№ 1066
гр. София, 22.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20231100509774 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Н. С. Ц., чрез назначения от съда особен
представител адв. С. П. от САК, против решение № 20091623 от 23.05.2023г.,
поправено с решение № 20095210 от 26.06.2023г. по гр. дело № 13638/2021г. по описа
на Софийския районен съд, 149 състав. Първоинстанционното решение се обжалва в
частта за определения режим на лични отношения на въззивника с детето Б.Н. Ц.,
роден на ****г., както и в частта за присъдената месечна издръжка за разликата над
200 лв. до присъдения размер от 500 лв. Сочи за конкретни периоди до какъв размер
обжалва месечната издръжка на детето.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение
поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. С въззивната
жалба не се сочат нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез особения представител,
поддържа въззивната жалба и не сочи нови доказателства. Особеният представител
заявява пред съда, че не познава Н. С. Ц., не го е виждала и не е осъществявала
контакт с него. В хода на устните състезания моли да се уважи въззивната жалба и се
даде възможност за един по-разширен режим на лични отношения, стига бащата да
желае да го изпълнява.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна въззиваемата страна С. З.
М. не е представила отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание,
въззиваемата редовно призована, се явява лично и не оспорва въззивната жалба. Иска
детето да получава издръжка, която да я подпомага, за да може да го гледа правилно
и по най-добрия начин. Заявява, че не е проблем детето да се вижда с баща си, а когато
бащата е идвал, винаги е давала възможност да се виждат с детето. В хода на устните
състезания иска да се уважи въззивната жалба, в частта за режима на лични
отношения между бащата и сина .
Страните не претендират разноски във въззивното производство.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото
приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното решение № 20091623 от 23.05.2023г., поправено с решение №
20095210 от 26.06.2023г. по гр. дело № 13638/2021г. съдът на основание 127, ал. 2 от
СК е предоставил упражняването на родителските права над детето Б.Н. Ц., ЕГН
********** на неговата майка С. З. М., ЕГН ********** и е постановил на основание
чл. 59, ал. 2 от СК местоживеенето на детето да е при неговата майка. Определил е
режим на лични отношения на бащата Н. С. Ц., ЕГН ********** с детето Б.Н. Ц., ЕГН
**********, както следва: 14 последователни дни през лятната ваканция, определена
от Министерство на образованието, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката; всяка четна година за коледните празници, считано от 24-ти декември до 29-
ти декември; всяка четна година за великденските празници на православния
Великден, считано от Разпети петък до първия ден след Великден - ако великденските
празници, съвпадат с пролетната ваканция, се изпълнява режимът, определен за
пролетната ваканция; всяка нечетна година за новогодишни празници, считано от 29-
ти декември до 2-ри януари. Посочил е, че режимът следва да се изпълнява на
територията на Република България, освен ако родителите не се уговорят друго.
Изрично е отразил, че определеният от съда режим не бива да се третира като строги
граници на личните контакти, напротив, това е гарантиран от закона минимум, който
при всяка взаимна уговорка между родителите може да се разширява, защото това е в
интерес на детето. Осъдил е на основание чл. 143, ал. 2 от СК Н. С. Ц., ЕГН
********** да заплаща на Б.Н. Ц., ЕГН **********, действащ чрез своята майка С. З.
М., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от 09.03.2021 г.
до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване ведно
със законната лихва при забава за всяка вноска до окончателното изплащане на
издръжката и е отхвърлил иска за разликата над 500 лева до пълния предявен размер
от 800 лева. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК е осъдил Н. С. Ц., ЕГН ********** да
заплати в полза на СРС държавна такса в размер на 720 лева и е допуснал
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
От първата съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, които
не са оспорени от страните и въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда
повторно.
От въззивния съд е събрано ново неоспорено доказателство – удостоверение с
изх. № 07-00-3 от 31.01.2025г., издадено от „ЮЗДП“ ДП Благоевград, с което е
удостоверено, че С. З. М. е получила брутен доход за 2024г. в общ размер от 22 836.01
лева, а средномесечният е 1903 лева.
Други относими към спора доказателства не са събрани в съдебното
производство.
2
Пред първата инстанция не са изслушвани страните в изпълнение нормата на чл.
59, ал. 6 от СК, нито детето Б.Н. Ц., съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗЗдет.
Пред въззивната съдебна инстанция е депозиран актуален социален доклад от
ДСП-Връбница с изх. № ПР/Д-С-ВР/191-001 от 21.01.2025г., в който социалните
работници, след проведено проучване излагат, че грижите за детето се полагат от
майката, а детето е облечено подходящо за възрастта и има осигурена самостоятелна
стая, която е обзаведена с необходимите му мебели и вещи. Отразено е, че детето и
майката живеят в къща с двор, като обитават втория етаж, който е с отделен вход и
изградени външни стълби. Домът е в много добро техническо състояние, светъл и
удобен, а хигиената е безупречна. Социалните служители са констатирали, че детето е
емоционално привързано към майка си. Усеща я много близка и споделя свои
съкровени мисли и чувства. Детето е споделило, че неговият баща рядко го вижда.
По реда на чл. 59, ал. 6 от СК в открито съдебно заседание на 03.02.2025г. от
въззивния съд е изслушана С. З. М., която е заявила, че живее в с. Войняговци с детето
Б. в къща на два етажа, с два входа, с външни стълби. Жилището е съставено от хол,
трапезария, спалня и детска стая, с коридор и баня с тоалетна. Изразява мнение, че
всеки баща трябва да си вижда детето всеки ден, дори родителите да са разделени.
Желае бащата да се вижда с детето и то да чувства, че има баща.
Съдът не е изслушал въззивника Н. С. Ц., тъй като особеният му представител е
заявил, че не може да осигури явяването на въззивника за изслушване от съда по реда
на чл. 59, ал. 6 от СК, поради липсата на връзка с това лице.
При изслушването от въззивния съд на детето Б.Н. Ц., в изпълнение нормата на
чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, то заявява, че е на 11 години и учи в 5-ти
клас на 187 училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в с. Световрачене. Живее в с.
Войняговци, а до училище пътува с автобус. Доволен е от жилището, където живее с
майка си. Живеят в къща с негова стая, още една стая, кухня, хол, баня и антре.
Къщата е на два етажа, детето с майка си живеят на горния, а баба му и дядо му по
майчина линия живеят на долния етаж. Заявява пред съда, че последно се е видял с
баща си Н. около Коледа на 2024 г. Баща му живее в Германия, но за професията не е
сигурен. Не го е питал къде точно живее в Германия.
Детето заявява при изслушването пред съда, че на живо се виждат с баща си три
пъти в годината, което не му е достатъчно. Би искал да се вижда с баща си няколко
пъти в месеца, като той да идва при него да се виждат. Сочи, че по един или два пъти
всеки ден баща му звъни на видеовръзка и така се виждат, но не винаги детето може
да му отговора на обаждането. Иска да има възможност да се вижда с баща му и през
лятната ваканция, защото тогава най-рядко го вижда. Когато са се виждали на живо
той не е стоял при него повече от 10 минути. Заявява, че не му е достатъчно да се
виждат 14 дни през лятото. За Коледа са се виждали, но отново за 10 минути. Детето е
искало бащата да остане повече, но той му казал, че си има работа. По Великден не са
се виждали.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна, имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За въззивното
производство не е внесена държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК. По
изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима,
поради което следва да се разгледа по същество.
3
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено
в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били
налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната
във въззивната жалба, но служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Следва, че въззивният съд е ограничен до въведените с въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, а е задължен
единствено да провери правилното прилагане на релевантните към казуса
императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по
спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните. Т.е. обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на
първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност (в този смисъл е приетото в
мотивите към т. 2 от ТР № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
1.По въззивната жалба, депозирана от Н. С. Ц. в частта за режима на лични
отношения съдът приема следното:
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че Н. С. Ц.
е баща на малолетното дете Б.Н. Ц..
Законът в чл. 236, ал. 2 от ГПК, а и практиката на ВКС (Решение №
24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I г. о.; Решение № 37/ 29.03.3012г. по
гр.д. № 241/ 2011г., на ВКС, I г. о.; Решение № 147/04.06.2014 г. по гр. д. № 1557/2014 г.
на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г. на ВКС, ІV г. о. и
Решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.) постановяват, че
съдът е длъжен в мотивите на решението си да извърши преценка на доказателствата,
фактическите констатации и правните изводи, касаещи мерките за упражняване на
родителските права и личните отношения между децата и родителите, като
приоритет има интересът на детето, за който съдът следи служебно. Целта на
мотивите е да даде яснота на страните как е формиран крайният извод на съда, който
има правнообвързващо действие помежду им. Първоинстанционният съд е събрал и е
обсъдил всички относими доказателства, като е изложил достатъчно ясни мотиви за да
могат страните да установят въз основа на какви установени факти съдът е формирал
крайната си воля.
Въззивният съд, съобразявайки нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, взе предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право,
4
вкл. и тези в хода на въззивното производство.
Съгласно т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на
ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията
на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или
неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния
резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя
или изменя първоинстанционното решение. Въззивната съдебна инстанция направи
свой собствен и независим анализ на всички събрани доказателства и намира, че
определеният от настоящия състав режим на личните отношения на бащата Н. С. Ц. с
детето Б.Н. Ц. ще е изцяло в негов интерес, тъй като е съобразен с настъпилите
промени в хода на съдебното производство.
Въззивният съдебен състав приема, че в интерес на детето е да общува и с
двамата си родители, като това би могло да бъде постигнато при подходящ режим на
лични контакти с бащата. При определяне режима на лични отношения съдът не се
ръководи от удобството или желанията на родителите, а цели да защити най-добрия
интерес на детето съгласно критериите на легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето.
В случая въззивният състав счита, че с въззивната жалба на Н. С. Ц. се иска
увеличаване режима на личните отношения на бащата с детето, което разширение не
се оспорва от въззиваемата страна, а и съобрази мнението на малолетното дете, което
също изяви желанието си да се вижда по-често с баща си. В този смисъл личните
отношения на въззивника Н. С. Ц. с детето Б.Н. Ц. следва да са посочените от
въззивника, както следва: тридесет последователни дни през лятната ваканция,
определена от министъра на образованието, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката;
- всяка четна година за коледните и новогодишните празници, считано от 24-ти
декември до 2-ри януари;
- всяка нечетна година за великденските празници на православния Великден,
считано от Разпети петък до първия ден след Великден;
- рождените дни на бащата Н. С. Ц., детето Б.Н. Ц. да прекарва самостоятелно с
баща си за времето от 08.00 часа на 23 юли до 18.00 часа на следващия ден;
Въззивният състав приема, че не следва да определя конкретен режим за
видеовръзка между бащата и детето, доколкото се установи, че детето има възможност
за ежедневен видеоконтакт и се виждат с баща си, поради което регламентирането на
такъв режим от съда не е необходимо.
По изложените съображения и новите обстоятелства във въззивното
производство, съдът отменя първоинстанционното решение в частта, с която е
определен режим на лични отношения на Н. С. Ц. с детето Б.Н. Ц., като определя
посочения в настоящото решение режим на лични отношения.
Решението по настоящото дело не формира сила на пресъдено нещо и при
промяна на обстоятелствата, всяка от страните би могла да инициира промяна в
определения режим на отношенията между родителя и детето, както и да го променят
при взаимно съгласие и без санкция от съда.
2. По въззивната жалба на Н. С. Ц. в частта за месечната издръжка за детето
Б.Н. Ц., съдът приема следното:
Според чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1 от СК,
5
се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Това
са двете кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от
каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
„ненавършило пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло
по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други (в този смисъл са
и задължителните указания по т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот
за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които
рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се
предполага.
Съобразявайки констатациите от социалното проучване, обективирани в
представения социален доклад на АСП, Д „СП“ - Връбница по делото се установява,
че детето Б.Н. Ц. е ученик в 5 клас. Детето има нормално за възрастта развитие.
Майката и детето живеят в собствено жилище с добри и подходящи за отглеждане на
малолетното дете хигиенно - битови условия.
Детето Б. е на единадесет навършени години и се установи, че нуждите му са
обичайни за дете на неговата възраст. Същите са свързани с разходи за храна, дрехи,
обувки, учебници и учебни помагала, за извънкласни форми на обучение, медицински
грижи, културни потребности и развлечения. При отчитане на възрастта на детето,
липсата на специфични потребности при него и на нуждата от извънредни разходи за
лечение, посещение на общинско учебно заведение и необходимостта нуждите му да
бъдат задоволени по идентичен начин с този, ако родителите му не бяха разделени,
съдът приема месечната издръжка на детето да възлиза на 650 лева.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и
зависи от възможността на същия да предоставя такава - по аргумент от разпоредбата
на чл.143, ал.2 от СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на
своите деца, в противен случай същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
Въз основа на неоспорените писмени доказателства по делото се установи, че
липсват данни за осигурителен доход, за получавани трудови възнаграждения, пенсии
или обезщетения от въззивника, а средният месечен брутен доход на въззиваемата за
2024 г. е в размер на 1903 лева.
