РЕШЕНИЕ №260528
гр. Русе, 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ри
гр.с.,
в публично заседание на 17-ти ноември, през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 2030 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл.51 ТЗ от „Варна Тренд” ООД-гр.Варна срещу С.К.Г.-Б.
***.
В исковата си
молба ищцовото дружество твърди, че на 11.05.2019г. бил сключен договор за поръчка
за покупка на недвижим имот между Г.-Б. и „Варна Тренд” ООД в качеството му на
довереник. С посочения договор ответницата възложила, а ищцовото дружество
приело да й посредничи при закупуване на недвижим имот, с характеристики
описани в т.1 от договора. В срока на договора ищцовото дружество организирало
огледи на имоти, между които и такъв находящ се в к.к.“ Св. Св.К. и Е.“,
апартхотел „Р.“, ул.“…“ №.. апартамент №.., ет…, който ответницата огледала и
харесала. Г.-Б. заплатила и гаранция в размер на 2000.00лв. На 30.08.2019г.
ответницата сключила договор за покупко-продажба на процесния имот, обективиран
в НА №13, т.III, д.№352/2019г. на нотариус с
район на действие РС-Варна. Ищецът
счита, че съгласно т.5.1 от договора за поръчка изискуемостта на дължимото му
се възнаграждение настъпва в деня на подписване на окончателния договор. Счита,
че ответницата му дължи заплащане на възнаграждение в размер на 3.6% от
46717.33 лв./продажната цена на имота/, но не по-малко от 1000.00 евро. С оглед
на изложеното се претендира ответницата да бъде осъдена да заплати на „Варна
Тренд” ООД-гр.Варна сумата от 1200.00 евро с ДДС, представляваща уговореното
възнаграждение съгласно чл.5.1 от договор за поръчка от 11.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумата
от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК, ответницата С.К.Г.-Б. *** изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва изложената в ИМ фактическа обстановка. Твърди, че ищцовото
дружество не е изпълнило задълженията си по процесния договор, не е
организирало преговори с продавача, не е предложило имот на заявената от нея
цена и степен на завършеност. С оглед на това се счита, че не е налице
изпълнение на договора за поръчка, което
да обуславя дължимостта на възнаграждението на довереника по чл.5.1 от договор
за посредничество от 11.05.2019г. Счита и че клаузите по договора, са нищожни
по см.на чл.26 ЗЗД и неравноправни по смисъла на ЗЗП, т.к. не са индивидуално
договорени, а договора е бил подготвен предварително. По изложените съображения
се иска предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
От фактическа страна:
На 11.05.2019г.
между ищцовото дружество и ответницата е сключен договор за поръчка/л.45/, с
който дружеството е поело задължение да посредничи за покупката на недвижим
имот, находящ се в к.к.“ Св. Св.Константин и Елена“,“Трака“ или „Евсиновград“,
двустаен, с цена до 70000.00 евро. Ищцовото дружество се е задължило да подбере
имоти, съобразно посочените от клиента характеристики, да съдейства за договаряне
на условията по предварителния договор и т.н./т.2 от договора/. Уговорено е в
чл. 5.1 от договора възнаграждение за довереника в размер на 3 % от стойността
на закупения имот, но не по-малко от 1000.00 евро без ДДС. В чл.4.5 от договора
е уговорено, че за срок от 12 месеца от изтичане/прекратяване на поръчката,
клиента или свързани с него лица да не купуват имот, представен от ищцовото
дружество.
Между страните е
подписан и договор за гаранция/л.17 от гр.д.№3175/2020г. на РС-Варна/ към договор
за поръчка, от който се установява, че ответницата е предала на ищеца сумата от
2000.00лв., като гаранция за закупуване на апартамент №22, с адрес: гр.Варна,
к.к.“ Св. Св. К. и Е.“, апартхотел „Р.“, ул.“.“ №.., ет…. В този договор са
посочени и условията на клиента относно закупуването на имота, между които и
цена от 70000.00 евро, липса на тежести, степен на завършеност: поставени
подови настилки и боядисани с латекс стени. По делото липсва спор, че ищеца е
върнал внесената гаранция на ищцата на 06.07.2019г./вж. разписка-л.17/.
Представен и
анекс към поръчка за продажба на недвижим имот/л.44/, сключен между ищцовото
дружество и собственика на процесния имот, в който е посочено, че ищеца е
договорил продажна цена на имота в размер на 72000.00 евро и степен на
завършеност:поставени подови настилки и боядисани с латекс стени.
От регистър за
огледи/л.43/ се установява, че ответницата заедно с представител на ищеца е
извършила оглед на процесния апартамент на 11.05.2019г.
С НА №13, т.III, д.№352/2019г. на нотариус с район на действие
РС-Варна/л.19 от гр.д.№3175/2020г. на РС-Варна/, ответницата С.К.Г.-Б. е
закупил от „Зевс Травел Инвестмънт“ ООД недвижим имот, находящ се в гр.Варна, к.к.“
Св.Св.К. и Е.“, хотел „Р.“, ул.“.“ №., апартамент №.., ет…за сумата от 46717.33
лв.
Представена е и
разменена между страните електронна кореспонденция.
Свидетелят П. А. П. установява, че работи в
ищцовото дружество като брокер на недвижими имоти. Във връзка с работата си е извършил
огледи на недвижими имоти на 11.05.2019г., заедно с ответницата, от които тя
харесала един, който бил с цена над 70000.00 евро. Заявява, че продължили комуникацията
с Г.-Б. и че последната платила гаранция от 2000.00 лв. Впоследствие обаче
ответницата ги уведомила, че прекратява преговорите и желае да й се възстанови
гаранцията, което било и сторено. На по-късен етап и при проведен разговор с
ответницата, същата го уведомила, че е закупила имота, който харесала при
огледа и който бил с цена от 75000.00 евро. Свидетелят заявява, че от ищцовото
дружество не са успели да постигнат цена, която купувача желаел да заплати.
Свидетелят Р. Г
Б./съпруг на ответницата/ сочи, че ищецът им заявил, че не може да изпълни
изискванията им относно продажна цена и степен на завършеност, поради което и
потърсили съдействие от друга агенция.
От
правна страна:
Независимо, че
договорът от 11.05.2019г. е озаглавен като договор за поръчка, съобразявайки
уговорените в него права и задължения за страните, то правната му същност е на
договор за търговско посредничество /чл. 49 ТЗ/. Съгласно чл. 51 ТЗ,
търговският посредник има право на възнаграждение, което се дължи от едната или
от двете страни съобразно уговорката им, а ако няма уговорка, дължи се
обичайното възнаграждение за този вид дейност според случая и от двете страни.
В процесния договор страните са уговорили какви са задълженията на ищцовото
дружество като посредник, какво е дължимото му възнаграждение, включително как
се определя и кога следва да бъде платено.
Настоящият
състав на съда не счита, че клаузите по договора са неравноправни по смисъла на
ЗЗП, т.к. не са индивидуално договорени, а договора е бил подготвен
предварително. Обстоятелството, че договорът за посредничество е
подписан върху предварително изготвена бланка с добавяне върху нея на някои от
съществените елементи на договора не значи, че възложителят-ответник не е могъл да влияе върху клаузите на
договора по см. на 146, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП,
та по тази причина договорът да е нищожен. Не са налице и никои от предпоставките по чл.26 ЗЗД
за прогласяването на процесния договор за нищожен.
Вторият спорен въпрос в настоящото
производство е налице ли е изпълнение на поетите от посредника задължения, дали
е изправна страна по сключения договор, което е предпоставка за дължимостта на
възнаграждение. Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателство
дава основание да се приеме, че в деня на подписване на процесния
договор-11.05.2019г. е извършен оглед на закупения впоследствие от ответницата
имот. Показанията на свид. П. /служител на ищеца/, сочат, че цената за имота е 75000.00
евро, докато безспорно се установи, че ответницата е търсила имот до 70000.00
евро и е закупил такъв за 46717.33 лв. По делото няма спор, че ответницата е
закупила процесния имот, но няма основание да се приеме, че това не е станало с
помощта на ищеца, само за да се избегне плащането на уговореното
възнаграждение, а по-скоро поради невъзможност да получат от него като
посредник необходимото съдействие за договаряне на по-изгодни условия и реално
осъществяване на сделка. Към тези изводи навежда и факта, че сделката за
покупката на имота е осъществена на значително по-ниска цена от предлаганата от
ищеца.
Както бе
посочено по-горе, по делото не са събрани доказателства, от които да се
установи, че е изпълнен основния предмет на договора, респективно основното
задължение на посредника – да осъществи контакт между страните по сделката, да
съдейства за организиране на преговори, в резултат на която дейност да се е
стигнало и до сключването на договора за покупко-продажба. За разлика от
договора за поръчка и за изработка, договорът за търговско посредничество за
сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот включва не само
задължение за организиране на огледи, но и посредничество за постигане на
съглашение между страни по сделка, съдействие за проучване на цени, за
снабдяване с информация и документи за имота. В контекста на изложеното, прави
впечатление драстичната разлика в продажната цена, посочена в регистъра за
огледи-75000.00 евро, и тази при сключването на окончателната сделка-46717.33
лв. Това обстоятелство допълнително подкрепя извода на съда, че посредникът не
е съдействал на страните при преговорите, включително при уговарянето на цената
и не е знаел за нейната промяна.
В случая,
действително страните са договорили, че за срок от 12 месеца от
изтичане/прекратяване на поръчката, клиента или свързани с него лица да не
купуват имот, представен от ищцовото дружество/чл.4.5./. В този случай обаче,
ищецът има право да претендира неустойка по чл.5.4 от договора, а не
възнаграждение по чл.5.1.Хипотезата на чл.5.1 би била приложима ако посредникът
беше изпълнил задълженията си по договора – да осъществи контакт между
съконтрахентите, съдейства за осъществяването на преговорите между тях и
вследствие на това посредничество се стигне до закупуването на имота.
Всичко гореизложено обуславя неоснователността на исковата
претенция по иска за заплащане на възнаграждението по договора за
посредничество.
Предвид изхода
на спора и съобразно представения списък по чл.80 ГПК ищецът следва да заплати
на ответницата сумата от 280.00 лв.-заплатено адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Варна
Тренд" ООД, ЕИК:
*********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар
Освободител“ № 109-А, ет. 1, офис 12, представлявано от И.
Р. С. срещу С.К.Г.-Б., ЕГН:********** *** иск за заплащане
на сумата от 1200.00 евро с ДДС, представляваща уговореното възнаграждение
съгласно чл.5.1 от Договор за поръчка от 11.05.2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА "Варна
Тренд" ООД, ЕИК:
*********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар
Освободител“ № 109-А, ет. 1, офис 12, представлявано от И.
Р. С. да заплати на С.К.Г.-Б., ЕГН:********** *** сумата
от 280.00 лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: