№ 74
гр. Свиленград, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. П.а
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Живка Д. П.а Гражданско дело №
20215620100940 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба от Агенция „Пътна
Инфраструктура”, представлявана от инж. Радостин Иванов Ламбрев - Директор на
Областно пътно управление – гр.Хасково, с което са предявени срещу „Застрахователно
Дружество „Евроинс” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб” № 43, искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса
за застраховането /КЗ/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Агенция „Пътна инфраструктура” твърди, че на 18.12.2017г. на път II – 80
(„Любимец - Свиленград“), в участъка при км. 0+890, настъпило пътно-транспортно
произшествие (ПТП), констатирано с Протокол за ПТП № 1577046 от 18.12.2017г., при
което водачът Стойчо Здравков Бербов, управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с peг. № Х 2834 ВВ, изгубил контрол над автомобила и напускайки пътното
платно от дясно по посока на движението, се блъснал в крайпътната еластична ограда
(мантинела). В резултат на това ПТП, на ищеца били причинени щети, изразяващи се в
увреждането на 32 (тридесет и два) линейни метра предпазна еластична ограда, като общата
стойност на щетите, включваща транспортните разходи и монтажа била в размер на 2171,81
лв.
Ищецът уведомил ответника за нанесената щета с писмо с изх. № 53-00-1291/
21.12.2017г., тъй като към момента на настъпване на застрахователното събитие
отговорността на виновния водач била покрита от сключената задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и „Застрахователно
Дружество „Евроинс” АД – с полица № BG 107/ 117001639472, със срок на валидност от
08.06.2017г. до 07.06.2018г. Посочва, че ответникът заплатил част от вредите, но останалата
част била неплатена и до сега.
По изложените съображения ищецът претендира заплащане на сумата 476,68 лв.
(след допуснато в открито съдебно заседание на 26.04.2022г. изменение в размера на
главната искова претенция от 2171,81 лв. на 476,68 лв.) – главница, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, и сумата 167,00 лв. – мораторна лихва за
периода от 18.12.2017г. (датата на увреждането) до 23.12.2021г. Претендират и разноски по
1
делото.
Ответникът „Застрахователно Дружество „Евроинс” АД е депозирал отговор в срока
по чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Ответникът не
оспорва наличието на валидно застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с обект МПС марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № Х 2834 ВН, обективирано в застрахователна полица № BG 107/
117001639472, със срок на валидност от 08.06.2017г. до 07.06.2018г. Не оспорва и
твърдението, че по претенция на ищеца е образувана щета под № **********, във връзка с
процесното ПТП. Не оспорва и твърденията на ищеца, досежно механизма на процесното
ПТП. Ответникът посочва, че по посочената щета е изплатил на ищеца сумата 1651,44 лв. –
преведена по банковата му сметка на 16.01.2018г., така че изплатил дължимото
застрахователно обезщетение изцяло. Исковата претенция надвишавала действителната
стойност на вредите, поради което ответникът прави възражение за приспадане на
вторичната стойност на увредените съоръжения. Оспорва и акцесорната претенция за
заплащане на лихва за забава, поради недължимост на главната претенция. Прави и
евентуално възражение за недължимост на лихвата за забава поради изтекла погасителна
давност.
По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявените искове
като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, установи от
фактическа страна следното:
На основание 146, ал.1, т.3 от ГПК, с доклада по делото са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е било налично валидно застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
обект МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № Х 2834 ВН, обективирано в
застрахователна полица № BG 107/ 117001639472, със срок на валидност от 08.06.2017г. до
07.06.2018г.; че пред „Застрахователно Дружество „Евроинс” АД е била образувана щета по
повод процесното ПТП – под № **********; механизма на процесното МПС.
От представения Протокол за ПТП № 1577046 от 18.12.2017г. се установява, че на
тази дата, на 01.08.2017 г., на път II – 80, в участък в община Свиленград, е настъпило ПТП,
при което водачът Стойчо Здравков Бербов, управлявайки лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № Х 2834 ВВ, на прав участък от пътя, е изгубил
контрол над автомобила и се ударил в еластичната ограда от дясно на пътя. Тези
обстоятелства се потвърждават и от материалите, съсържащи се в постъпилия от РУ на МВР
– Свиленград препис от преписката, образувано по повод процесното ПТП, включваща и
АУАН № 1666626 от 18.12.2017 г. и НП № 17-0351-001016 от 22.12.2017 г. Видно от
последния, на водача на автомобила е наложена глаба за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
собственикът на увреденото вследствие на посоченото ПТП имущество – ищецът по делото
е уведомил застрахователя – ответник по делото за претърпяното ПТП, като е подал
Претенция за нанесена щета № 53-00-1291/ 21.12.2017г. Видно от представената
количествено-стойностна сметка ищецът е оценил претърпените материални щети –
увредени 32 метра ограничителна система за пътища /мантинела/ на стойност 2171,81 лв. На
16.01.2018г. ответното дружество е превело по банков път на ищеца сумата 1651,44 лв. -
обезщетение за претърпените вреди по заведената щета № **********, видно от
представеното с отговора платежно нареждане.
От заключението по назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че стойността на увредените 32 линейни метра
мантинела, определена към момента на ПТП, възлиза на 2128,12 лв., а остатъчната стойност
на отпадналите при възстановяването й елементи от нея на пазара за вторични суровини,
определени по средни пазарни цени към датата на ПТП – 138,96 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
2
следното:
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща
следните две групи материални предпоставки: 1) Застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
Наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.
В процесния случай, безспорно се установи, че между ответното дружество и
собственика на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № Х 2834 ВВ, към
момента на настъпване на ПТП е съществувал валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица. Безспорно се установи и
причиняването на вреди по пътно съоръжение /матнинела/, собственост на ищеца,
вследствие на противоправното поведение на водача на лекия автомобил. Осъщественото от
водача на лекия автомобил деяние е противоправно, защото е извършено в противоречие с
чл.20, ал.1 от ЗДвП, за което водачът е бил санкциониран с глоба – с НП № 17-0351-001016
от 22.12.2017 г. Въпреки че е бил длъжен, водачът не е контролирал МПС, което е
управлявал, с което е създал непосредствена опосност за движението – обстоятелста,
установени в Протокола за ПТП и в НП. При липса на доказателства, оборващи
установените с официални документи обстоятелства, досежно противоправното поведение
на водача, съдът намира, че се установява по безспорен начин, че водачът на лекия
автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, като това негово поведение се
явява пряка и непосредствена причина за настъпилите имуществени вреди по пътното
съоръжение на ищеца. Тъй като причинените вреди са закономерна, необходима последица
от противоправното поведение на делинквента, съдът счита, че всички елементи на
фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на водача на лекия автомобил са
осъществени в обективната действителност. Ето защо, съдът намира, че предявеният главен
иск е доказан по основание.
Спорен по делото е и въпросът за размера на вредите. При определяне размера на
дължимото обезщетение, следва да се съобрази разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, съгласно
която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице в случая. Относно
действителната стойност на нанесените на ищеца вреди, съдът кредитира изцяло като
компетентно и обективно изготвено заключението на вещото лице, според което стойността
на вредите възлиза на сумата 2128,12 лв. Тази е пазарната стойност, необходима за
възстановяване причинените щети на ищеца. Без значение е остатъчната стойност на
увреденото имущество, тъй като се повредената еластична ограда се заменя с нова, а и
липсват доказателства, че ищецът е реализирал отпадналите елементи на пазара за вторични
суровини. От стойността на вредите следва да се приспадне платеното обезщетение в размер
на 1651,44 лв., така че дължима остава сумата 476,68 лв. Поради това предявеният главен
иск следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на претендираната лихва за забава, считано от датата на ПТП –
18.12.2017 г., съдът съобрази, че съгласно чл.497, ал.1 от КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1) изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ; 2)
изтичането на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от
КЗ. В случая не е налице спор, че на 21.12.2017г. ищецът е сезирал застрахователното
3
дружество с искане за заплащане на обезщетение, а липсват данни застрахователят е
поискал доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ. Началото на срока от 15 работни дни по чл.497,
ал.1, т.1 от КЗ е обвързано не с момента на завеждане на претенцията по чл.498, ал.1 от КЗ, а
с този на представяне от увреденото лице на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, а
това са доказателствата, изискани от застрахователя при условията и по реда на цитираната
разпоредба. Когато липсват обстоятелствата, с които законът свързва началото на срока от
15 работни дни по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, както е в случая, същият срок не намира
приложение, тъй като не тече. Затова, в случая следва да се приложи тримесечният срок по
чл.497, ал.1, т.2, вр. чл.496, ал.1 от КЗ, течащ от предявяване на претенцията към
застрахователя, чийто начален момент не е обусловен от представяне на доказателствата по
чл.106, ал.3 от КЗ (така Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т.
о.).
С оглед изложеното, в настоящия случай застрахователят е изпадал в забава на
22.03.2017 г., след като на 21.03.2017 г. е изтекъл тримесечния срок по чл.497, ал.1, т.2, вр.
чл.496, ал.1 от КЗ.
Ответника е направил в законов срок възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на лихвата за забава, позовавайки се на чл.111, буква “в” от ЗЗД. Съдът намира
това възражение за основателно. Действително, по силата на чл.111, буква “в” от ЗЗД
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичането на
тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо
(чл. 114, ал. 1 ЗЗД). В случая, главното вземане е станало изискуемо на 22.03.2017 г., а
исковата молба е предявена на 23.12.2021г., т.е. след изтичане на 3-годишен срок от
началото на изискуемостта му. Ето защо, вземането за обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва е погасено поради изтичане на специалната тригодишна
погасителна давност. Поради това, акцесорната искова претенция е неоснователна, като
погасена по давност.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В настоящото производство
ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 100,00 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. и депозит за вещо лице в размер на 150 лв. Съразмерно
на уважената част от исковете, на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 407,30 лв.
Ответникът също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете,
каквито претендира. По делото ответникът е направил разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. и депозит за вещо лице в размер на 150 лв. съразмерно
на отхвърлената част от исковете, на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 116,75 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно Дружество „Евроинс” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, да заплати на
Агенция „Пътна Инфраструктура”, представлявана от инж. Радостин Иванов Ламбрев -
Директор на Областно пътно управление – гр.Хасково, по иска с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ - сумата 476,68 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди - увреждени 32 линейни метра предпазна еластична ограда, в
резултат на застрахователно събитие, настъпило на 18.12.2017 г., на път II – 80, в участък в
община Свиленград, за което е заведена щета под № **********, ведно със законната лихва
върху тази сума от 23.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Агенция „Пътна Инфраструктура”, представлявана от инж.
Радостин Иванов Ламбрев - Директор на Областно пътно управление – гр.Хасково, срещу
„Застрахователно Дружество „Евроинс” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, за заплащане на сумата 167,00 лв. -
4
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница от 476,68
лв., за периода от 18.12.2017г. до 23.12.2021г.
ОСЪЖДА „Застрахователно Дружество „Евроинс” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, да заплати на
Агенция „Пътна Инфраструктура”, представлявана от инж. Радостин Иванов Ламбрев -
Директор на Областно пътно управление – гр.Хасково, сумата 407,30 лв., представляваща
сторени пред първата инстанция разноски.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура”, представлявана от инж. Радостин
Иванов Ламбрев - Директор на Областно пътно управление – гр.Хасково, да заплати на
„Застрахователно Дружество „Евроинс” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, сумата 116,75 лв., представляваща
сторени пред първата инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5