При преценка размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника
издръжка на детето съдът съобразява работоспособната възраст на бащата, липсата на
твърдения и доказателства за здравословни проблеми при същия, изискващи
значителни ежемесечни разходи за лечение или препятстващи, респ. ограничаващи
полагането на труд и отсъствието на алиментни задължения към друго непълнолетно
лице.
При съобразяване на установените обстоятелства въззивният съд приема, че
въззивникът разполага с възможността без затруднения да отделя над средствата,
необходими за собствената му издръжка, сумата от 350 лева за издръжката на сина си
Б..
При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника
издръжка на детето съдът съобразява и установения среден доход на майката, както и
обстоятелството, че същата полага непосредствени грижи за отглеждането на детето,
което поражда необходимостта неотглеждащият родител да покрие по - голяма част от
издръжката на малолетното дете, но единствено съобразена с възможностите му. По
6
делото не се събраха доказателства от които да се установи по безспорен начин нито
къде живее въззивникът, нито каква професия упражнява, нито с какви месечни
доходи реално разполага.
Следва да бъде отчетено, че предназначението на издръжката е да осигури
средства за съществуване на детето, а задължението за предоставяне на такава на
ненавършилите пълнолетие деца от техните родители има приоритет пред всякакви
други задължения. Въззивникът има не само правно, но и нравствено задължение да
издържа своите деца, поради което, дори след изплащане на издръжката да среща
временни материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на детето
Б..
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с което въззивникът е осъден да заплаща на сина си Б. издръжка за разликата
над 350 до присъдения размер от 500 лева.
Определеният размер на издръжката е дължим от датата на депозиране на
исковата молба – 09.03.2021г. до настъпване на законна причина за изменение на този
размер или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното изплащане (чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК),
доколкото не е спорно по делото, че към този момент страните са били фактически
разделени, а непосредствените грижи по отношение на детето са се полагали от
неговата майка. В останалите обжалвани части първоинстанционното решение следва
да се потвърди.
Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта, с
която въззивникът е осъден, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на
СРС държавна такса върху определената издръжка за разликата над сумата от 720 лева
до дължимия размер от 504 лева.
Страните не претендират разноски за въззивното производство и съдът не
дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20091623 от 23.05.2023г., поправено с
решение № 20095210 от 26.06.2023г. по гр. дело № 13638/2021г. по описа на
Софийския районен съд, 149 състав в частта, с която съдът е определил режим
на лични отношения между бащата Н. С. Ц., ЕГН ********** с детето Б.Н. Ц.,
ЕГН **********, както и в частта, с която на основание чл. 143, ал. 2 от СК, Н.
С. Ц., ЕГН ********** е осъден да заплаща на Б.Н. Ц., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка С. З. М., ЕГН **********, месечна издръжка за
разликата над сумата от 350 лева до присъдения размер от 500 лева, считано
от 09.03.2021г. до настъпване на законна причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва при забава за всяка вноска до
7
окончателното изплащане на издръжката, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Н. С. Ц., ЕГН
********** с детето Б.Н. Ц., ЕГН **********, както следва:
- тридесет последователни дни през лятната ваканция, определена от
министъра на образованието, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката;
- всяка четна година за коледните и новогодишните празници, считано
от 24-ти декември до 2-ри януари;
- всяка нечетна година за великденските празници на православния
Великден, считано от Разпети петък до първия ден след Великден;
- рождените дни на бащата Н. С. Ц., детето Б.Н. Ц. да прекарва
самостоятелно с баща си за времето от 08.00 часа на 23 юли до 18.00 часа на
следващия ден;
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20091623 от 23.05.2023г., поправено с
решение № 20095210 от 26.06.2023г. по гр. дело № 13638/2021г. по описа на
Софийския районен съд, 149 състав и в частта, с която Н. С. Ц., ЕГН
**********, е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса за разликата над сумата от 720
лева до размера от 504 лева.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20091623 от 23.05.2023г.,
поправено с решение № 20095210 от 26.06.2023г. по гр. дело № 13638/2021г.
по описа на Софийския районен съд, 149 състав, в останалите обжалвани
части.
Решението в частта за издръжката е окончателно, а в останалата част
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България, в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8