Решение по дело №656/2018 на Районен съд - Самоков

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 158

 

гр.Самоков, 02.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Самоковският районен съд, втори състав ,в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:                                                               

                                                                 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 656/2018 год. по описа на Самоковски районен съд ,за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Ищецът „Карамекс“ ООД, със седалище и адрес на управление-гр.София, кв.“Княжево“,бул.“Цар Борис 3“ № 463, е предявил срещу  ЕТ „Мони  2010-Милен Миланов“,седалище и адрес на управление –Белчински бани ,община Самоков, представлявано от собственика Милен Димитров Миланов обективно съединени искове по чл.318,ал.1 ,вр.чл.327,ал.1 от ТЗ ,вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 13 876,00 лева , от която 11 000 лева ,представляваща сбора от данъчните основи по издадените от ответника фактури № 57/02.07.2013 год. и  № 60/03.09.2013 год., с предмет авансово плащане на цената по неизвършени доставки на риган ,реколта 2013 година , сумата от 3 876 лева ,представляваща лихва за забава на плащането ,за периода от 01.12.2015 год.  до 28.06.2018 год.,ведно със законната лихва върху сумата от 11 000 лева ,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

            В исковата молба ищецът твърди ,че е бил в трайни договорни отношения с Милен Димитров Миланов ,в качеството му на земеделски производител ,за периода от 2009 год., 2011 год. и 2012 год.Сочи се ,че предмет на тези отношения е покупко-продажбата на риган ,като ищецът като купувач е извършвал авансови плащания преди края на стопанската година и след получаване на стоката,което е следвало да се извърши до края на месец ноември на съответната година е доплащал цената, съобразно реално доставените количества.Поради съществуващото между страните доверие ,писмени договори не са сключвани ,като всеки път продавачът е издавал фактури за размера на авансовите вноски ,които са били заплащани по банков път от „Карамеск“ ООД, като след доставка на риган с наети от купувача превозвачи за негова сметка ,продавачът ,съобразно експедираните количества е издавал фактури с посочени окончателните плащания на цената.

            В исковата молба се поддържа ,че през 2013 година при същите основни параметри ищцовото дружество и ответникът ЕТ „Мони 2010-Милен Миланов“, са сключили неформален договор ,по силата на който ответникът се е задължил да продаде на ищеца количества риган ,произведен през стопанската 2012 година -2013 година .Продавачът е издал две фактури – фактура № 57/02.07.2013 год. ,на стойност 3000 лева с ДДС ,от които данъчна основа 2 500 лева  и 500 ДДС и фактура № 60/03.09.2013 год. ,на стойност 10 200 лева с ДДС ,от които данъчна основа 8 500 лева и 1700 лева ДДС.Твърди се ,че и двете фактури са издадени изцяло по банков път с дава превода – първата на 02.07.2013 година и втората на 04.09.2013 год.Ищецът твърди,че с извършените от него плащания ,в качеството му на купувач е изпълнил точно поетото облигационно задължение,а ответникът е в пълно неизпълнение ,тъй като не е извършил никаква доставка на риган, произведен през стопанската година 2012-2013 година, не само до края на месец ноември 2013 година , но и до настоящия момент.

            Ищецът сочи ,че независимо от проведените разговори ответникът нито е извършил доставка по извършеното авансово плащане ,нито е върнал получената сума.Ищецът претендира връщане на авансово платените суми .Тъй като купувачът /ищецът/ е ползвал правото на данъчен кредит по процесните фактури ,то реално дължимата сума по тях следва да възлиза на 11 000 лева –досежно само размерите на данъчните основи , както следва :2 500 лева по фактура № 57/02.07.2013 год. и сумата от 8 500 лева по фактура № 60/03.09.2013 год.Претендира направените по делото разноски.

            В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си адв.Калинчев е представил писмен отговор ,в който е оспорил изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани и е изложил подробни съображения.Излагат се твърдения ,че описаната фактическа обстановка отговаря частично на действителната такава.Не се оспорва фактът ,че между ищеца и ответника са съществували трайни търговски отношения ,първо като земеделски производител с Милен Димитров Миланов ,а след това и като ЕТ „Мони 2010-Милен Миланов“.Не отрича ,че плащанията по фактурите ,описани в исковата молба на стойност 3000 лева и 10 200 лева са извършени, останалите факти са различни от изложените в исковата молба.В отговора се твърди ,че ответникът многократно се е опитвал да се свърже с представител на ищцовото дружество да получи стоката ,но без резултат.Твърди ,че тъй като ищецът не се явил да получи стоката ,тя е оставена на съхранение в предоставения му склад ,находящ се в с.Стефаново ,област Добрич, Стопански двор.Поддържа се ,че ищецът по никакъв начин не се е опитал да получи стоката .Сочи се ,че ответникът не е изпаднал в забава и е изпълнил всички свои задължения по неформалния договор.Твърди ,че риганът е наличен и може да бъде получен по всяко време ,след доплащане на цената му.С отговора ответникът е оспорил акцесорният иск за лихва за забава в посочения размер.Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност за вземането на ищеца.Претендира направените по делото разноски.

            В с.з. ,проведено на 05.11.2019 год. и с молба от 11.11.2019 год. ищецът въвежда твърдения ,че риганът ,предмет на неформалния договор не е получен от него след покана от ответника ,тъй като при извършен оглед на стоката в складовата база на ответника /без да се твърди кога е извършен този оглед /,произведеният риган –реколта 2012-2013 година е бил некачествен /външният му вид бил потъмнял и това се дължало на високата степен на влажност при неговото прибиране и по тази причина ищецът е отказал да го получи.

