Решение по дело №7076/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 131
Дата: 29 януари 2018 г. (в сила от 1 март 2018 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20174430107076
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№.....

  

 гр. Плевен,29.01.2018год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание  двадесет и втори  януари през две хиляди и    осемнадесета година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря  Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №7076 по описа за 2017год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.240  ал.1 и ал.2 вр.чл.79 ЗЗД вр.чл.92 ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД.

           Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А. против Н.А.З., в която се твърди че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Твърди се, че срещу заповедта за изпълнение длъжникът е подал възражение. Твърди се, че по силата на договор за заем сключен между „Аксес Файненс“ и ответника, на ответника е представен паричен заем в размер 400 лв., които заемателят се е задължил да върне съгласно договора. Твърди се, че между„Аксес Файненс“  и ищеца е сключен договор за цесия от 11.11.2016г., по силата, на който вземането към ответника е прехвърлено в полза н.А.з.к.н.п.з. ООД изцяло, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.Твърди се, че кредитополучателят извършва транзакции, които увеличават максималния размер на кредитния лимит.Твърди се, че се дължи и договорна лихва от датата на първата тразакция , до датата на предсрочната изискуемост в размер на 43,61лв. -05.10.2015г.-06.06.2016г.Твърди се, че се дължи и неустойка при непредставяне в срок от 30 дни на обезпечение,Твърди се, че същата е 121,90лв.Твърди се, че се дължат и разходи за събиране на задължението, при неизпълнение по 2,50лв. всеки ден до заплащане на сумите, така и 120лв. за разходи за дейност на служител, което осъществява дейността по събиране на задължението.Твърди се, че съгласно договора предсрочната изискуемост настъпва автоматично, в случая на  на 06.06.2017г в размер на 10 процента от усвоената и непогасена главница, която включва текущото задължение за настоящия месец. Моли съда да постанови решение, с което  да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите 373.51 лв. – главница до погасяване на кредита, сума в размер на 43.61 лв. –договорна лихва за периода от 05.10.2015 г.-06.06.2016 г., сума в размер на 121.90 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение, сума в размер на 200.00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

         Ответникът в срока по чл. чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор. В съдебно заседание се явява лично и оспорва дължимите суми.

         Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

          От приложеното ч.гр.д.№  5112/2017г. по описа на ПлРС се установява, че е  издадена  е заповед за изпълнение  за сумите, както следва: сума в размер на 373.51 лв. – главница до погасяване на кредита, сума в размер на 43.61 лв. –договорна лихва за периода от 05.10.2015 г.-06.06.2016 г., сума в размер на 121.90 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение, сума в размер на 200.00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, сума в размер на 37.29 лв. – законна лихва за периода от 06.06.2016 г.-27.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 25.00 лв. за държавна такса и 50.00 лв.  юрисконсултско възнаграждение.Вземането произтича от следните обстоятелства:  Задължение по договор за кредит „Бяла карта“ № 438838  от 01.10.2015 г. между Н.А.З. и „Аксес Файнанс“ООД. На 10.03.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/цесия/ от 11.11.2016 г. между „Аксес Файнанс“ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД.

            В срок е подадено възражение от длъжника, инициирало предявяването на настоящата искова претенция на основание чл.422 от ГПК.

