Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 02.10.2019г.
Плевенският
районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в публично заседание на двадесет
и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя Стоянова като разгледа докладваното от съдия Якимова АНД №1296 от 2019 година по описа на Плевенския районен съд, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***, с ЕИК
по ***, със седалище и адрес на управление-***, представлявано от Е.Х.А. против
наказателно постановление № 423092-F477611 от 27.03.2019г.,
издадено от директора н.Т.Н.Т. с което на основание чл.185, ал.2,вр с.ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 600.00 лева,
за административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ , във връзка с чл.118 от ЗДДС.
Във въззивната жалба се излагат основания за материална и
процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира
цялостната му отмяна.
В съдебно
заседание, административнонаказващият орган се
представлява от упълномощен юрисконсулт, който моли за потвърждаване на
наказателното постановление, тъй като жалбоподателят е извършил административно
нарушение на чл.33 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ, за което му е наложена
санкция по чл. 185, ал.2 ,вр.ал.1 от ЗДДС.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на
закона. Същата е допустима и разгледана по същество е основателна.
Анализът
на събраната по делото доказателствена съвкупност обосновава заключение за
установеност на следната фактическа обстановка:
На 21.02.2019 г. е извършена проверка в
обект на валутно бюро ***, ***,. Проверката е извършена от св. Г.П. и М.С.,
двамата служители на ТД НАП В.Търново, офис Плевен. При проверката е установена
разлика в размер на 3085,50 лева, между данните от фискалното устройство/ФУ/ и
наличната сума в касата на обекта. Тази разлика не е регистрирана във ФУ, като
промяна в касовата наличност, чрез операцията „служебно въведени“ пари в касата
на монтираното и работещо в обекта ФУ.
За извършената проверка и констатациите от
нея са съставени два Протокола за извършена проверка бланков № АА 0001940 от 21.02.2019г.
и №АА 0373749 от 21.02.2019г. (л.16-20), копие от които е връчен на ***-валутен
касиер в проверявания обект, присъствала на извършването на проверката.
На 18.03.2019 г. в присъствие на ***,пълномощник
на дружеството, свид. Г.А.П. съставил срещу ***, Акт
за установяване на административно нарушение № F477611 от 18.03.2019 (л.13). В акта, от фактическа страна е описано
подробно констатираното при проверката на 21.02.2019 г. нарушение, в това
число, че фискалното устройство притежава операциите "служебно
въведени" и "служебно изведени" суми, разчетената от
устройството касова наличност възлизаща на 1067,00 лева, наличните парични
средства от получени/изпратени чрез EasyPay са в размер на
972.92лв.,изпратени чрез Western union парични средства
на клиенти са в размер на 285 евро /552,90лв./,а фактическата наличност,съгласно
изготвения опис на паричните средства е в размер на 3704,20лв.,270,00 евро и
200,00 USD,равняваща се общо на 4572,52лв. и установената разлика в размер на 3085,50
лева, които не са отразени чрез
фискалното устройство като „служебно въведени” в касата суми. Така описаното деяние
свидетелят квалифицирал като нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл.118 /не е
посочено коя хипотеза/, от ЗДДС, като предявил и връчил екземпляр от акта на пълномощника
на дружеството при съставянето му срещу подпис, без възражения.
Въз
основа на АУАН, на 27.03.2019г. е издадено атакуваното наказателно
постановление № 423092-F477611 от 27.03.2019г. (л.14),
при идентичност във фактическото описание и правната квалификация на
нарушението, а дружеството е санкционирано на основание чл. 185, ал.2,вр. С ал.1 от ЗДДС с имуществена санкция в
размер на 600 лева.
При описаната фактология,
установена от показанията на свидетелите Г.П., П.Т. и
М.С. и писмените доказателствени средства по преписката, съдът приема, че актът
и наказателното постановление са издадени от материално и териториално
компетентни органи (съгласно приложената на л.29-31 Заповед на изпълнителния директор
на НАП), по реда и във формата, предвидени в закона, и съдържат предвидените в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН реквизити.
От събраните по делото доказателства, съдът
счита, че жалбоподателят *** действително е осъществило състав на
административно нарушение по чл. 33, ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр.
чл.118, ал.4 т.1 от ЗДДС. Дружеството не оспорва наличието на разлика между
фактически установената при проверката парична наличност във фискалното
устройство, и разчетената му наличност, и не сочи причини за наличието на тази
разлика, но счета,че тя не е била отразена в
Протоколите за извършена проверка,а в тях е отразено,че се издават
касови бележки от фискалното устройство, което не било отразено в акта и
наказателното постановление, сочи се още и, че липсват мотиви нарушението да е
довело до неотразяване на приходи.
Независимо от доказването на нарушението,
оплакванията за допуснати в административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения, и неправилно приложение на
материалния закон са основателни.
Наказващият орган е посочил,че жалбоподателя
е нарушил чл. 33, ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр.
чл.118 от ЗДДС.Текста има 19 алинеи и множество точки,като АНО,както в
акта,така и в наказателното постановление, се е въздържал да посочи нарушението
коя алинея и точка осъществява.Съгласно наказателното постановление,
дружеството е санкционирано на основание чл. 185, ал.2,вр. с ал.1 от ЗДДС, с имуществена санкция в
размер на 600 лева. Цитираната разпоредба на ал.2 съдържа два различни
санкционни състава, отразени в изречение първо и изречение второ от текста
ѝ. Първият наказателен състав е приложим за всички нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, с предвидени
наказания глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до
1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Вторият състав на административно
нарушение в чл. 185, ал.
2, изречение второ, от ЗДДС се отнася до същите по вид нарушения, но
с допълнителното изискване тези нарушения да не водят до неотразяване на
приходи, и за тези деяния следва да се налагат санкциите по ал.1 на чл.
185 от ЗДДС, а именно глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Анализът на
фактическото описание на нарушението и обозначението на санкционната норма не
позволява на жалбоподателя, а и на съда да установи, дали процесното
нарушение води до неотразяване на приходи, или не, тъй като твърдение за това
обстоятелство не е отразено изобщо в описанието на деянието. Ако се съди по
размера на наложената санкция-600 лева, може да се предполага, че наказващият
орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 185, ал.2
изречение „второ”от ЗДДС, но кое от двете не е отразено. Нито в АУАН
нито в НП е отразено, че неотчитането на сумата във ФУ е довело до неотразяване
на приходи. Посоченото нарушение е съществено, тъй като води до ограничаване
правото на защита на нарушителя, като този порок е неотстраним във фазата на
съдебния контрол за законосъобразност на наказателното постановление, което
налага неговата отмяна.
В хода на административнонаказателното
производство е допуснато и соченото в жалбата съществено нарушение на
процесуалните правила по чл.40 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН е
изрична и е основно правило, чието неспазване е допустимо само при изрично
посочени представки, което прави приложението на останалите алинеи субсидиарно. В конкретният случай проверката е била
извършена и нарушението било установено от
свидетелите П. и С., а акта е съставен от П. в присъствието на един
свидетел,който е посочено,че е свидетел по съставяне на акта-П.Т.. Законът
изисква актът да се състави в присъствието на свидетели, които са присъствали
на самото нарушение или на неговото установяване. В настоящият случай, се
установи, че свидетелят П.Т. не е присъствала както на нарушението, така и на
неговото установяване, а е била свидетел само при съставянето на акта. Т.е. тя
не може да бъде свидетел по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗАНН, което автоматично
влияе върху валидността на акта, тъй като фактическите данни посочени в него не
са събрани по реда на ЗАНН, съответно по реда на НПК. Винаги и с предимство
следва да се отразява като свидетел по акта лице, което пряко и самостоятелно е възприело релевантните
факти по същество и което безспорно би служило за проверка на същите от административнонаказващия орган и от съда. При липса на
свидетели по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗАНН, ал.3 и ал.4 допускат при
определени предпоставки да се състави акт и в отсъствие на свидетели очевидци
на нарушението или на неговото установяване. В хипотезата на ал.3 на чл.40 от ЗАНН актът може да се състави и в присъствието на други двама свидетели,
различни от тези по ал.1, но това обстоятелство следва изрично да се отбележи в
акта. От данните по делото е видно, че административнонаказателното
производство е образувано не само при нарушаване принципа на чл.40, ал.1 от ЗАНН, но и при неспазване на предпоставките, допускащи изключение от него. Това
обстоятелство не е отчетено от административнонаказващия
орган, след като е получил преписката за произнасяне и в нарушение на ЗАНН се е
произнесъл, като е издал оспореното НП.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 423092-F477611 от 27.03.2019г., издадено от директора н.Т.Н.Т. с което на ***,
с ЕИК по ***, със седалище и адрес на управление-***, представлявано от Е.Х.А.,
основание чл.185, ал.2,вр.ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложена имуществена санкция в размер на 600.00
лева, за административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ , във връзка с чл.118
от ЗДДС, като незаконосъобразно.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Плевен в
14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: