РЕШЕНИЕ
№ 655
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300502687 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ОД на МВР Пловдив, чрез
гл.юрисконсулт И.П. срещу решение № 1481/23.08.2021г. по гр.д. №
7223/2021г., на Районен съд – Пловдив ХV гр.с., с което е осъдена ОД на МВР
Пловдив да заплати на Т. Р. М. с ЕГН **********, сумата от общо 1439,86
лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода
от 01.04.2018г. до 29.04.2021г., получени в резултат на преизчисляване на
положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
заплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер от общо
241,37 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 28.04.2021 г. като искът е отхвърлен
за сумата над 1439,86 лева до пълния предявен размер от 1959,96 лева и за
разликата над 241,37 лв. до 250,37 лв. за иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Решението се обжалва в осъдителната чу част като неправилно и
необосновано. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.
1
Решението се обжалва в осъдителната част, като се сочи, че неправилно е
приложен материалният закон – чл.9 ал 2 от НСОРЗ относно организацията и
структурата на работната заплата. Сочи се, че субсидиарното прилагане на
общия закон обезсмисля идеята на специалния закон и разделението, което е
направено в ЗМВР на видовете служители и различната уредба на правния им
статус. Сочи се, че за положения нощен труд обезщетението следва да бъде
платено като часове за дневен труд, тоест основно възнаграждение, а не за
нощен труд, като в тази насока има практика на съдилищата в страната. Иска
се отхвърляне на предявените искове за главницата и лихвата. Претендират се
разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Т.М., с който
жалбата се намира за неоснователна, иска се потвърждение на решението,
претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Безспорно доказано е по делото, че за процесния период от 01.04.2018г.
до 29.04.2021г., ищцата Т.М. е заемала длъжността „***“ в ОД на МВР
Пловдив. От ССЕ се установява, че за горния период ищцата е положила 1624
часа нощен труд, които са заплатени по 0,25 лв. на час. Вещото лице е
установило, че положените часове нощен труд, преизчислени с коефицент
1.143%, се равняват на 232 часа преобразуван нощен труд към дневен с
равностойност от 1969,96 лв. и обезщетение за забава от 250,37 лв.
За периода 01.04.2018г. до 01.10.2020г., ищцата М. е положила 1248
часа нощен труд, които са заплатени по 0,25 лв. на час. Вещото лице е
установило, че положените часове нощен труд, преизчислени с коефицент
1.143%, се равняват на 177 часа преобразуван нощен труд към дневен с
равностойност от 1439,86 лв. и обезщетение за забава от 241,37 лв.
2
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че решението
неправилно прилага действащата законова уредба за заплащане на
извънреден труд в системата на МВР, която се регулира от подзаконови
нормативни актове, които определят общия механизъм за изчисляване на
извънредния труд по КТ, като специалните закони - ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове не предвиждат приложеното от районния съд
преизчисление на положения нощен извънреден труд от служители на МВР.
РС Пловдив законосъобразно приема, че според чл.140 ал.1 КТ
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Посочената разпоредба въвежда по-кратки нормални работна седмица и
работен ден за работниците, полагащи нощен труд, отчитайки вредоносните
му последици. В случая под нормална работна седмица и нормален работен
ден следва да се разбират, визираните в чл.136 ал.1- 3 КТ правни понятия, а
именно най-широко прилаганото работно време, което за работната седмица,
която е 5-дневна, е 40 часа, а за работния ден 8 часа в рамките на денонощие.