            При изготвяне на доклада в с.з. на 19.11.2019 год. съдът е приел, че въведените твърдения от ищеца нямат характер на уточнение или допълнение на исковата молба,а се касае за изменение на предявения иск ,но същото е направено от ищеца извън определения от закана срок.

            Самоковският районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

            Предявени са допустими искове по чл.318,ал.1 ,вр.чл.327,ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.Разгледани по същество същите са неоснователни.

            Исковата претенция на ищеца „Карамекс“ ООД-гр.София произтича от следните юридически факти:неформален договор за продажба на риган ,произведен през стопанската 2012-2013 год.,сключен с ответника през 2013 год.; издадени от ответника фактури № 57/02.07.2013 год. ,на стойност 3000 лева и фактура № 60/03.09.2013 год., на стойност 10 200 лева ,представляващи авансово плащане от ищеца за доставка на риган; неизпълнение от страна на ответника ЕТ „Мони 2010-Милен Миланов“ на задължението му по възникналото облигационно правоотношение с ищеца да извърши доставката на риган.Ищецът претендира заплащане /връщане /на авансово платените суми ,поради неизпълнение на задължението на ответника да достави стоката /ригана/; доставката следва да се извърши с наети от ищеца превозвачи за негова сметка.

            Не е спорно ,че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен неформален договор през 2013 год. за покупко-продажба на риган ,произведен през стопанската 2012 -2013 година, по силата на който ответникът се е задължил да продаде количества риган на ищеца.Не се спори ,че авансовите плащания по описаните по-горе фактури са извършени и ответникът е издал процесните фактури.Страните не спорят и относно факта ,че ригана не е получен от ищеца.Спорно е дали съществува задължение за доставка за ответника и с оглед на това налице ли е пълно изпълнение от страна на ищеца и виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответника, което да обуславя претенцията на ищеца за заплащане на авансово платените суми по двете фактури.

            Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса ,ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи ,че е изправна страна по облигационното правоотношение ,изпълнил е задълженията си по неформалния договор за търговска продажба и ответникът е имал задължението да достави стоката /ригана/.Доказателства за такова задължение в настоящото производство не бяха посочени и събрани.

Изхождайки от твърденията на страните, които не спорят относно факта, че са в облигационни отношения, между страните е бил сключен договор за търговска продажба.Страните могат свободно да определят съдържанието на договора ,доколкото не противоречи на закона и добрите нрави ,да уговарят мястото на изпълнение и задължение за транспортиране на стоката.

По делото се установи ,че между страните е съществувала уговорка доставката на риган да се извършва с наети от купувача превозвачи и за негова сметка, каквото твърдение се съдържа и в исковата молба.При това положение съдът приема за валиден при сключения между страните договор общият принцип за търсимост на задължението за предаване на вещите.По делото се установи ,че риганът се съхранява в склад ,Стопански двор ,находящ се в с.Стефаново.Доказателства ,че ищецът се е опитал по някакъв начин да получи стоката не се събраха, не се събраха категорични доказателства,че представител на ищцовото дружество е посетил склада в с.Стефаново, че е разговарял с ответника и че между двамата е имало някакви допълнителни уговорки във връзка с доставката на риган, както и не се доказа ,че ответникът не е изпълнил задължението си да предаде на ищеца уговореното количество риган ,т.е да е налице виновно неизпълнение на задължението на ответника.

По възраженията на ответника.

Неоснователно е възражението за погасителна давност, тъй като вземането за цена по договор за продажба се погасява с общата 5-годишна давност /чл.110 ЗЗД/, като към 26.06.2018. не е изтекъл  давностният срок.

            По изложените съображения предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и следа да бъдат отхвърлени.

            По разноските.

При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и разноските, направени по водене на делото.Видно от приложения договор за правна защита и съдействие платеното възнаграждение е в размер на 950 лева. По повод направеното на основание чл. 78, ал.5 от ГПК възражение настоящият състав приема следното:Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения при иск с цена 13876 лева, минималното адвокатско възнаграждение е 830 лева плюс 3% за горницата над 10 000 лева или 946.00 лева.Съгласно Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012 година, ОСГТК, ВКС, т.3 възнаграждението може да бъде намалено в случай на прекомерност на минималния размер, предвиден в  цитираната наредба.При това положение настоящият състав приема, че възражението с основание чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно и следва да бъдат присъдени посочените разноски в полза на ищеца.

            Воден от горното ,съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „Карамекс“ ООД, със седалище и адрес на управление-гр.София, кв.“Княжево“,бул.“Цар Борис 3“ № 463 срещу  ЕТ „Мони  2010-Милен Миланов“,седалище и адрес на управление –Белчински бани ,община Самоков, представлявано от собственика Милен Димитров Миланов обективно съединени искове по чл.318,ал.1 ,вр.чл.327,ал.1 от ТЗ ,вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 13 876,00 лева , от която 11 000 лева ,представляваща сбора от данъчните основи по издадените от ответника фактури № 57/02.07.2013 год. и  № 60/03.09.2013 год., с предмет авансово плащане на цената по неизвършени доставки на риган ,реколта 2013 година , сумата от 3 876 лева ,представляваща лихва за забава на плащането ,за периода от 01.12.2015 год.  до 28.06.2018 год.,ведно със законната лихва върху сумата от 11 000 лева ,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

            ОСЪЖДА Карамекс“ ООД, със седалище и адрес на управление-гр.София, кв.“Княжево“,бул.“Цар Борис 3“ № 463 да заплати на ЕТ „Мони 2010-Милен Миланов“,седалище и адрес на управление –Белчински бани ,община Самоков, представлявано от собственика Милен Димитров Миланов направените по делото разноски в размер на 950 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: