Решение по дело №813/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба с вх. № 5434/15.04.2024г. от Т. Р. Г., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Бургас, [жк], [адрес], чрез адв. С. К. от АК-Бургас, срещу Решение № 285/01.03.2024г., постановено по АНД№ 2949/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, І състав, с което е потвърдено НП № 22-0819-006890 от 31.01.2023 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Т. Р. Г., [ЕГН] от гр. Бургас, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

Релевира се неправилност на решението поради нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Твърди, че ВРС неправилно е приел, че е налице системност на нарушението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на ВРС и наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В с.з. касаторът не се явява и представлява.

Ответникът – Началник-група към ОД МВР Варна, сектор „ПП“, чрез проц. представител, моли жалбата да се отхвърли. Претендира разноски.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на РС – Варна като правилно и законосъобразно.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от РС – Варна, от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 26.01.2022г. лек автомобил марка и модел „Мазда 6“ с рег.№ [рег. номер], собственост на „Интерлийз ауто“ ЕАД, се движел по път първи клас №9 в посока на движение от гр.Варна към гр.Бургас. В 16,44 часа автомобилът се движел в района преди кръстовището за к.к.“Камчия“, където с пътен знак В-26 било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. Превозното средство се движело с превишена скорост, поради което било заснето с автоматизирано техническо средство - SITRAFFIC Lynx ERS 400.

След справка в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е собственост на посоченото дружество, но в свидетелството за регистрация като ползвател е вписан жалбоподателят и той бил поканен да се яви в сектор „Пътна полиция“-Варна във връзка с констатираното нарушение. На 02.12.2022г. Г. попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която удостоверил, че на процесните дата и час е управлявал лично автомобила. Било счетено за установено също, че жалбоподателят е наказван за подобни нарушения с ЕФ серия К, №4370487 на ОД на МВР-Пловдив и ЕФ серия К, № 5102302 на ОД на МВР-Бургас, влезли в сила в рамките на една година преди датата на извършване на нарушението.

Във връзка с тези констатации на 12.12.2022г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлявал процесния лек автомобил със скорост 104 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч., установена с пътен знак, като нарушението е извършено в условията на системност, в едногодишен срок от влизане в сила на посочените електронни фишове. Актът бил съставен в отсъствието на жалбоподателя; впоследствие бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 31.01.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление, ВРС приел, че същото е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Актът е съставен в отсъствието на нарушителя, тъй като след съответна покана (връчена му лично на 02.12.2022г.), той не се е явил за съставянето му.

По приложението на материалния закон съдът е приел следното:

Видно от декларация по чл.188 от ЗДвП се установява, че на 26.01.2022г. около 16,44 ч. жалбоподателят е управлявал процесния автомобил по път първи клас №9 в посока от гр.Варна към гр.Бургас. Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство- „Дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC Lynx ERS 400“ с фабричен номер 003059063494 съдът е приел за безспорно установено, че на посочените в НП дата и час автомобилът се е движел в района преди кръстовището за к.к. „Камчия“, извън рамките на населено място, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща метрологична проверка (видно от приложеното по делото копие на Протокол за проверка № 32-СГ-ИСИС/10.09.2021 г.) и е в изправност. Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 108 км/ч. (видно от данните, отбелязани върху фотоснимката, служебно изискана от съда и приложена като л.41 към делото). При издаването на наказателното постановление е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 104 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за контрол на скоростта, от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издадено обжалваното наказателно постановление. Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът е приел, че процесният автомобил действително се е движел с посочената в НП скорост.

С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДвП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира извън рамките на населеното място, като скоростта, която не трябва да се превишава, е сигнализирана с пътен знак, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е посочил законната разпоредба, която е нарушена виновно.

Правилно е приложена и санкционната разпоредба - чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, която предвижда специални наказания за превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 41 км/ч до 50 км/ч, какъвто е и процесният случай. Следва да се посочи, че в случая нарушението е системно, поради което санкцията в НП е определена като удвоен размер на 400 лева, т. е. 800 лева, като е наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Легална дефиниция на понятието „системно нарушение“ се съдържа в т. 62 на параграф 6 от ДР на ЗДвП, съгласно която такова е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

Въззивният съд е констатирал, че правилно са определени нарушената и санкционната правни норми, както и размерът на наложената имуществена санкция.

Така постановеното решение е правилно.

Районен съд – Варна е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните и е стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за законосъобразност на наказателното постановление.

От доказателствата по делото се установява и не се оспорва от касационния жалбоподател, че на 26.01.22г. в обл.Варна, общ.Аврен, по път първи клас №9 по посока от Варна към Бургас, преди кръстовището на КК“Камчия“ същият е управлявал процесния лек автомобил със скорост 104 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч., установена с пътен знак В 26.

Решението на ВРС е обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че дружеството е осъществило състава на вмененото нарушение, като правилно е определена и санкционната разпоредба, както и размера на наложеното наказание съобразно обществената опасност на деянието и дееца и целите по чл. 12 ЗАНН.

Възраженията на касатора са относно приложението на квалифициращия признак „системност“. Съгласно константната практика на ВКС и ВС /Решение № 389/27.04.1999 г., на ВКС, ТР № 3/15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/, системност е налице при три или повече нарушения с оглед на общото качество на множественост, като съдебната практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и че между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност. Доктрината също приема, че признакът „системност“ е налице при три извършени еднородни деяния (Ал. С.-„Наказателно право. Обща част“- „За престъпленията на системно извършване е характерно, че деецът осъществява три или повече еднородни деяния“).

На следващо място, санкцията по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП следва да намери приложение само, когато водачът е извършил три или повече нарушения по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 на чл. 182 от ЗДвП, в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с които му е наложено наказание отново за такова нарушение. Законодателят е преценил, че по-тежката санкция за нарушение, извършено системно, следва да се налага при по-съществени превишения на разрешената скорост на движение, поради което е посочил изчерпателно в нормата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП категориите нарушения (в една от които попада и процесното), при които водачът подлежи на санкциониране в условията на системност.

Касационният състав приема, че „същите по вид“ са всички нарушения, изразяващи се в превишаване на максималната разрешена скорост и визирани в нормата на чл.182, ал.5 от ЗДвП, независимо дали се касае за нарушения на чл.21, ал.1 или на ал.2, или съответно дали е превишена скоростта в рамките на населено място или извън такова. „Еднакви по вид“ престъпления по смисъла на чл. 28 НК са тези, с които се осъществяват едни и същи или различни състави на едно и също престъпление, включително и когато то е квалифицирано или привилегировано. Поради това съдът счита, че законът не изисква пълно припокриване и еднакво квалифициране на осъществените от едно лице нарушения, а за наличието на признака „повторност“ или „системност“ е достатъчно да се касае за нарушение, изразяващо се в нарушаване на правилата за управление с разрешена скорост и попадащо в посочените по- горе изчерпателно изброени хипотези. Да се изисква пълно припокриване между предходните нарушения и следващото такова би довело до неоснователно стесняване на приложното поле на чл.182, ал.5 от ЗДвП, което е нелогично, а и очевидно е в противоречие с целта на закона, а именно-по- тежкото санкциониране на лица, проявяващи повишена склонност към многократно и значително превишаване на разрешената скорост на движение. Нормата е установена с оглед повишаване безопасността на движението по пътищата и следва да се тълкува стриктно, а не стеснително. Наказанието в тези случаи се определя съобразно предвидената глоба за конкретно извършеното, трето или следващо поред нарушение от този вид, независимо от размера на наказанията, предвидени за нарушенията, обуславящи квалифицирането на деянието като „системно“. В разглеждания случай в НП се твърди, че нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К, №4370487 и ЕФ серия К, № 5102302. В тази връзка от ВРС служебно са изискани копия от посочените ел. фишове, както и доказателства за тяхното връчване на нарушителя и за влизането им в сила. По делото е постъпила разписка, удостоверяваща връчването на ЕФ серия К, № 5102302 на жалбоподателя на 08.09.2021г., поради което безспорно е установено наличието на квалифициращия признак – системност.

При цялостната служебна проверка на акта, съдът не установи пороци на решението, които да налагат отмяната му.

С оглед изложеното, съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което същата трябва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно трябва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 27е НЗПП вр. чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 285/01.03.2024г., постановено по АНД№ 2949/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, І състав.

ОСЪЖДА Т. Р. Г., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Бургас, [жк], [адрес], да заплати на ОД МВР Варна сумата 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.