Р Е Ш Е Н И Е № 138
гр. Сливен, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на
секретаря Ваня Костова и на прокурора Христо Куков, като
разгледа докладваното от председателя
касационно административно-наказателно дело № 136 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по касационна жалба срещу
решение по АНД № 432 по описа на Сливенски Районен съд за 2020 година и се
движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 293/31.07.2020 г. по АНД № 432/2020 г. на
Сливенски Районен съд е потвърден Електронен фиш серия К № 3309720 на ОД на МВР гр.
Сливен, с който на Л.И.К. с ЕГН ********** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лева, на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така постановеното решение е останал
касационният жалбоподател Л.И.К., който го обжалва в срок, като в жалбата се
навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт. Твърди, че в хода на проведеното от АНО
производство, нямало събрани категорични доказателства, установяващи по
несъмнен начин неговата съпричастност към извършеното нарушение, както и не се
доказвало, че той се е движел с превишена за населеното място скорост. Посочва,
че приложения снимков материал не бил достатъчно ясен, за да се идентифицира
автомобила на снимката, както и регистрационния му номер. Счита, че нарушението
се явявало недоказано. В тази връзка счита, че решението на Районния съд е незаконосъобразно.
Моли съда да отмени атакувания съдебен акт и потвърдения с него електронен фиш.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно
призован, не се явява.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на
МВР– Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание.
Представено е писмено становище от процесуален представител – гл. юрисконсулт К.
Б., която оспорва жалбата. Представя заверено копие на снимка № 0036662. Моли
решението на РС – Сливен да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение..
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. При установяване на
нарушението и издаване на електронния фиш не били допуснати съществени
процесуални нарушения, в която връзка били правилни изводите на Районния съд.
Налице били условия атакуваното първоинстанционно
решение да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в
жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото
доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално
допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция
следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява
следното от фактическа страна:
На 08.11.2018г. в 09:55 часа по път ІІ- 66 в с. Злати
войвода, област Сливен контролните органи са заснели с помощта на автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1 №11743сс. моторно превозно средство, лек
автомобил марка „Ланчия Тесис”
с рег. № …………., управлявано със скорост от 70 км/ч /доколкото измервателния
уред дава отклонение в диапазона от 3 километра/ при разрешена 50 км/ч. за
населено място, въведено с пътен знак Д-11. На основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по
пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 3309720
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство в размер на 50 лева на управляващия
МПС Л.И.К. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Към преписката са представени и приобщени към
доказателствата по делото пред първата съдебна
инстанция протокол от проверка №60-С- ИСИ/11.10.2018г. на автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 №11743сс,
одобрено по реда на Закона за измерванията; Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система
ARH CAM S1 №11743сс с дата на използване 08.11.2018 г. и място за
контрол път ІІ-66 в с. Злати войвода; Снимков материал, от който е видно, че на
процесното място и дата 08.11.2018 г. 09:55:30 часа е
заснето МПС с рег. № ………..
За да потвърди Електронния фиш, Районният съд е приел, че
от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че нарушението е
извършено на посочената дата и час, както и че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е всички
представени по делото доказателства и всички възражения на жалбоподателя, в
която връзка е направил подробен анализ на относимите
материалноправни и процесуални норми, като е приел и
че определената глоба съответства на степента и характера на нарушението. При
такива мотиви Районният съд е потвърдил процесния
електронен фиш за налагане на глоба.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на
Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на
доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и
категоричен начин, че на 08.11.2018г. в 09:55 часа по път ІІ- 66 в с. Злати
войвода, област Сливен с моторно превозно средство марка „Ланчия
Тесис” с рег. № ……….. е управлявано със скорост от 70
км/ч /доколкото измервателния уред дава отклонение в диапазона от 3 километра/
при разрешена 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д-11. Това
обстоятелство е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1
№11743сс, видно от представения по делото снимков материал. Скоростта на
движение на процесния автомобил е отчетена в рамките
на населеното място при ограничение от 50 км/ч, което налага извода за
допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на
императива, въведен с чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Цитираната норма вменява забрана за водачите на превозни средства при
управление на автомобила да превишават строго фиксирани стойности. В процесния случай касационният жалбоподател е управлявал
лекия автомобил със скорост над допустимата за населено място.
В касационната жалба са наведени доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение,
както като последица от допуснати, но несъобразени от съда процесуални
нарушения при издаване на електронния фиш и несъобразяване с относимите материалноправни
норми, които доводи не се споделят от настоящата касационна инстанция. Касационният
състав преценява като неоснователно твърдението на жалбоподателя, че от снимковия материал не се установявало МПС,
нито неговия рег. номер. От приобщената по делото снимка № 0036662 е видно, че
именно МПС с рег. № ………..на 08.11.2018г. в 09:55 часа по път ІІ- 66 в с. Злати
войвода, област Сливен е управлявано със скорост 70 км/ч /доколкото
измервателния уред дава отклонение в диапазона от 3 километра/ при разрешена 50
км/ч. за населено място. За превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място от 11 до 20 km/h, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 2,
т. 2, която в разглеждания случай е приложена правилно. Издаденият електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС, съдържа
задължителните реквизити, предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Посоченото в електронния фиш място на нарушението е конкретизирано в достатъчна
степен. Точните координати на мястото на нарушението са отразени в приложената
към преписката снимка.
С оглед доказателства по делото, Районният съд правилно и
обосновано е приел, че са спазени условията и реда за използване на АТСС.
Контролът е осъществен с АТСС, преминало метрологична проверка и годно за
експлоатация. В преписката се съдържа и Протокол за използване на АТСС,
съобразно изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. Следователно процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим
на посоченото място и време, и е технически изправно, поради което административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
законосъобразно ангажирана по горепосочения специален ред.
При горните изводи
настоящата касационна инстанция приема, че
обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния
закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна
степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за
неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от
настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от
субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна
отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е
законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила при анализа
и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице.
По изложените съображения, обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Основателно и своевременно се явява искането на ответника
по касационната жалба за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева, съобразно
нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ и да се
възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 293 от 31.07.2020
г., постановено по АНД № 432/2020 г. по описа на Сливенски районен съд.
ОСЪЖДА Л.И.К. с ЕГН **********, да
заплати в полза на Областна дирекция
на МВР– Сливен разноски в размер на 80,00
(осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :