Р  Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом, 16.04.2021г.

                            

                              В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       Районен съд гр.Лом, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 23 март две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова

 

       при секретаря Росина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.д. № 492/2020г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД, ЕИК  ********* гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25,офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 със законен представител Д.Б.Б., чрез пълномощника : Е.Р.–юрисконсулт против А.Ц.А. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

        В Исковата молба се твърди, че между ответника и «Изи Мениджмънт» АД е сключен на 30.05.2016г. Договор за паричен заем с № 2568375, съгласно който на А. в качеството на заемател е предоставен заем в размер на 600лв.

        Кредитът е следвало да се погасява съгласно приложен към договора погасителен план, на 8 равни месечни вноски, всяка с размер в 40,00лв, като падежа на първата погасителна вноска е 09.06.2016г., а падежа на последната погасителна вноска е 22.09.2016г.

         Ответникът /кредитополучател/ не е изпълнил задължението си за заплащане на погасителните вноски съгласно Погасителният план и поради това при изтичане срока на договора дължимите към момента на изтичане суми са станали изискуеми.

        На 16.11.2010г. «Изи Мениджмънт» АД сключва Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания с «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ» ЕАД, а на 01.01.2017г. е подписано Приложение № 1 към Договора за цесия, по силата на които вземанията на «Изи Мениджмънт» АД срещу А.Ц.А. са прехвърлени изцяло на ищеца – «АСВ» ЕАД.

       Твърди се в ИМ, че ответникът е уведомен за встъпването на ищеца в правата на кредитора.

        Поради неизпълнение на задължението за плащане от страна на ответника, е било подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на осн. чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 359/2019 год. на ЛРС. По издадената Заповед за изпълнение ответникът е подал възражение. Това обуславя правният интерес на ищеца от предявяването на настоящият иск, с който се иска : да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 933,33 лв. (деветстотин тридесет и три лв. и 33 ст.), от които главница 532,72 лв. (петстотин тридесет и два лв. и 72 ст.), договорна лихва за периода 16.06.2016 – 22.09.2016 год. в размер на 31,04 лв. (тридесет и един лв. и 04 ст.), такса разходи в размер на 28,00 лв. (двадесет и осем лв. и 00 ст.), неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 23.06.2016г. до 22.09.2016г. в размер на 201,32 лв. (двеста и един лв. и 32 ст.), обезщетение за забава за периода 16.06.2016г. до 05.03.2016г. в размер на 140,25 лв. (сто и четиридесет лв. и 25 ст.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 05.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 225,00 лв./двеста двадесет и пет лв.00 ст./ разноски по делото, представляващи платена държавна такса 25,00 лв. (двадесет и пет лв. и 0ст.) и юрисконсултско възнаграждение 200,00 лв. (двеста лв. и 0 ст.)

 

        Претендират се и направените разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение.

        Ответникът , чрез назначения особен представител е подал писмен отговор в срока по чл.131, ал. 1 ГПК, в който счита исковете за допустими,  бланкетно ги оспорва.

         В с.з. страните са редовно призовани , за ищеца не изпраща процесуален представител.

         В писмено становище пълномощникът на ищеца, юрисконсулта не възразява делото да се разгледа в нейно отсъствие, като поддържа исковете, счита ги за основателни и доказани, поради което моли да бъдат уважени. Не възразява срещу изготвения Проекто-доклад ..

       Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.            Ответникът, чрез особения представител поддържа становището, заявено с писмения отговор .

                Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

     От фактическа страна:

        По ч.гр.д. № 359/2019г. на РС гр.Лом е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение от 6.3.2019г. в полза на заявителя-настоящ ищец, против ответника за сумата 933,33 лв. (деветстотин тридесет и три лв. и 33 ст.), от които главница 532,72 лв. (петстотин тридесет и два лв. и 72 ст.), договорна лихва за периода 16.06.2016 – 22.09.2016 год. в размер на 31,04 лв. (тридесет и един лв. и 04 ст.), такса разходи в размер на 28,00 лв. (двадесет и осем лв. и 00 ст.), неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 23.06.2016г. до 22.09.2016г. в размер на 201,32 лв. (двеста и един лв. и 32 ст.), обезщетение за забава за периода 16.06.2016г. до 05.03.2016г. в размер на 140,25 лв. (сто и четиридесет лв. и 25 ст.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 05.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 225,00 лв./двеста двадесет и пет лв.00 ст./ разноски по делото, представляващи платена държавна такса 25,00 лв. (двадесет и пет лв. и 0ст.) и юрисконсултско възнаграждение 200,00 лв. (двеста лв. и 0 ст.)

         Заповедта е връчена на ответника на при условията на чл.47 ГПК.

         с Разпореждане от същата дата е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

        Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 24.01.2020г.

         Искът на Заявителя, основан на чл.415, ал.1 вр. чл.422 ГПК е подаден в указания срок /на 24.02.2020 год/.

         Видно от писмените доказателства по делото, между ответника Д. Г. И.от гр.. и «Изи Мениджмънт» АД е сключен на 27.03.2015г. Договор за паричен заем  съгласно който на а. в качеството на заемател е предоставен заем в размер на 600лв. Заемателят се е задължил да изплати на заемодателя предоставеният заем, ведно с договорна лихва , или страните са договорили общата стойност на плащанията по кредите да е в размер на 640,00лв.  Кредитът е следвало да се погасява съгласно приложен към договора погасителен план, на 16 равни месечни вноски, всяка с размер в 40,00лв, КАТО падежа на последната погасителна вноска е 22.09.2016г

        На  16.11.2010г., е подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, между  „Изи Асет Мениджмънт” АД, като цедент и „Агенция за събиране на  вземания” ООД– цесионер. Вземането е индивидуализирано в Приложение 1 от 01.01.2017г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.

