РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 6712
гр. София, 26.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Наказателно дело
частен характер № 20251110205568 по описа за 2025 година
Днес, 26.05.2025г., в закрито заседание, подписаният Николай Василев – районен
съдия и съдия – докладчик по н. ч. х. дело № 5568 по описа за 2025 година, след запознаване
с материалите по делото, съдържанието на тъжба вх. № 132356/14.04.2025г. (опис на СРС),
подадена от тъжителя Т. Д. П., и с повдигнатото с нея срещу И. П. (на длъжност „главен
инспектор” в 08 РПУ – СДВР) обвинение за твърдяно престъпление по чл.148, ал.2, предл.1
вр. ал.1, т.2, предл.2 и т.4 вр. чл.147, ал.1, предл.1 от НК, и извършване на проверката по
чл.247б, ал.2 от НПК (ред., ДВ, бр.39 от 01.05.2024г.), намирам, че са налице предпоставките
на чл.250, ал.1, т.2, предл.2 вр. чл.247б, ал.2, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1, предл.2 от НПК за
прекратяване на образуваното наказателно производство от частен характер по следните
съображения:
В СРС – НО е внесено обвинение за твърдяно престъпление по чл.148, ал.2, предл.1
вр. ал.1, т.2, предл.2 и т.4 вр. чл.147, ал.1, предл.1 от НК с тъжба от тъжителя Т. Д. П., в
която същият посочва, че обв. И. П. в докладна записка рег. № 3383р-18602/13.06.2024г.,
съставена по полицейска преписка вх. № 338300-2865/2024г. по описа на 08 РПУ – СДВР,
адресирана до началника на въпросното полицейско управление, били разпространени
неверни твърдения за тъжителя, които били позорни, защото били представяли тъжителя
като зъл и невероятно отмъстителен човек, когато някой не се съгласявал с него, и като
злоупотребяващ с правото си човек, и не отговаряли тези твърдения на истината (вж. л.4-5
от съд. д.).
Според тъжителя „невярно” било твърдението, че в завършващия абзац на докладната
записка употребените думи: „ … практиката показва, че след като Т. П. подаде сигнал до
МВР и остане неудовлетворен от резултата му, започва да подава сигнали срещу
служителите на МВР, извършили проверката и техните ръководители …” били неверни и
с тях се разгласявали позорни обстоятелства по адрес на частния тъжител.
С оглед приложената към частната тъжба докладна записка рег. № 3383р-
18602/13.06.2024г. (вж. л.4-5), от нейната съдържателна част става ясно, че по заявление
на тъжителя Т. Д. П., подадено по пощата до полицейското управление, била образувана
полицейска преписка вх. № 338300-2865/2024г., като в заявлението тъжителят П. се
оплаквал от измама и некачествен ремонт на общи части на етажната собственост (ЕС) на
1
вход „А” на блок № 5 в ж.к. „Дружба” в столицата. След извършена проверка по случая били
установени определени фактически обстоятелства, посочени в мотивната част на
въпросната докладна записка, съставена от обвиненото лице И. П. (на длъжност „главен
инспектор” в 08 РПУ – СДВР), като изрично било посочено сведения от самия заявител
(тъжител) Т. П. не били приобщени, т. к. същият отказал категорично да се яви в
полицейското управление както по случая, така и по други случаи, за които е сигнализирал
същото полицейско управление, като към преписката била приложена справка за
подаваните от тъж. Т. П. сигнали и тяхното движение, след което било посочено с
финалното изречение, че „ … практиката показва, че след като Т. П. подаде сигнал до МВР
и остане неудовлетворен от резултата му, започва да подава сигнали срещу служителите
на МВР, извършили проверката и техните ръководители …”.
Именно последното изречение е инкриминирано в частната тъжба и се счита от
частния тъжител Т. П. за разгласяващо неверни и позорни обстоятелства от страна на
обвиненото лице Иван П..
Считам, че така описаното първо деяние, не съставлява престъпление по който и да
било текст от НК, още по-малко – такова по чл.147, ал.1 от НК („Клевета”). Това е така,
защото престъплението „клевета” се характеризира с разгласяване на позорно
обстоятелство за дадено лице или приписването му на престъпление, и тези
обстоятелства не следва да са верни. Въпросното твърдение в гореспоменатата докладна
записка, че практиката била показвала, че ако тъжителят след подаване на сигнал до МВР
остане неудовлетворен от резултата, започвал да подава сигнали срещу извършилите
проверката служители на МВР и срещу техните ръководители, няма „позорен” характер,
защото във въпросното изречение не се съдържа никакви думи, изрази или словесни
средства, с които по какъвто и да било начин да бъде засегната самооценката,
преценката, честта и достойнството на тъжителя. Отразена е позицията на
въпросния служител на полицейското управление, основана на приложената в
полицейската преписка писмена справка, която не е налична и не е представена в
настоящото дело, от която се е формирал и извода у Иван П., че лицето – тъжител подава
сигнали до МВР, вкл. и до въпросното РПУ, не се явява за предоставяне на информация,
което рефлектира върху обективността на проверката, и след като узнае за резултата от
проверката по сигнала – подала сигнали срещу полицаите, извършили проверката, и срещу
техните ръководители.
Въпросното твърдение, отразено в посоченото изречение, не съдържа никакви думи
и изразни средства, които да засягат в негативен план честта и достойнството на частния
тъжител Т. П.. Известно е, че думата „позорно” означава нещо, което е свързано със срам,
унижение или обществено неодобрение, като тя се използва за описване на действия,
поведение или ситуации, които предизвикват презрение и са считани за недостойни,
като нищо такова не се установява от въпросния пасаж на докладната записка.
Обстоятелството дали тъжителят е подавал сигнали до МВР, но „не се е явявал” за
предоставяне на нужната информация за „изясняването им”, независимо дали е вярно или
невярно, не може да бъде прието за „клеветническо”. А в разглеждания случай обаче,
въпросното твърдение е вярно – сочи се в докладната записка, че изрично е бил поканен
тъж. Т. П. да се яви в полицейското управление, до което е адресирал заявлението си, но не
го е сторил! Нещо повече – „верен на традицията”, очертана от анализираната
практика, заявителят Т. Д. П. е подал частна тъжба срещу полицейския служител И. П.,
извършил проверката по сигнала, в която тъжба се оплаква от наличието на
престъпление от частен характер „клевета”, каквото не е налице при така описаните в
тъжбата фактически обстоятелства.
2
Следва да се напомни на тъжителя Т. П., че не всяко невярно твърдение представлява
престъпление „клевета”, а само това невярно твърдение, с което се разгласяват позорни
обстоятелства или се приписва престъпление, а посоченото в тъжбата твърдение не
отговаря именно на тези обективни характеристики – нито приписва някакво
престъпление на тъжителя, нито разгласява за него някакви позорни обстоятелства.
Въпросното изречение само констатира, че тъжителят П. подава заявления до въпросното
РПУ, в което няма желание да се явява за предоставяне на някакви сведения и информация,
което макар и странно, не е нито престъпно, нито позорно. Странно, защото подаването на
някакъв сигнал до дадена структура на МВР означава лицето-заявител да се яви в същата
структура, ако бъде поканено, за да предостави информация на служители в тази
структура на полицията, която се определя според данните за мястото на случилото се
събитие, отразено в сигнала (заявлението).
При същите изходни позиции относно обективните характеристика на
престъплението „клевета”, според съдията – докладчик едно такова твърдение изобщо не
съдържа никакви позорни думи или изрази, с които да се изрази отрицателно и негативно
отношение към личностната самооценка на тъжителя и да засегнат неговата чест и
достойнство. В посоченото твърдение няма и „приписване на престъпление”, т. к. в това
твърдение не се съдържат никакви обективни белези на престъпление. Въпросният цитат
от докладната записка е по повод на приложена писмена справка за множеството
заявления и сигнали от тъжителя Т. П. до полицията и тяхното развитие и движение, и
въз основа на тази справка е бил формиран извод у И. П., че лицето не се явява за даване на
информация и вместо това подава оплаквания за извършилия проверката служител или
неговия ръководител, и в никакъв случай въпросното изречение не може да се
квалифицира като укоримо правно и санкционирано престъпно поведение. Самата докладна
записка на полицейския служител има за цел не да оклевети тъжителя, а да отрази
изяснените обстоятелства при проверката, или неизяснените такива, вкл. и причините за
липсата на яснота, и да се изпрати преписката до съответния компетентен орган – в
случая СРП, което е негова законова възможност при сезиране да я изготви.
При така изложените факти намирам, че описаното в тъжбата не съставлява
престъпление, т. к. въобще не осъществява признаците на твърдяното престъпление
„клевета” или на признаците на предвидено в закона престъпление. Затова и на основание
чл.250, ал.1, т.2, предл.2 от НПК образуваното наказателно производство от частен характер
срещу обвиненото лице следва да бъде прекратено.
Няма основание за прилагането на чл.250, ал.2 от НПК, т. к. няма мерки за
процесуална принуда спрямо обвиненото лице или мерки за обезпечаване на гражданския
иск. На осн. чл.250, ал.4, изр.2 от НПК препис от разпореждането следва да се връчи на само
на частния тъжител.
При тези съображения и на осн. чл.250, ал.1, т.2, предл.2, ал.3 и ал.4, изр.2 от НПК,
като съдия – докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по Н. Ч. Х. ДЕЛО № 5568
-ри
по описа на СРС – НО, 102 състав за 2025 година, образувано по тъжба вх. №
132356/14.04.2025г. на тъжителя Т. Д. П., насочена срещу лицето И. П. (служител на 08 РПУ
– СДВР) за твърдяно престъпление по чл.148, ал.2, предл.1 вр. ал.1, т.2, предл.2 и т.4 вр.
чл.147, ал.1, предл.1 от НК.
3
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от това разпореждане на частния тъжител Т. Д. П. – за
сведение.
Разпореждането подлежи на обжалване по реда на Глава XXII от НПК пред
Софийски градски съд в 7-дневен срок от получаване на преписа от него.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4