№ 425
гр. Габрово, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20214210101000 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК,
подаден от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу П.Д. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово,
ул. ************** № 7, ет. 1, ап. 3.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че на 09.11.2015 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, като Кредитор и П. Д. В. като Кредитополучател бил сключен договор за
потребителски кредит с № РLUS 118-11848748, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Редът и условията при които Кредиторът отпуснал
кредит на Кредитополучателя се уреждали от Договора за потребителски кредит.
Размерът на предоставения с договора кредит бил равен на сумата, посочена в поле
„Общ размер на кредита", а именно: 5000,00 лв.
Предоставянето на посочената по-горе сума съставлявала изпълнение на
задължението на Кредитора да предостави заема и създавала задължение за
Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в
поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски".
Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по
подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на
Кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в
него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер
на 11190,60 лв. Така договорната лихва по кредита била уговорена от страните в
1
размер на 6190,60 лв.
На основание сключения между страните договор Кредитополучателят се
задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.11.2020 г. на 60 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 186,51 лв.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил
20.11.2020 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора за кредит/, предвид което по отношение на вземанията по
договора на кредит не била обявявана предсрочна изискуемост.
Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят
дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
неплатената главница по договора за кредит. На длъжника била начислена лихва за
забава за периода от 21.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която
била в общ размер на 224,78 лева.
Длъжникът не заплатил дължимия паричен заем към Дружеството, с оглед на
което за „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* възниквал правен
интерес за предявяване на претенции длъжникът П. Д. В., като Кредитополучател по
Договор за потребителски кредит № РЕ118- 11848748, сключен на 09.11.2015 г. да
заплати сума в общ размер на 3210,96 лв., от които главница 2399,43 лв., договорна
лихва 586,75лв., и законна лихва за забава в размер на 224,78 лв.
Длъжникът не заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.
На 09.03.2020 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г. на основание чл. 99 от ЗЗД
между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № РLUS 118-118-11848748 от дата
09.11.2015 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и П. Д. В. било
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, с ЕИК *********
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /универсален правоприемник на който било Париба
Пърсънъл Файненс" С.А./ чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително
писмо с Изх.№ УПЦ-П-БНП/ РLUS-11848748 от дата 13.03.2020 г. за станалата
продажба, чрез Български пощи, с известие за доставяне на посочения в договора за
кредит адрес. Писмото се върнало в цялост, като неполучено.
Ответникът следвало да се счита за уведомен за станалата продажба на
вземания и за настъпилата предсрочна изискуемост и от представеното към исковата
молба копие от уведомление за извършената цесия от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с Изх. № УПЦ-
П-БНП/ РШ8-11848748 от дата 13.03.2020 г.
Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника в Районен съд-Габрово.
Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 1939/2020 г. на РС- Габрово
била издадена заповед за изпълнение, като на 13.05.2021 г. в „Агенция за събиране на
2
вземания" ЕАД било получено съобщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415
от ГПК, че „Агенция за събиране на вземания"' ЕАД може да предяви иск за
установяване на вземането си.
Искането на ищеца е съдът да признае за установено, че ответникът му дължи
следните суми:
- сумата 2399,43 лева, представляваща главница за периода от 20.07.2019 г. до
20.11.2020 г. /падеж на последна погасителна вноска/, ведно със законната лихва от
11.12.2020 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане
на вземането;
- сумата 586,75 лева - договорна лихва за периода от 20.07.2019 г. /падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ до 20.11.2020 г. /падеж на последна погасителна
вноска/,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 260311/14.12.2020 г. по ч. гр. д. 1939/2020 г. на РС Габрово.
Претендира да му бъдат присъдени направените разноски в исковото и
заповедното производство.
2. От страна на ответника:
Оспорва предявените искове по основание и по размер.
Договорът за кредит не бил написан на ясен и разбираем начин, поради което
била налице хипотезата на чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Не ставало ясно каква
точно сума следвало да получи ответника, каква е таксата ангажимент и как се плаща,
каква точно сума си е удържал кредитора и за какво е удържана.
Дружество „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД, с ЕИК130697606
било прекратено и заличено в ТР, като в ТР не било отбелязано същото да има
правоприемник и твърдението в ИМ, че „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А.
било универсален правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД
било напълно недоказано.
Поради това договорът бил недействителен и следвало да намери приложение
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Бил недействителен и поради това, че част от шрифта
на представения Договор и елементите от него бил по-малък от 12, а освен това видът
и формата на използваните в тях шрифтове били различни.
Ответникът платил повече от чистата стойност на кредита и понеже договорът
бил недействителен съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК с оглед платените от
ответника суми той не дължал нищо на ищеца.
В Договора било предвидено да се заплащат такси, плащането на които било
недопустимо съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Такива такси били начислявани или
удържани от кредитора, което противоречало на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
В Договора бил посочени ГПР и ЛП, но така и не било посочено какви са
основните данни послужили за тяхното изчисляване. Било налице нарушаване на
изискването на ЗПК за посочване ГПР и ЛП.
Определеният от кредитора лихвен процент в размер 37,16 % и годишен
процент на разходите в размер на 47,03 % противоречали на добрите нрави.
В Договора имало неравноправни клаузи, които били наложени на ответника
3
посредством условия на които той нямал възможност да влияе - относно такси, лихви и
др., които било предвидено да се плащат в Договора за потребителски кредит. Същите
не позволили на ответника да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Тези клаузи били нищожни на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП.
Ответникът бил застрахован за риска нежелана безработица, а през периода
след 13.05.2019 до 12.03.2020 година ответникът бил безработен и получавал
обезщетение за безработица. Следователно ищецът /евентуално неговият праводател,
или кредиторът/ получили всичко онова, което сега претендирал от ответника.
Претенцията към ответника за лихви и обезщетение за забава през периоди,
през които било обявено извънредно положение през отминалата 2020 година следвало
да бъде отхвърлена на основание чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.
Рамковият договор за продажба и прехвърляне на вземания не бил подписан от
лицата за които е посочено, че са го подписали. Същият бил симулативен, поради
което не породил никакво действие. Говорело се едновременно за продажба и
прехвърляне на вземания, като не става ясно за какво точно иде реч. В копието, което
ответникът получил имало заличени текстове от съдържанието на договора. Страна по
този договор било „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А. а не „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД. От ТР било видно, че „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС" ЕАД било заличено на 24.04.2018 година, а договорът бил с дата
19.08.2019 година. Купувачът не бил платил нищо на продавача, поради което не
придобил нито едно от вземанията по този договор. Потвърждението не било
подписано от лицето за което било посочено, че го е подписало - отнасяло се до
симулативен договор.
Представеното Приложение №1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания мога не било подписано от лицата за които било посочено, че
са го подписали, поради което не произвело никакво действие. Било по Договор, който
бил абсолютно симулативен и не породил никакво действие. Купувачът не платил
нищо на продавача, поради което не придобил и нищо по това Приложение. В
Приложението били заличени съществени елементи от неговото съдържание,
изхождало от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., а не от „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД.
Пълномощното не било подписано от лицето за което е посочено, че го е
подписало. Отнасяло се до симулативен договор, с него не можели да се установяват
отразените в него обстоятелства, изхождало от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС" С.А., а не от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД и било без
нотариална заверка.
Ответникът никога не бил получавал Уведомителното писмо и приложенията
към него.
Оспорва искането и за присъждане на разноски по заповедното и по исковото
производство.
ІІ. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
Видно от представения от ищеца Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с № РLUS 118-11848748/09.11.2015 г., явяващ се съгласно неговите твърдения
правопораждащ факт относно задължения на ответника за предоставен кредит, той е
сключен между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, с ЕИК *********, в
4
качеството на Кредитор /а не между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А.,
клон България, с ЕИК *********, каквито са твърденията в исковата молба/ и
ответника П. Д. В., като Кредитополучател. Предмет на договора е предоставен заем
на ответника на сумата 5000,00 лв.
Непредставянето като доказателство по делото на сочения от ищеца договор
кредит между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като кредитор и
ответника, като кредитополучател оставя недоказано твърдението изложено в
исковата молба /която е определяща за задаване на предмета на спора/ за възникнало
правоотношение между ответника и посоченото дружество по силата на договор за
кредит. Доказването на това обстоятелство е вменено в тежест на ищеца с доклада по
делото. Само на това основание искът следва да бъде отхвърлен.
Към това следва да бъде добавено и следното:
Ищецът се легитимира като носител на правата по посочения договор за
кредит с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. с
цедент „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., клон България, с ЕИК
********* /съгласно договора продавач/ и цесионер – ищецът по делото /съгласно
договора купувач/.
Кредитодателят „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, с ЕИК
*********, явяващ се носител на вземането по договора за кредит е различно
юридическо лице от цесионера по договора за цесия - „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС" С.А., клон България, с ЕИК *********. По делото не са представени
никакви доказателства „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., клон България
да е придобило вземанията на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, с ЕИК
********* нито да е негов провоприемник, тъй като дружеството – кредитодател е
заличено на 24.04.2018 г. Т.е. на ищеца от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС"
С.А., клон България са прехвърлени чужди права, на които прехвърлителят не е
носител, съответно няма как да бъде носител и ищецът по делото. Т.е. ищецът няма
материална легитимация да търси правата, предет на иска.
Отделно основание, макар и неопределящо предвид правните изводи
направени по-горе, е нарушаване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК при
сключване на посочения договор за кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10
ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на
кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност
потребителят а направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за
унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй
като касае съществено условие на договора. Когато ГПР е посочен като %, но същият е
по-нисък от действителния, е касае за хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“
/р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. В процесния договор е посочено единствено ГПР
като конкретен %, при липсата на ясно разписана методика на формиране ГПР по
кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 47,03%. Съгласно разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
5
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Общият размер на кредита не може да включва никоя
от сумите, включени в общите разходи по кредита за потребителя /р. по дело С-686/19
и дело С-377/14/. В процесния договор за кредит тези изисквания не са спазени.
Таксата за разглеждане на кредита от 175,00лв. е включена към размера на кредита, а
именно към сумата от 5000лв., т.е. на ищеца са отпуснати 4825,00 лева /което се
установява от извършената съдебно-счетоводната експертиза/, а не както се сочи в
исковата молба 5000 лева. Тази такса е разход по кредита и следва да бъде включена
към общите разходи по кредита, а не към общия размер на кредита. Налице е
заобикаляне на правилото за изчисляване размера на ГПР - част от общите разходи по
процесния кредит са включени неправилно в сумата по кредита. Това води до
представяне на по-нисък от реалния ГПР. Неточният размер на ГПР води до
недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.22
във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. По тези съображения процесният договор за
потребителски кредит е недействителен. Съответно дължи са само главницата в размер
на 4825 лева. Видно от заключението и изслушването на вещото лице, изготвило
съдебно-счетоводната експертиза, заплатената от ответника сума по кредита е в размер
на 8228,42 лева. Възражението на ответника, че е платил повече от чистата стойност на
кредита и поради недействителността на договора съгласно разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК не дължал нищо на ищеца, представлява възражение за прихващане на недължимо
внесената по кредита сума в размер на 3403,42 лева /разликата между общо платените
8228,42 лева и дължимите за главница 4825,00 лева/ с дължимата от ответника
главница, която е в размер на 2399,43 лева. С прихващането изцяло се погасява
задължението на ответника за главница и поради това е неоснователна претенцията за
установяване дължимостта на такава, както и на мораторна лихва, тъй като такава не
се дължи съгласно чл. 23 от ЗПК.
Неоснователно е възражението на ответника за недействителност на
процесния договор поради нарушаване на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно изискването да
бъде на ясен и разбираем език и с шрифт не по -малък от 12.
По дело C-535/20 съдът се е произнесъл по преюдициалното запитване по
тълкуването на член 10, параграф 2 и на член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133,
2008 г., стр. 66), като е приел, че чл. 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага
всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12. В мотивите се сочи, че член 10,
параграф 1 от Директива 2008/48 предвижда единствено договорите за кредит да се
изготвят на хартиен или друг траен носител и всяка от страните по договора да
получава екземпляр от тях. Член 10, параграф 2 от Директивата изброява
информацията, която трябва да се съдържа в договора за кредит по ясен и кратък
6
начин, така че, както се уточнява в съображение 31 от посочената директива,
потребителят да може да се запознае с правата и задълженията си по съответния
договор. Доколкото в Директива 2008/48 не се определят подробно форматът и
размерът на шрифта, с които тази информация трябва да бъде предоставена на
длъжника при сключването на договор за потребителски кредит, държавите членки
остават по принцип компетентни да установят правила както относно конкретната
форма на представяне на тази информация, така и относно последиците от
неспазването от страна на търговците, при условие че тези правила допринасят за
представянето на посочената в член 10, параграф 2 от Директивата информация по
ясен и кратък начин.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК се цели да се гарантира правото на
потребителя да се запознае с правата и задълженията си по процесния договор, като
изрично е посочено, че въведеното изискване относно шрифта касае елементите на
договора. В случая клаузите на процесния договор за кредит, в който е включен и
погасителният план към него, не съдържат изписвания с различен по големина шрифт,
който поради своя по-малък размер от шрифт 12, да затруднява възприемането на
изписаната информация за елементите на договора /видно от изготвената съдебно-
техническа експертиза/. Сключеното Приложение към договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта, застрахователен сертификат, и общи условия на застрахователната
програма /съдържащи се по заповедното производство/ са изпълнени с размер по-
малък от 12 и шрифт различен от договора за протребителски кредит /видно от
изготвената съдебно-техническа експертиза/. Тъй като договорът за застраховка и ОУ
към него не са част от договора за потребителски кредит, а касаят отношенията на
кредитополучателя със застрахователното дружество по повод сключената
застраховка, за тях не е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Приложението
към Договор за за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта по своята същност касае издаването на
кредитна карта и чрез нея отпускане на ответника на револвиращ кредит в размер на
1000 лева. Това приложиние не е основание за претенцията на ищеца и поради това
няма как размер на шрифта му да е относим към исковата претенция, основаваща се на
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № РLUS 118-11848748/09.11.2015
г.
По изложените съображения следва да се приеме, че процесният договор за
кредит отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Този извод не променя извода за
неоснователността на предявения иск, но е относим към присъждане на разноските по
делото, с оглед това дали чрез допуснатата съдебно-техническа експертиза са събрани
доказателства относно неоснователността на иска.
7
Предвид изложените аргументи предявеният иск следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
ІІІ. Относно разноските по делото.
С оглед изхода на делото направените разноски от ответника, които имат
отношение към изясняване на делото следва да му бъдат присъдени, а именно 450 лева
- адвокатски хонорар.
Разноските за вещо лице, изпълнило съдебно-техническата експртиза, следва
да бъдат оставени в тежест на ответника, тъй като чрез посочената експертиза не се
изяснява делото - чрез нея не са събрани доказателства относно релевантни
възражения на ответника относно неоснователността на иска.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
1. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, с който се претендира ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Д. В., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. ************** № 7, ет. 1, ап. 3 ДЪЛЖИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********:
- сумата 2399,43 лева, представляваща главница за периода от 20.07.2019 г. до
20.11.2020 г. /падеж на последна погасителна вноска/, ведно със законната лихва от
11.12.2020 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане
на вземането;
- сумата 586,75 лева - договорна лихва за периода от 20.07.2019 г. /падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ до 20.11.2020 г. /падеж на последна погасителна
вноска/,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 260311/14.12.2020 г. по ч. гр. д. 1939/2020 г. на РС Габрово,
като неоснователен и недоказан.
2. ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев "
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на П.Д. В., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. ************** № 7, ет. 1, ап. 3 сумата 450,00
лева /четиристотин и петдесет лева и 00 ст./ – разноски по делото по воденето на
исковото производство, на осн чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
8