Ето защо смисловото съдържание на чл.140 ал.1 КТ е, че работник, който
полага нощен труд, при нормални работен ден и седмица, ще работи по-
малко часове, така че след отчитане положените 35 часа нощен труд в
рамките на седмицата ще се зачитат за 40 часа, а положените седем часа в
рамките на денонощието, за осем. Няма законова пречка обаче, установеното
за работника нормално работно време от осем часа да бъде разпределено при
сумарно отчитане на работното време, като в конкретен работен ден изцяло
се запълва часовия диапазон от 22,00 ч. до 06,00 часа. При сумарното работно
време, както е изтъкнато, от значение за продължителността на нормалния
работния ден са средно аритметично отработените часове за ден в рамките на
съответния период. Последното е от значение за това дали е налице
извънреден труд. Така, ако са отработени осем астрономически часа нощен
труд през един работен ден, те ще бъдат отчетени като повече от осем часа,
според коефициента на преобразуване на нощния труд в дневен по чл. 9, ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а това ще
се отрази на количеството оставащи часове в рамките на периода. Няма
законова забрана да се полага труд в рамките на целия часови диапазон
между 22,00 ч. и 06,00 часа, като дори и при това положение, при сумарно
3
работно време, няма да е налице извънреден труд, ако след преобразуване на
нощния труд в дневен, не е превишена средната продължителност на
нормалния работен ден.
Правилно РС Пловдив приема, че в Наредбата, издадена по чл.187, ал. 9
ЗМВР, не е посочен коефициентът за отчитане на нощния труд, тъй като
ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна техника.
Следва да изтъкне, че посоченият в чл.9 ал.2 от НСОРЗ коефициент за
преобразуване на часовете нощен труд в дневен, представлява числово
изражение на залегналия в чл.140 КТ принцип, а именно, че нощният труд
като продължителност не съвпада с астрономически отработеното време.
Това съставлява една от най-съществените правни последици от полагането
на нощен труд. Престирането на нощен труд е свързано с настъпване на
определени благоприятни за работника компесаторни правни последици. Ако
се приеме, че правните последици или част от тях липсват, то и не би имало
разлика между нощен и дневен труд.
По отношение на отхвърлителната част на решението РС Пловдив сочи,
че във връзка с законовите промени направени с ДВ, бр.60 от 07.07.2020 г. са
налични изменения в чл.187 ЗМВР. След внесените промени, ал. 4 на чл. 187
ЗМВР гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал.1. Тоест,
законодателно е въведено правилото, че положеният нощен труд не следва да
се преизчислява с коефициент 1.143, а с коефициент „1“ / едно/. Правилно РС
Пловдив приема, че посоченото изменение в нормата на чл.187 ал. 4 ЗМВР е с
материалноправен характер и същото следва да намери приложение занапред
(след дата 07.07.2020г., когато разпоредбата е обнародвана). Доколкото
извънредният труд, полаган от ищеца се изчислява на тримесечие ( арг.
чл.187, ал. 3 ЗМВР ), то от това следва, че законодателното изменение ще
рефлектира върху изчисляването на възнаграждението за положения труд от
ищеца за периода считано от последното тримесечие на 2020г. (тоест, за
периода от м. 10.2020г. напред). Това е част от процесния период, доколкото
се претендира възнаграждение за положен извънреден труд до 29.04.2021г.
Именно предвид гореизложеното, посоченото законодателно изменение
4
рефлектира върху размера на претендираните суми. За периода от м.10.2020г.
напред, макар и ищецът да полага нощен труд, то вече е налице изрична
законова норма, която повелява, че същият не следва да бъде преобразуван с
коефициент 1,143 %. (тоест, ищецът полага нощен труд, но предвид
законовите промени, същият не се преизчислява след 01.10.2020г.). Предвид
изложените принципни разяснения, ПРС приема, че последният месец, за
който на ищеца ще му се дължи възнаграждение за преобразуван нощен към
дневен труд е м.09.2020г. ( считано от 01.10.2020г., положеният от ищеца
нощен труд не се преобразува ).
Правните изводи на РС Пловдив съответстват на смисъла на закона
действал към момента на исковите периоди, поради което решението в
обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
въззиваемата Т.М. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от
ГПК при следните предели. Такива направени в производството пред ПОС в
размер на сумата 420 лв. за адвокатски хонорар /л.35/. Възражението за
прекомерност на размера на адвокатския хонорар е неоснователно, защото
същият е твърде близо до минимума на предвиденото.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1481/23.08.2021г. по гр.д. №
7223/2021г., на Районен съд – Пловдив ХV гр.с., в обжалваната му осъдителна
част.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив гр.Пловдив, ул. Княз Богориди №7 да
заплати на Т. Р. М. с ЕГН ********** сумата от 420 лева, за разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6