            По делото е представен препис на Договор за кредит „Бяла карта“ сключен между “Аксес Файнанс“ООД и ответника на 01.10.2015г., за сумата от 400 лв.  Съгласно чл. 2 ал. 2 и ал. 3 от договора кредитодателя предоставя на кредитополучателя платежен инструмент № 438838, като с подписване на договора, последният е удостоверил получаването му. Във връзка с условията за използване на кредитната карта страните са подписали приложение № 1 към договора за кредит. Според клаузите на последния ответникът е поел задължение да върне предоставения му кредит, като заплаща до всяко второ число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец. В чл. 3 ал. 3 от договора е дефинирано понятието "текущо задължение" като сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница между 1-во и 19-то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена и непогасена договорна лихва върху горните две суми върху усвоения размер на кредита /чл. 4, ал. 1 т. 2/; неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия месец. Според чл. 4 ал. 1 годишния лихвен процент на заема е в размер на 43, 2 %, а дневния лихвен процент върху усвоения размер на кредита е 0, 12%. В чл.8 е посочено, че се дължи и договорна лихва върху уесвоената сума, която се начислява ежедневно.В чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено, че при непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят, в 3-дневен срок от датата следваща падежа на текущото задължение,е длъжен да предостави обезпечение по чл.16, дължи да заплати сума в размер на 15% от максималния кредит лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в срока по чл. 16.Съгласно чл.21,неизпълнението на задължението за предоставяне на допълнително обезпечение в тридневен срок от датата, следваща падежа на текущото задължение, е основание за начисляване на неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за съответния месец. Неустойката се начислява за всеки отделен случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение /чл. 21 от договора/. При забава в плащанията, ответникът дължи лихва за забава за всеки ден просрочие /чл. 22 ал. 3 /, като и разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2, 50 лв. на ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12 т.е. 15% от максималния кредит лимит. Според чл. 22 ал. 1 от договора в случай, че кредитополучателят изпадне в забава за плащане, на което и да е парично задължение по договора за кредит с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, кредитодателят има право да обяви цялото му задължение по договора за предсрочно изискуемо по някой от начините, уредени в чл. 28 от договора. Според тази клауза всички писма, покани, съобщения или други документи между страните ще се считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адреса за кореспонденция, изпратени по факс, ел. поща, посочени от страните по договора. Кредитодателят може да изпраща съобщения на кредитополучателя и на лични му акаунт, както и да го уведомява на посочената в договора интернет страница.Видно от рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г. кредитодателят и ответникът по делото са се съгласили, продавачът да прехвърля на купувача свои ликвидни и станали изискуеми вземания, ведно с привилегиите и другите принадлежности, включително изтекли лихви, произхождащи от договори за заем или за потребителски кредити "Бяла карта", сключени от продавача с физически лица. Тези вземания ще се индивидуализират в Приложение №1 към този договор, което ще бъде съставяно на хартиен носител, подписано и подпечатано от двете страни. Договорено е още, че при спазване условията на този договор ще се прехвърлят вземания на месечна база, които ще бъдат индивидуализирани от страните в съотвеното Приложение №1 със съответната нова дата, като с неговото съставяне, подписване и подпечатване то става неразделна част от договора. Към всяко отделно Приложение № 1 се съставя анекс, в който страните договарят покупната цена на конкретните вземания, прехвърлени със съответното приложение. По делото е представено Приложение № 1 от 10.03.2017г. към горепосочения рамков договор, от което е видно, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към ответника, което фигурира под № 151 и е индивидуализирано с номер и дата на договора, размер.Представено е и пълномощно, с което по силата на § 4 т. 4.5 от рамковия договор за прехвърляне на задължения, цедентът упълномощава цесионера да уведоми по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД от негово име всички длъжници, чийто вземания са цедирани с договора за продажба от 11.11.2016г., за извършеното прехвърляне на техните задължения.  По делото не е представено нарочно уведомление, предхождащо подаването на исковата молба, с което да се уведомява ответника за извършеното прехвърляне на задължението му по процесния договор.

          В самата искова молба е материализирано уведомление по чл. 99 ал.3 ЗЗД, с което процесуалния представител на ищеца по делото уведомява кредитополучателя за извършената цесия.

         От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ се установява, че непогасевата главница е 373,51лв., дог. лихва за периода 05.10.2015г. - 06.06.2016г. е в размер на 43,61 лв., неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение -303,20лв., а разходите и таксите за извънсъдебно събиране на просрочените задължения са в размер на 132,50лв. за периода 07.11.2015г.-06.06.2016г., такса разходи служител120лв.Посочва се, че са извършвани плащания,като остатъка е както следва:373,51лв. главница, дог. лихва 43,61лв., неустойка 121,90лв., такса събиране разходи 80лв., такса разходи служител -120лв. или се дължи общо 776,31лв.

         Няма спор по делото, че за вземанията си за главница, договорна лихва, неустойка и разходите и такси за извънсъдебно събиране на просрочените задължения, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5112/2017г. на ПлРС, срещу която ответникът по делото в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК е депозирал възражение.

        При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

         Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.

         От събраните по делото доказателства категорично се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит "Бяла карта" от 01.10.2015г., притежаващ необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно този договор трето за делото лице е предоставило на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 400 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който да се усвоява посредством нарочен платежен инструмент. Ответникът в съдебно заседание признава, че е усвоявал суми от разрешения му кредитен лимит, което се установява и от заключението на вещото лице. Съгласно заключението ответникът е усвоил първоначално целият кредитен лимит от 400лв., но след като на 03.12.2015г. е погасил част от главницата в размерна 32,64лв., е изтеглил отнова 30лв. на 11.12.2015г.Посочено е че е погасил от договора 360лв. от които: главница 56,49лв., дог. лихва 69,71лв., неустойка 181,30лв., разход за събиране на вземане 52,50лв. Константна е съдебната практика /Решение № 123/09.11.2015г. по т.д. № 2561/2014г. на II т.о. и мн. други/, че когато ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, фактите относими към настъпване и обявяване й са част от основанието на заявеното вземане и следва да се осъществили преди образуване на заповедното производство. Това разрешение е важимо както за вземането предмет на заявлението по чл. 417 ГПК, така и за вземанията предмет на заявлението по чл. 410 ГПК. В последният случай обстоятелствата, при които настъпва предсрочната изискуемост, подлежат на доказване в хода на исковия процес по чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства за същите към заявлението по чл. 410 ГПК.В случаят ищецът по делото, за да обоснове изискуемостта на вземанията си се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит на 06.06.2016г. на горепосоченото договорно основание. От установените по делото обстоятелство може да се направи извод, че към тази дата са били налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за обявяване на предсрочната му изискуемост, предвид липсата на погашения по договора след  след 18 .04.2016г. Според уговореното в договора-чл.22, необходимо условие за настъпването на предсрочната изискуемост е обявяването й на кредитополучателя по начините в чл.28. Страните не са уговорили т.нар. автоматична предсрочна изискуемост. Следователно, за да може кредитодателят да се ползва от последиците на предсрочната изискуемост волеизявлението му за това следва да е достигнало до знанието на ответника и то по един от начините визирани в чл. 28 от договора. Ищецът се домогва да докаже, че  не необходимо да се уведоми  ответника за настъпването й. Доколкото договорът за страните има силата на закон /чл. 20а ЗЗД/, липсата на обявяване на предсрочната изискуемост по един от начините уредени в чл. 28 от договора, сочи на неосъществяване на условията, при които е уговорено настъпването на същата. Мотивиран от горното настоящият състав на ПлРС намира, че ищецът по делото не проведе пълно и главно доказване на релевантния за спора факт, а именно, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Недоказания факт по аргумент от чл. 154 ал. 1 ГПК се приема за неосъществил се факт, поради което следва да се приеме, че процесните вземания не са изискуеми в заявения размер и не са възникнали на предявеното от ищеца основание - предсрочна изискуемост на вземанията за главница, договорна лихва, неустойка и разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, която да е настъпила преди образуване на заповедното производство. Това води до неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и същият подлежи на отхвърля. На друго основание исковият съд не може да установява дължимост на процесните претенции, тъй като единственото въведено и поддържано от ищеца основание е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит "Бяла карта". Недоказването на процесното основание не отрича възможността кредиторът да претендира вземанията си на друго основание, обуславящо тяхната изискуемост.

       Отделно от това, липсата на твърдяната предсрочна изискуемост на процесните вземания отрича материалноправната легитимация на ищеца по делото. Това е така, тъй като предмет на рамковия договор за цесия са само ликвидни и изискуеми вземания на цедента, произтичащи от договори за потребителски кредити "Бяла карта". Към датата на сключване на рамковия договор респ. подписването на Приложение № 1 от 10.03.2017г. процесните вземания не са били изискуеми, тъй като твърдяната предсрочна изискуемост по изложените по - горе обстоятелства не е настъпила. При това положение договора за цесия не е произвел прехвърлителното си действие по отношение на тях, от което следва, че цесионерът не се легитимира като носител на претендираните от него суми, което обуславя неоснователността на исковата претенция по чл. 422 ГПК.

       При този изход на делото на претенцията за разноски на ищцовата страна се явява неоснователна.

       Водим от горното, Плевенскияг районен съд

Р Е Ш И:

        ОТХВЪРЛЯ предявените от "А.З.К.Н.П.З." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** против Н.А.З., ЕГН**********, искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД вр. 99 ЗЗД за приемане на установено в отношения на страните, че Н.А.З., ЕГН**********, дължи н. "А.з.к.н.п.з." ООД, следните суми, по договор за кредит „Бяла карта“ № 438838  от 01.10.2015 г. между Н.А.З. и „Аксес Файнанс“ООД и цесия от 11.11.2016 г. между „Аксес Файнанс“ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД : сума в размер на 373.51 лв. – главница, сума в размер на 43.61 лв. –договорна лихва за периода от 05.10.2015 г.-06.06.2016 г., сума в размер на 121.90 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение, сума в размер на 200.00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 3390/07.07.2017г. по ч.гр.д. № 5112/2017г. на ПлРС,  КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

         Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: