Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. Велико Търново, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в публично заседание на единадесети
март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
с участието на секретаря - М.Н.и прокурора от ВТОП - ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
а.н.дело № 10 023/2022 година по описа на съда. При това, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение № 613/ 15.12.2021г.,
постановено по АНД № 1401/2021г., с което състав на Районен съд Велико Търново
е потвърдил като законосъобразно
Наказателно постановление № 21-1275-001625/ 29.09.2021г., издадено от началник сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР Велико
Търново, с което на Р.М.М. с ЕГН **********
са наложени адм. наказания, както следва:
1.
за адм. нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закон
за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП са му наложени
административно наказание глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца и са му отнети 10 к.т.;
2.
за адм. нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание
чл. 183, ал. 1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 10 лева;
3.
за адм. нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание
чл. 183, ал. 1, т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 10 лева;
Решението е обжалвано в законния срок, с касационна жалба, подадена от името на Р. М.,
действащ чрез упълномощения адвокат. Същото се атакува отчасти, само относно потвърдените
от РС наказания по пункт първи по-горе, а именно: относно административно
наказание глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца. В КЖ се навеждат доводи за неправилност на решението на РС,
поради нарушаване на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди
се и несправедливост на наложеното наказание. ПП на касатора счита, че районният
съд пропуснал да констатира, че АУАН е съставен за едно нарушение/отказ да бъде
изпробван за алкохол/, а доверителят му е
санкционира с НП за шофиране след
употреба на алкохол, т.е. нарушение, което не е установено с АУАН и не е
доказано. Счита, че това проиворечие между установителния и санкциониращия
документ компрометира правото на защита
на наказаното лице и обуславя несправедливост на наложеното наказание за
недоказано по съответния ред адм. нарушение.
В о.с.з. касаторът не се явява. Представлява се от
упълномощения адвокат, който пледира за основателност на КЖ. Акцентира, че по
същество доверителят му няма повдигнато обвинение за нарушението, за което е
наказан. РС неправилно приложил нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. В случая не става въпрос за нередовности на акта, а за
това, че за едно нарушение е обвинен, а за друго наказан. Нарушено е правато му
на защита. Нарушението на процесуалните правила е такова, че не може да бъде
саниран нито АУАН нито НП. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба не изпраща представител.
Депозирано е писмено становище преди о.с.з. с характер на отговор на КЖ. Изложени са доводи, че КЖ е неоснователна, а
Решението на РС е обосновано и съобразено с трайната пракитка на ВТРС и АСВТ.
Нарушението е правилно описано в НП и безспорно установено, че водачът е
шофирал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,16 промила. Правилно са
посочени нарушената материална и санкционната разпоредба. Прави възражение за прекомерност
на поисканото АВ.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава
мотивирано заключение за неоснователност
на касационната жалба. Счита, че РС е изяснил правилно фактическата обстановка
след задълбочен анализ на доказателствата. Споделя изложените от РС съображения
и намира, че материалният закон е правилно приложен.
Оплакванията в жалбата АСВТ квалифицира като такива за
неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуални правила,
според конкретно инвокираните пороци на съдебния акт, а не според правната
квалификация в същата. Предвид това, ВТАС извърши проверка за наличие на
касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 и ал.3
от НПК и чл.63в от ЗАНН.
Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание
чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Като прецени оплакванията в жалбата, във връзка с доказателствата
по делото, съобрази доводите на страните, съдържанието и реквизитите на контролирания съдебен акт, съдът приема за
установено следното:
Жалба е подадена от надлежна страна-участник във въззивното
производство, за която актът на съда, в обжалваната му част, е неблагоприятен.
Депозирана е в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА поради следните
съображения:
РС обсъдил в тяхната взаимна връзка
събраните в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и гласни, вклч.
резултата от повторен химически анализ на кръвната проба. При това РС приел за установено, че
АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове и притежават необходимите
реквизити. Издадени са от материално компетентни органи и са спазени сроковете
по чл.34 от ЗАНН. По отношение на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП ВТРС
намира да е доказано чрез химическо изследване на кръвна проба, за което на
водача е бил издаден талон и същият се е явил в указания срок. Приложената
санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвп е съответна на
установеното шофиране след употреба на алкохол. По отношение на основното
възражение на защитата, че между АУАН и НП съществува противоречие, РС приел,
че действително в АУАН е записано, че е нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3
от ЗДвП, като словесното описание на нарушението е, че водачът отказва да даде
качествена проба за алкохол с полеви уред – дрегер. Но това несъответствие РС
приел да е несъществено и преодоляно по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Освен това изложил съображения, че АНО не е
допуснал съществено процесуално нарушение, защото при установените факти
всъщност е преквалифицирал
нарушението като е наложил санкция за по-леко
наказуемия състав, което било по-благоприятно за субекта на нарушението. В
заключение като приел, че по несъмнен начин е установено самото нарушение, авторството и вината на
жалбоподателя РС потвърдил НП, в т.ч. в тази част, атакувана по настоящем.
При касационния контрол, в рамките на дължимата служебна
проверка за допустимостта на съдебния акт, настоящата инстанция констатира, че
РС е постановил валиден и допустим, но неправилен съдебен акт.
Касационната инстанция установи, че фактическата
обстановка е изяснена обективно, всестранно и пълно без да е засегната фазата на познавателната дейност на РС. Порочна
се явява обаче правната квалификация на приетите за установени факти. Поради
допуснато съществено процесуално нарушение е ограничено правото на защита на
нарушителя, а при това материалният закон е
приложен неправилно. Аргументите за този извод са следните:
Според съдържанието на ЗАНН и трайно
установената съдебна практика, НП е правораздавателен акт, поради което АНО
действа като своеобразна първа инстанция. В тази връзка по АНДела РС действа като въззивна инстанция и на
основание чл.11 от ЗАНН субсидиарно прилага материално правните институти на НК/вина,
вменяемост и т.н./, а на основание чл.84
от ЗАНН прилага процесуалните способи на НПК за неуредените от ЗАНН случаи. В
тази връзка съдът е длъжен служебно да следи дали не е налице съществено изменение
на обстоятелствената част на обвинението, което е ограничило правото на защита
на привлеченото към отговорност лице. Защото основополагащ принцип на
наказателни процес е този, че никой не може да бъде осъден за престъпление, за
което не му е било повдигнато обвинение. В провеждане на този принцип, който
охранява както принципа на установяване на истината така и този на защита на
обвиненото лице е създаден института на изменение на обвинението – правомощие
на прокурора по чл.287 НПК, на което съответства задължението на съда да
извърши самостоятелна преценка в контрола на този процес.
Касационната проверка установи, че РС неправилно е
приел, че противоречията между АУАН и НП са преодолени по реда на чл.53, ал.2
от ЗАНН. Защото не се касае до нередовност в акта. В действителност от АНО е
осъществено "съществено изменение
на обстоятелствената част на обвинението",
извършено с НП. Изменение по
отношение на което РС не е проявил служебното си задължение да направи преценка
налице ли е съществено изменение на обвинението. Ако такова е налице, РС не може
да потвърди НП. В случая изменението е
такова, че на нарушителя се вменяват в
отговорност нови факти, които не
са били известни до този момент и не са били включени в обхвата на неговото
обвинение, предявено с АУАН №GA455204. С този акт срещу М. е повдигнато обвинение за
това, че отказва да бъде изпробван с
полеви уред/дрегер/ за употреба на алкохол на мястото на проверката. Нарушение,
което се санкционира по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В НП се наказва за
това, че е след дадена кръвна проба/факт настъпил след издаване на посочения
АУАН/ е установено шофиране след
употреба на алкохол. Деяние, което е различно от фактическа страна,
съставлява нарушение на друга правна норма/забраната по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП/
и се санкционира по реда на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. По тези факти поради тази причина
нарушителят не се е защитил в първата фаза на АНПроизводство.
Фактите, включени в обвинението и обуславящи същото,
се съдържат в АУАН, с който административнонаказателното обвинение е
повдигнато. В случая след съставяне на АУАН и преди издаване на НП се установят
нови обстоятелства, които имат значение за определяне на фактическия състав на
нарушението и те не са посочени в АУАН, то очевидно по тях жалбоподателят не се
е защитил, защото те не са му били предявени по съответния предвиден законов
ред. Именно тогава за АНО и съда възниква въпросът да извърши преценка дали не
се касае до "съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението". Ако е налице такова, както е в случая, то нито АНО по арг.
от чл. 53, ал. 2 ЗАНН, нито съдът има процесуална възможност да премине към
новото обвинение, което счита, че е налице, щом като за обосноваване на същото
се включват нови факти, за които няма повдигнато обвинение. Този вид
процесуално нарушение на АНО не може да се санира от съда. А пропускът на
последния да го констатира е опорочил неговия съдебен акт.
Едновременно с промяната на фактите е изменена и
правната квалификация на нарушението. Всъщност касае се за две отделни
нарушения, за които се следва съставяне на АУАН и НП. Става въпрос за две
отделни деяния, с различен фактически състав, правна квалификация и предвидени
санкции. Действително санкцията, която е наложена с НП е по-леката по размер,
но тя касае друго нарушение, а не това, за което е издаден АУАН. Поради това
неправилно е съображението на РС, че АНО е приложил по-благоприятния закон.
Защото такъв вид преквалификация е допустима, но само при липса на съществено
изменение на обстоятелствената част на нарушението, т.е. на фактите срещу които
лицето се е защитавало. Едновременното изменение и на двете части на
обвинението/факти и правна квалификация/ е по принцип недопустимо в съдебна
фаза според основите на наказателния процес/вж. чл.336, ал.1, т.1 от НПК/.
Защото опорочава разкриването на истината чрез определяне предмета на доказване
и нарушава правота на защита на обвиняемия. Допуснатото от
АНО е съществено процесуално нарушение,
което не може да бъде поправено чрез приложението на чл.53, ал.2 от ЗАНН, нито
с твърдението за преквалификация на нарушението в по-леко. Като е санкционирал
стореното от АНО вместо да го осветли РС е постановил порочен съдебен акт, в
обжалваната понастоящем част.
Релевантните за спора факти са изяснени, поради което
не се налага връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. След
отмяната на решението на ВТРС, в обжалваната част, АСВТ следва да постанови акт
по същество като отмени самото процесно НП. В съответната му част относно
наказанията, наложени кумулативно на основание чл. чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП
- глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца и отнетите 10 к.т.
Разноски не се присъждат, макар да са поискани, т.к.
не са представени доказателства такива да са реално заплатени.
Мотивиран така и на основание чл.222,
ал.1 от АПК, във вр. с чл.221, ал.2, предложение 2-ро от АПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН, съдът в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 613/15.12.2021
г., постановено по АНД № 1401/2021г. по описа
на РС Велико Търново, в обжалваната му
част, с която е потвърдено НП № 21-1275-001625/ 29.09.2021г
относно наложените на основание чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП административни
наказания: глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца и отнети 10 к.т. и вместо това ПОСТАНОВЯВЯ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1275-001625/
29.09.2021г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Велико Търново, в частта от същото, с
която на Р.М.М. с ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП са
наложени административни наказания: глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца и
са отнети 10 к.т.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: