състав приема, че преведените на два транша суми от по 7050 лева са за
погасеното на задълженията на Д.по сключените с Т. договори за правна защита и
съдействие. Ето защо безспорно е установено и обстоятелството, че във връзка с
изпълнение на задълженията си по договора ответницата е получила по банковата
си сметка от Д.дължимите по договорите за правна защита и съдействие суми,
представляващи адвокатско възнаграждение.
В действителност
съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД довереникът е длъжен да даде на
доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на
поръчката. Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да
уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото.
Не се спори, че
в изпълнение на задълженията си по сключения между страните по делото договор
за поръчка, ответницата Ч. е дала отчет на Т., като е превела по сметка на
майката на ищцата сума, заплатена във връзка с договора, сключен между ищцата и
К.Д., в размер на 7050 лева. За да се установи дали ответницата дължи заплащане
на ищцата на останалата сума от 7050 лева, следва да се прецени дали е
основателно възражението за прихващане направено от ответницата Ч. още с
отговора на исковата молба, каквото по своята същност представлява заявеното от
ответницата, че е задържала процесната сума, тъй като същата представлява
дължимо и от ищцата възнаграждение за това, че е довела Д.като клиенти на адв.Т..
С оглед
наведените от ответницата твърдения в отговора на исковата молба за наличието
на устна договорка между страните ответницата да намира клиенти на ищцата,
нуждаещи се от адвокатски услуги, да събира и комплектова нужните документи и да изготвя писма, свързани с казусите на
намерените от нея клиенти, настоящият състав намира, че ответницата Ч. е въвела
твърдения за наличието и на друго правоотношение между страните по делото с елементи
на договор за посредничество и договор за изработка, във връзка с изпълнението
на задълженията, по което и се дължи възнаграждение в размер на половината от
договорения хонорар за процесния казус. Това е правоотношение между страните,
което не е било за конкретен клиент на адвокат Т., а за всички доведени от
ответницата клиенти на ищцата. То няма цена и за сключването и доказването на
такъв договор не е предвидена изрична форма, поради което установяването му
може да бъде осъществено с всички доказателствени средства, в това число и със
свидетелски показания.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и в частност от свидетелските
показания на Б., които въззивният съд изцяло кредитира, се установява, че между
страните по делото е съществувало договор, по силата на който ответницата е
водела клиенти на ищцата и е изготвяла документи, срещу което адв.Т. и е
заплащала възнаграждение, равняващо се на половината от дължимия от клиентите
хонорар. Осъществяването на посредничество от страна на ответницата се
установява както от показанията на свидетелката Б., така и от заявеното от
свидетелката С., която посочва, че Ч. е довела клиенти, които са били
представлявани пред съда от адв.Т., в това число и сем.Д.. Това се установява и
от заявеното от свидетелката Б., която също е станала клиент на адв.Т. със съдействието на Ч.,
във връзка с водено от Б.дело за развод. И двете свидетелки дават показания, че
ответницата е изготвяла и документи, доколкото С.си спомня, че Ч. е пропуснала
да напише ЕГН в пълномощни, с които адв.Т. е била упълномощена, а Б.си спомня,
че по делото, за което е ангажирала ищцата като процесуален представител именно
ответницата е изготвяла нужните документи. Между страните пред въззивната
инстанция, с оглед заявеното от въззивницата, не се спори и че сем.Д.са били
доведени в кантората на адв.Т. от ответницата, т.е същата е изпълнила функциите
си на посредник при сключването на договорите за правна защита и съдействие
между адв.Т. и В.Д.и К.Д..
От значение за изхода на спора обаче
е дали за осъщественото от ответницата посредничество и изготвянето на
документи е било възмездно, т.е дали между страните е съществувало договорка за
заплащане на възнаграждение.
Наличието на уговорка за заплащане
на възнаграждение във връзка с осъщественото посредничество и изготвяне на
документи се установява от свидетелските показания на Б., която сочи, че при
заплащане на дължимия от нея адвокатски хонорар по воденото от ищцата дело за
развод между Б.и бившия и съпруг, половината от платената сума е била
предоставена от Т. на Ч.. Свидетелката Б.изрично заявява, че Ч. е работила при
адв.Т., в каквато насока са и твърденията на самата ищца в подадената искова
молба – л. 3 от първоинстанционното производство - „ответницата Р.Ч. е работила
в кантората“, ценени от съда по реда на чл. 175 от ГПК, а не се е обучавала
безвъзмездно, както е заявила свидетелката С.. Свидетелката Б.сочи, че това е
бил начина на работа на ответницата и с другите адвокати, с които е работила –
например адв.Я.. При съвкупната преценка на доказателствата по делото
настоящият състав приема, че за установено, че в отношенията между страните е
съществувала принципна договорка за заплащане на възнаграждение от страна на
ищцата на ответницата във връзка с извършваната от нея дейност в кантората,
включваща и уговорка за заплащане на половината от адвокатския хонорар,
получаван от адв.Т. от клиенти, които са били водени от Ч., доколкото очевидно
това са били условията, при които ответницата е работила и то не инцидентно –
такава е била договорката и с предходния и работодател, така е работила с
ищцата и по делото за развод на свидетелката Б.В противовес на показанията на Б.е
заявеното от свидетелката С., че адв.Т. е обучавала ответницата Ч.
безвъзмездно, а не е работила при нея. Същевременно имено С.свидетелства, че
адв.Т. е открила още една кантора, в която е стояла Ч., тъй като ищцата
постоянно е била в съда. Предвид това въззивният съд не кредитира показанията
на свидетелката С.досежно заявеното от нея, че адв.Т. само е обучавала Ч. без
да и заплаща възнаграждение за извършената работа, въпреки че за същия вид
работа възнаграждение е заплащано и на обучаваната от ищцата – С..
Несъответства и на житейската логика и е вътрешно противоречиво твърдението на
свидетелката С., че Ч. само се е обучавала, а не е работила при адв.Т., но
същевременно ищцата е отворила още една кантора в гр.София, ул. „Позитано“, в
която да работи именно ответницата. Показанията на свидетелката С., че при
проведения между адв.Т. и семейство Д.разговор във връзка с дължимото от
клиентите възнаграждение по договорите за правна защита и съдействие не е
засяган въпроса дали част от заплатената от клиентите сума ще остане за Ч., не
са достатъчни да установят, че именно по отношение на този случай е било налице
изключение от съществуваща принципна договореност, между Ч. и Т. за разделяне
на получените от доведените от ответницата клиенти какви суми. Уговорката за
заплащане на възнаграждение за извършеното посредничество и изготвянето на
документи е част от вътрешните отношения между страните, а не част от
отношенията между адв.Т. и клиентите - Д.по договорите за правна защита и
съдействие, поради което няма защо да бъдат предмет на обсъждане в разговорите
между ищцата и В.Д.и К.Д.. Обстоятелството, че свидетелката С.не знае адв.Т. да
е обещала възнаграждение на Ч. във връзка с делото на Д., не е достатъчно да
установи липсата на такава договореност, и да докаже, че в процесния случай е
било налице изключение от принципните отношения между ищцата и ответницата за
подялба на получения хонорар от клиентите, доведени от Ч..
С оглед изложеното настоящият състав
приема, че по делото е доказано, че между страните е съществувало принципна
уговорка за това, че Ч. ще получава половината от заплатения на адв.Т.
адвокатски хонорар, ако ответницата е довела клиентите при ищцата. Същевременно
от ищцата не са ангажирани доказателства да е изпълнила задължението да заплати
дължимото възнаграждение във връзка с осъщественото посредничество при сключването
договори за правна защита и съдействие със сем.Д., а именно половината от
платения от клиентите хонорар, която сума съгласно представените по делото
доказателства се равнява на 7050 лева, доколкото от Д.са платени два пъти по
7050 лева. Поради това, настоящият състав приема, че възражението за
прихващане, релевирано от ответницата е основателно и същата не дължи на Т.
процесната сума.
Поради
съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния по
отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение - потвърдено, като
правилно.
По разноски:
С оглед изхода
на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК право на разноски
има въззиваемата страна – Р.Ч., от процесуалния представител на същата обаче е
направено изрично изявление, че въззиваемата не претендира разноски. Поради
това, въззивният съд не следва и да присъжда такива.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 471687 от 16.08.2018 г. постановено
по гр.д.№ 78575/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 162ри състав.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.