О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
гр.
Пловдив, 11.01.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, XV състав, в закрито заседание на единадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: М. НИКОЛОВА
като разгледа административно дело № 3160 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 147, ал. 3 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Ф.Д.И., ЕГН **********,***-2,
чрез адв. Д.П., против Решение № 76/24.11.2022 г. на Директора на Дирекция
"Местни данъци и такси" ("МДТ") при Община Пловдив, с което
е ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 22СГ-248/30.09.2022 г., подадена от
жалбоподателя срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ №
731-1/25.01.2022 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК
във връзка с чл.4, ал.1-5 и чл. 9б
от ЗМДТ от М. И. Д.– гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" на
Дирекция "МДТ" при Община Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на оспорения
административен акт и се иска неговата отмяна. Сочи се, че за първи път И. е
узнала за издадения АУЗД с връчване на 19.09.2022г. покана за доброволно
изпълнение по изп.д. № 20228250400743 по описа на ЧСИ С.Г.. Според
жалбоподателя актът не е връчен по съответния ред и не е спазена законово
предвидената процедура. Изложени са и доводи за незаконосъобразност на
издадения АУЗД, като се твърди, че вменените задължения са изтекли по давност.
Ответникът - Директорът на Дирекция
"МДТ" при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на
становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което
да потвърди оспореното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По
допустимостта:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна
страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което се явява ДОПУСТИМА.
От
фактическа страна е установено,
следното:
Спрямо жалбоподателката е издаден АУЗД с № 731-1/25.01.2022г.
(л.7 и сл.), с който са й установени задължения за ДНИ и ТБО по ЗМДТ за периода
2012г. – 2021г. в общ размер на 570,22 лв., от които общо 413,52 лв. главници и
общо 156,70 лв. законни лихви. Видно от процесния АУЗД, в същия изрично е отразено,
че подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му пред директора на
Д“МДТ“ в община Пловдив.
Според приетото по делото заверено копие на известие
за доставяне (лист 23), пощенска пратка, съдържаща процесния АУЗД, е изпратена
до жалбоподателя чрез пощенски оператор, като на същата е поставен баркод ИД PS
4000 02Q5QF N. Пощенската пратка е изпратена на адрес: ***,
представляващ адрес за кореспонденция на жалбоподателя по смисъла на чл.28,
ал.1, т.1 от ДОПК, респективно постоянния му адрес. Според приетото по делото
заверено копие на нарочна разписка от 15.02.2022г. (л. 23), пощенска пратка с
баркод ИД PS 4000 02Q5QF N, адресирана до жалбоподателката, “не е потърсена“. В тази връзка по делото
е представено удостоверение за постоянен адрес на Ф.Д.И. (л.44), от който се
установява, че същата има заявен постоянен адрес:***.
Извършени са две посещения на постоянния адрес на
жалбоподателката от служители в Отдел “Събиране и контрол“ на Д“МДТ“ в община
Пловдив на 18.02.2022г. и на 28.02.2022г., за което са съставени протоколи,
съответно Протокол №1202 от 18.02.2022г. (л.25) и Протокол №1427 от 28.02.2022г.
(л.26). Според посочените протоколи, при извършените посещения на адрес: *** не
е открито лицето (Ф.Д.И.) и/или негов представител или пълномощник, определен
да получава съобщения или книжа.
Изготвено е съобщение по смисъла на чл.32, ал.6 от ДОПК с Изх.№22П-3128 от 28.02.2022г. (л.24), което е поставено на определеното
за това място в дирекция “МДТ“ в община Пловдив - гр. Пловдив, ул. “Радецки“
№18а, на 04.03.2022г. и свалено на 18.03.2022г. Съобщението по чл.32 от ДОПК е
изпратено на Ф.Д.И. на постоянния й адрес ***, за което по делото е представено
известие за доставяне (л.28), пощенска пратка, съдържаща “Съобщение
№22П-3128/28.02.2022г.“ с поставен баркод ИД PS 4000 02R9IA F. Според приетото по делото заверено копие на нарочна
разписка от 28.03.2022г. (л.27), пощенска пратка с баркод ИД PS 4000 02R9IA F, адресирана до жалбоподателката, “не е потърсена“.
По делото е представено заверено копие на разпечатка
(л.84) от сайта на община Пловдив в интернет, според което на 04.03.2022г. в
интернет е публикуван списък на длъжниците, във връзка с чл.32, ал.4 от ДОПК,
за периода от 04.03.2022г. до 18.03.2022г. (л.80-82), в който списък под №110 е
посочена жалбоподателката Ф.И., до която е изготвено съобщение “22П-3128/28.02.2022“ и същата е длъжник
по “АУЗД №731-1/25.01.2022“. Според
приетите по делото заверени копия на разпечатки от имейли (лист 78-79) от сайта
на община Пловдив в интернет, на 18.03.2022г. е свалена от публикация списък на
длъжниците, във връзка с чл.32, ал.4 от ДОПК, за периода от 04.03.2022г. до
18.03.2022г.
Така е прието за установено, че процесният АУЗД влиза
в сила на 04.04.2022г., което е отразено в акта с печат (л.22) от М.Д..
По делото е приложено писмо на Директора на Д“МДТ“
изх.№ 24ЧСИ-1024/169 от 21.07.2022г. (л.34), с което до ЧСИ С.Г.е изпратен Акт
за възлагане събирането на публични вземания № 1085/19.07.2022г. срещу Ф.Д.И.
(л.35), както и актуална информация за задължение (л.36).
С молба от 30.09.2022г. до директора на Д“МДТ“ община
Пловдив (л.38), жалбоподателката е поискала да й бъде връчен АУЗД №
731-1/25.01.2022г. С писмо изх. № 22П-9458/18.10.2022г. директорът на Д‘МДТ“ община Пловдив е посочил на И., че
АУЗД № 731-1/25.01.2022г. е връчен чрез прилагане към досието съгласно чл.32 от ДОПК – дата на връчване 18.03.2022г. и като необжалван е влязъл в сила на
04.04.2022г. Със същото писмо на жалбоподателката е изпратен заверен препис от
посочения АУЗД. Писмото е получено на 19.10.2022г. (л.40 известие за
доставяне).
На 30.09.2022г. Ф.И. е подала жалба вх.№22СП-248
до директора на Д“МДТ“ община Пловдив (л.41-42), срещу АУЗД №
731-1/25.01.2022г., в резултат на което е последвало издаването на оспореното
по настоящото дело Решение № 76/24.11.2022 г. на Директора на Дирекция
"Местни данъци и такси" ("МДТ") при Община Пловдив, с което
жалбата е оставена без разглеждане като недопустима, тъй като същата е подадена
след изтичане на предвидения в чл. 107, ал. 4 от ДОПК 14- дневен срок.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Спорът по делото е относно датата на връчване
на процесния АУЗД № 731-1/25.01.2022г. на Ф.Д.И. и по-конкретно относно редовността на връчването му
по реда на чл. 32 ДОПК.
Оспореното решение е издадено от материално и
териториално компетентния административен орган -
Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" ("МДТ") при
Община Пловдив. Постановено е в изискуемата от закона форма, като съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при неговото издаване.
Съдът намира, че за дата на влизане в сила на процесния АУЗД следва да бъде приета датата 02.04.2022г.,
а не както е посочил ответният орган
04.04.2022г., но и в този случай, жалбата подадена на 30.09.2022г. от на
Ф.Д.И. срещу АУЗД № 731-1/25.01.2022г. е след изтичане на срока за обжалването
му.
В тази връзка следва да се отбележи, че
връчването на АУЗД № 731-1/25.01.2022г., е извършено в съответствие с
процесуалните правила, възведени в нормата на чл. 32 от ДОПК. Извършени са две
посещения на постоянния адрес на жалбоподателката от служители в Отдел
“Събиране и контрол“ на Д“МДТ“ в община Пловдив на 18.02.2022г. и на
28.02.2022г., през повече от 7 дни съобразно чл. 32, ал. 1 ДОПК, като за всяко посещение е съставен протокол в съответствие на ал.
2 на същия член.
На следващо място на жалбоподателката в съответствие с
изискването на ал. 5 на чл. 32 ДОПК е изпратено и писмо, за което по делото е
представено известие за доставяне (л.28) и нарочна разписка от 28.03.2022г. (л.27), в която е
отразено, че пощенска пратка с баркод ИД PS 4000 02R9IA F, адресирана до жалбоподателката, “не е потърсена“.
Съобщението за
връчването на АУЗД с Изх.№22П-3128 от 28.02.2022г. (л.24) е поставено на
определеното за това място в дирекция “МДТ“ в община Пловдив - гр. Пловдив, ул.
“Радецки“ №18а, на 04.03.2022г. и свалено на 18.03.2022г. Същото е публикувано
и в Интернет, което е описано в мотивите на настоящото определение.
Поради всичко
изложено настоящият съдебен състав намира, че действията на служителите на
общинската администрация по връчването на процесния АУЗД са осъществени
съобразно изискванията на процесуалния закон. В този смисъл неоснователно е
възражението на жалбоподателката, че актът не е връчен по съответния ред и не е
спазена законово предвидената процедура.
В резултат на проведената процедура по реда
на чл. 32 ДОПК, спорният АУЗД е бил връчен на жалбоподателката на 18.03.2022 г.,
следователно срокът, в който е можело да бъде подадена жалба от страна на Ф.И.,
е изтекъл на 01.04.2022 г. включително. При това положение постъпилата жалба вх.№22СП-248
от 30.09.2022г. до директора на
Д“МДТ“ община Пловдив, се явява просрочена, съответно недопустима за
разглеждане.
Като е стигнал до тези
изводи, Директорът на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив е постановил
обоснован и законосъобразен административен акт. Това има като крайна последица
неоснователност на жалбата, с която е сезиран съдът. Тя ще следва да бъде
отхвърлена.
Независимо от това, че предмет
на настоящото производство е единствено волеизявлението на горестоящия
административен орган, с което жалбата е оставена без разглеждане като
просрочена, за пълнота и с оглед възражението на жалбоподателката, че вменените
задължения са изтекли по давност е необходимо да се отбележи, че от една страна
това касае материалната законосъобразност на акта, а не неговата нищожност. Давността е период от време, определен в
закон, с изтичането на който титулярят на едно право губи предоставената му от
закона възможност да го осъществи. Давностният
срок може да бъде спиран или прекъсван, като давността
не се прилага служебно. От друга страна няма спор между страните по делото, че
събирането на публичните задължения по АУЗД № 731-1/25.01.2022г., е възложено
на Частен съдебен изпълнител С.Г.. При това положение именно частният съдебен
изпълнител, комуто е възложено събирането на публичното вземане по арг. от чл. 2, ал.2 и 3 от ЗЧСИ, е компетентен орган във връзка с
действията по принудително изпълнение за събиране вземанията на Държавата. В
този смисъл ЧСИ има правомощията да установи дали възложеното за събиране
публично вземане е погасено по давност
и съответно, ако установи, че същото е погасено по давност,
да прекрати образуваното пред него изпълнително производство. В тази връзка,
следва да се посочи, че изтичането на погасителна давност
е сред основанията за погасяване на публичните вземания (арг. чл. 168, т.3 от ДОПК).
С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено и искането на ответната страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер
на 100 лева, съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, във
връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Д.И., ЕГН **********,***-2, против Решение №
76/24.11.2022 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси"
("МДТ") при Община Пловдив.
ОСЪЖДА Ф.Д.И.,
ЕГН **********,***, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.88, ал.3 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/