РЕШЕНИЕ
№ 650
гр. Варна, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110203415 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на:
„ВОЛАН“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от М.К.Д., с адрес: обл. Варна, гр.
Аксаково, ул. „Тракия" № 11, депозирана чрез адв. И.Г. против Наказателно
постановление № 23-0000783 от 18.06.2021г., издадено от директора на РД „АА" -
Варна, с което на основание чл. 104, ал.7 от ЗАвП на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева
за нарушение на чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП.
В жалбата се моли за отмяна на НП обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата обстановка,
неправилно е приложен материалният закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице. Сочи се, че бил неизяснен начинът на определяне на датата на
извършване на нарушението, защото била възприета датата на приключване
проверката, след като с поканата, административнонаказващият орган е указал, че
процесната информация следва да се представи в седмодневен срок. което е
регламентирано и от страна на законодателя с нормата на чл. 12, ал. 5 от Наредба № Н-
14/27.08.2009г. на МТИТС, следователно за дата на нарушението е следвало да се
посочи денят, следващ денят, в който е изтекъл законоустановеният седмодневен срок
за представянето на данните от картата на водача, а не както е процедирано в случая.
1
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя процесуален
представител- адв.Ив.Г., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на
посочените в жалбата основание, като навежда и нови основания. Претендира за
присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.
В придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда директорът на РД“АА“-
Варна излага становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение
за осъществено процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На дружеството – жалбоподател „ВОЛАН“ ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от М.К.Д., притежаващо лиценз на Общността за извършване на
превоз на товари, била извършена комплексна проверка от длъжностни лица към РД
“Автомобилна администрация” гр. Варна, сред които и св.к.к.. На 11.01.2021г. до
дружеството била изготвена покана изх.№ 14-00-51-46/11.01.2021г. от Директора на
РД“АА“-Варна. Поканата била изготвена на основание чл.91б, т.1 от ЗАвП във връзка с
чл.12, ал.4 и ал.5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009г. на МТИТС и била адресирана до
управителя на дружеството. Тя съдържала писмено разпореждане до възз. в 7-дневен
срок , да предостави в РД “АА” гр. Варна документи във връзка с проверка на
документацията относно транспортната дейност на дружеството за периода
от 01.07.2020г. до 30.09.2020г. . В цитираната покана подробно бил изложен списък
с исканите документи и информация сред които: т.5, изр.2, от раздел 1 информация
извлечена от паметта на тахографа и от картите на водачите на магнитен носител . В
поканата било посочено още, че документите следва да се представят в РД „АА“-
Варна, като бил посочен и съответен адрес, както и била упомената отговорността,
която се носи при непредставяне на изискуемите съгласно чл.97, ал.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/. Поканата била връчена на 08.02.2021г. на г-н М.Д. -
управител на дружеството. До изтичане на 7-дневния срок - 15.02.2021г. визиран в
горепосочената наредба за представяне на изисканите документи, въззивното
дружество не представило в административната сграда на РД“АА“-Варна цялата
изискана информация в т.5, а именно не представило информация извлечена от
паметта на дигитална карта №DF00025216578000, издадена на водача П.М.А.,
извършвал обществени международни превози на товари, управлявайки товарен
автомобил (влекач) марка "Скания" (кат. N3) с per. № СВ0699КТ, с монтиран в него
дигитален тахограф марка "Stoneridge Electronics", тип е50002, №000F3AF6, попадащ в
обхвата на Регл. (ЕО) 561/2006г. за периода от 14.07.2020г. до 26.07.2020г. попадащ в
периода на комплексната проверка. Тези информация не били представена в
администрацията на Регионална дирекция „АА“-Варна до приключване на проверката.
2
При горните констатации на 25.02.2021 год. срещу въззивното дружество от св.к.
бил съставен АУАН, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на
чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП като приел, че нарушението е извършено в гр.Варна на
25.02.2021 год.. Актът бил предявен и връчен още същия ден на представляващия
въззивното дружество, който го подписало без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН
не били подадени и писмени възражения пред АНО.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
понастоящем НП на директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в
което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от
актосъставителя, като на основание чл. 104 ал.7 от ЗАвП наложил на въззивото
дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева
за нарушение на чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП.
Наказателното постановление било връчено на представляващия дружеството на
30.06.2021г.. В законоустановения 7-дневен срок, на 05.07.2021г. /видно от входящия
номер на жалбата/, в РС-Варна била депозирана жалба срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на св. К.к., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от
показанията на свидетеля к., дадени в съдебно заседание, АУАН , покана, приемо-
предавателен протокол, заповед, пълномощно, информация от паметта на тахограф и
от останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
3
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директора на РД
„Автомобилна администрация” –гр.Варна. Лицата, осъществяващи контрол по
спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за
извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на
пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в
разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и
актосъставителя к.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на
тези лице, при изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните
нарушения. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗАвП не
предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС
или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни
правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-30/24.01.2020
год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на РД"АА" да
издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с територията на
която са извършени нарушенията. В случая НП е издадено от П.Ц. в качеството му на
директор на РД „АА“-Варна, поради което е издадено от компетентен орган.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Б.Г.
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН–видно
съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на
производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на
наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
4
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за
основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на
защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАП за която е ангажирана отговорността на
въззиника, предвижда отговорността на превозвач, който не съхранява (предл. 1)
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или
картата на водача за период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка (предл.
2) на контролните органи.
В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят „ВОЛАН“ ЕООД, ЕИК:
********* е „превозвач” по смисъла на § 1, т.5 от ЗАвПр, който дефинира, че
„превозвач” е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец,
което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни
средства, предназначени за тази цел. Въпросното качество не се оспорва от
жалбоподателя, а и се доказва от факта, че същият притежава Лиценз №11454 за
международен превоз на товари, вписан в съответния регистър, наличен на интернет
страницата на ИА „АА” https://rta.government.bg/images/Image/registri/mp.htm. Не е
спорно между страните и , че дружеството не е представило на проверяващите в срокът
посочен в информация за периода от 14.07.20г. до 26.07.20г. извлечена от дигиталната
карта на водача Атанасов.
Съобразно разпоредбата на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр превозвачите, ръководителите на
предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да
съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за
проверка от контролните органи: 1. тахографските листове от аналогови тахографи; 2.
информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача; 3.
пътните листове. Тази разпоредба транспонира чл. 10, § 5, б. „а“, т. ii“ от Регламент ЕО
№ 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета /Регламент
561/2006/, която задължава транспортно предприятие, което използва превозни
средства, които са снабдени със записващо оборудване, отговарящо на изискванията на
приложение IБ към Регламент (ЕИО) № 3821/85 и което попада в обхвата на настоящия
регламент да осигурява съхранението на всички записани данни от оборудването на
превозното средство и от картата на водача в продължение на най-малко 12 месеца
5
след записването им и при поискване от страна на инспектор, осигурява достъп до тези
данни пряко или дистанционно от помещенията на предприятието.
Съобразно разпоредбата на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 год. превозвачите и
лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на
дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за
скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на дигиталния
тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни - за данните от картата на водача.
Легално определение на понятието „извличане“ се съдържа в чл.2, т. 2, б. „н“ от
Регламент № 165/2014 год. на Европейския парламент от 04.02.2014 год. относно
тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на
Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт /Регламент 165/2014год. и
означава копиране, заедно с електронния подпис, на част или на пълен набор от
файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото устройство или в
паметта на картата за тахограф, при условие че при този процес не се изменят или
изтриват записани данни.
За да бъдат съхранени данните от картата на водача за срок от най-малко 12 месеца,
съобразно изискването на т. ii) от приложимия регламент, данните следва да бъдат
извлечени от картата на водача, съобразно изискването на т. i) от същия регламент по
реда на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 год..
Следва да бъде посочено, че законодателна уредба не предвижда срок за
предоставяне на информацията, извлечена от картата на водача. Нещо повече -
съгласно чл. 10, § 5, б. „а”, т. „ii” от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. превозвачът следва
да осигури достъп до тази информация пряко или дистанционно от помещенията на
предприятието, което е в потвърждение на извода, че за изпълнение на задължението
не следва да се предоставя срок.
В контекста на всичко гореизложено посочената правна квалификация на деянието
съпоставена с фактическите обстоятелства описани в АУАН, възпроизведени и в НП,
сочат на неяснота на предявеното обвинение, в който смисъл са възраженията на
въззивното дружество. Съдът намира, че процесуалните пропуски в съдържанието на
АУАН и НП, са съществени - липсва описание на нарушението съобразно
изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.,1 т.5 от ЗАНН. Не са посочени обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, което възпрепятства проверката по същество
относно изпълнението на задължението по чл.91в, т.2 от ЗАвПр. Предявеното
6
обвинение не кореспондира с правната квалификация на деянието. Горните изводи
касаят формата на изпълнителното деяние. Очевидно, тенденциозно АНО не е посочил
формата на изпълнителното деяние, като не е посочил нарушеното от дружеството
предложение посочено в правната норма на чл.104, ал.7 от ЗАвПр. Както се посочи по-
горе, санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 от закона предвижда налагане на
имуществена санкция на превозвач, който не съхранява за период 365 дни или
отказва да предостави за проверка от контролните органи извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача т.е. сред възможните форми на
изпълнителното деяние няма „не е представило… за проверка….“, както е посочил
АНО в случая. В АУАН и НП административното “обвинение” е отразено като „не е
представило… за проверка..“, т.е. не е посочено дали това се дължи на отказ да ги
предостави или е налице другото деяние – превозвачът не ги съхранява. Изхождайки
от анализа на относимите материалноправни норми, съдът приема, че формулираното в
случая обвинение за непредставяне на процесната информация до приключване на
комплексната проверка не е предвидено като наказуема форма на изпълнителното
деяние от законодателя. Освен това, обстоятелства, сочещи на несъхраняване на
горната информация от превозвача не са описани в АУАН и в НП и няма
формулирано обвинение за това. От друга страна, за да е налице отказ от
предоставяне на информация, то такава следва да съществува и да се съхранява от
превозвача, като отново няма изложени факти и обстоятелства за това, както и
надлежно обвинение. Липсва и разследване в горната насока, като не е изследвано и
обстоятелството, че лицето присъствало при проверката е посочила, че информацията
не е представена поради отсъствие от страната на управителя на дружеството.
Съгласно чл. 5, б. „а" от Регламент № 1071/2009г. на ЕПС, дружеството превозвач,
следва първо да съхранява процесната информация, като съхранението е с цел да се
представи при всяко поискване от страна на оправомощен инспектор. Такова
обвинение обаче не е повдигнато. Налице е пълна неяснота в какво се състои
съставомерното бездействие на дружеството-превозвач, поради което същото не е
могло да разбере за извършването на какво административно нарушение му е
повдигнато обвинение и съответно не е могло да реализира правото си на защита в
пълен обем. Горното възпрепятства и съда да извърши проверка има ли допуснато
нарушение и правилно ли е било санкционирано същото.
Нещо повече, възз. дружество е обвинено за това, че е допуснало горепосоченото
нарушение на дата 25.02.2021г.- деня на приключване на комплексната проверка. От
друга, в АУАН и НП се сочи, че информацията е изискана с покана изх.№ 14-00-51-
46/11.01.2021г., връчена на 08.02.21г., в която е указан 7-дневен срок за представяне на
информацията описана в нея. Срокът за представяне на информацията е изтекъл на
15.02.21г., като не е ясно и защо АНО е приел, че деянието е довършено на 25.02.21г.,
след като тази информация не е представена в срокът на цитираната покана, който е
7
изтекъл десет дни по-рано.
Недопустимо е санирането на горните пороци да стара по тълкувателен път от
материалите по АНП. Допуснато е съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство, което е основание за
незаконосъобразност на издаденото НП и влече неговата отмяна.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното
наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай на първо място АНО не е бил представляван от надлежно
упълномощен процесуален представител, а на второ място са налице основания за
цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното
на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От
8
съдържанието на приложения на л. 4-гръб договор за правна защита и съдействие от
30.06.2021 г. и приложените пълномощни се установява, че жалбоподателят е
възложил на адвокат И.Г. от АК-Шумен оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване
на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 370 лева,
като е заплатен авансово и данъкът в размер на 37 лв. и е заплатена в брой при
подписване на договора сумата от 407 лв., т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим
на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от Директора на
РД“АА“-Варна, в придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда.
Затова съдът следва да отбележи, че минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ
бр.68 от 31 Юли 2020г., когато административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността
на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата ((изм. -
ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от
2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС -
ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.-31.07.2020г.) за
защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000
лева е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.. В случая е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно горепосочения текст от наредбата е над 300лв.- 370 лв. /изчислено по
горепосочената формула/, като отделно е събран авансово и данък в размер на 37 лв..
Предвид Предвид цитираното по-горе възражението за прекомерност се явява
неоснователно. В проведените по делото съдебно заседание, възз. е бил представляван
от адвокат. Затова следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника, като на последния следва да бъдат присъдени съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, направени по настоящото дело, в размер от 407,00
/четиристотин и седем/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000783 от 18.06.2021г.,
издадено от директора на РД „АА" - Варна, с което на „ВОЛАН“ ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано от М.К.Д., с адрес: обл. Варна, гр. Аксаково, ул. „Тракия"
№ 11 на основание чл. 104, ал.7 от ЗАвП на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на
чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна да
заплати на „ВОЛАН“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от М.К.Д., с адрес:
обл. Варна, гр. Аксаково, ул. „Тракия" № 11 сумата от 407,00 /четиристотин и седем/
лева, представляваща съдебни разноски по АНД №3415/2021г. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” –гр.Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10