        Предмет на договора е регулярно прехвърляне от цедента на цесионера свои вземания по сключени договори за заем, дължими от неизправни длъжници по станали ликвидни и изискуеми парични заеми, съгласно опис – Приложение № 1 към договора. За дата на прехвърляне е определена датата, на която цесионерът потвърди получаването от цедента опис, съгл. Приложение № 1, което има силата на допълнително споразумените към договора.

       Съгл. Параграф 4, т.4.1. моментът на потвърждаване приемането на съответното Приложение № 1 в електронната информационна система на купувача се счита за надлежна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени. От този момент съответното Приложение № 1 става неразделна част от Рамковия договор.

На л.21-24 от делото е приложено и пълномощно, с което „АСВ” АД,е упълномощено от цедента да уведомява длъжниците по Рамковия договор от 16.11.2015г., както и Уведомително писмо до длъжника и обратна разписка, от които е видно, че на 13.07.2017г. ответника по делото НЕ е получил уведомителното писмо за извършената цесия. 

  При така установеното се налагат следните правни изводи:

       Предявени са установителни искове по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с  чл.430 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

        Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от  сумата 933,33 лв. (деветстотин тридесет и три лв. и 33 ст.), от които главница 532,72 лв. (петстотин тридесет и два лв. и 72 ст.), договорна лихва за периода 16.06.2016 – 22.09.2016 год. в размер на 31,04 лв. (тридесет и един лв. и 04 ст.), такса разходи в размер на 28,00 лв. (двадесет и осем лв. и 00 ст.), неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 23.06.2016г. до 22.09.2016г. в размер на 201,32 лв. (двеста и един лв. и 32 ст.), обезщетение за забава за периода 16.06.2016г. до 05.03.2016г. в размер на 140,25 лв. (сто и четиридесет лв. и 25 ст.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 05.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 225,00 лв./двеста двадесет и пет лв.00 ст./ разноски по делото, представляващи платена държавна такса 25,00 лв. (двадесет и пет лв. и 0ст.) и юрисконсултско възнаграждение 200,00 лв. (двеста лв. и 0 ст.)

    Претендират се и направените разноски по настоящото производство .

        Исковете са допустими, т.к. са предявени в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, от лице, притежаващо процесуална и материалноправна легитимация.

       За да бъдат уважени предявените искове, е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки: валидно облигационно отношение между ответника и третото лице Договор за банков кредит, размера на този кредит, както и че същият е усвоен, настъпването на изискуемост на кредита, уговорената с него възнаградителна лихва, както и нейният размер за процесния период, валиден договор за цесия, с който процесното вземане е прехвърлено от

цедент, на „АСВ” ЕАД, цесионер, настъпилото универсално правоприемство между първоначалния цесионер  „АСВ” ЕООД, и правоприемника-ищец „АСВ” ЕАД, получено от длъжника/ответник уведомяване за извършената цесия/ в случая от особения представител по делото на исковата молба/, както и че цедента е упълномощил цесионера да извърши уведомяването на длъжника за цесията от негово име.

        В настоящия случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на валидна облигационна връзка между  страните по делото, съгласно сключен Договор за паричен заем между „Изи Асет Мениджмънт”  АД /заемодател/ и ответника -заемател за сумата от 600лв.

              Ангажирани са от ищеца доказателства, че е правоприемник на първоначалния цесионер, както и, че ответникът е бил редовно уведомен за извършената цесия от ищеца-цесионер въз основа на изричното му упълномощаване, като исковата молба с уведомлението е получена назначения особен представител на ответника.

        Договорът за цесия е валиден, а възраженията на процесуалния представител на ответника в тази насока са неоснователни, предвид обстоятелството, че се касае за рамков договор, в който изрично е уговорено, че прехвърлянето на отделните вземания на цедента към цесионера ще се извършва регулярно, ежемесечно, по силата на съответни Приложения № 1. Конкретно вземането към ответника е прехвърлено с Приложение № 1 от 01.04.2016г. към Рамковия договор за прехвърляне на вземания /цесия/  от 16.11.2010г.

        От доказателствата по делото се обосновава несъмнен извод, че претенцията за главницата е основателна и доказана и следва да бъде уважена в цялост. 

       Претенциите за лихви са за акцесорни задължения, спрямо главните задължения и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за лихви. След изтичане на  падежа, ответникът – длъжник, съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните задължения и същия дължи обезщетение, съобразно чл. 86 ЗЗД.

     В този смисъл исковете следва да се уважат в предявения размер.

        Съгласно задължителната практика на съдилищата, т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

       При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят и направените във връзка с настоящото производство разноски, които от доказателствата по делото /и представен списък по чл. 80 ГПК.

       Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Ц.А. с ЕГН **********, че  дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД, ЕИК  ********* гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25,офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 със законен представител Д.Б.Б., сумата от 933,33лв , от която главница в размер на 532,72лв , договорна лихва в размер на 31,04лв за периода от 16.06.2016г. до 22.09.2016г., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 201,32лв  за периода от 23.06.2016г. до 22.09.2016г., обезщетение за забава в размер на 40,25лв за периода от 16.06.2016г. до 05.03.2019г.,28,00 лв- такса за събиране на разходи, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2016г. до окончателното изплащане, за  който има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 5.3.2019г. по ч.гр.д. № 359/19г. по описа на ЛРС.

 

ОСЪЖДА А.Ц.А. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД, ЕИК  ********* направените с настоящото производство разноски, в размер на  875лв , от които 350лв за процесуално представителство, 300лв – за особен представител, 225лв – доплатена ДТ, както и разноските по ч.гр.д. № 359/19г. на РС гр.Лом, в размер на 225лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :